Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 14.01.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ДАРИНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора
………………………………………………... като изслуша докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 456
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 138/ 02.08.2018 година на
Тетевенския районен съд, по гражданско дело № 796/ 2017 година, с което отхвърлен, като
недоказан и неоснователен
поради изтекла погасителна давност, предявения на
основание чл.59 от ЗЗД иск от И.Ц.Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, за осъждане на И.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес:,*** и Д.Н.Д., ЕГН **********, с
адрес:,***, да й заплатят сумата 12 000 лева, представляваща
размера на обогатяването им, съобразно размера на притежаваните от тях ½
ид. части от имота, находящ се в гр. Ябланица, обл. Ловеч, ул. “Ратица” № 12,
в който се намира семейното жилище с единия ответник И.Н.Д. и съответно къща за
гости и съответно обедняването на ищцата във връзка с вложените през годинте от
нея средства и труд за извършване на ремонтите и подобренията в семейното
жилище на къщата за гости и зиданата ограда, ведно със законната лихва считано
от 15.01.2015г. Присъдени са и следващите се разноски.
Подадена
е въззивна жалба вх. вх. № 4289/
16.08.2018 година от И.Ц.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, чрез адв.
С. К. С. ***, против Решение от
02.08.2018 г. постановено по гр. дело №796/2017 год. по описа на PC Тетевен. Посочва, че решението е неправилно, необосновано,
постановено при съществени процесуални нарушения, поради което моли да бъде
отменено. За да отхвърли исковата претенция съдът е приел, че ищцата е държател
на имота и е налице погасителна давност за предявяване на исковата претенция. В
решението липсва пълен и подробен анализ на събрания доказателствен материал,
като на практика, е налице липса на мотиви.
Счита,
че извода на съда е неправилен, тъй като Д. е имала качеството „владелец".
При изясняване на качеството на лицето, извършило подобренията в чуждия имот,
съдилищата следва да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, изследвайки /при
правилата на чл. 131 ГПК при своевременно релевирано възражения / дали тази
презумпция не е оборена. Позовава се на т. 2 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. Следователно
при липса на доказателства за нещо различно, владението се предполага, а
съответно неправилен е извода, че ищецът не е установил да е своил имота, тъй
като доказателствената тежест – за оборване на презумцията, е на ответниците.
От
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се установило, че И.Ц.Д.
е упражнявала фактическа власт върху къщата в гр.. Ябланица, улица Ратица № 12
до м. януари
В
допълнение, според съдебната практика, извършването от дадено лице на
значителни подобрения в чужд имот за собствените нужди, сочи на намерение за
своене и определя качеството му на владелец. Тъй като подобренията са извършени
със знанието и без противопоставянето на собствениците, то е приравнено на
добросъвестен владелец макар да нямат това качество и съгласно нормата на чл.
74, ал.2 ЗС има право на увеличената стройност на подобренията - Решение
№144/25.06.2013 по дело №52/2013 на ВКС, ГК, I г.о.
Относно
приетото от съда, че е налице погасителната давност, счита за неправилно.
Според съдебната практика правоотношенията, които възникват между извършилия
подобренията владелец и собственика на имота, върху който са извършени, се
характеризират с такива особености, които дават основание с оглед общия смисъл
на закона да се приеме, че изискуемостта на вземането за подобрения върху чужд
имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнесе към
един по-късен момент. Това е моментът на прекъсване на владението. - Решение №
378 от 27.04.2009 г. на ВКС по ф. д. № 5715/2007 г., IV г. о., ГК
Погасителната
давност за вземане за направени подобрения върху чужд имот започва да тече не
от момента на извършване на подобренията, а от момента, когато подобрителят се
лишава от владението на подобрения имот. - Решение № 675 от 15.111.1960 г. по
гр. д. № 518/60 г., II г. о. на ВС на НРБ; Решение № 1735 от 11.11.2002 г. на
ВКС по гр. д. 2049/2001 г., IV г. о.
Посочва,
че в конкретния случай Д. се е лишила от направените подобрения от м. Януари
Изтъква,
че от приета съдебно-оценителна експертиза, неоспорена от страните е определена
стойността на извършените подобрения.
