Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 20.02.2020                  Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                 първи граждански състав

На дванадесети февруари                             две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1455 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са от Т.И.Д. *** обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, като моли съда, да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му със Заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019г. издадена от представител на ответното дружество; да бъде възстановен на предишната работа, която заемал преди уволнението, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 от КТ за времето през което е останал без работа, поради уволнението за период от 6 месеца или по 1000 лева ежемесечно, ведно с лихвата за забава до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.

Твърди, че работел във „В.м.з.“ ******, с място на работа - Отдел „***“, на длъжност - „***” от ЗИЕНО. Трудовото му правоотношение с ответното дружество било прекратено със Заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.188, т.3 от КТ и параг. 2 от ДР на ПВТР, и във връзка с чл.187, ал.1, т.2 и т.10 от КТ и чл.35, т.2.1 от ПВТР. В срок обжалва посочената заповед, с която е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество, като счита, че същата е незаконна и следва да се отмени като такава.

Твърди, че на 03.09.2019г. около 07.50ч. на вход „Източен портал” се извършвал за втори пореден ден проверка за алкохол на работниците (само на мъжете). Опашката от работници била доста голяма и вървяла бавно. Предният ден имал указания от прекия си ръководител г-н Н., който и сутринта му звъннал, със знанието на директора на ЗИЕНО г-н С.да отиде по-рано и да пусне една машина да загрява, защото й трябвали около 2 часа, за да заработи нормално. Тъй като всички знаели, че не употребява по принцип алкохол и е пълен трезвеник, а и щял да се забави за пускането на машината, минал през работниците и се насочил към работното си място. Няколко метра след него се провикнала охраната и го накарала да спре. Отишъл до него охранител и му поиска пропуска. Дал му го и му снели данните, след което си продължил към цеха. След около час отишли двама от охраната и му поискали отново документите, защото били записали грешно имената му. Така целия ден си продължил нормално работата. Около 15.00ч. отишъл прекият му ръководител г-н Ф. и казал, че трябва да отидат в Управлението на предприятието. Там при зам.директора по режима г-н Р.и в присъствието на човек от охрана на труда разговаряли за новия правилник за вътрешния ред и дали го знае. Отговорил, че го знае и влезли в някакви безсмислени препирни. След като се върнал на работното си място и минало около един час бил отново повикан при г-н Р.. Същият му заявил, че ще го уволни. След няколко дена, а именно на 10.09.2019г. му поискали писмени обяснения по случая и дал такива. На 19.09.2019г. му била връчена атакуваната от него заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество.

Счита, че при издаване на процесната заповед били допуснати съществени нарушения и същата се явявала незакосъобразно издадена. Не били спазени изискванията за форма и съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, което от своя страна налагало отмяна на заповедта за уволнение. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарно наказание се налагало с мотивирана писмена заповед, в която се посочвали нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който то се налага. Безспорно, че сама по себе си издадената на основание чл. 195 от КТ заповед за налагане на дисциплинарно уволнение не представлявала заповед за прекратяване на трудовия договор, но и обратно. Тя била основание за прилагане на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, което е специалното правно основание за едностранно и без предизвестие прекратяване на трудовия договор - поради дисциплинарното уволнение. Не можело да се издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.330, ал.2, т.6 от КТ без да е налице надлежно издадена преди това заповед за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. Следователно, за да бъде прекратяването на правоотношенията оформено законосъобразно, работодателят трябвало на първо място да издаде заповед за налагане на дисциплинарното наказание и след това да издаде и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като в нея посочи издадената заповед за дисциплинарното наказание уволнение. Дори било допустимо двете заповеди - за налагането на дисциплинарното уволнение и за прекратяването на трудовия договор - да бъдат оформени общо, с един акт на работодателя, но в тази заповед следвало изрично да се посочи, че се налага дисциплинарно наказание и да се отрази вида на това дисциплинарно наказание. В случая, в процесната заповед задължителните реквизити на чл.195, ал.1 от КТ не били спазени, за да може да се приеме, че с един акт работодателят е издал и двете заповеди - за дисциплинарно уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. За да може да се приеме това, следвало в самата заповед да се съдържа изрично волеизявление на работодателя, че налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, като посочи и основанието и след това да формулира диспозитив за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, т.е. при наличието на наложено вече наказание „дисциплинарно уволнение”. Допуснатият пропуск в процедурата за налагане на дисциплинарно наказание прави издадената на това основание заповед незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена.

