Решение по НАХД №853/2021 на Районен съд - Велико Търново
Номер на акта: | 483 |
Дата: | 30 септември 2021 г. (в сила от 24 януари 2022 г.) |
Съдия: | Младен Димитров |
Дело: | 20214110200853 |
Тип на делото: | Административно наказателно дело |
Дата на образуване: | 18 юни 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производство по чл.375 и сл. от НПК, вр. с чл.78а от НК.
Предложение от прокурор при ВТРП – К., за освобождаване от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание – глоба на обв.Р. ХР. ИЛ. за
престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 от НК.
Прокурорът – поддържа внесеното предложение. Намира деянието за доказано
от обективна и субективна страна и моли за налагане на глоба в минимален размер.
Обв.И., не се признава за виновна и моли съда да бъде оправдана.
Защитникът - адв.Ц. оспорва предложението и намира, че не е реализиран
съставът на престъплението по повдигнатото обвинение, от субективна страна. Защитава
тезата си с твръдението, че обв.И. е отразила в подадената от нея декларация обстоятелства,
станали й известни от нейния баща – св.Х.П., на който се е доверила. Моли съда да оправдае
обв.И..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното : Обвиняемата Р. ХР. ИЛ., родена на 11.06.1995 г. в гр.Дряново,
българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, със средно образование, работеща, с
адрес: *** ********** е пълнолетна българска гражданка. Преди сключването на брак е
носила фамилно име Петкова, като промяната във личните документи е отразена по
заявление от 16.01.19г. / л.95 от том. І на ДП/
С постановление от 17.02.2021г. е привлечена в качеството на обвиняем за това,
че на 12.04.2018 г. в гр. Велико Търново, потвърдила неистина в писмена декларация, която
по силата на чл. 189, ал. 5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на
властта за удостоверяване на лицето извършило нарушението - пред служител на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Велико Търново представила писмена декларация, че
извършител на нарушението е друго лице - Д.И., като Д.И. не е извършил нарушението -
престъпление по чл.313, ал.1, пр.1 от НК.
От приложените в ДП, писмени доказателства и обясненията на обв.И., се
установи, че е правоспособен водач на МПС, категория „ВМ" и притежавала лек автомобил
„БМВ", с per. № *** / справки на л.78 - л.82, т.І от ДП/.
Видно от приложеното вешествено доказателство – оптичен носител, съдържащ
видеофайл клип № 12354 от 29.04.2016г. и разпечатка от – система за контрол на скоростта
- „TFR1 - М", лек автомобил, с pег. № ***, бил заснет, с мобилната система на ПП I - 4 /
София - Варна/, км. 124+400 км, при движение със скорост от 105км./ час, при специално
ограничение от 60 км/час.
За констатираното бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение установено с АТСС, сер. К №1207482, като на чл. 182, ал.2, т. 6 от ЗДвП, била
наложена глоба на обв.Р.Х. Петкова / в последствие И./, а установеното нарушение бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 800 лева.
1
От показанията на св. Г.В. и приложения по делото оригинал на декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДв.П, на 12.04.2018г., обв.Р.И. се явила пред мл. инсп. Георги В. в сградата
на сектор „ПП" при ОД на МВР - Велико Търново в гр. Велико Търново, като изявила
желание да подаде декларация във връзка с връчения и електронен фиш. Декларацията била
написана предварително от обв.И., която била ползвала бланка предоставена й при
връчването на фиша. Св.Г.В. я предупредил за наказателната отговорност, която носи в
случай на деклариране на неверни факти, като това смутило обв.И.. Тя провела телефонен
разговор, след която потвръдила пред св.В. желанието си да подаде декларацията. Предала
декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която посочила, че лек автомобил „БМВ" с per. №
***, нейна собственост, на 29.04.2016 г. в 17:39, е бил във влъдението на турския
гражданин Д.И. /Yldiz Cihat/. Посочила също, че 29.04.2016г., в 17.00 часа, лично е
предоставила МПС-во, на Д.И. както и че същото й е било върнато в 20.00 часа на
29.04.2016г.
Видно от справка от АИМ МВР „Граничен контрол", турския гражданин Д.И.
/Yldiz Cihat/, не е влизал на територията на Р. България.
От п оказанията на св. Х.П., баща на обв. И., се установи, че след като получила
електронния фиш обв. И. му се обадила, за да го попита дали знае кой е управлявал
автомобила. В периода за който се отнасял електронния фиш, автомобилът не се ползвал от
св.И., а се съхранявал в базата на св.Петков, в гр.Габрово заедно с личните и служебните
автомобили на неговата търговска фирма. Св.Петков и отговорил, че вероятно джипът по
време на заснемането е бил управляван от турския гражданин Д.И. /Yldiz Cihat/, тъй като
работниците на св.Петков по-рано при почистването на автомобила били открили
шофьорската му книжка. Св.Петков не бил предоставил лично автомобила за ползване на
Д.И., но предположил, че той го е ползвал, тъй като ключовете стоели на автомобила при
съхранението на паркинга.
