Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9902 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Е.Й.К. срещу Ч.Х.Г. искова молба, с която е предявен
главен иск - за признаване правото й на собственост върху апартамент № 9,
находящ се в гр. София, бул. „*******, придобито на оригинерно основание –
упражнявана фактическа власт върху имота с намерение за своене от януари 2005
г. до датата на завеждането на исковата молба на 15.06.2015 г. и евентуален иск
- за осъждане на ответника Ч.Г. да й заплати увеличената стойност на вещта –
сумата от 44 208.77 лева от извършени подобрения в гореописания имот.
Твърди
се в исковата молба, че Е.К. упражнявала фактическа власт върху имота с
намерение за своене от януари 2005 г. Владението продължило и през 2007 г.,
когато участвала в закупуването апартамента на името на Ч.Г.. Ответникът знаел
за намерението й да упражнява фактическа власт върху имота и се съгласявал с
това. Към датата на предявяването на иска за собственост – юни 2015 г. в нейна
полза изтекла придобивна давност, поради което моли съдът да я признае за
собственик на това основание.
В
случай, че искът бъде отхвърлен, претендира заплащане на увеличената стойност
на апартамент № 9 вследствие извършените от нея подобрения в имота на стойност
44 208.77 лева.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. По отношение на собственическия иск: че имотът
е закупен от него през 2007 г. изцяло с негови средства, като е позволил на
ищцата да го обитава, разпореждал се е с него, като е учредил две договорни
ипотеки през 2007 г. и 2011 г., заплащал данъци, извършвал ремонти и
подобрения. Евентуалният иск оспорва с доводи, че ищцата няма качеството на
владелец.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявения главен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС в тежест на ищцата беше да докаже спокойно,
безспорно и явно упражняване на фактическа власт върху процесния имот с
намерение за своене за периода от януари 2005 г. до 15.06.2015 г.
Фактическият състав на придобивната давност включва
два елемента: владение (непрекъснато и неопорочено упражняване на фактическа
власт върху вещ, която власт може да се упражнява лично или чрез другиго) и намерение
вещта да се свои, което намира външна изява в извършване на действия, по
съдържание съответстващи на правомощията владение, ползване и разпореждане като
част от сложното право на собственост.
Относно обективния елемент – владението следва да се
докаже и срока на неговото упражняване. В случая е необходимо същото да е
продължило десет години непрекъснато или при прекъсване, но за не повече от
шест месеца (чл. 81 от ЗС). Добросъвестно е владението, когато лицето владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена (чл. 70, ал. 1 от ЗС). В случая ищцата не твърди нито едно от
горепосочените обстоятелства, поради което следва да се обсъди дали е упражнявала
фактическа власт върху процесния апартамент № 9 в продължение на десет години.
Във връзка с доказване на факта на явното и
необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху имота по делото са
представени писмени доказателства и са разпитани две групи свидетели (на всяка
една от страните).
На първо място следва да се отбележи, че съдът намира
за основателни доводите на К. срещу възражението на ответника, че ограниченото
вещно право на ползване, което родителите наН.Г.Г.са притежавали върху
процесния имот не изключва упражняване на фактическа власт от друго лице. За да
се приеме обаче, че К. е започнала да свои вещта, е необходимо да се докаже
реализиране на такова действие от нейна страна, което несъмнено води до извода,
че се е считала за собственик на имота.
През 2005 г. К. е регистрирана като обитател в домова
книга, без посочен адрес, за който същата се отнася. Други данни за действия,
поставящи началото на давностно владение от този период по делото не се
съдържат. Напротив, показанията на св. В. и В.са еднозначни относно началото на
периода, в който К. и Г. са заживели в апартамент № 9 на бул. „********в гр.