Тъй
като по делото безспорно се установява, че къщата в гр. Ябланица, област Ловеч,
ул."Ратица" № 12 е била семейно жилище на И. Ц. Д. и И. Н. Д. докато
е траел брака им, приключил с развод съгласно влязло в сила решение на
03.08.2017 г. по гр.д. № 121/2017 г. по описа на PC Тетевен, и с оглед разпоредбите на чл. 17, чл. 21 и чл.
32 от СК, с оглед изложеното от нея в исковата молба и непредставяне на
доказателства в противен смисъл, може да се направи извод, че средствата за
изграждане на подобренията - масивната ограда , която съществува и за която е
издадено разрешение за строеж № 29 от 28.09.2013 г и зиданата камина, която
съществува са от семейния бюджет на съпрузите, също са изградени по време на брака
им. След развода между ищцата и
ответника И. Н. Д. е налице липса на правно основание за имущественото
разместване в патримониума на ищцата и ответниците, поради което моли да бъде
постановен съдебен акт, с който да бъде отменено атакуваното решение и
постановено друго, с което да бъдат осъдени И.Н.Д. и Д.Н.Д., солидарно да
заплатят на И.Ц.Д. сумата от 12 000 лева, представляващи размера на
обогатяването им, съгласно притежаваните от всеки от тях ½ идеални части
от имота, в който са извършени подобренията, находящ се в гр. Ябланица, област
Ловеч, ул. „Ратица" № 12, и съответно на обедняването на И.Ц.Д. във връзка
с вложените през годините от нея средства и труд за извършването на ремонтите и
подобренията в семейното й жилище заедно с единия от ответниците, за
изграждането на къщата за гости и зиданата ограда, ведно с лихвата, както и
сторените разноски пред първоинстанционния съд и въззивна инстанция, съгласно
описа по чл.80 от ГПК
В срика по чл. 263 от ГПК е
постъпил отговор от И.Н.Д. и Д.Н.Д., в който оспорват въззивната жалба и молят
да бъде потвърдено решението на първоинстанцинния съд.
Правилно районният съд е приел
за основателно направеното от нас възражение. че претенцията по чл.59 от ЗЗД е
погасена по давност. Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба №
125/2000г. се установява, че процесният недвижим имот е собственост на баща им Н.
Д., поради което правилно районният съд е приел.че бившата съпруга на първия
ответник не би могла да претендира, че е имала качеството на добросъвестен
владелец на имота. Явно от нейна страна не се прави разлика между правните
фигури на държателя, владелеца и съответно подобрителя.
От приложеното по делото
Удостоверение за наследници се установява, че баща им е починал на 16.06.2011г.
И от този момент насетни започва да тече предвидения от закона погасителен
давностен срок от 5 години, в който ищцата е могла да предяви иска си по чл.59
от ЗЗД, тъй като съгласно съдебната практика, тя има качеството на държател на
имота, на не и на негов владелец, тъй като безспорно е доказано, че баща им е
собственик на процесния недвижим имот. Считат, че погасителният давностен срок
е изтекъл на 16.06.2016г.,
а исковата претенция по чл.59 от ЗЗД е предявена в съда едва в края на
м.септември 2017г. Изтъкват, че началният момент на погасителната давност при
вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения започва да тече от
момента на извършване на тези подобрения. За тези вземания не са приложими
разпоредбите на чл.72 от ЗС или чл.74,ал.2 от ЗС- в този смисъл е Решение №
912/02.02.2010г. На ВКС по КГД № 4713/2008г., IV гр.отд.. постановено по реда
на чл.290 от ГПК. Всички тези факти и обстоятелства много правилно и обстойно
са анализирани в мотивите на първоинстанционното решение.
Независимо от горното основание
за отхвърляне на иска, посочват, че исковата претенция е и неоснователна и
недоказана, тъй искът по чл.59 от ЗЗД не е доказан със съответните доказателства.Единствените
такива, събрани по делото, са показанията ка майката на ищцата и сина на нищата
и първия ответник, но същите са неконкретни и
крайно пристрастни поради влошените отношения с първия ответник във
връзка с бракоразвода му с ищцата. Съобразно гореизложеното молят да бъде
оставена въззивната жалба без уважение със законните последици от това.
