№ 215
гр. Монтана, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630200609 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 12-2400060/22.04.2024г. на Директор
Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „М” ЕООД, ЕИК хххххххх,
гр.Кърджали, представлявано от управителя Ф. Ф. И., в качеството на
работодател и строител, е наложена имуществена санкция в размер на 1800
(хиляда, осемстотин) лева на основание чл.413, ал.2 от КТ, за
административно нарушение по чл.12, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2/22.03.2004г. за
МИЗБУТИСМР).
Недоволно от Наказателното постановление „М” ЕООД, ЕИК
хххххххх, гр.Кърджали, представлявано от управителя Ф. Ф. И., моли да бъде
отменено. Редовно призовано, дружеството не изпраща представител в
съдебно заседание, но се излагат допълнителни доводи в писмено становище,
ведно с приложение, чрез пълномощник адв.Д. П. от АК – Кърджали,
подадено чрез ЕПЕП. Претендират се разноски, съгласно представен списък.
Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган, Директор
Дирекция „ИТ” Монтана чрез процесуален представител ст. юрисконсулт С.
К, моли да се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно в
открито съдебно заседание и чрез изложени доводи в писмена защита, с
искане да се присъди юрисконсулско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
1
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 18.03.2024г. на място в обект – изграждане на ЦСМП, навес за
линейки, дизел генератор и паркинг, находящ се в гр.Монтана, ул.Сирма
войвода № 6, ПИ 48489.6.735, със строител ,,М“ ЕООД – гр.Кърджали, била
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Св.Л. К. Р. – гл. инспектор в
Дирекция „ИТ” - Монтана съвместно с колежката му С. О. Ш., установили, че
строителят ,,М“ ЕООД не е актуализирал информационната табела за строежа
поставена на строежа. Видно от представен договор за строителство обекта се
изпълнявал от друга фирма, а именно „НП“ ООД гр.Кнежа, а съгласно
поставената на строежа информационна табела строителят бил „М“ ЕООД
гр.Кърджали. В рамките на АНП били представени от „М“ ЕООД
гр.Кърджали договор за строителство от 10.08.2023г. между „М“ ЕООД
гр.Кърджали и „МС“ ЕООД гр.Благоеград, съгласно който „МС“ ЕООД
гр.Благоевград е изпълнителя на СМР на обекта ЦСМП – Монтана, а
възложител е жалбоподателя, и договор за изпълнение на доставки и
строителни работи от 01.09.2023г. между „МС“ ЕООД гр.Благоевград и „НП“
ООД гр.Кнежа, по силата на който първия е възложител, а „НП“ ООД
гр.Кнежа е изпълнителя на доставки и строителни работи, подробно описани
по видове, количества и единични цени в Приложение № 1, неразделна част от
договора. Представено е копие и на информационна табела, в която като
строител е посочен „МС“ ЕООД гр.Благоевград. На практика
поидизпълнителя „НП“ ООД не бил посочен в информационната табела,
намираща се на обекта, като по време извършване на проверката в Дирекция
„ИТ“ – Монтана се явил представител на „НП“ ООД и заявил, че СМР се
извършват именно от „НП“ ООД.
За извършената проверка бил съставен протокол № ПР №
2410701/20.03.2024г. (получен от жалбоподателя видно от известието за
доставяне на л.23 от делото), като било направено фотокопие на наличната
информационна талела на строежа, съгласно която обекта се изпълнявал от
строителя „М“ ЕООД гр.Кърджали.
До „,М“ ЕООД гр.Кърджали, представлявано от управителя Ф. Ф. И.,
била изпратена покана изх. № 24018751/20.03.2024г., получена на 26.03.2024г.,
за съставяне на АУАН на 27.03.2024г. в 14:00 часа, на която дата и час
представител на дружеството не се е явил в Дирекция „ИТ” - Монтана,
пл.”Жеравица” № 5, ет.3, стая № 305, поради което АУАН е бил съставен
съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН на 28.03.2024г. и връчен на 08.04.2024г. съгласно
чл.416, ал.3 от КТ.
За установеното административно нарушение по чл.12, ал.3 от Наредба
2
№ 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи, С. О. Ш. в присъствието
на св.Л. К. Р., съставила акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 12-2400060/28.03.2024г. спрямо работодателя и строителя „М“
ЕООД гр.Кърджали, представлявано от управителя Ф. Ф. И., връчен при
условията на чл.416, ал.3 от КТ. Няма данни да са подадени в законния 7 –
дневен срок писмени възражения от нарушителя.
На базата на изготвения АУАН № 12 – 2400060/28.03.2024г., протокол за
извършена проверка № ПР № 2410701/20.03.2024г., направеното фотокопие на
установената на обекта информационна табела, и представените договори от
10.08.2023г. и 01.09.2023г. подробно цитирани по - горе, Директор Дирекция
”ИТ” - Монтана намерил в качеството му на административнонаказващ орган
(АНО), че „,М“ ЕООД – гр.Кърджали, представлявано от управителя Ф. Ф. И.,
в качеството си на работодател и строител е извършило административно
нарушение по смисъла на чл.12, ал.3 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, поради което било санкционирано на
основание чл.413, ал.2 от КТ.
Към писменото становище отново е приложен договор за строителство
от 10.08.2023г. между „М“ ЕООД гр.Кърджали и „МС“ ЕООД гр.Благоевград,
както и писмо от „М“ ЕООД гр.Кърджали до Дирекция „ИТ“ – Монтана, с
което жалбоподателя посочва, че има сключен договор за строителство с
„МС“ ЕООД и че договорът с „НП“ ООД не е представян от жалбоподателя. В
тази връзка св.Л. К. Р. подробно посочва, че по време на проверката в
Дирекция „ИТ“ - Монтана се е явил представител на „НП“ ООД, който казал,
че СМР на обекта се извършват от „НП“ ООД.
Съдът като обсъди доказателствата по делото, в т.ч. непосредствено
събраните в хода на съдебното следствие, и след като провери възраженията
на жалбоподателя, намира, че административнонаказващия орган е приложил
правилно закона. Събраните по делото писмени и гласни доказателства
доказват извършено административно нарушение по чл.12, ал.3 от Наредба №
2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Нарушението е доказано чрез писмените и гласни доказателства по делото.
Показанията на св.Р. са в подкрепа на изложеното в АУАН и НП и настоящия
съд изцяло ги кредитира. Съдът не споделя доводите за отмяна на НП
изложени от адв.Д. П. в писменото становище, тъй като чрез показанията на
св.Р. като водещ проверката, макар и да не е съставил АУАН, приложеното по
делото фотокопие на информанционна табела, установена на проверения
строителен обект на 18.03.2024г. и чрез допълнително изисканите и приети по
делото, представени в рамките на АНП, договор за строителство от
10.08.2023г. между „М“ ЕООД гр.Кърджали и „МС“ ЕООД гр.Благоевград и
договор за изпълнение на доставки и строителни работи от 01.09.2023г. между
„МС“ ЕООД гр.Благоевград и „НП“ ООД гр.Кнежа, е доказано по несъмнен
3
начин нарушението по чл.12, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2004г. за
МИЗБУТИСМР в лицето на жалбоподателя. Съдът изцяло кредитира
показанията на св.Р., които са обективни и в контекста на писмените
доказателства по делото. Съдът счете делото за изяснено и без разпита на
неявилата се по обективни причини свидетелка по АУАН – С. Ш..
Съгласно чл.12, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2004г. за МИЗБУТИСМР –
„За откриване на строителната площадка строителят поставя на видно място
информационната табела за строежа и при необходимост я актуализира“.
Съгласно чл.413, ал.2 от КТ – „Работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“.
Като се имат предвид горецитираните разпоредби, „М“ ЕООД
гр.Кърджали, представлявано от управителя Ф. Ф. И. като работодател, имащ
качеството и на строител, НЕ е изпълнил задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, поради и което правилно му е
наложена имуществена санкция по чл.413, ал.2 от КТ.
Установеното административно нарушение по чл.12, ал.3 от Наредба №
2/22.03.2004г. за МИЗБУТИСМР, се оспорва, поради и което следва да се
изложат доводи и в тази насока. Приложените и приобщени по делото
писмени и гласни доказателства, доказват по несъмнен начин извършеното,
установеното и неотстранено веднага административно нарушение по чл.12,
ал.3 от Наредба № 2/22.03.2004г. за МИЗБУТИСМР. Очевидно е от данните по
делото, че възложителя е изпълнил задължението си по чл.12, ал.1 от Наредба
№ 2/22.03.2004г., но строителя в лицето на жалбоподателя „М“ ЕООД не е
изпълнил задължението си по чл.12, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2004г. Налице
са били условията на чл.12 от цитираната Наредба, изготвена е, и е предадена
информационна табела, но същата не е актуализирана от строителя, чрез
посочване на подизпълнителя „НП“ ООД гр.Кнежа, който на практика към
18.03.2024г. е извършвал СМР на процесния строителен обект, имащ
качеството и на строеж.
Настоящият съд установява, че при установяване на административното
нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, спазени са
изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне на АУАН и впоследствие при
изготвяне на обжалваното НП.
Правилно не е била приложена разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ
(Нов - ДВ, бр.108 от 2008г., изм., бр.58 от 2010г., в сила от 30.07.2010г., бр.7 от
2012г.) от АНО, тъй като видно от доказателствата по делото нарушението не
е отстранено веднага след установяването му, напротив представена е
информационна табела с посочен строител на нея „МС“ ЕООД, но не и „НП“
ООД, т.е. информационната табела не е била актуализирана не само към
4
18.03.2024г., но и към момента на съставяне на АУАН и издаване на
процесното НП, няма данни да е отстранено нарушението и след това.
