О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                №…….

  гр.В.Търново, 16.01.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

 

при секретаря ……… и с участието на прокурора………, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №3878 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

            Производството е образувано пред СРС по предявен от ищеца ЗД "*" АД със седалище гр.* против ответника М.Р.М. с постоянен и настоящ адрес в гр.* осъдителен регресен иск с правно основание чл.274 ал.2 от КЗ /отм./ с цена на иска от 1026,94лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.

            Сезираният съд - СРС служебно на основание чл.119 ал.3 вр. чл.113 от ГПК, приемайки, че е предявен иск срещу потребител по смисъла на чл.113 от ГПК, доколкото ответникът е застраховано лице и "потребител на застрахователни услуги" по смисъла на §1 т.1 от ДР на КЗ /отм./, е счел, че делото не му е местно подсъдно, прекратил е производството по същото и на основание чл.118 ал.2 от ГПК го е изпратил

на ВТРС като съд по настоящия адрес на ответника.

            На основание чл.118 ал.1 от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. В процесният случай безспорно ответникът, управлявал при ПТП на 20.01.2015г. МПС "БМВ" с рег.№*, за което има валидно сключена с ищеца застраховка "ГО" на автомобилистите, под формата на комбинирана застрахователна полица №02114001502705, валидна към датата на ПТП, по силата на чл.257 ал.2 от КЗ /отм./ е застраховано лице и "потребител на застрахователни услуги" по смисъла на §1 т.1 от ДР на КЗ /отм./. Предявеният срещу него от ищеца регресен иск с правно основание чл.274 ал.2 от КЗ /отм./ обаче не съставлява иск срещу потребител по смисъла на чл.113 от ГПК, тъй като с оглед предмета на спора, а именно реализиране на регресно право на застрахователя на основание специалната разпоредба на чл.274 ал.2 от КЗ /отм./, отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, по който е застраховано лице, а пряко произтича от нормата на закона. В този смисъл, макар принципно да е страна по застрахователното правоотношение - застраховано лице, по конкретния иск, предмет на делото, ответникът не отговаря в качеството си на потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1 т.1 от ДР на КЗ /отм./, а се иска ангажирането на неговата деликтна отговорност. Или претендираното от застрахователя регресно право не произтича от застрахователното правоотношение, а се основава на деликтната отговорност на ответника, при което ответникът по казуса няма качеството "потребител" по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП и в този смисъл ВТРС не е местно компетентен да разгледа спора на основание чл.113 от ГПК. Исковете за непозволено увреждане могат да бъдат предявени от увреденото лице по негов избор или по специалното правило на чл.115 ал.1 от ГПК - по местоизвършване на вредоносното деяние, от която подсъдност ищецът, предявявайки иска пред СРС не се е възползвал, доколкото деянието е извършено в гр.В.Търново, или при спазване на общата подсъдност по чл.105 от ГПК - по постоянния адрес на ответника. За спазването на подсъдността и по чл.105 от ГПК и по чл.115 ал.1 от ГПК обаче, съобразно правилото на чл.119 ал.4 от ГПК, съдът не следи служебно, а само по възражение на ответника, заявено в срока за отговор на ИМ - чл.119 ал.4 от ГПК, каквато последна хипотеза в случая не е налице.

            Предвид горното и доколкото, противно на приетото от СРС, предявеният иск не е иск срещу потребител по смисъла на чл.113 от ГПК, делото не е местно подсъдно на ВТРС, доколкото и СРС за приложимата подсъдност по чл.105 от ГПК не следи служебно, както е процедирал в случая, поради което и по реда на чл.122 от ГПК следва да повдигне спор за подсъдност между СРС и ВТРС, който последен е отказал да разгледа делото, пред ВТОС.

Водим от горното и на основание чл.122 от ГПК, съдът

 

                                                           О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД и РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО относно Гр.д.№3878/2019г. по описа на ВТРС.

            ПРЕКРАТЯВА производството по Гр.д. №3878/2019г. по описа на ВТРС.

            ИЗПРАЩА делото на по - горния по степен съд – ОКРЪЖЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в чийто район се намира съдът, който последен е отказал да разгледа делото, за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност.

            Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните по делото.   

 

 

 

                                                                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….