В
съдебно заседание за въззивника се явява адв. С.С., който от името на
доверителката си поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и
моли да бъде уважена.
За
въззиваемите се явява адв. Т.Ц., който оспорва въззивната жалба и моли да бъде
оставено в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно,
законосъобразно и съобразено с доказателствата по делото. Претендира и
направените по делото разноски.
От
представените по гр.д. № 796/ 2017 година по описа на РС - Тетевен
доказателства, както и становището на страните, преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Въззиваемите
Д.Н.Д. и И.Н.Д. са наследници на Н. Д. П. и М. И.Р., видно от представеното
удостоверение да наследници изх. № 01-076/ 09.10.2017 година на Община
Ябланица, Област Ловеч.
С
Нотариален акт № 125, том I, рег.№ 941, дело № 138/ 2000г. на Нотариус И.И.с
район на действие Районен съд-Тетевен, обективиращ договор за покупко-продажба
от 01.06.2000 година, Н. Д. П. е придобил поземлен имот, представляващ
застроено дворно място с площ от 625 кв.м., находящ се в град Ябланица,
Ловешка област, урегулирано по плана на града в парцела ІІІ, пл.№ 780, кв. 6,
при граници: от две страни улици, Д.Й.Г.и н-ци на Н.Д.Г., заедно с построената
в него двуетажна масивна жилищна сграда.
Не се
спори между страните, че И.Ц.Д. и И.Н.Д. са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с решение от 14.07.2017 година по гр.д. № 121/ 2017 година по описа
на РС – Тетевен, като семейното жилище – къща, находяща се в град Ябланица,
Област Ловеч, ул. „Ратица” № 12 е предоставено за ползване на И.Д..
По
делото са представени фактура № 13/ 08.10.2008 година за изработка и монтаж на
алуминиева и ПВЦ – дограма, както и фактура № **********/ 15.10.2008 година и
складова разписка № Н101068038/ 15.10.2008 година за фаянс, теракота и фуга на
името на „ИНТРАНС” ЕООД.
По делото са депозирани гласни доказателства - разпит на свидетелите Ц.Н.П., Н.А.М., М.Й.Х.,
В.И.Я.и Н.И.И.. Първите трима свидетели посочват, че Н. и
съпругата му М. купили къщата, която била в груб строеж. Твърдят, че след
закупуване на къщата довършването й, облагородяването на двора, оградата и
другите дейности в имота да извършвани от наследодателите на въззиваемите. И. и
И. през това време живеели при майка й св. В.Я.. Нанесли се да живеят в къщата
след приключване на строителните дейности и ремонта. Свидетелите сочат още, че
са ходили да помагат, като св. М.Х.е бил ангажиран от бащата на въззиваемите за
извършване на ремонти – фаянс, теракота, шпакловка, като заплащането е
извършвано от Н. и И., като се проверявало дали има пари постъпили във фирмата.
Майката на И. Д., разпитана като
свидетел, посочва, че дъщеря й и бившия й съпруг И.Д. след като се оженили закупили къщата през 2000-2001година. След закупуването на
имота, тъй като къщата не била пригодена за живеене, започнали ремонт. Било извършено
цялостно преустрояване, като на долния етаж били направили кухня и дневна, към
къщата пристроили маза, голям гараж и хол. В двора по.късно направили отделна
къщичка за гости, направили масивна ограда, барбекю. Посочва, че на И. баща му
работел, като наблюдавал майсторите и му давал пари, за да им плаща. Твърди, че
тя със дъщеря си хранели майсторите. Офиса на И.Д. *** – нейния дом.
Свидетелят Н. Н. –
син на И. и И., посочва, че баща му закупил къщата през 2000 година с общи
средства, след което почнали да правят ремонти. Дядо му по бащина линия помагал
също – за покрива и барбекюто, баба му по майчина линия – готвила на
работниците, той също е помагал. Офиса на фирмата по документи бил на адреса на
баба му по майчина линия. Не знае дали е имало строителни книжа. Заявява, че
ремонтите продължили много години и откакто са влезли в къщата до изнасянето им
от нея.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-оценителна
експертиза, от заключението на която се установява, че на името на Н. Д. П., баща на въззиваемите И.Н.Д. и
Д.Н.Д. е издадено
разрешение за строеж № 06/ 19.02.2003 година на
гараж с работилница в УПИ III - 780, кв.6 по плана на гр. Ябланица, съгласно инвестиционен проект № 03/ 19.03.2003 година. Всички строителни книжа за
строителството на гаража са издадени на името на собственика на поземления Н. П..
Експертът е
установил, че е издадено
разрешение за строеж № 28/ 20.08.2013 година с възложители, наследниците на Н. П.
- И.Н.Д., Д.Н.Д. и тяхната майка М. Р. за
построяване на навес.
Под навеса е построена зидана камина.
Издадено е разрешение за строеж № 29/ 20.08.2013 година с възложители И. и Д. Д. и майка М. Р. за построяване на плътна ограда. Вещото лице е
установило още, че с молба
вх.№ 03-103/ 22.01.2013 година наследниците на Н. П. са поискали да бъде издадено
разрешение за строеж за Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда и
допълващо застрояване
– лятна кухня. Поради
непредставяне на изисквани от Комисията ОЕСУТ към Община Ябланица документи,
такова разрешение не и било издадено, но пристройката и лятната кухня към
момента на огледа от вещото лица са били построени в завършен вид,
електроснабдени и водоснабдени. Според заключението на експерта стойността на
процесния имот, вследствие на извършените подобрения се е увеличила със сумата
от 61 820 лв.,
като ищцата е обедняла със сумата от 15 455 лева.
При така
установената фактическа обстановка и изложените в исковата молба обстоятелства
и формулиран петитум, съдът счита, че е сезиран с иск по чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите за заплащане на сумата от 12 000 лева, с които са се
обогатили ответниците – въззиваеми в настоящото производство, съгласно притежаваните от тях ½ ид.ч.
от имота, находящ се в гр.
Ябланица, област Ловеч, ул. „Ратица" № 12, и съответно на обедняването на И.Ц.Д.
във връзка с вложените през годините от нея средства и труд за извършването на
ремонтите и подобренията в семейното им
жилище заедно с единия от ответниците, за изграждането на къщата за гости и
зиданата ограда, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2015 година до окончателното
плащане на сумата.
Не се спори между
страните по делото, че въззивницата и първия въззиваем са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение от 14.07.2017 година по
гр.д. № 121/ 2017 година по описа на РС – Тетевен, като семейното жилище –
къща, находяща се в град Ябланица, Област Ловеч, ул. „Ратица” № 12 е
предоставено за ползване на И.Д..
При проверка по реда на чл. 23, ал.6
от в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се
установява, че И.Н.Д. е едноличен собственик на
„Интранс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Ябланица, Област Ловеч. Фирмата е вписана с решение № 1281/ 19.12.2006 година
по ф.д. № 609/ 2006 година по описа на ОС-Ловеч.
От
представените писмени доказателства се установява, че поземленият имот и
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда са закупени от бащата на въззиваемите Н. Д.
П. през 2000 година. От събраните гласни доказателства се установява, че
сградата е била в груб строеж, не била годна за живеене и ремонтът на къщата,
дострояването на ново помещение, гараж, лятна кухня с тоалетна и баня, ограда,
са правени и заплащани от бащата на въззиваемите и от въззиваемия И.Д. със
средства на търговеца В тази насока са и писмените доказателства. Единствено майката
и сина на въззивницата (син и на първия въззиваем) посочват, че парите вложени
в строежите и ремонта са били общи – семейни, като преценени при условията на
чл. 172 от ГПК не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. По делото са представени фактури и стокова
разписка за закупувани материали за ремонта – алуминиева и ПВЦ дограма,
теракота, фаянс и фугин на името на името на „Интранс” ЕООД през 2008 година, а
всички документи за извършено строителство и узаконяването му впоследствие са
на името на собственика на имота и неговите наследници.
