№ 948
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330200837 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е било АНД № 598/2021 г. по описа на Районен съд - Карлово,
по което дело са си направили отвод съдиите при Районен съд - Карлово. С
разпореждане от 20.01.2022 г. председателят на съда е прекратил
производство по делото и е изпратил същото на ВКС, за определяне на друг,
еднакъв по степен съд. С определение № 13 от 09.02.2022 г. на трето
наказателно отделение при ВКС, Наказателна колегия, по наказателно частно
дело № 68/2022 г. по описа на ВКС делото е изпратено на Районен съд -
Пловдив за разглеждане.
Обжалвано е НП № 21-0281-000057/04.02.2021 г., издадено от Началник РУ
Карлово при ОД на МВР-Пловдив, с което на Т. В. Б., ЕГН: **********, с
адрес **** на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400 /четиристотин/
лева за административно нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Отделно от това се твърди, че нарушението представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание, редовно
1
призован жалбоподателят Б., не се явява и не изпраща свой представител. Не
се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. В постъпило по делото писмено становище от Началник на РУ
Карлово при ОДМВР – Пловдив, се излагат съображения за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, моли да бъде
потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за
намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.01.2021 г. около 15.00 часа в община Карлово, на общински път
PDV1040, при км. 31+000м. в посока с. Домлян, свидетелят Б.Х.Б. заемащ
длъжността ******** при РУ Карлово към ОДМВР – Пловдив, спрял
управлявания от жалбоподателя Т. В. Б. лек автомобил марка "Нисан Микра"
с рег. №****, собственост на Н.В.Б. и извършил проверка. Било установено,
че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във
връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност". С оглед на горното
свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № 787379/13.01.2021 г. за извършено
от жалбоподателя нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го
подписал без възражения. Такива били депозирани в законовоустановения
тридневен срок по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях жалбоподателят
твърди, че липсва умисъл при извършване на нарушението, че преди да
започне да управлява лекия автомобил разговарял с член от семейството си,
който бил сключил застраховка "Гражданска отговорност", но същата била
отразена в системата по-късно.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Т. В.
Б. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за
2
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства,
включително извършена служебна справка в база данни на Гаранционен
фонд и от гласните доказателства – свидетелските показания на
актосъставителя Б.Б., който поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира
тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от
събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни
норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за застраховка "Гражданска
отговорност".
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушението от страна на Т.Б. на разпоредбата на чл.
638, ал. 3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик
и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Нормата предписва правило
за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно
водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се
спори, че жалбоподателят Б. не е собственик на управлявания от него лек
автомобил. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на
автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
което като водач е длъжно да има съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ.
В аспекта на посоченото съдът не споделя възражението в жалбата, че
3
нарушението не било извършено, тъй като според жалбоподателят към
момента на проверката е имало сключена застраховка, но тя не била отразена
в системата. Съдът намира, че това твърдение не съответства на обективната
истина. От служебно извършена справка в базата данни на Гаранционния
фонд се установи, че към момента на нарушението за процесния лек
автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и че
валидна застраховка е имало десет дни по-рано. От приложената по делото
застраховка "Гражданска отговорност", действително се доказа по делото, че
за процесния лек автомобил задължителната застраховка по глава
четиридесет и седма от КЗ е сключена същия ден, но няколко часа по късно, а
именно в 17.28 ч.. Релевантният момент, към който се преценява
съставомерността на деянието, е управлението на моторното превозно
средство от страна на наказания. По делото се доказа, че това е станало в
15:00 часа на 13.01.2021 г. и щом в този момент не е имало сключен и
действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, то следователно деянието е съставомерно от обективна
страна. Сключването на застрахователен договор два часа и половина по-
късно може да се отчита единствено, като смекчаващо обстоятелство, но е
неотносимо към преценката дали деянието осъществява нарушението по чл.
638, ал. 3 от КЗ.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, за неоснователно
наведеното възражение, че застраховка "Гражданска отговорност" била
сключена по-рано и към момента на извършване на проверката била налична,
но било необходимо „технологично време“ за отразяването й в системата.
Съдът приема, че с това възражение жалбоподателят цели единствено
освобождаването си от администратративнонаказателна отговорност.
Доколкото период от два часа и половина се явява неприемлив за извършване
на вписване на застрахователната полица в системата на застрахователя.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал в съзнанието си представа относно проявлението на всички
елементи от състава на нарушението, като е съзнавал, че процесният лек
автомобил е чужда собственост, че е привел същия в движение, като
боравейки с уредите му, се е придвижвал по пътищата. Съзнавал е и че за
4
МПС, което е управлявал, е нямало сключен и действащ към 13.01.2021 г.,
15:00ч. застрахователен договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, но въпреки това е пристъпил към
извършване на деянието си. Нарушението е формално и с факта на
осъществяване на изпълнителното му деяние, то е било довършено, без
необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
С оглед изложеното, съдът намира, че Т. В. Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 638, ал. 3
КЗ, тъй като на процесната дата като водачът на МПС, чужда собственост, е
управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Следва да се отбележи, че ако като смекчаващо обстоятелство може да се
отчете своевременното отстраняване на нарушението, то безусловно следва
да се отчете и периода през който МПС е било без гражданска отговорност.
Видно от служебно изготвената справка от сайта на Гаранционен фонд, този
период е около десетина дни, което по никакъв начин не говори за
малозначителност на деянието. Нещо повече в случая е налице и
обстоятелство, което значително повишава степента на обществена опасност
на конкретно извършеното, а именно наличието на други влезли в сила
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, видно от наличната по
делото справка за нарушител/водач. Всичко гореизложено налага извод, че
нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните
нарушения от този вид.
Съдът не намери и основания за ревизиране на размера на наложената
санкция, който е фиксиран в нормата на чл. 638, ал. 3 КЗ, която съдържа както
правилото за поведение, така и санкцията за неспазването му.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0281-000057 от
5
04.02.2021 г. издадено от Началник на РУ - Карлово при ОД на МВР-
Пловдив, с което на Т. В. Б., ЕГН: ********** с адрес с. ***** на основание
чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6