Също така, след като се отмени заповедта, следа на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да бъде възстановен на заемана от него преди уволнението длъжност в ответното предприятие. Също така следва да бъде осъден ответника на основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225 от КТ да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на 6000 лева за период от 6 месеца или по 1000 лева месечно.

Ответникът счита предявения иск за допустим. Оспорва иска по основание и размер. Съображенията му за са следните:

Безспорен е факта, че лицето е работило в ответното дружество и със Заповед №УЧР-19-3007 от 19.09.2019г., трудовият му договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ и §2 от ДР на Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР), и във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 2 и 10 от КТ и чл. 35, т. 2,1 от ПВТР, от датата на нейното връчване - 19.09.2019г. Причините за прекратяване на трудовия договор, както е записано и в самата заповед е отказа на ищеца в 7.50ч. на 03.09.2019г. при влизане на територията на дружеството през вход „Източен портал“ да даде проба за алкохол с алкохолен дрегер.

В ответното дружество съществува ред за установяване съдържанието на алкохол у работниците и служителите. Той е трайно уреден в „Правилника за вътрешен трудов ред”, действащ на територията на дружеството. Необходимостта от изричната правна уредба на такъв вид процедура и точното и спазване е несъмнено нужен, предвид специфичната дейност на предприятието и постоянната ангажираност на работниците и служителите в производствените звена с машини, уреди и инструменти, както и взривни материали. Факта, че основната дейност на предприятието била насочена към производство на боеприпаси, още повече прави наложително проверката за употреба на алкохол на работещите в дружеството. Това автоматично превръща неспазването на установените правила в опасност за сигурността и здравето на останалите работници и служители на територията на предприятието, както и за населението в целия район. Поради тази причина, явяването на работа и последващото престиране на труда от работниците и служителите, следва да бъде в годно за това състояние, което позволява трезва преценка на всяка една дейност от производствения процес, което е и основно задължение на всеки един работник или служител по чл. 126, т. 2 от КТ. Проверката за алкохол на територията на дружеството се извършва със сертифицирани дрегери, описани в правилника. Процедурата е доказала своето действие през годините и поради това, тя е заимствана, доколкото е възможно и в настоящия правилник за вътрешен трудов ред в дружеството. Поради тази причина, отказът за проверка е приравнен на наличие на алкохол над 1,2 промила, което е отбелязано в §2 от Допълнителните разпоредби на ПВТР. Спазването на вътрешните правила в дружеството отново се явява едно основно задължение по чл. 126, т. 13 от КТ.

На следващо място, не можело да се приеме твърдението, че „всеобщо” известен факт за даден работник или служител е основание да се направи извод за неговото състояние във всеки един момент от неговия живот. Това би създало огромна несигурност в прилагането на закона и правилника, както и създаването на потенциална опасност от инциденти. Също така, не било основание необходимостта от стартирането на определена машина, да бъде направен отказ от спазване на дружествения правилник. Започването на даден производствен процес с известно закъснение, не би довело до обществените опасности, които биха могли да бъдат доведени от употребата на алкохол и работата с тежки машини и боеприпаси.

На всеки един работник или служител, нарушил Правилника за вътрешния трудов ред, както и всички други правила, установени в нормативни актове, се давало право на защита, което е уредено в чл.193, ал.1 от Кодекса на труда и заимствано в дружествения правилник. Нарушителят следва да бъде изслушан или да даде писмени обяснения във връзка с извършеното от него нарушение. Съобразно доказателствата, обясненията на работника или служителя, и останалите материали по случая, се налага заповед за дисциплинарно наказание. Както споменава и ищецът, на него е дадена възможност да даде както устни, така и писмени обяснения. Той споменава, че при срещата му с административния директор - г-н Р., те влизат в „безсмислени препирни”. Острият тон и създалата се обстановка при проведеният разговор обаче, е породена от грубото държание на нарушителя при извършването на споменатата среща. Единствено той се държал грубо с неговия събеседник. Неговият тон и нападките, които той прави към г-н Р. опорочавали получаването на точни обяснения. Това обаче станало изцяло по вина на нарушителя, за което може да потвърди и г-н Д., ръководител отдел „Безопасни условия на труд”, който също присъства на срещата.

Практиката на дружеството при налагане на дисциплинарно наказание уволнение по реда на чл. 330, ал.2, т.6 във връзка с чл.188, т.3 от КТ била, налагането на наказанието и уволнението да стават с една заповед. Тази възможност е призната и от съдебната практика. Изискването обаче е, тази заповед да съдържа и реквизитите на чл.195, ал.1 от КТ. Дружеството спазило стриктно тези правила като структурира издаваните заповеди за уволнение максимално стегнато и ясно, за да бъдат разбираеми за насрещната страна. По тази причина, напълно оспорва твърдението, че не били спазени реквизитите на чл.195, ал.1 от КТ. Счита, че Заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019г. била издадена изцяло по установения ред, като в нея са изложени мотивите за това, а именно отказът от извършването на проверка за алкохол при влизането на територията на дружеството, данните на нарушителя, нарушението, което е извършил и съответстващата нему правна норма, точният ден и час на извършването му, както и наказанието му, а именно - дисциплинарно уволнение на основание чл.188, т.3. Нещо повече - съдебната практика казвала, че законът не изисква в заповедта за уволнение работодателят да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълненото деяние. Достатъчни били, денят и часът, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени, както и правната квалификация на нарушението съгласно чл.187 от КТ.

Поради изложените обстоятелства, счита че не е основателно искането на насрещната страна да бъде възстановен на изпълняваната от него длъжност, както и да получи обезщетение за оставането му без работа. Моли съда, да потвърди Заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019г., като законосъобразна и правилна и отхвърли предявения от Т.Д. иск. Претендира за направените по делото разноските, включително и възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт.

Съдът, след преценка на изложеното от страните и събраните доказателства, приема при условията на чл.235, ал.2 от ГПК за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че са се намирали в трудово-правни отношения по повод на които ищецът е работил при ответника в Отдел „****“, на длъжност - „*******” от ЗИЕНО.

Съобразно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да събере и оцени доказателствата, свързани с извършените дисциплинарни нарушения. Обясненията за нарушенията се искат от работодателя в рамките на дисциплинарното производство по налагане на наказанието. Така се осъществява един от съществените елементи на дисциплинарната процедура, като се дава възможност на работника или служителя, като подлежащ на дисциплинарно наказание да се защити. Именно в хода на дисциплинарното производство, т.е. след откриване на нарушението, но преди налагане на следващото се за него дисциплинарно наказание, за субекта на дисциплинарната власт съществува задължение да изслуша устно или да поиска писмените обяснения на провинилия се работник. Дали ще се съобрази с тях и ще ги вземе предвид при преценка вида на дисциплинарното наказание или не, е въпрос, който е изключителна прерогатива на работодателя. За да е налице изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, е необходим фактът - преди налагане на дисциплинарното наказание субектът на работодателската власт да поиска обяснения от работника, във връзка с конкретното дисциплинарно нарушение, което в настоящият случай съдът приема че това е сторено предвид наличието на писмено обяснение, дадено от ищеца - Т.И.Д. от дата 12.09.2019г., представено с исковата молба, съдържащо се на л. 5 от делото по повод поискана му такова, видно от представеното копие на Искане на работодателя за даване обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, съдържащо се на лист 6 от делото.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

В случая, спорът е относно това законосъобразно ли е прекратено трудовото правоотношение с постановената от работодателя Заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019г., при спазване на предвидената от закона процедура и при законосъобразна преценка на изложените в нея мотиви. Посочената заповед съдържа изявление за едностранно прекратяване на трудовото отношение на ищеца с ответника, на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.188, т.3 от КТ и параг. 2 от ДР на ПВТР, и във връзка с чл.187, ал.1, т.2 и т.10 от КТ и чл.35, т.2.1 от ПВТР. Същата не съдържа изрично наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение”, поради извършени от работника тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ, а само, че е прекратено трудовото му правоотношение.

Предвид констатираното, съдът намира предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 195 във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ за основателен, а така наложеното на ищеца Т.И.Д. дисциплинарно наказание „Уволнение” за незаконосъобразно по следните съображения:

Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние (действие или бездействие), съгласно чл. 186 и чл. 187 от КТ. Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и съдът следи служебно за прилагането й поради характера й. Цитираната разпоредба указва какво трябва да съдържа заповедта за дисциплинарно наказание. За да е мотивирана заповедта, в същата трябва да са посочени нарушителят, конкретното нарушение описано с обективни и субективните му признаци, кога и къде е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Липсата на които и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу наложеното дисциплинарно наказание на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това, съдът следи служебно за наличието на задължителната форма и реквизити по чл. 195, ал. 1 от КТ на заповедта за дисциплинарно наказание. 

Съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране на наказанието. Съдът намира, че процесната заповед не отговаря на тези изисквания, тъй като в нея не е посочено наложеното наказание на Т.И.Д. във връзка с  дисциплинарното провинение, което се твърди че същият е извършил. Непосочване на наказанието не позволява съдът да осъществи по-нататъшна преценка на същото по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 330, ал. 2 от КТ, за да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие в случай на дисциплинарно уволнение, то работодателят следва преди това да е наложил дисциплинарно наказание уволнение. В този случай прекратяването на правоотношението е последица от наложеното дисциплинарно наказание, което трябва да съответства на наказанията по чл. 188, т.3 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно уволнение се изисква постановяване на нарочна заповед от работодателя. От приложените по делото писмени доказателства и от посоченото от страните се установява, че липсва заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. По принцип законодателят не сочи, че налагането на дисциплинарното наказание е несъвместимо с прекратяването на договора, но докато за прекратяването на договора, съгласно чл.335, ал.1 от КТ е достатъчна само писмената форма и съгласно ал.2 прекратяването става от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора, то за налагане на дисциплинарно наказание се изисква винаги и задължително издаване на нарочна заповед на работодателя, съгласно чл. 195, ал.1 от КТ. Налагането на самото дисциплинарно наказание изисква и надлежно провеждане на процедурата по неговото установяване и санкциониране.

Съдът намира, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразна, поради това, че липсва надлежно наложено от работодателя, с нарочна писмена заповед и при спазване на разпоредбите на чл. 193 от КТ и чл. 195 от КТ дисциплинарно наказание „уволнение”. Издадената Заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019г. на работодателя - „В.М.З” ***град С.за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 19.09.2019г. би била законосъобразна, само ако имаше нарочно издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение”, но не и без такава.

В настоящия случай, с оглед констатираната липса на нарочна заповед за налагане на дисциплинарно наказание не може да бъде заменена с издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Не може да се приеме и това, че издадената Заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019г. на работодателя - „В.М.З.” ***град С.представлява заповед за налагане на дисциплинарно наказание, т.к. освен посочването на причините за прекратяване на правоотношението, представляващи „наложено” дисциплинарно наказание, тя не съдържа един от изискуемите по  чл. 195, ал.1 от КТ задължителни реквизити, а именно - видът на наложеното наказание. Съгласно трайната съдебна практика, липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че издадената заповед за прекратяване на правоотношението е незаконосъобразна, т.к. се основава на незаконосъобразно наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Ето защо, прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 195, във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ и незаконността на уволнението обуславят разглеждането по същество и на обусловения от неговия изход акцесорен иск по чл. 344, ал. 1, т .2 за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „*****” от ЗИЕНО в Отдел „*****“ при „В.м.з.“ ******. След като уволнението е признато за незаконно по изложените съображения, то очевидно е налице правно основание за възстановяването на ищеца - Т.И.Д. на предишната заемана длъжност – „*****” от ЗИЕНО, поради което като основателен следва да се уважи и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

По осъдителния акцесорен иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ, освен наличието на успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си без работа поради уволнението и размера на претърпените от това вреди през процесния период, в частност - размера на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдът е изслушал заключение на вещо лице Р.М. по назначена съдебно счетоводна експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го възприема, като обективно, компетентно и безпристрастно. Съгласно заключението обезщетението по член 225, ал. 1 от КТ за шест месеца възлиза в размер на 5907.17 лева, за един месец възлиза в размер на 984.53 лева и за един ден възлиза в размер на 49.23 лева.

В случая обаче не са представени доказателства, в това число копие на трудовата книжка, от които да се установи, че ищецът е останал без работа поради уволнението от датата на влизане в сила на заповедта, с която е извършено. Фактът на оставане без работа следва да се докаже със съответен официален документ, какъвто не е представен с исковата молба, нито в по-късен момент. В доклада си (л. 29 от делото), съдът е указал, че по отношение на иска с правно основание член 344, ал. 1, т. 3 от КТ, тежестта на доказване на конкретния размер на обезщетението лежи върху ищеца, който следва да установи, че е останал без работа в следствие на незаконното уволнение, както и за какъв период от време след това или че въпреки постъпването на друга работа, същият е с по-ниско възнаграждение от предишната, за да претендира присъждане на разликата във възнагражденията. Въпреки указанията, това не е сторено от ищеца в последвалите съдебни заседания. Ето защо, искът ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО

С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски. Същият претендира и доказва такива в размер на 500.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. По съразмерност, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди сумата от 335.00 лева, която да се възложи в тежест на ответната страна. На ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ще се присъдят разноски по съразмерност от 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса върху уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна на уволнението – 80.00 лева, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението работа – 80.00 лева или общо 160 лева, както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И:

 

ПРИЗНАВА уволнението на Т.И.Д. *** с ЕГН **********, извършено със Заповед № УЧР-19-3007/19.09.2019г. на „В.М.З.“ ******, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.188, т.3 от КТ и параг. 2 от ДР на ПВТР, и във връзка с чл.187, ал.1, т.2 и т.10 от КТ и чл.35, т.2.1 от ПВТР, считано от 19.09.2019г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Т.И.Д. *** с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа – Отдел „*****“, на длъжност - „*****” от ЗИЕНО във „В.М.З.“ ******, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г..

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Д. *** с ЕГН ********** против „В.М.З.“ ******, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г. иск за заплащане на сумата от  6000.00 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето през което е останал без работа, поради уволнението за период от 6 месеца, вследствие на незаконното уволнение, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от КТ, „В.М.З.“ ******, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г. да заплати на Т.И.Д. *** с ЕГН ********** сумата от 335.00 (триста тридесет и пет)  лева, представляващи разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от КТ, Т.И.Д. *** с ЕГН ********** да заплати „В.М.З.“ ******, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г. разноски по съразмерност от 150.00 (сто и петдесет) лева, представляващо  юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, „В.М.З.“ ******, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г. да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 160.00 лева.

ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, „В.М.З.“ ******, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г. да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС разноски в размер на 50.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на 12.02.2020г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано от 26.02.2020г.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Д.П.