Р Е Ш Е Н И Е
№260343 23.11.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На двадесет и трети ноември година 2020
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова 2. Йорданка Майска
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Йорданка
Майска
в.гр.дело № 2541 по описа за 2020г.,
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.463 във вр.с чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба на Д.К.Л. в качеството му на
длъжник по изпълнително дело № 20138680400155 по описа на ЧСИ против Действие
на съдебния изпълнител по цитираното изпълнително дело, изразяващо се в
извършено Разпределение от 17.09.2020г.. В жалбата се посочва, че така
предявеното разпределение е неправилно и незаконосъобразно и се иска същото да
бъде отменено и да бъде извършено ново разпределение. Жалбоподателят твърди, че при определяне на
привилегиите неправилно в сумите на Община Несебър е включено задължение за такса
битови отпадъци, тъй като текста на чл. 136, т. 2 от ЗЗД не говори за такси
битови отпадъци. Навежда, че ако ЧСИ не разпредели суми да Община
Поморие ще се увеличи размера на сумата за Инвестбанк АД, а от там и ще остане
по-малко непогасена част от дълга. Счита, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
определена само на размера на сумата за Инвестбанк АД, а е следвало да се
определи на общия размер на задълженията на всички кредитори, описани в
разпределението. В жалбата се посочва и обстоятелството, че не е ясно какви
точно такси съдебният изпълнител е начислил и счел за привилигировани.
При така изложеното твърди, че разпределението е
незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Не сочи доказателства.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в срока по
чл.462 ГПК и е допустима.
Преписи от нея са връчени на другите страни по делото.
Въззиваемата „Инвестбанк“ АД
депозира по делото писмено становище, в което посочва, че не се оспорва
жалбата, а се споделя становището на жалбоподателя, че при определяне на
привилегиите на Община Поморие за вземанията на този кредитор за такса битови
отпадъци на продадения в рамките на производството недвижим имот. С депозирания
пред съда отговор на жалбата се претендира да бъде постановено решение, с което
да се извърши разпределение на сумите по делото като бъдат изключени сумите за
дължими такси за битови отпадъци в полза на Община Поморие,
ползващи се с привилегии по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и да бъдат
отнесени същите за погасяване с привилегии по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.
Други становища по делото не са постъпили.
По делото, в изпълнение на чл.436, ал.3 ГПК са приложени и обясненията на Частния съдебен изпълнител.
Фактическата обстановка по делото е
следната:
Производството по изпълнително
дело № 2013804040155 по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие – Окръжен
съд – Бургас е образувано въз основа на депозирана молба от „Креди Агрикол -
България“ ЕАД/с правоприемник Инвестбанк АД/ срещу длъжниците „Диадет“ ООД, Д.Р.П.
и Д. К. Л., за събиране на парични вземания,
въз основа на изпълнителен лист от 04.09.2012г., издаден по частно гр.
дело № 509/2012г. по описа на Районен съд – Поморие.
В хода на принудителното изпълнение са извършвани
множество процесуални действия, насочени към осребряване на имуществото на длъжника, включително възбрани, запори,
описи, оценки, насрочвани са и са реализирани множество публични продани на собствени на длъжника недвижими имоти. За
част от реализираните публични продани, недвижимите имоти са възлагани,
изготвените разпределения са влезли в сила. За останалите имоти по искания на
взискателя изпълнението е продължавало.
Видно от делото при извършената в периода публична продан
на недвижимия имот, представляващ СОС с идентификатор 51500.505.165.1.153 с площ
от 101кв.м. с административен адрес в гр.Несебър, п.к.8230, Планета, вх.Е,
ет.1, обект 27, собственост на двама от
длъжниците по изпълнителното дело-Д.Л. в качеството й на ЕТ Дияна Петрова в СИО
с Д.Л. за купувач е обявен взискателят „Инвестбанк“ АД, който е предложил цена
за недвижимия имот в размер на 118538,5лв..