София, а именно – 2007 г. Показанията на свидетелят Нифору установяват
единствено фактическо обитаване на имота от К. и свързаните с това действия по
неговото поддържане – боядисване и обзавеждане, които действия свидетелят
твърди, че са извършени през 2007 г. При съпоставка на показанията й и обсъдени
в съвкупност с тези на свидетеля В., съдът приема, че действително в имота са
извършвани ремонтни дейности след 2007 г., когато Г. е закупил апартамента.
Показанията на свидетеля В.съдът кредитира като последователни, обективни и
пълни, дадени въз основа на лично възприети от него действия, включително
такива, в чието извършване е участвал – ремонт и пренасяне на мебели, плащания
на консумативи във връзка с ползването на имота и на изпълнители на монтажни
дейности.
Подробни и пълни са показанията на свидетеля В.,
поради което съдът им дава вяра както в частта относно произхода на средствата
за закупуването на имота, така и за извършването на ремонт, заплащане на данъци
и консумативи във връзка с неговото ползване. Свидетелят е запознат отблизо с
отношенията на страните по делото и от показанията му става ясно, че Ч.Г. е
закупил апартамента, а Е.К. е живяла в него със знанието и съгласието на
собственика. Отново с негово знание и съгласие е участвала и в освежаването и обзавеждането
на процесния апартамент.
Годни за установят начало на давностно владение
доказателства не бяха ангажирани по делото. Разказът на свидетеля З. е неубедителен,
съдържа откъслечни нейни впечатления както за момента и причината за установяване
на ищцата в жилището, така и относно доходите и трудовата заетост на К.. З. не описва
действия, от които да се направи извод, че ищцата е своила имота.
Самостоятелното му обитаване, за което свидетелят се е уверила при
неколкократните си посещения, не е равнозначно на владението като фактическо
състояние, годно да породи право на собственост при непрекъснатото му
упражняване в предвидения в закона срок.
Не представляват действия, манифестиращи своене на апартамента
и регистрации на адреси на търговски дружества, чийто едноличен собственик на
капитала е Е.К.; нито договори, в които ищцата е посочила адреса на жилището
като адрес за кореспонденция. Доставянето на стоки и услуги в имота не
представлява разпоредително действие на собственик, а на лице, които го обитава
и се ползва от тях на адрес, на който пребивава. Страна по такъв договор би бил
и държател на имот (наемател или заемател), в който се намира на основание,
различно от владението като факт, относим към придобивната давност.
Отделно от това, дори и да се приеме, че К. е
упражнявала такава фактическа власт, владението е било двукратно прекъснато с
разпоредителни действия от страна на собственика Ч.Г.. Видно от нотариален акт
№ 040, том ІІ, рег. № 1175, дело № 216/07.06.2007 г. на нотариус рег. № 50 на
НК, Ч.Г. и съпругата му К.Г.М.-Г.са учредили договорна ипотека в полза на „Р.(България)“
ЕАД за обезпечаване на вземанията на банката по договор за банков кредит за
сумата от 80 000 евро. През 2011 г. Ч.Г. и К. М.-Г.са учредили ипотека
върху имота и за обезпечаване на чужд дълг към кредитна институция (нотариален
акт № 176, том І, рег. № 4695, дело № 152/26.07.2011 г.). Съгласно трайно
установената съдебна практика, учредяването на ипотека представлява действие на
разпореждане с имота. В случай, че К. твърди да е считала имота за свой е
следвало да се противопостави на обременяването му от трето лице с вещна тежест
за чужд дълг. Това обаче нито се твърди, нито са налице доказателства ищцата да
е сторила.
К. не е манифестира спрямо купувача Ч.Г., че започва
да владее процесния апартамент за себе си, нито е отблъснала неговото владение,
а напротив – намирала се е в имота по силата на правоотношение, съответстващо
по съдържание на договор за заем за послужване. Ищцата не е осъществила нито
едно явно и недвусмислено действие, попадащо в съдържанието на владението като
фактическа власт, задължителен елемент от сложния състав на придобивната
давност, с което да е отблъснала установеното през 2007 г. владение на
собственика Г.. През целия исков период тя е имала качеството държател, а
предприеманите от нея действия в имота са били търпими и извършвани изцяло със
санкцията на собственика Г..