Специална разпоредба на чл.415в КТ изключва приложението на общата по
чл.28 от ЗАНН, за да се навеждат доводи в тази насока. За прецизност следва
да се отбележи, че съдът не намира, че нарушението е маловажно. Съдебната
практика на касационна инстанция АС – Монтана е константна, че нарушения
от вида на процесното, свързано с не изпълнение задълженията за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не може и не
следва да се квалифицира като „маловажно“, тъй като е свързано с
неизпълнения на задължения свързани с осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд за работещите и всички други лица имащи досег
или минаващи около процесния строителен обект, изведени като
първостепенна задача на всеки спазващ нормативните изисквания
работодател, имащ качеството и на строител.
Съдът намира, че с наложената като размер имуществена санкция,
административнонаказващия орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата
по чл.27, ал.2 ЗАНН и в тази насока искането за изменение на НП е
основателно, па макар и не съгласно чл.415в от КТ. Съдът констатира, че с
оглед тежестта на извършеното административно нарушение, наложената
имуществена санкция в размер на 1800 (хиляда, осемстотин) лева е завишена
по размер. Съдът приема, че тежестта на нарушението е висока, но изследва
конкретната тежест на процесното нарушение и намира, че имуществена
санкция в размер на 1500 (хиляда, петстотин) лева е съответна на тежестта на
процесното нарушение. Видно от писмо изх. № 24050204/29.05.2024г. на
Директор Дирекция „ИТ“ – Монтана спрямо „М“ ЕООД гр.Кърджали НЯМА
други съставени АУАН-я, респ. издадени НП-я, освен процесното, поради
което настоящия съд намира, че следва да се намали размера на наложената
имуществена санкция. Предвид горното съдът намира, че наложената като
размер имуществена санкция от 1800 (хиляда, осемстотин) лева следва да се
намали при минимума на 1500 (хиляда, петстотин) лева. Съдът намира, че
така определена като размер имуществената санкция съответства на тежестта
на извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27 и чл.83 от
ЗАНН.
С оглед резултата по делото, и съобразявайки практиката на
касанционна инстанция АС – Монтана, според настоящия съд следва да се
присъдят разноски съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020г., в сила от 23.12.2021 г.) само на въззиваемата страна, като АНО, а
искането за присъждане на съдебни разноски (адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева) в полза на жалбоподателя, чрез адв.Д. П. от АК -
Кърджали, да бъде оставено без уважение.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в текста на
чл.143. Съгласно така цитираната разпоредба на чл.143, ал.1 от АПК, разноски
се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт, в случая издаденото
Наказателно постановление № 12-2400060/22.04.2024г. на Директор Дирекция
5
„ИТ“ - Монтана, обаче е изменено, а не е отменено, поради което и не се
дължи адвокатско възнаграждение на административнонаказаното лице.
Тълкувателно решение № 3 от 8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК е
категорично, че когато Наказателното постановление бъде потвърдено или
изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си
поведение е станал причина те да бъдат направени. Това Тълкувателно
решение не е изгубило своето действие, предвид аналогичността на
действащата по време на неговото приемане правна уредба.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна,
като АНО, за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход,
жалбоподателя „М“ ЕООД гр.Кърджали, представлявано от управителя Ф. Ф.
И., следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна, АНО, сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д (Нов – ДВ,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от
НЗПП, настоящия съд намира, че на ИА „ГИТ“ към което ЮЛ се числи
Дирекция „ИТ“ – Монтана, следва да се присъдят 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение, отчитайки действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с чл.63, ал.7, т.4 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2400060/22.04.2024г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана, с което на „М“ ЕООД,
ЕИК хххххххх, гр.Кърджали, представлявано от управителя Ф. Ф. И., в
качеството на работодател и строител, е наложена имуществена санкция в
размер на 1800 (хиляда, осемстотин) лева на основание чл.416, ал.5 вр. с
чл.413, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера й от 1800 (хиляда, осемстотин)
лева, на 1500 (хиляда, петстотин) лева.
ОСЪЖДА „М“ ЕООД, ЕИК хххххххх, гр.Кърджали, представлявано от
управителя Ф. Ф. И., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ гр.София, към което ЮЛ се числи Дирекция „ИТ” – Монтана,
разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „М“ ЕООД,
ЕИК хххххххх, гр.Кърджали, представлявано от управителя Ф. Ф. И., чрез
адв.Д. П. от АК – Кърджали, за присъждане на съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 (четиристотин, осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред АС-Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
6
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7