За този имот е вписана договорна ипотека под № 132, том
2, вх.рег.№ 7812/27.10.2009г. в полза на Инвестбанк АД, подновена с акт № **,
том *, вх.рег № ****/10.10.****г. и договорна ипотека, вписана под № **, том *,
вх.рег.№ 9341/12.11.2013г. в полза на Жанет ООД.
На 17.09.2020г. е изготвено от ЧСИ
обжалваното Разпределение на сумата, посочена като стойност на закупения
недвижим имот. При изготвяне на атакуваното разпределение, съдебният изпълнител
е посочила каква сума се дължи на всеки един от взискателите и на основание чл.
495 от ГПК е извършено разпределение на сумата от 118535,50 лева, както следва:
Първоначално – от сумата 118535,50 лева, съдебният изпълнител е приспаднал
дължимите разноски както следва – такса за изготвяне и предявяване на
разпределението – 36 лева, такса за уведомяване за разпределението в размер на 84
лева. От останалата сума в размер на 1118418,5лева, по т.26 ТТРЗЧСИ е посочено,
че за събрана частична сума от 1118418,5лева
от цялото вземане на Инвестбанк АД е 3298,21лв., като след приспадане на т.20
от ТТРЗЧСИ за така описания имот 1/3 от платената такса за опис от 2356,2лв.,
то дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ след приспадането е 942,01лв. или 1062,01лв.
с ДДС. От остатъка за разпределение от
117476,50лв., съдебният изпълнител е разпределил сума в размер на 6241,37 лева,
представляваща дължими данъци и дължими такси за битови отпадъци за продавания
имот към Община Несебър за периода 2011г. до 2020г. съгасно уведомление №
12684/24.08.2020г.. Остатъка от сумата в размер на 111235,1лв. съдебният
изпълнител е предоставил на взискателя – „Инвестбанк“ на основание чл. 136, т.
3 от ЗЗД и е посочил, че на основание чл. 495 от ГПК купувачът-взискател
„Инвестбанк“ АД следва да внесе сума в размер на 1062,01 лева, представляващи
дължими такси и разноски на ЧСИ, дължими данъци и дължими такси за битови
отпадъци за имота към Община Несебър в размер на 6241,37 лева.
При така установеното от
фактическа страна, съдебният състав приема, че жалбата е неоснователна.
Предпоставките на чл. 460 ГПК
за извършване на разпределение са налице, когато по изпълнителното дело
има повече от един взискател и постъпилата при изпълнението сума е недостатъчна
за пълното удовлетворяване на всички взискатели. С разпределението съдебният
изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
на удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично плащане на
всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били
предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените
по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не
са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право
служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.
136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл. 136 ЗЗД/. Съдебният
изпълнител следва да извърши разпределението като подрежда кредиторите -
участници в разпределението по реда на привилегиите и оставя на последно място
хирографарните кредитори. От постъпилата сума, подлежаща на разпределение, се
удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите, като с
останалата сума се удовлетворява следващото притезание по реда на привилегиите
и т.н. до изчерпване на всички привилигировани притезания, ако това е възможно
съобразно размера на постъпилата сума.
Досежно начислени от ЧСИ такси по
т.26 ТТР, които на основание чл.79, ал.2 от ГПК се събират от длъжника и
съгласно т.26 от ТТР към ЗЧСИ се начисляват върху събраната сума. Съобразнно
т.11 от ТР № 2/13г. от 26.06.2015г. ВКС, чл.79, ал.2 ГПК, вр.чл.81 ЗЧСИ в
случаите на възлагане на събиране по чл.2, ал.2 и ал.3 от ЗЧСИ на публични
общински вземания, дължимите такси по изпълнението не се внасят предварително
от взискателя, а се събират от длъжника. Така безспорно публичните вземания на
Общината, тя като взискател, тя е освободена от авансово плащане на таксите по
ТТРЗЧСИ, включително и на допълнителните такива по т.31 от цитираната тарифа.