Тъй като не се доказа ищцата не е владяла процесния имот
явно и спокойно, със съзнанието на собственик през посочения период, нито да е
установила десетгодишно необезпокоявано и неоспорвано владение, предявеният иск
за собственост на оригинерно придобивно основание е неоснователен и недоказан и
подлежи на отхвърляне.
При сбъдване на вътрешно процесуалното условие –
отхвърляне на главния иск, следва да се разгледа евентуалния иск по чл. 72 от
ЗС за заплащане на увеличената стойност на апартамент № 9 вследствие
извършените в него подобрения.
На първо място, следва да се отбележи, че ищцата
претендира да е носител на вземане, произтичащо от правата й на добросъвестен
владелец. За уважаване на иска ищцата следваше да докаже качеството си на
владелец на имота, за да й признаят вземания по чл. 72 – 74 от ЗС, чийто обем е
съответен на вида на упражняваната фактическа власт. Право на увеличената
стойност на апартамент № 9 вследствие направените в него подобрения, какъвто е
предявеният от К. евентуален иск, има само добросъвестният владелец. В трайната
си практика ВКС приема, че иск за парично вземане, основаващ се на разместване
на блага поради извършени подобрения в чужд недвижим имот, се основава на
основния принцип в правото за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Този иск може да бъде предявен на различни основания в зависимост от това дали
подобренията са извършени от владелец или държател. Разпоредбите на чл. 72 и 74
от ЗС се отнасят до правата на добросъвестния владелец и приравнения на него
недобросъвестен владелец. (решение № 148 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 852/2014
г. на ВКС, I г. о.) В случая не се установи ищцата да е поставила начало на
давностно владение, за да й се признаят правата по чл. 72 – 74 от ЗС. Доколкото
тя е имала качеството „държател“, претендиращ извършени подобрения в чужд имот,
К. може да претендира обезщетение по реда на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД, какъвто в настоящото производство не е
предявен и съответно съдът не дължи произнасяне по него.
По така изложените съображения евентуалният иск е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на
ответника, но по делото липсват доказателства такива да са сторени.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Й.К., ********** срещу Ч.Х.Г., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване правото й на
собственост на основание давностно владение в периода януари 2005 г. – 15.06.2015
г., на следния недвижим имот: апартамент № 9, находящ се в гр. София, бул.
„*******, състоящ се от входно антре, две спални, баня с тоалетна, тоалетна,
столова с кухненски бокс, дневна, три тераси, дрешник, със застроена площ от
119.55 кв.м., при съседи: апартамент № 8, вътрешен двор, ул. „******“,
апартамент № 10, стълбище и асансьор, заедно с мазе № 5, находящо се на
сутеренния етаж на сградата, със застроена площ 2.86 кв.м., при съседи: калкан,
мазе № 4, коридор и мазе № 6 и заедно с 2.92% ид.ч. от общите части на сградата
и с принадлежащите идеални части от правото на строеж върху мястото, находящо
се в гр. София, кв. „Лозенец“, съставляващо УПИ І-20,22 от кв. 1 по плана на
гр. София, м. „Жилищна група – Южен парк“, целият с площ от 844 кв.м., при
съседи: УПИ ІІ-21, УПИ ІІІ-11, 12, 105, УПИ ІХ-19, ул. „******“ и бул. „******“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Й.К., ********** срещу Ч.Х.Г., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 72, ал. 1 от ЗС за заплащане на сумата, с която се е увеличила стойността
на апартамент № 9, находящ се в гр. София, бул. „*******, състоящ се от
входно антре, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, столова с кухненски бокс,
дневна, три тераси, дрешник, със застроена площ от 119.55 кв.м. вследстдвие извършени подобрения – 44 208.77
лева.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: