Решение по дело №189/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260821
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120200189
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260821

 

гр.Бургас, 09.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                    

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

 

при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 189 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба, подадена от Р.З.К. ЕГН ********** против наказателно постановление № 251а-699/28.10.2020г., издадено от Старши комисар К.К. на длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП.  

Проведени по делото са две съдебни заседания като в първото жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител. Депозирано е писмено становище срещу жалбата, с която се намира за неоснователна и моли да се потвърди НП, а в случай, че се отмени прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

На 29.04.2020г. срещу Р.З.К. бил съставен АУАН за това, че на 29.04.2020г. около 13,25 часа се намирал на открито обществено място – гр. Бургас, ул. Одрин и ул. Вардар като е бил без поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата, с което е нарушил т. I, подт. 9 от Заповед РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020г., изменена със Заповед РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 ЗЗ, а именно „всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места…са длъжни да имат поставена защитна маска за лице…или друго средство, покриващо носа и устата”, с което бил нарушен чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подт. 9 от Заповед РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020г., на Министъра на здравеопазването.

АУАН е връчен лично на нарушителя на 29.04.2020г., който е вписал в АУАН възражения.

АНО е възприел фактите, описани в АУАН и на 28.10.2020г. било издадено НП, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Тези факти съдът установи въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност и съдът не е обвързан от твърденията на жалбоподателя, от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В случая съдът констатира, че в издаденото наказателно постановление неправилно е посочен съставителя на АУАН. В НП е посочено, че АУАН № 434а-296 е съставен от Р.З.К., а в същото време в АУАН е вписано, че е съставен от лицето Д.Г.К.. В конкретния случай съдът счита, че се касае за грешка при изписване на имената на актосъставителя и неправилно са посочени имената на нарушителя като лице, съставило акта. Съдът отчита формалния характер на административнонаказателното производство, но намира, че в случая ясно се установява компетентността на лицето, съставило АУАН и НП. Актосъставителят беше разпитан в съдебно заседание като възпроизведе факти от съдържанието на АУАН и за съда с неправилното изписване на съставителя на АУАН в НП не е съществено засегнато правото на защита на жалбоподателя, който е разбрал за какво нарушение се обвинява. Ето защо и предвид Заповед 251з-1247/24.03.2020г.  и разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган.

Еднопосочни са показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Р., че жалбоподателят е бил без поставена защитна маска и не си е поставил такава.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Закон за здравето (ЗЗ) при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, обяви извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. като съгласно т. 2. Възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.

В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването издаде заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие бяха многократно изменяни.

Съдът при служебна проверка намира, че при издаване на НП е налице нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН като наказателното постановление посочва за нарушена законова разпоредба, която не съответства на словесното описание на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към датата на издаване на наказателното постановление се предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

Санкционната разпоредба не предвижда наказание за нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. АНО е следвало изрично да посочи коя редакция на закона трябва да намери приложение като липсата на ясно посочване на конкретната законова разпоредба, която е нарушена винаги води до съществено засягане на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, още повече, че в конкретния случай се касае за уредба, която е регулирана и чрез общи административни актове и липсата на ясно посочване на конкретните законови разпоредби води до съществено засягане на възможността на жалбоподателя да се защити. Недопустимо е в съдебното производство да се подменя волята на АНО и да се тълкува коя разпоредба е имал предвид. АНО е този, който носи тежестта да установи нарушението и законосъобразното ангажиране на отговорността на нарушителя. НП ясно трябва да посочва нарушените законови разпоредби, което правило в случая не е спазено.

Отделно, в случая за този състав е приложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Касае се за лице, което е било навън /на открито място/, в непосредствена близост и около жалбоподателя не е имало други хора, поради което и липсата на защитна маска реално не е представлявало опасност за никого, заповедта на Министъра на здравеопазването е отменена, а в съдебно заседание жалбоподателят подкрепя въведените в страната противоепидемични мерки. От горното нарушение не са възникнали каквито и да е вредни последици. По делото няма данни К. да е извършвал и други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е първа противоправна проява. При така установеното, административнонаказващият орган не е следвало да налага санкция, а да предупреди устно или писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран. В случая санкционираната деятелност съставлява „маловажен случай“ по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.

Поради изложеното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Съдът на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските като в случая право на такива има жалбоподателят, който не претендира и не представя доказателства да е сторил такива, поради което не му се присъждат.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 251а-699/28.10.2020г., издадено от Старши комисар К. К. на длъжност Директор на Областна дирекция на МВР Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2-ро ЗЗ вр. чл. 209а, ал. 1 ЗЗ на Р.З.К. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

                                                        

                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА

В.О. Ж.М.