Р Е Ш Е Н И Е
№
……………/ …………….2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Варна, ХХХIV състав, в публично заседание на деветнадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Елена
Янакиева адм. дело № 307 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка
с чл. 92, ал. 14 от
Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Образувано е по жалба на И.А.С. ЕГН ********** и Т.П.С.
ЕГН **********, против Заповед № 138/29.01.2021 г. на кмета на община Несебър,
с която е заличена адресната им регистрация по настоящ адрес ***.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради допуснати нарушения на процесуалните правила,
както и такива на материалния закон. Поддържа се, че нарушенията на
процесуалните правила при издаването на оспорения акт са съществени и са довели
до накърняване правата на жалбоподателите. Твърди се, че не са уведомявани за
започналото производство за заличаване на адресната им регистрация и не са имали
възможност да участват в производството по издаването й, както и че заповедта
не им е връчвана. Изложени са доводи, че жалбоподателите са дъщеря и зет на А.И.П.,
който е собственик на процесната къща. Посочват, че П. е дал съгласието си за
регистрация по настоящ адрес, като собственик на имота. Изложени са доводи, че
в оспорената заповед липсват мотиви. Цитирана е разпоредбата на чл.140а от
Наредба №РД-02-20-9/2012 г. в която се посочва какви точно факти следва да се
установяват от комисията. Твърди се че установените от комисията факти не са
достатъчни за изясняване на случая, като не става ясно в коя точно хипотеза на
чл.92 от ЗГР попадат жалбоподателите, за да се прецени и какви точно изисквания
следва да са изпълнени, съответно какви документи е следвало да се представят. Релевират
съображения за противоречие на оспорената заповед с материалноправните
разпоредби. Излагат и доводи, сочещи на противоречие с нормата на чл.145 т.5 АПК, като се позовават на решение №5171/29.04.2020г. по адм.д.№4241/2018г. В
заключение молят съда да отмени обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани,
не се явяват и не се представляват.
Ответната страна – Кмета на Община Несебър, редовно
призован не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Жалбата, въз основа на която е инициирано настоящото
производство, е подадена в Административен съд-Бургас на 10.02.2021 г. и с оглед постоянния адрес на жалбоподателите С. и С. ***, с
Определение №299/10.02.2021г. по адм.д. №364/2021г. е изпратена по подсъдност
на Административен съд-Варна.
Съдът констатира, че при липса на доказателства за
връчване на заповедта на адресата, жалбата е подадена от легитимирани лица, в
законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването,
като е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, като
направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Със заповед №РД-09-4/08.01.2021г./л.20-22/ на областен
управител на област Бургас е насрочен на 28.02.2021г. общ местен референдум в
населените места от община Несебър, а именно гр. Обзор, с. Приселци, с.
Паницово, с. Раковсково, с. Баня, с. Емона, с. Козница, с въпрос: „Подкрепяте
ли предложението за обособяване на нова община с център гр. Обзор, състояща се
от населените места - гр. Обзор, с. Баня, с. Приселци, с. Раковсково, с. Емона,
с. Паницово, с. Козница“.
Със заповед №56/13.01.2021г./л.13/, кметът на община
Несебър е определил девет избирателни секции на територията на община Несебър,
а със заповед №57/13.01.2021г./л.18-19/ са определени общодостъпни места за
обявяване на избирателни списъци. Като мотиви за образуване на административно
производство по този ред, е посочена постъпила в РУ – Несебър информация за
зачестили през последните две-три години регистрации на лица по настоящ адрес ***,
които след приключване на летния туристически сезон, напускат населеното място
без да заявят промяната в гражданското си положение, т.е. да променят адресната
си регистрация. В тази връзка и във връзка с писмо с
изх.№Н1-ГР-6252/01.12.2020г. на община Несебър за периода от 23.11.2020г. до
07.01.2021г. били планирани и извършени множество адресни проверки на
територията обслужвана от РУ Обзор. В частта на процесния адрес – ***, гр.Обзор
и спрямо жалбоподателите било констатирано, че не били установени лицата Т.П.С.
и И.А.С., като за същите имало данни, че живеят на територията на гр.Варна. По
писмени данни – сведение на Г.Х. П.а съсобственик на сградата, лицата е възприет извод, че живеят в гр.Варна, където
са регистрирани на постоянен адрес.
Във връзка с издадена заповед №76/22.01.2021г./л.18/
на кмета на община Несебър комисия възприела горните констатации в
Протокол за извършена проверка/л.19-22/, както и, че проверките са извършвани в
рамките на 30 дни и лицата никога не били откривани на адреса, поради което
след разглеждане на преписката и справка в НБД „Население”, комисията взела
решение на основание чл.99 ал.1, във вр. с чл.99б от ЗГР да бъде заличена
адресната регистрация по настоящ адрес на лица като по т.2 и т.3 били вписани
жалбоподателите Т.П.С. и И.А.С.. Предвид констатациите на комисията и на
основание чл.99 ал.1 и във вр. с чл.99б от ЗГР кмета на община Несебър издал
оспорената заповед, с която заличил адресната регистрация на жалбоподателя по
настоящ адрес.
Заповедта била публикувана на електронната страница на
община Несебър. По делото от ответната страна не са ангажирани доказателства за
връчването й на жалбоподателите.