Правилно е разрешението относно таксите,
събирани от ЧСИ от разпределението,
които в случая не са подлежали на заплащане от взискателя Община Бургас на
основание чл.81 от ЗЧСИ, а подлежат на събиране от длъжника и обслужват
избрания изпълнителен способ и самото извършване на разпределението. От
събраните по изпълнителното дело доказателства- по безспорен начин се
установява, че разпределената на Общината
спорна сума, включва данък недвижим имот, такса битови отпадъци и лихви за
просрочие върху тях, отнасящи се изцяло до недвижимия имот, реализиран на
публичната продан. Конкретния размер на тези вземания по пера е подробно
посочен в самите актове и справки. От жалбоподателя не се оспорва, че
вземанията за данъци върху недвижимия имот, се ползват с привилегията по
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД и се удовлетворяват предпочитателно пред вземанията по
чл.136, ал.1, т.3 и сл. от ЗЗД, в т.ч. и пред ипотечното вземане на жалбоподателя.
Предвид установеното, че разпределената в полза на Общината сума в нейната
цялост е формирана от публични вземания и тези вземания са точно определени по
пера-данъци, такси и лихви, в т.ч. по години, то въпросът, предопределящ
законосъобразността на разпределението, остава единствено този допустимо ли е
вземанията на Община Бургас за такса битови отпадъци да се ползва от
привилегията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. По поставеният въпрос съдебната
практика е противоречива, при което част от съдилищата приемат, че вземанията
на общините за такса битови отпадъци са такива по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, а
друга част, че съставляват вземания с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. В
основата на първото разбиране е ограничителното тълкуване на нормата на чл.136,
ал.1, т.2 от ЗЗД, която урежда „вземанията
за данъци”, но не е за такса битови отпадъци, докато в основата на второто
разбиране е, че таксата битови отпадъци,
която е свързана конкретно с имота, върху който се провежда изпълнението, не
може да бъде разделена от данъка върху имота, при което макар източника на
задължението да е един-самият имот, двете публични вземания да се събират по
различен ред. Настоящият съдебен състав споделя второто застъпено в съдебната
практика становище, а именно, че таксата за битови отпадъци следва да бъде
приравнена на вземанията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, щом като се отнася до
недвижимия имот, който е предмет на принудителното изпълнение, респ.на
разпределението. За разлика от вземанията по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, които могат
да бъдат както публични, така и частни, вземанията на държавата и общините по
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД винаги са публични. Доколкото държавните и общински
данъци и такси са публични вземания, то очевидно е, че критерият, по който те
следва да бъдат отнасяни към реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.2 и
чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД, е този дали тези данъци и такси касаят имота, върху
който е проведено изпълнението, или касаят имоти, върху които принудително
изпълнение не се провежда-арг.чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД-„върху определен имот-от стойността на този имот”. Макар да няма
спор, че чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД формално урежда само данъчните задължения
върху имота, то не може да не се държи сметка, че таксата битови отпадъци
възниква по повод собствеността върху имота и в качеството й на публично
вземане не може да бъде разделена от данъка, при което и двете вземания
постъпват в общинския бюджет. Формалният прочит на чл.136 от ЗЗД в случая не
обслужва целта на закона, а създава неоправдани затруднения за едновременното
събиране на две публични общински вземания, имащи един и същи
източник-конкретен недвижим имот, обект на проведено принудително изпълнение. В
този смисъл това е общият фактор, който
дава основание за включване на таксата битови отпадъци в привилегията по т. 2
на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД. В подкрепа на това виждане е и фактът, че едва с
влизането в сила през 2006г. на ДОПК изрично е регламентиран публичният
характер на общинското вземане за таксите, установени със закон, докато
разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД е по-ранна и не е изрично хармонизирана с
регламентацията на събирането на публичните вземания. Все в подкрепа на тази
теза следва да се посочи, че в периода на приемането на Закона за задълженията
и договорите местните данъци и такси са постъпвали в приход на единния държавен
бюджет, при което съгласно Закона за местните данъци и такси /обн., Изв., бр.104 от 28.12.1951г., в сила
от 01.01.1952г.; отм.ДВ, бр.117 от 10.12.1997г., в сила от 01.01.1998г./ и
Наредбата за събиране на данъците и таксите с променено наименование Наредба за
събиране на държавните вземания /обн., Изв., бр.13 от 12.02.1952г./, тези
местни данъци и такси са били третирани само като държавни вземания. С
последващото приемане на Закона за местните данъци и такси и на ДОПК обаче, държавните
и общинските, респ.публичните и частните вземания са разграничени и дефинирани,
като характер на публични общински вземания е придаден както на местните
данъци, така и на таксата битови отпадъци.
