№ 327
гр. Пазарджик, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20205200500599 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и слeдващи от ГПК.
І. Развитие на съдебното производство.
Районен съд – Панагюрище е сезиран с искова молба, подадена от Ф. Г. Г., ЕГН ********** , от
гр.П., ул.Н.В. №66, ет.6, ап.16 против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР С..
С решение №82/18.06.2020г., постановено по гр.д.№974/2019г. по описа на РС – Панагюрище са
отхвърлени предявените от Ф. Г. Г. срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР с административен адрес: гр.С., ул.„П.“ №171А, представлявана от главен комисар
Николов искове за заплащане на сума в размер на 1 542лв., представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016г.
до 01.12.2019г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно
въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за забава в размер на 210лв., дължимо за
периода от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019г.
Осъден е Ф. Г. Г. да заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР
сумата в размер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.
В законният срок решението се обжалва с въззивна жалба от Ф. Г. Г. чрез адв.Д.. Счита
първостепенния съдебен акт за неправилен, необоснован и незаконосъобразен, поради което
страната прави искане да се отмени изцяло, като предявените искове бъдат уважени в уточнените
размери, ведно със законовите последици с присъждане на сторените деловодни разноски пред
1
въззивната инстанция.
Във въззивната жалба са развити подробни съображения във връзка с приложението на
подзаконовия нормативен акт, а именно: Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата в смисълът, който е развит и в исковата молба. Посочено е защо в конкретния казус трябва
да се приложи този подзаконов нормативен акт и защо не следва да бъдат прилагани разпоредбите
на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове касаещи заплащането на извънредния труд на
служителите от съответното звено.
Посочено е, че РС е постановил своя съдебен акт в противоречие с указанията дадени в ТР
№6/06.11.2013г. , постановено по ТД №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Цитирани са част от мотивите на това тълкувателно решение, според които е недопустимо
възприемането на диференциран подход спрямо служителите в МВР по отношение на редица
техни права.
На второ място във въззивната жалба е посочено, че първостепенният съд не е съобразил и
основни принципи и норми в правната уредба, съдържаща се в правото на ЕС - формираща
трудовоправните отношения.
Твърди се, че е нарушена ДИРЕКТИВА 75/117/ЕИО, както и разпоредбата на чл.157 от ДФЕС,
които правни норми въвежда принципа за равни права на работници и служители, и забрана за
дискриминация по отношение прилагането на основните принципи на трудовото право, както и на
основата на полов признак.
Твърди се, че е нарушен основния принцип на Европейското право, а именно принципа за равно
заплащане за равен труд или за труд с равна стойност.
Искането е, въззивната инстанция да отхвърли първоинстанционното решение, като постанови
ново такова, с което да уважи възраженията, изложени във въззивната жалба и да уважи
предявените искове – главен и акцесорен в пълен размер. Претендират се разноски .
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР, чрез процесуалния представител на страната, който оспорва въззивната
жалба.
Твърди, че обжалваното решението е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Развива подробни съображения за това, защо в конкретния казус следва да намерят приложение
специалните норми на ЗМВР и поднормативните актове издадени в приложенията на този закон,
които регламентират заплащането на нощния труд на служителите от звено „Противопожарна
охрана и безопасност“. Взето е становище по неоснователността на иска, като са оспорени
предявените искове по основание и размер.
Взема становище и относно неприложението на нормите на КТ по отношение неуредените случаи
в ЗМВР, като се приема, че в случаите когато е налице празнота по отношение нормите на ЗМВР и
поднормативните актове уреждащи служебното и трудово правоотношение на служителите от
МВР, правилата на КТ не се прилагат, а напротив, във всички случаи в които законодателя е счел,
че материята следва да се уреди идентично на тази на КТ, преплащането е пряко, след посочване
на конкретни правни норми, тоест, навежда се извода, че няма общи приложения на нормите на КТ
спрямо специалния закон уреждащ трудовоправното правоотношение на служителите на МВР и
по-конкретно, че не е налице непряко препращане към нормите на КТ.
Приема се също така в отговора на въззивната жалба, че в РС ищецът не е доказал, че е налице
2
неизплатен извънреден труд в съответното тримесечие.
От доказателствата било установено безспорно, че на служителите на МВР са изплатени всички
дължими суми. Позовава се на съдебна практика, която е цитирана в отговора.
Моли да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли въззивна жалба като неоснователна и да
се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение от
пълномощника на жалбоподателя.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 ГПК пред въззивната инстанция.
Въпреки това, с определение №355/12.07.2022г. съдът е дал възможност и конкретни указания на
страните да сочат доказателства по въпросите, повдигнати в Решението на СЕС от 24.02.2022 г. по
преюдициално дело С- 262/2020г., като в дадения от съда срок е депозирано писмено становище от
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР чрез процесуалния
представител на страната.
ІІ. Правни изводи.
Решението на районния съд е валидно (постановено е от надлежен съдебен състав, в предвидената
от закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда). Няма
основания за прогласяване нищожността на съдебния акт, при условията на чл.270, ал.1 ГПК).
Решението на районния съд е процесуално допустимо (няма основания за обезсилване на
съдебното решение при хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК).
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като:
изхожда от активно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от
обжалването (страна в производството пред районния съд);
насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол (чл.258,
ал.1, ГПК;
подадена е в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК;
Обжалваното решение е постановено по осъдителни претенции на служител на МВР със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР (полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението) за суми, съставляващи възнаграждение за положен
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв, ведно със обезщетение за
забавеното изпълнение на паричното задължение, определено по размер на законната лихва за
времето на забавата, черпещи правното си основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3, във
връзка с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а
произтичащите от същите правни изводи на РС – Панагюрище.
Не се спори между страните по делото, че за процесния период ищецът Ф. Г. Г. е заемал длъжност
„водач на специален автомобил и пожарникар“ в РС „ПБЗН“ – Панагюрище, като за процесния
период от 01.12.2016 г. до 01.12.2019г. е изпълнявал служебните си задължения при ответника на
смени с продължителност 12 часа или по 24 часа по предварително утвърдени графици.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета
3
по делото и неоспорена от страните, от чието заключение се установява, че през периода от
01.12.2016 г. до 01.12.2019г. ищецът е положил общо 1 814 часа нощен труд, което с равнява на
230 броя нощни смени. Посочена е сумата на неначисленото и неизплатено възнаграждение на
ищеца за приравнен към дневен, положен нощен труд за процесния период - общо в размер на
1 713,21 лева - брутна сума, респ. 1 541,88 лв. – нетна сума за получаване. Обезщетението за
забава за процесния период върху тази сума е общо в размер на 210 лева.
Спорно между страните е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служителите на МВР са приложими разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове или са приложими общите граждански норми на
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от
ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи.
В случая, приложимата наредба е №8121-з-776/29.07.2016г. и разпоредбата на чл.3, ал.3, от която
гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г./ отм./ изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Такава изрична разпоредба за преобразуване на
часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ
бр.60/02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г./ и в действаща за част от исковия период Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. /обн. ДВ бр.3/10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г./. Липсата на такава
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР
има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези
от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за служителите по чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР. Още повече, че ЗМВР съдържа изрична разпоредба - чл.188, ал.2 от ЗМВР, която
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Следователно при наличие на посочената
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл.188,
ал.2 от ЗМВР към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим
е коефициентът 1,143.
4
С оглед формираната противоречива съдебна практика, по спорния въпрос е образувано
тълкувателно дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което към настоящия момент все още не е
постановено решение.
При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува закона, като търси целта на
закона съобразно чл.46 ЗНА. В тази връзка съдът намира, че целта на законовите разпоредби
относно заплащането на труда на служителите в МВР следва да се спази конституционно
закрепеното право в чл.48, ал.5 от Конституцията на Р България заплащането да съответства на
извършената работа. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната
работа,нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици,които се
компенсират чрез допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд.
Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация,закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС. В случая предвиденото в закона
заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд няма характера на допълнително трудово
възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното задължение
трудовото възнаграждение да е адекватно на положения труд.
Следва да се посочи че и постановеното Решение от 24.02.2022г. на Съда по преюдициално
запитване по дело С-262/2020г. не обосновава обратен извод. Това е така, защото по делото не е
установено за полагания нощен труд да има приложени други мерки на защита на служителите под
формата на продължителност на работно време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на нощния труд при съобразяване и на
естеството на нощния труд – трудност и стрес на поставените задачи за изпълнение през нощта.
Пожарникарите и полицаите по правило през нощта извършват задачи, които могат да са
основание за въвеждане на специфични условия за организация на работа, включително и
намаляване на продължителността на нощния труд спрямо дневния, защото това би гарантирало
защита на здравето и на безопасността им, но това не е единствено възможна и подходяща мярка.
Мерките не следва да са единствено насочени към продължителността на времето, но и към
компенсациите за нощния труд под формата на възнаграждение, обезщетение, придобивки и т.н.
Няма основание работещите по трудово правоотношение и по служебно правоотношение да се
третират различно на основание на характера на правоотношението. Сходството на полагания труд
в случая не предпоставя различно третиране. Не е установено по делото обективен и разумен
критерий за разликата в третирането на полагащите нощен труд по трудово правоотношение и тези
по служебно правоотношение. Разликата в допустимата продължителност на работните часове –
нощен труд по служебно правоотношение /8 часа/ и по трудово правоотношение /7 часа/ не
отразява допустима от закона цел, която да е годна да обоснове разлика в третирането. Освен това
в т.79 от решението на СЕС е посочено, че при недоказаност на обективен и разумен критерий за
разликата в третирането, прави същото несъвместимо с правото на ЕС и води до необходимост на
националния съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен за постигане на
разрешение, съответстващо в най-голяма степен на съответната разпоредба от първичното право.
Относно размера на претенцията:
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на претенцията е
определен при условията на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Тази разпоредба не поставя изискванията на чл.9,
ал.1 за работа при трудови норми, за брой нощни часове към брой дневни часове.
В о.с.з. е допуснато изменение по предявената искова претенция, като главният иск се счита
5
предявен за сумата от 1 542 лв., а искът по чл.86 ЗЗД – за сумата от 210 лв.
При така възприето и по съображения изложени по-горе за приложимостта в случая на
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, настоящия състав на въззивната инстанция приема за
установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за плащане на сумата
от 1 541,88 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
процесния период /след отчитане на дължимия данък по ЗДДФЛ/, ведно с искането за присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и и обезщетение за забава в размер на 210 лв.
За разликата от 1 541,88 лв. до 1 542 лв. обжалваното решение следва да се потвърди.
Предвид изложеното обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено в
посочените части, вкл. в частта за разноските и вместо него да бъде постановено друго, с което
исковите претенции да бъдат уважени в посочените по-горе размери.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция в размер на 480лв.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно,
доколкото уговореното и заплатено възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на
минимално определения по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
За първата инстанция възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя е уговорено при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска
помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда,
което възнаграждение се присъжда на адвоката, поради което в полза на адв.Д. следва да се
присъди сумата от 480лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 80лв. – възнаграждение за вещо
лице, заплатено от бюджета на съда и разноските за държавна такса по делото в общ размер на 168
лв., от които 112 лв. за производството пред първата инстанция и 56 лв. за производството пред
въззивната инстанция.
На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №82/18.06.2020 г., постановено по гр.д.№974/2019 г. по описа на Районен съд
– Панагюрище, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на Ф. Г. Г., ЕГН ********** срещу
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С., адрес гр.С., п.к.1309, ул.“П.“
№171А да му бъде заплатена сумата от 1 541,88 лв., представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.12.2016 г. – 01.12.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане,
6
както и обезщетение за забава в размер на 210 лв., дължимо за периода от първо число след
изтичане на всечи тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата на
подаване на исковата молба, както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С., адрес гр.С., п.к.1309,
ул.“П.“ №171А ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Г. Г., ЕГН ********** , сумата от 1 541,88 лв. /хиляда
петстотин четиридесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016 г.
до 01.12.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно
въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за забава в размер на 210 лв. /двеста и
десет лева/, дължимо за периода от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи до
01.12.2019 г.
Потвърждава решение №82/18.06.2020 г., постановено по гр.д.№974/2019 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище, в частта за разликата от 1 541,88лв. до 1 542 лв. представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016 г.
до 01.12.2019 г.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С., адрес гр.С., п.к.1309,
ул.“П.“ №171А ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 480лв. /четиристотин и
осемдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С., адрес гр.С., п.к.1309,
ул.“П.“ №171А ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК сумата от 480лв. /четиристотин и
осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С., адрес гр.С., п.к.1309,
ул.“П.“ №171А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Пазарджик сумата от 80лв. /осемдесет лева/ възнаграждение за вещо лице и 168 лв. /сто шестдесет
и осем лева/ – държавни такси за производството пред двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7