№ 302
гр. Разград , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330100100 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.47 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от АЛ. С. П., с която са предявени субективно съединени
искове срещу А.Ю. Х. и ХЕ.М. Х., за солидарното им осъждане да заплатят сумата 5000 лв.,
/изменен в с.з. от 01.06.2021г.по реда на чл.214 ГПК/, за физически болки и страдания,
уплаха, стрес и неудобство, притеснение и несигурност, в резултат на настъпил на
29.08.2020г. инцидент, при който Й. А.Ю. - техен син, не разбиращ свойството и значението
на постъпките си и не е могъл да ръководи действията си, причинил травматични
увреждания в областта на лицето, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и отправял закани за убийство. Сочи се, че на 29.08.2020г. около 20ч. бил в магазин
А. в гр.Цар Калоян и пиел кафе с племенницата си Н.Г. - собственичка на магазина. Влязъл
Й. А., с който били братовчеди, поздравил го и попитал какво прави, а Й. му отвърнал
троснато и какво го интересувало това. Излязъл от магазина при негови познати, които били
седнА. - А.К., бащата на Й. - А. Х., Г.А. и др. След като ответникът му казал, че синът му
искал да пие с него кафе се върнал в магазина. Като влязъл в магазина Й. започнал без
причина да го псува и да го удря с юмруци по главата в областта на лицето, като крещял:
“Ще те убия, ще ти… майката“. Бликнала кръв, от силните болки в главата не виждал и
чувал нищо, станало му лошо, причерняло му, не знае какво е станало после. Племенника му
А. го закарал в спешното отделение в гр.Разград. Там му сложили два шева. Не бил на себе
си, било му зле, всичко като в мъгла. На 31.08.2020г. бил прегледан от съдебен лекар.
Становището на съдебния лекар било, че е получил увреждания: контузия на главата,
порезна рана от долния край на дясната вежда, синкаво мораво кръвонасядане, отток и
кръвонасядане на меките тъкани, кръвонасядане на клепача на дясното око, както и на
подочието на дясното око. Твърди, че е със стенд на сърцето, вижда само с дясното око, и
1
когато чул заканите на Й. действително се уплашил, че ще ги осъществи. Сезирал РРП, като
било издадено постановление за отказ да се образува наказателно производство, тъй като Й.
Ю. страдал от заболяване, не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Поради което предявява претенцията си срещу родителите, като
отговарящи за лицето, задължени да упражняват надзор над него.
Ответниците депозират отговор. Намират иска за допустим, но неоснователен. Сочат,
че действително са родители на Й., който страда от психическо заболяване, което ги
затруднява и натъжава. Въпреки заболяването той можел да общува, да разговаря с познати,
роднини, разбирал какво му се казва. Не винаги действал правилно и разумно, поради
заболяването си. Често менял настроенията си, а последните години започнал да чете
религиозни книги и на тази тематика бил много чувствителен. Ищецът бил техен роднина,
който живеел в Р Турция и идвал в България за известно време. Твърдят, че не е вярно, че
без причина е бил нападнат на 29.08.20г. Действително влязъл в магазина, като първият
ищец останал отвън при друг човек - А.К.ев. Като излязъл след 10-тина минути, бил видимо
разстроен. И за това влязъл в магазина. Видял ищеца и го попитал какво се е случила, а той
отговорил, че Й. го ударил. Лицето му отдясно било зачервено. Навън попитал Й. защо го е
ударил, а той казал, че последните няколко дни се заяждА. с ищеца, пили кафе и при тази
среща ищецът го хванал за ръцете, прегръщал го и му се подигравал,че бил религиозен, това
станало и в магазина. Ищецът му бил казал: Какво ще правиш с парите на джамията ли ще
ги дадеш, а на Й. му станало неудобно от Н. - жената в която бил влюбен и го ударил.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът живеел със съпругата си Ф.М.
П.а предимно в Турция, като всяко лято си идвА. в гр.Цар Калоян. С ответниците били
роднини. На 29.08.2020г. ищецът и съпругата му излезли да пият кафе, отишли в магазина
на неговата племенница в гр.Цар Калоян. Там влязъл и синът на ответниците - Й. НА.Ю.,
който без причина му нанесъл удари с юмрук в областта на лицето, заканвал се, че ще го
убие. След това ищецът бил закаран по Спешно отделение в МБАЛ гр.Разград, където бил
прегледан, съответно бил съставен лист за преглед на пациент №011218 от 29.08.2020г. На
31.08.2020г. посетил и съдебен лекар, който извършил преглед, съответно констатирал и
отразил получените травматични увреждания в съдебно-медицинско удостоверение. По
подадена жалба в РП Разград била образувана проверка по преписка №2812/2020г. на РП
Разград. С постановление от 11.11.2020г. на РП Разград бил постановен отказ от образуване
на досъдебно производство съответно преписката прекратена, поради това, че е установено,
че Й. Ю. се води на учет в Отделение по психиатрия към МБАЛ Разград с диагноза
„Параноидна шизофрения“ и съгласно чл.33 НК е наказателно неотговорно лице, не е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите Н. Г., Ф.П. и А. П.. Св.Г. племенница
на ищеца, съответно братовчедка на ответниците сочи, че на 29.08.2020г. в нейния магазин
в гр.Цар Калоян, дошъл ищеца и жена му да пият кафе. Тогава дошъл и Ю. НА., на когото
2
викА. Й.. Купил си цигари, на поздрава на ищеца обърнал гръб и си тръгнал. След около 20
минути се върнал бил много ядосан и без причина тръгнал срещу ищеца, започнал да го
удря по лицето и главата, да крещи, че ще го убие, псувал го на майка. Удрял го с юмруци,
лицето на ищеца било в кръв. Ответникът, който бил отвън влязъл и го извел. Предала
записите от камерите на полицията. После дошъл А. и закарА. ищеца в болницата в Разград.
Сочи също, че ищецът бил болен, с едно око е. Знае, че пиел успокоителни, защото много се
уплашил. След 2-3 дни дошли дъщерите му да ги приберат в Турция.
Св.П.а съпруга на ищеца сочи, че на 29.08.2020г. отишли в магазина на А., там
дошъл и Ю.. Пазарувал и си заминал. След малко дошъл и баща му и казал на мъжа и, че
синът му ще дойдел с него да пиели кафе. А. излязъл пред магазина, когато влязъл Ю. и
започнал да вика изведнъж „Аз ще те убия“ и започнал да го удря с юмрук по лицето, а тя
минала пред него. Ударил го по окото, бил целия в кръв. Питала Ю. какво иска от чичо си и
той казал, че ще го убие, тогава влязъл бащата на Ю., който бил отвън. С А. закарА. съпруга
и в болницата в гр.Разград, бил много изплашен, не бил добре. После дошли дъщерите им от
Турция, защото се страхувал и ги вземи. От тогава съпругът и не бил добре с нервите, не
карал и кола. В Турция ходили на психиатър и му предписА. лекарства антидепресанти.
През нощта скачал, страхувал се, понякога викал: Той идва. По принцип по два пъти идвА.
при роднини в гр.Цар Калоян, но след инцидента седем месеца не се връщА., сега дошли за
делото, след което веднага си тръгвА., защото ги било страх.
Св. А. П. сочи, че ищецът му е чичо, а Ю. втори братовчед. Обадила му се
племенницата Н. да отиде в магазина, чичо му бил в кръв.Закарал ги до болницата в
Разград, като в колата загубил съзнание. После го прегледА., сложили му шевове. Бил
ударен в едното око, на другото имал протеза. Твърди, че Ю. малко не бил добре и
постоянно се дразнел и с него е имал проблеми. От хората чул, че го бил ударил и че
заплашвал да го убие. А. пристигнал сутринта само за делото, защото го било страх да идва,
веднага се прибирА. в Турция, защото не знаели от къде ще дойде Ю. и какво ще направи.
По искане на ответниците е разпитан свидетелят Х. П., брат на първи ответник.
Сочи, че брат му и А. до момента общувА.. Миналото лято между племенника Й. и
братовчед му имало нещо. Й. ударил А. защото го закачал. Той преди това го дразнел, че
имал брада, закачал му брадата с ръка. Й. бил много религиозен, всеки петък ходел в
джамията. А. обиждал Й., питал го защо ходи в джамията. Твърди, че Й. не е посягал на
други хора.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при инцидента от 29.08.2020г. А.П. е получил порезна рана в
долновъншния квадрант на дясната челна област, хирургично обработена, с подлежащ оток
и кръвонасядане на меки тъкани и кръвонасядане на дясна орбита, които по своята медико
биологична характеристика обуславят временно разстройство на здравето неопасно за
живота на пострадА.я. След инцидента пострадА.ят е бил прегледан в Спешно отделение на
МБАЛ Разград, където е наложен хирургичен шев на порезната рана и е направен ТАП.
3
Оздравителния период при такъв вид увреждания е около 2 седмици. В с.з вещото лице
обяснява, че раната е причинена от предмет с остър ръб. Както, че предварителните данни в
съдебно медицинското удостоверение са записани по съобщението от пациента, като е
съобщил, че е ударен с юмрук. Това, ме е ударен с юмрук не означава възможността в
ръката на нападателя да е имало предмет с остър режещ ръб. Изводите си основава на двата
документа - листа за преглед и СМУ.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична
експертиза се установява, че от преживяванията от инцидента и отправени закани на
29.08.2020г. на ищеца, няма индикации за посттравматично стресово разстройство. Към
настоящия момент психичното му състояние покрива критериите за разстройство в
адаптация. Адаптационна тревожно-депресивна реакция, развила се в причинно-следствена
връзка с преживения стрес по време и след инцидента. Протичаща с високо ниво на
тревожност, снижение в прага на поносимост и издръжливост, лек към умерен
депресивитет. СъздА.я се инцидент предизвиква в първите два-три дни остра стресова
реакция, която в последствие има характеристиките на адаптационно тревожно
разстройство, т.нар. адапционна реакция, която трае в рамките на 6-7 месеца. Предвид
личностовите особености и възрастта в конкретния случай е видно, че към момента на
събитието все още се преживява като активна психотравма. Патогенно действа не събитието
само по себе си, а оценката, която индивидът му дава Сами по себе си тревожно-
депресивните и страхови чувства и преживявания, се преработват с по-бавен ход и в случая
зависят от възрастовите и културни особености.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и неоспорени от
страните.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди –
физически болки и страдания е основателен. Правото на обезщетение възниква при
нА.чието на предпоставките за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от
ЗЗД. НА.це е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено
лице – в случая на Й. А. Ю.. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в
престъпление, според заключението на съдебно медицинската експертиза, получените
увреждания от ищеца са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота
на пострадА.я – лека телесна повреда по смисъла на чл.130 НК. В резултат на което са нА.це
неимуществени вреди - болки и страдания, които са причинени. В случая извършителят на
деянието страда от психично заболяване обосноваващо това, че не е наказателно отговорно
лице по смисъла на чл.33 НК, установено в хода на извършената прокурорска проверка,
поради което е нА.це отказ от образуване на досъдебно производство срещу него. Съгласно
т.3 от Пост. №7/30.12.1959г. Пл ВС- родителите, осиновителите, настойниците и другите
лица, които са задължени да упражняват надзор над неспособни да разбират или ръководят
постъпките си, отговарят лично за причинените от неспособните вреди. Като вината им се
4
презюмира. От писмените доказателства- приложената преписка от извършена проверка
става ясно, че синът на ответниците страдащ от посоченото психиатрично заболяване, бил
лекуван многократно както в ПО при МБАЛ Разград, така и в Център за психическо здраве
гр.Русе. Явно, че към момента на инцидента не е бил настанен за лечение, поради което
ответниците са задължени за упражняват надзор над него, като неспособно да разбира
съответно ръководи постъпките си лице. Отговорността на посочените субекти в случая – в
случая родители е лична, тя е отговорност за свои действия или по-точно за бездействия, т.е.
за неупражнен надзор. Тя е виновна отговорност на самостоятелно основание - чл. 47, ал. 1
ЗЗД. Законът освобождава тези лица от отговорност, ако те докажат, че не са били в
състояние да предотвратят настъпването на вредите - чл. 47, ал. 2 ЗЗД. В случая ответниците
не са установили и доказА. такива факти, напротив дори първия ответник е бил пред
магазина, където е станал инцидента предизвикан от сина му Й. Ю.. А както бе посочен по
отношение на последния многократно е било прилагано стационарно лечение в
специА.зирани институции. Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът
следва да определи по справедливост, като вземе предвид характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелството, при които е получено, вредоносните последици и
тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения,
прогнозите за в бъдеще. За полученото увреждане изразяваща се в порезна рана в
долновъншния квадрант на дясната челна област с подлежащ оток и кръвонасядане на меки
тъкани и кръвонасядане е извършена хирургична интервенция. Ищецът е развил и
адаптационна тревожно-депресивна реакция, която е в причинно-следствена връзка с
преживения стрес по време и след инцидента, която трае в рамките на 6-7 месеца, според
вещото лице. Предвид личностовите особености и възрастта на ищеца, който е на 64 години,
със съпътстващи заболявания, който и към момента на събитието все още се преживява като
активна психотравма. Съответно и справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
съдът намира такова в размер на 4000лв., тъй като се установи, че е нА.це продължил
период след деянието извършено на 29.08.2020г. до настоящия момент, в който все още не е
възстановено емоционалното му състояние както, че и в настоящия момент е нА.це силен
страх у ищеца, същият не желае да пътува при близките си в гр.Цар Калоян. Поради което
ответниците, следва солидарно да заплатят обезщетението за причинените вреди. До
първоначално предявения размер претенцията като недоказана следва да се
отхвърли.Сумата представляваща обезщетение за нанесените вреди, следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на деликта - 29.08.2020г., както е поискано в исковата
молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца
направените по делото разноски съразмерно уважената част от иска. Видно от приложения
списък са отразени и разходи свързани с транспорт и пътуване на ищеца и съпътстващите
им документи-за бензин, тестове за КОВИД, винетка, застраховка на турски език, съответно
суми за преводи на български език на тези документи. Съгласно и съдебната практика
(Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК) отговорността
5
за разноски е уредена като ограничена и включва само внесените такси и разноски по
производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е
ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по
делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда). Сумите за пътни
разходи не са съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се претендират на
основание чл.78 от ГПК (Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV
г. о., ГК). Поради което на ищеца се следват - 120лв. заплатена държавна такса, 25лв. за
удостоверение, 400лв. внесени депозити за двете експертизи и 800лв. адвокатско
възнаграждение, или общо 1345лв. А съразмерно уважената част от иска на ищеца - сумата
1076лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника с оглед отхвърлената част от иска се
следват за разноски 80лв.
Съдът установи, че за увеличения размер на претенцията в размер на 5000лв. от
страна на ищеца, не е заплатена следващата се държавна такса, поради което същият следва
на основание чл.77 ГПК да заплати сумата 80лв. по сметка на РРС.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Ю. Х., ЕГН****, адрес гр.**** и ХЕ.М. Х., ЕГН*** двамата с
адрес гр.***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на АЛ. С. П., ЕГН***, адрес
гр.**** сумата 4000лв./четири хиляди лева/, представляващ обезщетение за
причинени неимуществени вреди - физически болки и страдания, уплаха,
стрес и неудобство, притеснение и несигурност, в резултат на настъпил
инцидент на 29.08.2020г. при който техния син Й. А.Ю., не разбиращ
свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ръководи
действията си, е причинил на ищеца травматични увреждания в областта на
лицето, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
както и е отправял закани за убийство, ведно със законната лихва от
29.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
до първоначално предявения размер като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Ю. Х., ЕГН****, адрес гр.**** и ХЕ.М. Х., ЕГН***
двамата с адрес гр.***, ДА ЗАПЛАТЯТ на АЛ. С. П., ЕГН***, адрес гр.****
сумата 1076лв./хиляда и седемдесет и шест лева/ за разноски.
6
ОСЪЖДА АЛ. С. П., ЕГН***, адрес гр.****, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ю. Х.,
ЕГН****, адрес гр.**** и ХЕ.М. Х., ЕГН*** двамата с адрес гр.*** сумата
80лв./осемдесет лева/ за разноски
ОСЪЖДА АЛ. С. П., ЕГН***, адрес гр.****, ДА ЗАПЛАТИ
80лв./осемдесет лева/ по сметка на РС Разград
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7