Р Е Ш Е Н И Е №
260976
10.11.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII-ми граждански
състав
На 27.10.2021г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 2483 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на С.Б.Й., ЕГН: **********,
и Н.С.Й., ЕГН: **********, чрез
пълномощника им по
делото адв. И. Д., против
Решение № 2421 от 17.07.2017г., постановено по гр.д. №127/2016г., по
описа на Районен съд- Пловдив, ХVІІІ гр.с., с което е бил
отхвърлен предявения от тях
против Р.О.П., ЕГН ********** и П.И.П.,
ЕГН ********** ***, иск за признаване за установено между страните,
че ответниците дължат солидарно на ищците сумата в размер на 5 лева , като
частична от вземане в общ размер на 1800 лева – главница, представляваща сума,
с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищците,
преминавайки ежедневно с лек автомобил с рег. № ****, за периода от 01.11.2012
г. – 01.05.2013 г., през част от поземлен имот с идентификатор 56784.535.35, с
площ от 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на
приложената към заявлението скица, от който имот ищците притежават ½
идеална част в режим на СИО, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.11.2015 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 8217 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.11.2015 г. по ч.гр.д. № 14678/2015
г. по описа на ПдРС, XІ гр.с. В жалбата
се излагат доводи за неправилност
на решението, като
се иска отмяната му
и уважаване на предявения иск.
Насрещната
страна по въззивната
жалба- Р.О.П., ЕГН ********** и П.И.П.,
ЕГН **********, чрез пълномощниците си по
делото адв. А.С. и адв. С.
Л., оспорва същата
и иска оставянето
й без уважение.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснато при
постановяването му нарушение
на императивни
материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по съществуващия
между страните правен
спор.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с иск с
правно основание чл.422,
ал.1 от
ГПК във връзка
с чл.59, ал.1 от
Закона за задълженията
и договорите, като ищците
С.Б.Й.,
ЕГН: **********, и Н.С.Й., ЕГН: **********, искат постановяване
на решение, с
което да се признае
за установено, че ответниците
Р.О.П., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН **********, при условията на солидарност им дължат сумата
от 5 лева, като частична
от 1 800 лева - главница, представляваща
сума, с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на двамата
ищци, преминавайки ежедневно с лек автомобил в периода
01.11.2012г.- 01.05.2013г. през част
от собствения им
поземлен имот с идентификатор
56784.535.35 по кадастралната карта
на гр. ****, от който имот ищците
притежават 1/2 идеална част в режим на съпружеска имуществена
общност, за която сума е била
издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. дело № 14678/2015 г. по описа на ПРС, ХІ гр. с.
За да
бъде уважен така предявения
иск ищците следва да
установят, че притежават идеални части
от правото на собственост върху
процесния имот, че за
процесния период същият е бил
ползван от ответниците
по описания в
исковата молба начин, както
и размера на сумата,
с която ответниците са се
обогатили, а те
са обеднели.
От приложеното по делото влязло в сила Решение №64
от 19.11.2020г. на
ВКС по гр.д.№3301/2019г. е видно,
че със същото
е бил уважен предявения от С.Б.Й., ЕГН: **********,
и Н.С.Й., ЕГН: **********, против общо 11
физически лица, сред които
и ответниците Р.О.П., ЕГН **********
и П.И.П., ЕГН **********, установителен
иск за собственост, като
ищците са признати за собственици при
режим на съпружеска
имуществена общност на
½ идеална част
от поземлен
имот с идентификатор 56784.535.35
по кадастралната карта на гр. ****. Така постановеното
решение установява със
задължителна сила в отношенията
между страните, че ищците са
собственици на 1/2
идеална част от
посочения поземлен имот, като
съгласно разпоредбата на
чл.297 от ГПК
същото е задължително за всички съдилища. Предвид
горното следва да се приеме,
че твърдяното от
ищците право на
собственост върху процесния имот
е установено.
От приложените по
делото писмени доказателства
се установява, че
посоченият поземлен имот
е бил нанесен със
сегашните си граници
в кадастралната карта
по силата на Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на Началник СГКК
- гр. ****, с която е
било одобрено изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, състоящо се в
корекция на имотната граница между поземлени имоти 56784.535.32 и 56784.535.35.
От приложената
по делото административна преписка
по издаване на процесната
заповед е видно,
че изменението в
КККР е било
допуснато поради прилагане на изменение на подробен
устройствен план, одобрено със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на Кмета на Община ****. С
посочената заповед е одобрен проект за изменение на ПУП - План за
регулация и застрояване на част от плана на „****“-****, като се променя
уличната регулация между стари о.т.487 и о.т.495 в съответствие с приет проект
„Реконструкция на бул. „****“ в участъка от бул. „****“ до бул. „****“,
образуван е нов квартал 99а, както и нов УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 – жилищно
застрояване, обслужващи дейности с ново свободно застрояване и УПИ ІІ – трафопост със запазване на
съществуващото застрояване. От събраните по
делото писмени доказателства и заключението
на приетата съдебно-
техническа експертиза може
да се направи извод, че
по силата на одобреното
със заповедта изменение
на уличната регулация части
от съществуващите към
датата на издаването й
поземлени имоти с
№№35,32 и 25
са били предвидени
за разширяване на бул.„****“, а новообразуваният УПИ І-35,
32, 25, 145, 146 включва останалите
части от същите,
както и имоти
с №№145 и 146.
По делото няма
спор между страните, а и се
установява от събраните
доказателства, че цялата
площ на процесния
имот с идентификатор
56784.535.35, включително тази,
върху която ищците
твърдят да са преминавали ответниците, попада
върху проектираното със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на Кмета на Община **** разширение на бул.„****“. Безспорно е и че предвиденото
разширение на булеварда не
е изпълнено, както
и че Община ****
не е предприела
процедура по отчуждаване
на имотите, върху
които ще се осъществи
същото. От заключението на приетата
съдебно- техническа
експертиза се установява
и че след изменението на кадастралната карта със Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. поземлен
имот с идентификатор
56784.535.32 не граничи с
път /бул. „****“/
и за да
се стигне до
булеварда трябва да се
премине през поземлен имот с идентификатор 56784.535.35.
От фактическа страна по делото
няма спор, а и се установява
от приложените писмени доказателства, че
ответниците са собственици
на самостоятелен обект
в построената в УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 жилищна сграда, както и
на идеални части
от имота- поземлен
имот с идентификатор
56784.535.32. По делото е
безспорно, че притежаваният
от тях имот няма достъп
до обществен път, тъй
като проектираното разширение
на бул. „****“
не е изпълнено, както и че
достъпът до него
се осъществява само през
поземлен имот с
идентификатор 56784.535.35. Безспорно
е и че
за процесния период
през посочения имот
са преминавали не само
ответниците, а и всички собственици
на самостоятелни обекти
от жилищната сграда,
построена в поземлен
имот с идентификатор
56784.535.32. Съгласно разпоредбата
на чл. 190, ал.1 от
ЗУТ когато съгласно подробен
устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по
проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да
прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Съгласно разпоредбата
на чл.191 от ЗУТ обезщетенията на правоимащите за вредите,
причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на
поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища, като обезщетението
за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се определя по
реда на чл. 210 от ЗУТ за
съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Съгласно чл.210, ал.2
от ЗУТ определянето на
обезщетението се извършва
по искане на заинтересованите
лица или
служебно. От посочените разпоредби
следва, че в
настоящия случай ищците
имат право на
обезщетение за ползването
на имота им за
преминаване от собствениците
на поземлен имот
с идентификатор 56784.535.32, сред които са
и ответниците. Размерът на
същото обаче следва да
се определи по
предвидения в чл.210
от ЗУТ административен ред, за
което следва да
сезират Община ****,
и то би било дължимо от всички
собственици на поземления
имот, които преминават през имота
на ищците. Наличието на
така уредената в
закона възможност за
защита е пречка
за предявяване на претенция
за неоснователно обогатяване по
чл.59, ал.1 от ЗЗД,
тъй като съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.2 от ЗЗД претенцията
за неоснователно обогатяване
по ал.1 възниква
когато няма друг
иск, с който обеднелият може да се защити.
Ето защо исковата претенция е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Предвид горното
обжалваното решение, с
което искът е бил
отхвърлен, следва да
бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 в полза
на въззиваемите следва
да бъдат присъдени направените
по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер
от 300 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2421 от 17.07.2017г., постановено по гр.д.
№127/2016г., по описа на Районен съд-
Пловдив, ХVІІІ гр.с.
ОСЪЖДА С.Б.Й., ЕГН **********
и Н.С.Й., ЕГН **********, да заплатят на Р.О.П., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН **********,***,
сумата в общ размер от 300 лв.-
разноски по делото.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.