Р Е Ш Е Н И Е
№ 340 24.06.2019 година гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от председателя т.д.№541 по
описа за 2018г., намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.247,
ал.1 от ГПК.
На 27.05.2019г. е постъпила молба от ищците
Н.В.Б. и А.В.С. чрез пълномощника адв.Т.Н., с която се иска съдът да допълни
постановеното по делото решение, като се произнесе по искането за осъждане на
ответника да заплати на ищците законна
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането – *** до
окончателното изплащане.
Ответникът „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, ЕИК
********* чрез пълномощника адв.И.И. счита молбата за неоснователна. Излага
съображения, че дружеството не дължи лихва, тъй като не е уведомявано от ищците
и доколкото искът е предявен след влизане в сила на новия Кодекс за
застраховането, следва да намерят приложение неговите разпоредби и конкретно
разпоредбата на чл.498.
Съдът, след запознаване с материалите
по делото, намери за установено следното:
С постановеното по делото решение №201
от 16.04.2019г. съдът е уважил частично предявените от ищците искове за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, като е осъдил ответника да
заплати на всеки един от тях сумата 15 000,00 лева. На стр.6 в мотивите на
решението съдът е посочил, че на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД главниците следва
да се присъдят със законна лихва, считано от датата на увреждането – *** до окончателното
изплащане. Тази воля на съда не е намерила отражение в диспозитива на
решението. При това противоречие между мотиви и диспозитив на съдебния акт се
касае за пропуск, който представлява очевидна фактическа грешка. Ето защо,
както и поради обстоятелството, че искането за присъждане на законна лихва
върху претендираната главница от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане не представлява самостоятелен иск, по който да липсва произнасяне на
съда, решението не е непълно и молбата за допълване ще се остави без уважение.
Тъй като както вече се каза, съдът е приел,
че обезщетенията се дължат с лихви, на този етап от производството не може да
се обсъжда отново въпросът основателно ли е искането за присъждане на лихви,
поради което възраженията на ответника в становището му не следва да се
коментират.
Констатираната фактическа грешка
следва да се отстрани с настоящото решение, като в диспозитива на решението на
стр.8, ред 11 отгоре надолу след думата „съд“ следва да се чете “ведно със законна
лихва върху главниците, считано от *** до окончателното изплащане“.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №201 от 16.04.2019г.,
постановено по т.д.№541/2018г. по описа на ПОС, ХV гр.състав, като на страница стр.8,
ред 11 отгоре надолу след думата „съд“ следва да се чете следното: “ведно със
законна лихва върху главниците, считано от *** до окончателното изплащане“.
Оставя без уважение молбата на Н.В.Б. и А.В.С. за допълване на решението.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: