Р Е Ш Е Н И Е
№ 100/ 15.2.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пазарджик, в открито заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛИНКА ПОПОВА
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1124, по описа на съда за
2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К.Д.И.,***,
срещу Решение № 628/26.08.2020г. по адм.д. № 1339/2019г. на Административен съд
Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" за обезщетяване на причинени му
неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., отнасящ се за периода 12.07.2017
г. до 12.08.2019 г., като твърдението е,
че е унизен от ответника, който е представил по адм. дело № 160/2017 г. по
описа на Административен съд Кюстендил справки с невярно съдържание, а именно:
два броя медицински справки – от директора на Медицинския център към Затвор –
Бобов дол д-р Ч. от 06.06.2017 г., и от психиатъра при Затвор – София, д-р С.
от 22.04.2009 г., в които невярно са посочени обстоятелствата, че ищецът е бил
на психиатрично лечение към болницата в Затвор – Ловеч и са му правени
положителни тестове за амфетамини и от които неверни факти ищецът твърди, че е
изпитал унижение. Иска отмяната на решението, като се постанови друго по
съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в пълен размер.
Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Р., представя писмен отговор, с който посочва, че
касационната жалба е неоснователна и иска да не се уважава. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба
и предлага да бъде оставена без уважение.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Производството
пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата молба на К.Д.И.,
с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.,
отнасящ се за периода 12.07.2017 г. до 12.08.2019 г., като твърдението е, че е унизен от ответника,
който е представил по адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд
Кюстендил справки с невярно съдържание, а именно: два броя медицински справки –
от директора на Медицинския център към Затвор – Бобов дол д-р Ч. от 06.06.2017
г., и от психиатъра при Затвор – София, д-р С. от 22.04.2009 г., в които
невярно са посочени обстоятелствата, че ищецът е бил на психиатрично лечение
към болницата в Затвор – Ловеч и са му правени положителни тестове за
амфетамини и от които неверни факти ищецът твърди, че е изпитал унижение.
С решението си по делото административният съд е отхвърлил исковата молба на
лишения от свобода К.Д.И., против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ и
го е осъдил да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100 лв. За
да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният иск е допустим, като се е съобразил с Определение №
290/19.02.2020 г., постановено по ЧКАД № 146/2020г. по описа на Административен
съд – Пазарджик, тричленен състав. По съществото на спора е установил
фактическата обстановка, а именно, че по адм. дело № 160/2017 г. по описа на
Административен съд – Кюстендил са представени справката от 06.06.2017 г. от
директора на Медицинския център към Затвор – Бобов дол - д-р Ч., и справката от
психиатъра при Затвор – София, д-р С. от 22.04.2009 г. Съдът по адм. дело №
160/2017 г. по описа на Административен съд – Кюстендил с Решение №
106/08.05.2018 г. е отхвърлил предявения от И. иск в размер на 25 000 лв. с
твърдението за поставяне в неблагоприятни битови условия в килията за
изтърпяване на наказанието. Това решение е оставено в сила при касационна
проверка. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на правния спор
- иск за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно действие на
ответника(ГДИН), изразяващо се в представяне като писмени доказателства на два
броя справки с невярно съдържание, от които ищецът се почувствал обиден и
унижен. Съставът
на съда е счел, че представянето на доказателства от страна по дело не може да
се квалифицира като незаконосъобразно действие, обуславящо отговорност за
неимуществени вреди. Аргументирал се е с изводите, че представянето на
доказателства в един съдебен процес е напълно законосъобразно действие на всяка
страна, а другата страна е равнопоставена също да представи пред съда
доказателства относно изгодни за нея факти и обстоятелства. Представянето на
доказателства, в процеса не води до унизително отношение, тъй като е
процесуално действие по воден правен спор между равнопоставени страни. Съдът се
е мотивирал защо не приема за доказано, че справките в тези им части са с
невярно съдържание, както и че не са ангажирани доказателства за неимуществени
вреди от тях. Крайният извод в оспореното решение е, че не се доказва
възникването на неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с
представените по адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административен съд
Кюстендил два броя медицински справки.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка, при
съобразяване разпоредбата на ЗИНЗС и ЗОДОВ е направил верни правни изводи,
които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод
изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат
по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. За да възникне право на обезщетение в настоящото производство, е
необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1) незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2)
вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3) причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Правилен
е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са не са налице законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
унижение, предизвикано от ответника, който е представил по адм. дело № 160/2017
г. по описа на Административен съд Кюстендил два броя медицински справки – от
директора на Медицинския център към Затвор – Бобов дол д-р Ч. от 06.06.2017 г.,
и от психиатъра при Затвор – София, д-р С. от 22.04.2009 г., че ищецът е бил на
психиатрично лечение към болницата в Затвор – Ловеч и са му правени положителни
тестове за амфетамини.
Настоящият
съдебен състав счита за недоказано, че е налице незаконосъобразно действие на
администрацията при ГДИН; недоказаност, че ищецът е изпитал негативни емоции,
които да са в причинно-следствена връзка с това незаконосъобразно действие.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
При
този резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на разноски от ответника
е основателно, които
са в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ..
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XII – състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 628/26.08.2020г. по адм.д. № 1339/2019г. на Административен
съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
К.Д.И., находящ се понастоящем в Затвор – Пазарджик, да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” разноски по делото пред касационната инстанция
в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/