Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 18.10.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 11318 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 26.04.2018г., гр.д.38315/17г., СРС, 140 с-в
отхвърля предявените от О.М.Т. срещу Р.Л.Д.
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за сумата
10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
12.06.2017г. - получена от ответника по договор за заем от 01.09.2014г.,
сключен между страните и сумата 2 000 лв. - възнаградителна лихва за периода от
24.09.2014г. до 31.12.2016г., като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 500
лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищцата О.М.Т.. Счита, че при едновременното завеждане на две отделни дела от
нея и от трето за спора лице В.И.Т.срещу ответника Р.Д. за дължими от него суми
по сключени договори за заем, неволно е допусната грешка чрез прилагане към
исковата молба по настоящото дело на декларация за предоставяне на заема от
лицето В.Т., вместо от настоящата ищца О.Т.. С въззивната жалба представя
декларация за предаване на заема от сегашната ищца О.Т., който не е върнат от ответника.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат
исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете Р.Л.Д.
оспорва жалбата. Счита, че приложената към въззивната жалба декларация за
предоставен му заем от ищцата не следва да се приема, т.к. в жалбата не се
съдържа искане да се приеме като ново доказателство и защото ищцата е могла да
я посочи и представи в срок до първото съдебно заседание.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Според писмен договор за целеви заем от 01.09.2014г., ищцата
О.М.Т. предоставя на ответника Р.Л.Д. и трето за спора лице М.Ц.Д.сумата 10 000
лв. Договорът е подписан само от ищцата О.Т. и ответника Р.Д., поради което
само те са страни по договора.
Съгласно чл.1, ал.1 и чл.8 от договора, заемът и уговорената възнаградителна лихва върху него следва
да се върнат до 31.12.2016г.
Според чл.4 от договора, заемодателят се задължава да
предостави заема в срок до 15.09.2014г.
Облигационната обвързаност между страните не се
оспорва от ответника, който с отговора на исковата молба в тази връзка
единствено уточнява, че договорът е подписан само от единия заемател, както се
приема и от съда. В отговора на исковата
молба ясно заявява, че оспорва главно да е получавал сумата по заема. След като
отделянето на спорните от безспорните факти е извършено още в първа инстанция,
неявяването му на отговори на два въпроса за същите факти по реда на чл.176,
ал.1 ГПК, не обосновава приложение на неблагоприятните спрямо него последици на
ал.3, с.чл.
Независимо от това, изправността на ищцата спрямо
изпълнението на основното договорно задължение за заемодателя се установява
чрез декларация от 24.09.2014г. на ответника, с нотариално заверен подпис рег.
№ 10180, н-с № 030 НК. Декларацията има характер на разписка по чл.77, ал.1 ЗЗД
за вече извършено предоставяне на сумата. Обективира извънсъдебно признание на
ответника, че към 24.09.2014г. е получил от ищцата сумата 10 000 лв. по
договора за целеви заем от 01.09.2014г.
Противно на възраженията в отговора на въззивната
жалба, прилагането на декларацията към жалбата и основаването на оплакванията
на жалбоподателката главно върху това ново доказателство, представлява
инкорпорирано в жалбата искане за приемането му, даже и да не е изрично
заявено. Декларацията е допустимо ново доказателствено средство пред въззивна
инстанция, както поради очевидната погрешна размяна на доказателства по две
едновременно заведени дела от различни ищци, но с еднакъв предмет и срещу един
и същ ответник – чл.266, ал.1, т.1 ГПК, така и предвид липсата на указания в първоинстанционния
доклад, че ищцата не сочи никакви доказателства за реално предоставяне на заема
– чл.266, ал.3 вр. чл.146, ал.2 ГПК.
С оглед доказаното фактическо предаване на заемната сума,
реалният договор за заем за потребление по чл.240, ал.1 ЗЗД поражда правно
действие между страните по делото. Ответникът не установява връщане на заема,
поради което главният иск за сумата 10 000 лв. е основателен.
Съгласно чл.8 от договора, заемателят е длъжен да
върне полученото по договора в уговорения срок, ведно с дължимата лихва за
целия период в размер на 10 % годишна лихва. Затова 10-процентният размер на възнаградителната
лихва върху главницата от 10 000 лв. през периода от дата 24.09.2014г., следваща
предоставянето на заема до 31.12.2016г., от когато ответникът изпада в забава
за връщане на полученото, възлиза на сумата 1 000 лв. До този размер е
доказан акцесорният иск по чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.8 от
договора, а над него следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 2 000 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично
съвпадат, предвид приетата пред въззивна инстанция декларация като ново
доказателство. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1,
пр.2 ГПК следва да се отмени в частта, с която е уважен изцяло искът за
главницата, уважен е искът за лихвата до размер на сумата 1 000 лв. и тази
за разноските, като вместо него се постанови друго, с което исковете се уважат
до тези размери. Решението следва да се потвърди в останалата част, с която е
отхвърлен искът за лихва за разликата над 1 000 лв. до 2 000 лв.
Ищцата пред
първа инстанция реализира
разноски за 480 лв. – д.т., 1 000 лв. - платено в брой възнаграждение за един
адвокат, а пред въззивна – 240 лв. – д.т., от които на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на сумата 1 548 лв. – разноски за двете инстанции.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 26.04.2018г., гр.д.38315/17г., СРС, 140 с-в
в частта, с която отхвърля предявените от О.М.Т. срещу Р.Л.Д. искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за сумата 10 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.06.2017г.
- получена от ответника по договор за заем от 01.09.2014г., сключен между
страните и за сумата до размера 1 000 лв. - възнаградителна лихва за периода от
24.09.2014г. до 31.12.2016г., като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 500
лв. – разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на О.М.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД сумата
10 000 лв. – подлежаща на връщане по договор за целеви заем от 01.09.2014г.,
ведно със законна лихва, считано от 12.06.2017г., на основание чл.79, ал.1, вр.
чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.8 от договора сумата 1 000 лв. - възнаградителна лихва през периода от
24.09.2014г. до 31.12.2016г. и сумата 1 548 лв. – разноски за първа и
въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.04.2018г., гр.д.38315/17г., СРС, 140
с-в в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.