От заключението по изготвената графологична експертиза, се установи, че
ръкописно написаният в декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП от 12.04.2018 г. - текст и
подпис под него са положени от обвиняемата Р. ХР. ИЛ..
От показанията на св. Д.И. дадени в изпълнение на възложената съдебна
поръчка до Република Турция, се установи, че не притежава международен паспорт и не е
бил на територията на Република България на 29.04.2016г., като никога не е излизал от
територията на Р.Турция. Не познава св. Х.П. и не му е предоставял и собственото си
СУМПС.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи : С деянието си
обв.И. е осъществила състава по чл.313, ал.1 от НК.
От обективна страна, на 29.01.2016г., потвърдила неистина в писмена декларация,
която по силата на нормативен акт - закон, се дава пред орган на властта - Началник на ОД
на МВР гр.В.Търново, като ръководител на съответната териториална структура по чл.189,
ал.5 от ЗДв.П, за удостоверяване истинността на посочените от нея обстоятелства -
престъпление по чл. 313, ал. 1, пр.1 от НК. Декларацията е подадена, чрез личното
предаване от обв.И. на длъжностно лице от състава на териториалната структура на МВР. В
декларацията е посочила неверни обстоятелства, в потвръждение на твръденията си - че лек
автомобил „БМВ" с per. № ***, нейна собственост, на 29.04.2016 г. в 17:39, е бил във
владението на турския гражданин Д.И. /Yldiz Cihat /, че на 29.04.2016г., в 17.00 часа, е
2
предоставила МПС-во, на Д.И. както и че същото й е било върнато в 20.00 часа на
29.04.2016г.
Декларираните от обв.И. обстоятелства са с правно значение, тъй като въз основа
на тях, компетентния орган извежда правния извод за авторството на деянието - чл.189, ал.5
от ЗДв.П : „….В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира“.
От субективна страна обвиняемата е извършила деянието умишлено, при форма
на вината пряк умисъл, като е съзнавала задължението си да отрази истината, невярността
на декларираните обстоятелства и целенасочено съставила декларацията, с цел да бъде
анулиран издадения спрямо нея ел. фиш. Дори да се приеме, че се е позовала на твърденията
на своя баща, то отразените факти, че е предоставила на конкретната дата и час и в
последствие автомобила, след като се е убедила в правоспособността на водача й е бил
върнат от ползвателя на същия ден в изрично посочен час, са от важно значение за
обуславяне на извода за авторството на деянието.
Както се установи по делото обв. И. не е предоставяла лично превозното
средство на посоченото лице, нито се е убедила по същото време в неговата
правоспособност, както и не е получила превозното срество на посочената дата и час след
употребата му. Всички тези факти са неверни, тяхната неистиност е съзнавана от обв.И.,
като целаносечно ги е декларирала за да постигне по-далечната цел – да получи
благоприятен развой на административнонаказателното производство, с предмет
извършеното нарушение по ЗДв.П. Дори и да е била въведена в заблуждение от своя баща –
св.Петков, че вероятно автомобилът е бил управляван от Д.И., то безспорно е съзнавала
неистиността на фактите по предаване, проверка на правоспособността и получаване
на автомобила по време. Още повече, че информацията, която се твръди, че е получила от
своя баща е придобита, едва след връчване на ел. фиш – близо две години след събтието за
което е декларирала тези обстоятелства.
При наложилият се правен извод, съдът, счете, че предложението на прокурора за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата, с налагане на административно
наказание – глоба, се явява основателно. По делото се установи, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК, а именно – за извършеното умишлено престъпление се
предвижда наказание ЛОС за срок до три години или глоба от сто до триста лева, обв.И. е
неосъждана и не е освобождаван по този ред от наказателна отговорност, няма
невъзстановени съставомерни имуществени вреди, тъй като престъплението е на формално
извършване.
Относно индивидуализацията на наказанието, с оглед относително обществената
опасност на конкретното деяние, което не се отлича от общите слуаи, ниската обществена
опасност на дееца, имущественото състояние и месечен доход от 380 лева, декларирани в
ДП, съдът счете, че следва да бъде наложено наказание – глоба минималния предвиден
размер по чл.78а, ал.1 от НК. Ето защо, съдът наложи административно наказание – глоба
от 1000 лв., като адекватна санкция за извършеното престъпление.
3
Разноски – 130.79 лв., направени в хода на досъдебното производство, на осн.
чл.189, ал.3 от НПК, бяха присъдени да се заплатят от обв.И., в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВТРС.
По тези съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4