Видно
от изложеното в исковата молба за момента на извършване на ремонта и строителството -
2007-2008 година, и
събраните писмени и гласни доказателства, подобренията, предмета на претенцията
са извършени приживе на наследодателя на въззиваемите-ответници, а той е
починал на 16.06.2011 година. От заключението на вещото лице се установява, че строителното
разрешение за строеж на гараж с работилница е издадено на името на Н. П. през
2003 година. Разрешенията за строеж на навес и ограда са издадени през 2013
година, на името на наследниците на П., като за пристройка към съществуваща
двуетажна жилищна сграда и допълващо застрояване – лятна кухня е отказано
издаване на такова, но на място същите съществуват. Вещото лице посочва, че е
извършено узаконяване на построеното в имота с цитираните разрешения за строеж.
С отговора на исковата молба
ответниците-въззиваеми в настоящото производство освен твърденията, че
подобренията са правени от родителите им, са направили и възражение за изтекла
погасителна давност.
От събраните по
делото доказателства се установява, че имотът е на Н. Д. П., наследодател на въззиваемите, и И. Д. и бившият й
съпруг И.Д. са били държатели, а не владелци. В изложението в исковата молба,
както и в петитума, не са наведени твърдения за своене на недвижимия имот, за
това свидетелства и фактът, че с общата искова молба, освен искът за
подобренията в имота, е бил предявен иск за делба само на движимо имущество и
МПС-та. От събраните писмени и гласни доказателства не се доказва намерение за
своене на недвижимия имот.
В този смисъл неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на въззивницата, че същата е била
владелец, а не държател на имота.
При това положение въззивника И. Д.
е само държател, а не владелец, поради което може да търси от ответниците-въззиваеми
само това, с което са се обогатили от подобренията по реда на чл. 59 от ЗЗД.
Съгласно правилата на чл. 59 от ЗЗД се дължи по-малката сума между обедняването
и обогатяването. От експертизата се установява, че стойността
на процесния имот, вследствие на извършените подобрения се е увеличила със
сумата от 61 820
лв., като ищцата е обедняла със сумата от 15 455 лева.
На първо място претенцията е погасена по давност. Вземането
за подобрения в чужд имот се погасява с изтичането на петгодишна давност по чл.
110 от ЗЗД, а тя започва да тече от момента в който вземането е станало
изискуемо – чл. 114, ал.1 от ЗЗД. Предвид на това, че в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД липсва основание още към момента на разместване на благата, то давността
тече от деня на преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на
друго. (Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС)
В конкретния случай от доказателствата по делото се
установява, че подобренията са правени приживе на Н.
Д. П., а той е починал на 16.06.2011 година, т.е. към момента на подаване на
исковата молба – 28.09.2017 година е изтекла предвидената в закона петгодишна
погасителна давност за претендирането им.
Освен това от
събраните по делото гласни и писмени доказателства И. Д. не е доказала при
условията на пълно главно доказване твърденията си, че ремонтите е подобренията
на съществуващата в имота къща и строителството на къщата за гости и дивана
ограда са извършени със средства на съпрузите.
При тези съображения
предявеният И.Ц.Д., против И.Н.Д. и Д.Н.Д., иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 12 000 лева, с която са се обогатили ответниците –
въззиваеми в настоящото производство, съгласно притежаваните от тях ½ ид.ч.
от имота, находящ се в гр.
Ябланица, област Ловеч, ул. „Ратица" № 12, и съответно на обедняването на И.Ц.Д.
във връзка с вложените през годините от нея средства и труд за извършването на
ремонтите и подобренията в семейното им
жилище заедно с единия от ответниците, за изграждането на къщата за гости и
зиданата ограда, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2015 година до окончателното
плащане на сумата, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл
атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на
процеса въззвницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите съдебно-деловодни
разноски в размер на 500 лева.
Водим
от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138/ 02.08.2018 година на Тетевенския районен съд,
по гражданско дело № 796/ 2017 година по
описа на същия съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА И.Ц.Д., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***,
да заплати на И.Н.Д., ЕГН **********, с адрес:,***
и Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес:,***, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК сумата от 500 (петстотин) лева.
Решението
подлежи на касационна жалба пред ВКС при наличие на основания по чл. 280 и сл.
от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.