Ето защо и тъй като данъкът върху
недвижим имот като вид вземане се отличава най-вече по публичния си характер, а
именно такъв характер има и таксата за битови отпадъци за този имот, и понеже
приходите и от двете вземания постъпват в общинските бюджети, то
няма правнообоснована причина да се откаже включването на последната
в привилегирования втори ред на чл. 136 от ЗЗД.
По този въпрос в практиката на Бургаски апелативен съд,
обективирана в Решение № 440/28.11.13г. по ч. гр. д.№ 332/13г., Решение №
206/27.06.14г. по ч. гр. д. № 186/14г., Решение
№ 206 от 27.06.2014 г. по ч. гр. д. № 186/2014г. и Решение № 253/29.07.2015г.
по ч. гр. д. № 213/2015г. по описа на Апелативен съд – Бургас е прието,
че доколкото таксата „битови отпадъци“ възниква по повод собствеността върху
недвижим имот, с оглед публичния й характер по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1
и т. 3 от ДОПК, същата съставлява вземане от категорията на ползващите се с
привилегията по т. 2 на чл. 136 ЗЗД. В цитираните решения на Апелативен съд –
Бургас е прието, че по правната си същност местните данъци са публични вземания
на основание чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, приходите от които постъпват в
общинските бюджети, поради което се квалифицират като общински вземания.
Таксата за битови отпадъци възниква по повод собствеността в недвижим имот, и
въпреки, че срещу нея за общината възниква задължението да предостави услуга,
вземането за нея с оглед публичния му характер по повод имота основателно е
поставено като привилегировано в разпределението по реда на чл. 136, ал. 1, т.
2 от ЗЗД. Тази практика следва да се съобрази и от настоящия състав. При това
положение, съдът намира, че правилно ЧСИ е определил вземането на Община
Несебър за дължима ТБО като привилегировано такова на основание чл. 136, ал. 1,
т. 2 от ЗЗД и следва да се удовлетвори Община Несебър с тази сума преди
ипотекарния кредитор – „Инвестбанк“ АД със седалище гр.
София. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че това наведено
възражение за незаконосъобразност на извършеното разпределение е неоснователно.
По посоченото в т.2 от жалбата възражение, че „ако ЧСИ не
разпредели суми за Община Поморие ще се увеличи размера на сумата за Инвестбанк
АД, а от там и ще остане по-малко непогасена част от дълга“, съдът ще се
ограничи да посочи, че в обжалваното разпределение не са разпределяни суми за
община Поморие.
По т.3 от жалбата, в която е наведено
възражение относно неправилното изчисление на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно
разпоредбата на чл. 73 ГПК процентът на пропорционалната такса по
изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да
надвишава максималния размер, определен в тарифата. Разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗЧСИ предвижда, че пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. По силата на т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума, като според забележка № 1 към т.26 – при
частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се
събира част, съответстваща на събраната сума. В случая ЧСИ е посочил каква е
таксата за целия дълг и съответно – каква е таксата, съответстваща на събраната
сума от проданта на всеки имот.
Предвид изложеното и като счита,
че при изготвяне на обжалваното
разпределение съдебният изпълнител е спазил изискванията на закона за това,
съдът приема, че жалбата се явява неоснователна, поради което ще следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, БОС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на на Д.К.Л.в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20138680400155 по описа на ЧСИ с рег.№ 804 при КЧСИ, с район на действие
ОС-Бургас против Действие на съдебния изпълнител по цитираното изпълнително
дело, изразяващо се в извършено Разпределение от 17.09.2020г..
Решението подлежи на обжалване в 1-седмичен
срок от връчване на препис от него на страните пред АС-Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: