№ 351
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело
№ 20251800500255 по описа за 2025 година
С Решение № 290 от 20.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1125/2021 г.
по описа на Районен съд – Ботевград, е признато за установено
съществуването на вземанията на “Електрохолд продажби” АД с ЕИК
********* към Р. Н. М. с ЕГН **********, за които е издадена Заповед №
260615/03.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 193/2021 г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-
главница от 5498,86 лв., представляваща стойността на доставена, но
незаплатена електрическа енергия за периода от 20.09.2018 г. до 21.07.2020 г.
за електроснабден имот с адрес с. Литаково, общ. Ботевград, ул. “Генерал
Клод” № 13, сумата от 749,21 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата общо за периода от 18.12.2018 г. до 19.01.2021 г., изчислена
съобразно падежа на всяко отделно периодично задължение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2021 г. (датата на подаване
на заявлението в съда) до окончателното й изплащане.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Р. М. срещу горното
решение, което жалбоподателят намира за незаконосъобразно. Счита за
доказано и безспорно, че установеният в Общите условия ред за отчет при
липса на достъп не е спазен от служителите на ищцовото дружество, което не
може да бъде вменено във вина на потребителя. Прави извод, че неправилното
отчитане на енергията се дължи на неизпълнение на задълженията на тези
служители, поради което не следва да се ангажира неговата отговорност.
Развива съображения, че предвиждането на обективна отговорност за страна
по договорно правоотношение противоречи на закона. Поради липса на негово
виновно поведение липсвало и законово основание за извършване на
1
едностранна корекция на сметката за минал период поради неосигурен достъп.
Също така, жалбоподателят изтъква, че е законен наследник на
покойния си баща, който приживе е бил собственик на имота и потребител на
електроенергия съгласно § 1, т. 42 от ЗЕ.
Навежда довод за недоказаност, че измервателното средство в
процесния обект е годно за търговско измерване, във връзка с което се
позовава на чл. 42 от ПИКЕЕ и чл. 43 от ЗИ. Изтъква, че в случая по делото не
били ангажирани доказателства, кога е изтекъл срокът на валидност на
първоначалната проверка, респ. кога е направена тя, както и нямало
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, поради което намира, че
не може да се направи извод за реално потребена електроенергия през
процесния период.
Позовава се на клаузата на чл. 26, ал. 2 от ОУ на ДИЕМ на "ЧЕЗ
Разпределение България", като изтъква, че в случая не били ангажирани
доказателства, как е определен размерът на задължението и дали съответства
на нея.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият е подал отговор, с който
оспорва жалбата и изразява становище за правилност на обжалваното
решение, като моли, същото да бъде потвърдено. Изтъква, че за част от
процесиите вземания между страните е сключен Споразумителен протокол от
28.12.2018 г. за сума в размер на 1640,09 лева за период от 22.08.2018 г. до
20.11.2018 г., с който жалбоподателят признал, че дължи посочената в него
сума. Счита, че този протокол представлява извънсъдебно признание на
задължението за съответния период, както и качеството потребител на
жалбоподателя. Позовава се на съдебна практика, съгласно която признанието
за размера и дължимостта на тези суми поражда правото му да ги получи.
Анализира правната същност и последиците на извънсъдебната спогодба по
чл. 365 от ГПК, като прави извод, че изричното извънсъдебно признание на
дълга в писмена форма е категорично доказателство за дължимостта на
сумите.
Споделя мотивите на районния съд, че през процесния период между
ищеца и ответника е съществувал договор за снабдяване с електрическа
енергия, като ответникът е потребител на електрическа енергия от
присъединен към електроразпределителната мрежа обект. Подчертава, че той
е страна по договор при Общи условия за използване на
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД и по Общи условия за продажба на електрическа енергия на
„Електрохолд Продажби“ ЕАД. Развива съображения срещу твърдяното от
жалбоподателя, че не бил изпълнил задълженията си във връзка с измерване и
условията за отчет на потребяваната електроенергия. Подчертава, че именно
потребителят е бил длъжен да осигурява безпрепятствен достъп и необходимо
съдействие за ежемесечно отчитане и контрол на електромера. Споделя
изводите, които първоинстанционният съд е направил от факта, че първите 17
бр. фактури са издадени за начислени количества консумирана ел. енергия,
изчислена съгласно Общите условия на дружеството поради липса на достъп
до електромера, а последните две фактури са издадени за реално отчетените
показания на електромера за консумираната ел. енергия. Независимо от това,
обаче, жалбоподателят М. не бил изпълнил договорното си задължение да
2
заплаща доставената електрическа енергия и мрежови услуги, произтичащо от
чл. 13 т. 1 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ
- 059 от 07.11.2007 г.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на
300 лв., като инкорпорира в отговора списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Б., който поддържа
въззивната жалба и моли съда да отмени обжалваното решение по изложените
в нея съображения. Претендира разноски и представя писмени бележки, в
които развива съображения относно тежестта на доказване на неосигурения
достъп до имота, както и последиците от това, като се позовава на клаузите на
чл. 26 от общите условия на насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
се представлява от юрк. Витанова, която оспорва жалбата и поддържа
отговора. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз
основа на тях фактическа обстановка са описани вярно и пълно в обжалваното
решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия
съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност:
В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия.
ІІ. По допустимост:
Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявените такива.
ІІІ. По същество:
Настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на обжалваното
решение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата конкретни
доводи, съдът излага следните съображения:
3
Неоснователно жалбоподателят твърди, че установеният в Общите
условия ред за отчет при липса на достъп не бил спазен от служителите на
ищцовото дружество, а самият той не носел вина за това, поради което не
следвало да заплаща електроенергията. Противно на поддържаното от него,
съставянето на констативен протокол за удостоверяване на неосигурен достъп
за отчитане, контрол и обслужване на средството за търговско измерване, не е
предпоставка за служебно изчисляване на потреблението на електроенергия и
за начисляване на определена сума за заплащането й. Това е видно от клаузата
на чл. 26, ал. 2, изречение първо от Общите условия, която гласи, че „в случай,
че достъпът за отчитане на средствата за търговско измерване не бъде
осигурен, пренесеното количество електрическа енергия се изчислява на база
на средноаритметичната величина на използвани количества енергия по
съответните тарифни зони през предходния отчетен период и същия съответен
отчетен период от предходната година“, т.е. достатъчен е обективният факт на
неосигуряване на достъп, без да е необходимо неговото формално
удостоверяване посредством констативен протокол. Поради това липсата на
такъв протокол в случая не опорочава реда за извършване на корекция, нито
може да бъде интерпретирана като виновно поведение на служители на
ищцовото дружество. Във връзка с това следва да се отбележи, че,
действително, клаузите на чл. 26, ал. 4 и 5 от Общите условия предвиждат
възможността за съставяне на такъв протокол, но само като основание за
временно преустановяване на електроснабдяването, каквото в случая нито се
твърди да е извършвано, нито е предмет на делото. Поради това тези клаузи са
неотносими към процесния казус, а съдържащите се в тях изисквания не
следва да се прилагат за него.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че предвиждането на
обективна отговорност на страните по договорно правоотношение
противоречало на закона и било недействително, тъй като няма законова
забрана за уговаряне на такава отговорност. По- конкретно, възможността,
потребителят на електрическа енергия да носи обективна отговорност за
нейното заплащане, е обоснована в практиката на ВКС (напр. Определение №
50747 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2022 г., III г. о., ГК).
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че не е бил потребител на
електрическа енергия в процесния имот поради това, че последният бил
собственост на баща му. От всички представени по делото фактури се
установява, че именно жалбоподателят фигурира като потребител и титуляр
на партидата за електроснабдения обект с адрес с. Литаково, ул. „Генерал
Клод“ № 13. Следователно, именно той е страна по облигационното
правоотношение и задължено лице за заплащане на потребената електрическа
енергия.
На последно място, всички горни доводи на жалбоподателя се
опровергават допълнително и от следните два установени по делото факта:
За част от процесните суми и част от процесния период е сключено
извъсъдебно споразумение между страните, по силата на което Р. М.
признава задълженията си именно по клиентския номер, за който са
издадени процесните фактури, и се задължава да ги заплати. Това
недвусмислено показва, че същият е потребител на електроенергия в
процесния електроснабден обект, както и че се е съгласил да я заплати,
независимо от обективната отговорност и несъставянето на констативен
4
протокол, срещу които възразява в настоящото производство.
В чл. 26, ал. 3 от Общите условия е предвидена възможност, при
последващо осигуряване на достъп да се извършва корекция според
реалните показания на средствата за търговско измерване, ако това е
необходимо. В случая последните две от деветнадесетте процесни
фактури са издадени в хипотеза на осигурен достъп до електромера, т.е.
въз основа на реално извършен отчет. При това се установява, че
действителните показания на СТИ съответстват на едностранно
начислените суми по предходните фактури и не се е наложило
извършване на корекция, което е показателно за достоверността на
едностранните начисления.
Доводът за недоказана техническа изправност на СТИ е наведен
несвоевременно за пръв път във въззивната жалба, поради което е
преклудиран и съдът не го обсъжда.
Също такъв е и доводът за несъответствие на извършеното служебно
изчисление на сумите за електроенергия с клаузата на чл. 26, ал. 2 от Общите
условия, поради което и той не следва да бъде обсъждан.
Други доводи не са изложени във въззивната жалба, поради което съдът
не е длъжен, служебно да формулира и обсъжда такива.
С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение – правилно, и следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските:
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски във въззивното производство,
които – въз основа на фактическата и правна сложност на делото, както и
обема на осъществената защита – съдът определя в размера на 150 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 290 от 20.11.2024 г., постановено по гр. д.
№ 1125/2021 г. на Районен съд – Ботевград.
ОСЪЖДА Р. Н. М. с ЕГН ********** да заплати на “Електрохолд
продажби” АД с ЕИК ********* разноски във въззивното производство в
размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчване на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6