Решение по дело №3090/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на В.Д.А. срещу Решение № 2153-15-302/ 30.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-7416-3 от 16.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Претендират се разноски. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата.

Ответникът чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административното производство пред Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е започнало по постъпило заявление вх. № 581/ 08.08.2023 г. за отпускане на ПОБ. В същото жалбодателката е посочила, че е упражнявала трудова дейност в Чехия от 15.08.2016 г. до 31.07.2023 г. Към заявлението са приложени копия на документи за упражнявана трудова дейност в Чехия, заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 от 04.08.2023 г. и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. от 04.08.2023 г. Във връзка с определяне на държавата по пребиваването на лицето при прилагането на чл. 65 (2) във връзка с чл. 65 (5) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на жалбодателката е предоставена за попълване декларация с въпроси относно естеството и специфичните характеристики, постоянния характер и продължителността на упражняваната трудова дейност. В представената от 04.08.2023 г. декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е посочено, че през периода на последна заетост жалбодателката е работила в Чехия от 15.08.2016 г. до 31.07.2023 г. Съгласно останалите декларирани обстоятелства, през периода на последната заетост на г-жа А. няма съпруг, а децата и преобладаващата част от роднините са живели в Република България, където са и преобладаващата част от социалните й контакти. Жалбоподателката е декларирала, че не притежава собствено жилище в България. Във връзка с изясняване на държавата по пребиваване до съответните институции в Чехия са изпратени формуляри СЕД U001CB и U003 за удостоверяване на декларираните от лицето осигурителни периода и доход. На 10.10.2023 г. в ТП на НОИ - Пловдив, чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС са получени документи, в които са удостоверени осигурителен период, причината за прекратяваме ма правоотношението и дохода на жалбодателката от Чехия. Потвърден е и периода 15.08.2016г. - 31.07.2023 г., с продължителност на зачетения стаж повече от 6 години. Издадено е разпореждане № 151-00-7416-3/16.10.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, §3, б“a” и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е постановен отказ за отпускане на ПОБ по заявление вх. № 151-00-7416/ 08.08.2023 г. Разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-15-302/ 30.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив.

Според осигурителните органи е безспорно, че жалбоподателката е осъществявала трудова дейност в Чехия за един значителен период от време, което обосновавало наличие на дълготрайна и стабилна трудовоправна връзка с Чехия. Изтъква се, че по отношение на същата е било породено право на постоянно пребиваване в Чехия, тъй като 5-годишен период бил с достатъчно голяма продължителност, след изтичането на който дадено лице имало право да придобие статут на постоянно пребиваващо в дадената държава, т.е. този период от време се считал за достатъчно продължителен, за да обоснове стабилна връзка между лицето и съответната държава и се явявал индикатор за връзката с тази държава. Изтъква се още, че жалбоподателката е живяла в Чехия за дълъг период от време, където е осъществявала трудова дейност, като не са налице данни същата да е била пограничен работник или да се е завръщала през уикендите в България, или да е била сезонен работник, което се потвърждавало и от данните, удостоверени в получено писмо от ОД на МВР-Пловдив с вх. № 1012-15-415#2/ 17.11.2023 г., съгласно което през периода на заетост в Чехия жалбоподателката е осъществявала краткосрочни пътувания до Република България. Обстоятелството, че роднините на жалбоподателката се намирали в България не променяло така формирания извод, тъй като жалбоподателката била български гражданин и било естествено най-близките й родственици да се намират в страната й по произход. Направен е извод, че "стабилна/дългосрочна" заетост за жалбодателката е в Чехия, което обосновавало извод, че нейното обичайно пребиваване до 2023 г. или пребиваването по смисъла на европейските регламенти не било в България, а било в Чехия, съответно България не се явявала нито държава по пребиваване, нито държава по последна заетост, при което нямало основание да се извърши преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство.

Тезата на осигурителните органи е, че жалбодателката се е завърнала в България от м. август 2023 г., който период е следващ този на последната трудова заетост и е след изтичането му, поради което не са налице предпоставките на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и на чл. 11 от Регламент № 987/2009 г., за отпускане на обезщетение от българска страна. Съгласно чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В тази връзка административните органи не са съобразили, че лицето не е продължило да пребивава в Чехия след като е останало безработно, а е пристигнало в България и се е поставило на разположение на службите по заетостта в България. Нормата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. следва да се тълкува и прилага във връзка с разпоредбите на член 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, тъй като във втория текст са посочени елементите за определяне на пребиваването. Съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. В конкретния случай органите на ТП на НОИ - Пловдив не са преценили центъра на интересите на лицето въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, съгласно посочените в чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 критерии. Освен това в § 2 от същия текст изрично е посочено, че когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. При случая с жалбодателката не е изследвано намерението й, във връзка с причините за преместване. Очевидно цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти и по критериите на чл. 11 не може да се направи само въз основа наличните по преписката документи, както са постъпили органите на ТП на НОИ - Пловдив. В тази връзка е важно да се отбележи, че установеното, че последната трудова заетост е в друга държава – членка, както и продължителността на периода не са достатъчни да обосноват направените изводи, предвид посочените по-горе критерии. В подкрепа на това е декларираното, че децата на жалбодателката са живели и учили в България през периода на последната трудова заетост, а също така и показанията на разпитаната в СЗ свидетелка, която сочи, че жалбоподателката решила да отиде в Република Чехия, за да може да спечели пари и „да си стегне етажа“, не е искала да е гражданка на Чехия, по време на престоя в Чехия контактувала със свидетелката и с близките си по няколко пъти в седмицата, в Чехия живяла в общежитие, което било към завода, в който работила, прибирала се в България по време на годишния и отпуск, за около месец, като отсядала при нейните родители. Тези показания също представляват индиция за намеренията на свидетелката за в бъдеще, причините за преместване и т.н., съответно следва да бъдат взети предвид при решаване на въпроса.

Поради това съдът намира, че осигурителните органи са постановили актовете си без да изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е в нарушение на чл. 35 АПК, а също така без да изложат мотиви по отношение посоченото в т.3.2, т.3.5 и т.4 от подадената по искане на осигурителните органи декларация. Нарушени са също така нормите на чл. 9, ал. 1, 2 и 4 АПК и чл. 36, ал. 1 АПК, регламентиращи служебното начало в производството пред административните органи. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляват самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.

Относно т.нар. "център на жизнените интереси на лицето" следва да се има предвид и т. 3 от Решение U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност по чл. 72 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, която по силата на чл. 72 от същия регламент разрешава въпросите, свързани с тълкуването, произтичащи от разпоредбите на този регламент и регламента по прилагането му (б. "а") и улеснява еднаквото прилагане на Общностното право, особено чрез насърчаване на обмена на опит и най-добри административни практики (б. "б"). В посочената трета точка на решението изрично е казано, че ако при отсъствие на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно лице в съответствие с чл. 56, § 2 от регламента, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване. Цитираното решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 24.04.2010 г.

Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение № 2153-15-302/ 30.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-7416-3 от 16.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, като преписката бъде изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-302/ 30.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-7416-3 от 16.10.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

Решението е окончателно.

Съдия: