№ 495
гр. Пазарджик, 02.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
и прокурора С. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20245200500525 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят - ищец В. С. К., редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от адв.М..
Прокуратурата на Р България, редовно призована, се представлява от
прокурор Д., прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик.
Прокурорът: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани,
поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№ 20235210101118
по описа за 2023 година е осъдена Прокуратурата на Република България, с
1
адрес гр. С. Бул.”В.” № 2, представлявана от Главен Прокурор - Б. Б. С., да
заплати на В. С. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес в град В., ул. „Н. В.“
№ 45, на основание чл. 2б от ЗОДОВ, сумата от 2500 лева, представляваща
обезщетение за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., по
досъдебно производство № 642, по описа на РУ В. за 2017г., и номер 1831 от
2017г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение
В., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
2500 лв. до пълния претендиран от 10001 лв.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, с адрес гр. С. Бул.”В.”
№ 2, представлявана от Главен Прокурор - Б. Б. С.,да заплати на В. С. К., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес в град В., ул. „Н. В.“ № 45, на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 2,50 лв., представляваща заплатена държавна
такса.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 да
заплати на адв. С. Й. М., личен № ********** - АК Пазарджик, на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 325 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
В срок така постановеното решение е обжалвано от В. К. в
отхвърлителната част.
Моли в тази част решението да бъде отменено и иска уважен в пълен
размер.
Районният съд правилно приел, че е налице нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в
Рим на 4 ноември 1950 г. - наричана за краткост ЕКЗПЧОС. Правилно и
съобразно трайно установената съдебна практика приел, че подлежат на
обезщетение обичайните вреди и е обезщетил такива през призмата на
неговото възприятие за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита , определеният размер не е справедлив от една
страна поради неправилно изчислен период , за който се дължи обезщетение,,
2
а от друга - поради несъобразяване на размера с актуалната съдебна практика.
Съдът приел,че се дължи обезщетение за вреди само за досъдебното
производство, което е продължило 2 години, 1 месец и 23 дни ,без да се вземе
предвид времето, през което досъдебното производство се е намирало в
съдебна фаза. Ответникът бил легитимиран да отговаря и за този период,
защото именно Прокуратурата е внесла и поддържала през цялото време
обвинителна теза пред българския съд. В писмо изх. № 94-В-179/28.07.2023г.,
Министерството на правосъдието и приложения към него Констативен
протокол /КП/ от 21.07.2023г., същият с изх. № РС-23-141 от 24.07.2023г., по
описа на ИВСС, се установявало по един несъмнен и безспорен начин, че е
налице нарушение на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като
продължителността на досъдебното производство изцяло е била 5 години, 2
месеца и 3 дни .
Присъдения размер не бил справедлив и не бил съобразен със съдебната
практика. Позовават се на конкретно съдебно производство , като считат ,че
по него е решен почти идентичен спор.
Жалбоподателят моли решението в обжалваната част да бъде отменено
и иска уважен изцяло.
Претендират се разноски - възнаграждение за адвокат С. Й. М. - АК
Пазарджик, личен № ********** със служебен адрес: град В., бул.”Х. А."
№21, бл. Б, ет.1, ап. 10 , на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от Прокуратурата на РБ.
Решението е обжалвано като неправилно в осъдителната част.
Съдът приел, че, въпреки липсата на каквито и да било доказателства,
ангажирани от ищеца за твърдените от него негативни преживявания и
претърпени неимуществени вреди, при наличие на прекратено наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди.
Правилно съдът е определил правнорелевантната фаза на наказателното
производство, изчислявайки я на 2 години, 1 месец и 23 дни, като през
останалия период делото е било в съдебна фаза. Почти две години от
цялостното протичане на делото било първоинстанционното производство,
като присъдата била отменена поради допуснати процесуални нарушения от
съдебният състав. Правилно съдът приел, че делото се характеризира с
относителна правна и фактическа сложност, както и че ищецът не твърди и не
3
е ангажирал доказателства, сочещи на негативни изживявания, още по-малко,
надхвърлящи по интензитет обичайните такива.
Определеното обезщетение било завишено по размер и не отговаряло
на принципа на справедливостта. При определяне на размера на
обезщетението, освен всички останали фактори, съдът следвало да прецени и
на какво е бил подложен ищеца при воденото производство.
В конкретния случай не били ограничени правата му и самото делото
не оказало съществено влияние върху начина му на живот. Взетата спрямо
него мярката за неотклонение била „подписка“.
Цитираната съдебна практика не била относима към конкретния казус.
Спрямо ищеца по това дело не били прилагани мерки за процесуална принуда,
освен МН „подписка“, която е и най-леката мярка. Той е пътувал свободно и
придвижването му, вкл. и в чужбина, не е било ограничавано по никакъв
начин. Разследването не е било оповестявано публично. Освен това по делото
не са констатирани периоди на бездействие на разследващите органи, а самият
ищец не е ангажирал никакви доказателства за причинени вреди.
Молят решението да бъде отменено в осъдителната му част и иска
отхвърлен или присъдено обезщетение в по-нисък размер.
В срок е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното
производство на насрещната въззивна жалба.
Считат, че направеното искане за отмяна първоинстанционното решение
в осъдителната част за 2 500 лева с насрещната въззивна жалба е
недопустимо, тъй като това би могло да стане единствено с надлежна жалба
депозирана от настоящия въззивник срещу първоинстанционното решение,
каквато няма. В осъдителната част решението било влязло в сила.
Ответникът по насрещната жалба я оспорва и по същество, като относно
размера на обезщетението препраща към съображенията си да обжалва
решението в отхвърлителната част.
Прокурорът: - Уважаеми окръжни съдии, от името на Прокуратурата на
Р България оспорвам подадената въззивна жалба против решението на РС - В..
Съответно поддържам подадената насрещна такава от Прокуратурата на Р
България и оспорвам отговора на същата. Правя изрично възражение за
4
прекомерност на претендираните разноски пред настоящата инстанция. Други
доказателства няма да соча.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Прокурорът: - Уважаеми окръжни съдии, моля да се произнесете с
решение, с което оставите без уважение подадената въззивна жалба против
решението на РС - В. като неоснователна. Съответно моля с вашия съдебен
акт да уважите подадената насрещна жалба от Прокуратурата на Р България
по изложените в същата мотиви. Алтернативно моля да се произнесете с
решение, с което да оставите в сила решението на В.ски РС като правилно,
обосновано и законосъобразно. Считам, че претендирания размер за
адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено. Настоящето
производство не се отличава с фактическа и правна сложност, с оглед на което
ще ви моля при присъждане на евентуални разноски за адвокатско
възнаграждение да съобразите Решение на СЕС по дело № С 438 от 2022г. и да
присъдите възнаграждение под минимално определения в Наредба № 1.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок - до 02.11.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.20часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5