При така изложената фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Съобразно чл. 99б, ал. 3 ЗГР , заповедта за заличаване на
адресна регистрация се издава от кмета на общината, като това му правомощие
произтича от цитираната норма и е функция на качеството му на длъжностно лице
по гражданското състояние съгласно чл. 35, ал. 3 ЗГР. Оспорената тук заповед е подписана от В.Б.съгласно заповед
№1919/11.11.2019г. По делото се установява, че кмета на община Несебър Н.Д.е
ползвал платен годишен отпуск в периода от 29.01.2021г. до 29.01.2021г. По
делото е ангажирана заповед №1919/11.11.2019г., от съдържанието на която се
установява, че кметът на община Несебър е предоставил правомощие на В.Б.заместник кмет на община
Несебър да издава заповеди по заместване, във всички случаи на негово
отсъствие. С оглед събраните
доказателства и в аспекта на относимите норми, обжалваната заповед съдът
възприема като издадена от компетентен
по място, материя и степен орган. Твърдението в жалбата, че е невъзможно Б. „да
е оправомощено да подпише заповед за резултата от проверки и действия на орган
от 2021 г., с изрично оправомощаване през 2019 г.”, е неоснователно. Заповедта,
с която кмета на Община Несебър дава правомощия на В.Б.да издава заповеди по
заместване при всички случаи на негово отсъствие, какъвто е настоящия случай, е
предизвикано от ползването на Кмета на общината на платен отпуск за 2020 г. В
производството пред съда е представено Заявление от Н.Д.– Кмет на Община
Несебър, за ползване на 1 ден платен отпуск, считано от 29.01.2021 г. до
29.01.2021 г. В заявлението е посочено изрично, че по време на отпуската ще
бъде заместван от В.Б.Б. – зам.кмет „Правно обслужване и общинска собственост“,
съгласно Заповед №1919/11.11.2019 г. Периодът на издаване на заповедта – 11.11.2019
г. и датата на издаване на оспорената заповед – 29.01.2021 г., не могат да
повлияят на валидността на последната, защото няма промяна в длъжностните лица
на съответните длъжности – Кмет на Община Несебър и Заместник кмет на Община
Несебър с ресор „Правно обслужване и общинска собственост”. Функциите,
възложени със заповедта от 11.11.2019 г. от Кмета на Община Несебър на зам.кмета
са за периода, до който и двамата изпълняват съответните длъжности, или до
изричната отмяна/изменение на заповедта.
Отделно от гореизложеното съдът приема, че оспорената
заповед е постановена при спазване изискванията за форма и съдържание на
административния акт, доколкото фактическите основания за постановяването й се
съдържат в друг предхождащ документ -
протокола от 26.01.2021 г. на комисията по чл. 99б, ал. 1 ЗГР, към който препраща заповедта, което е допустимо, съгласно указанията,
дадени с тълкувателно решение № 16 / 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
Независимо от горните изводи настоящият състав намира,
че обжалваната заповед, макар и издадена от компетентен орган, в предвидената
форма и съдържание, е издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон.
Не се спори от страните, че засегнатите от заповедта
лица не са уведомени за образуваното административно производство, в което се
заличава адресната им регистрация по настоящ адрес. Не им е предоставена
каквато и да е възможност за събиране на обяснения или да посочат
доказателства.
Производството по издаване на административните актове
е регламентирано в АПК. ЗГР не урежда специално производство по издаване на
актовете по чл. 99б, което да изключва приложението на АПК, в частност
задължението на административния орган да уведоми заинтересовани лица, че е
започнало административно производство. В настоящия случай лицата, на чиито
адресни регистрации се иска заличаване, имат качеството на заинтересувани
страни (чл. 15, ал. 1 АПК), които съгласно чл. 26, ал. 1 АПК е следвало да бъдат уведомени за започване на производството във
връзка с упражняване на правото им да участват в него, да сочат доказателства,
да дават становища и обяснения. Аргумент в полза на приложимостта на общия ред
по АПК в производството по издаването на заповед по чл. 99б, ал. 3 ЗГР произтича и от разпоредбата на чл. 140а, ал. 4 от Наредба № РД –
02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация, предвиждаща задължение за органа за спазване на чл. 35 от АПК при издаването на заповедта, т. е. необходимост от изясняване на
фактите и обстоятелствата по случая и предварително обсъждане на обясненията и
възраженията на заинтересуваните граждани и организации. В тази връзка
производството по издаването на процесната заповед се е развило едностранно, в
нарушение на чл. 34 и чл. 35 АПК, при пълно игнориране на процесуалните права на засегнатите от акта лица,
в настоящия случай жалбоподатели в производството.
Отделно от това заседанието на комисията по чл. 99б, ал. 1 ЗГР е проведено на 26.01.2021г. ден след назначаването си
/22.01.2021г. петък/ със заповед № 76/22.01.2021 г. Изискването
на чл. 99б, ал. 1 ЗГР не е самоцелно – изпълнението му би
осигурило възможност на заинтересуваните страни да узнаят, че са предприети
действия, чиито последици биха могли да ги засегнат. В тази връзка изпълнението
на това задължение е свързано с допълнително обезпечаване на възможността за
участието на страните в производството. В конкретния случай, комисията,
назначена със Заповед №76/22.01.2021 г. на Кмета на Община Несебър, е извършила
проверка по т.16 от Протокола, изразяваща се в преповтаряне на констатациите от
писмо изх.№304000-414/12.01.2021 г. на Началник РУ Несебър, като по този начин
е допуснала нарушение на разпоредбата на чл.92, ал.9 от ЗГР, очевидно изискваща
не формално преповтаряне на мотиви, а извършване на самостоятелна, обективна
проверка, резултатите от която следва да имат самостоятелен характер. Същата
разпоредба изисква тези резултати, установени от комисията да бъдат
обосновани в становище за адресната
регистрация в 7-дневен срок. В хода на извършената проверка, комисията е
следвало да проведе административно производство, съответно да уведоми/издири
лицата, едва след което да направи собствени констатации и изводи, което
очевидно не е сторено.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в следствие
на допуснатото нарушение на задължението за уведомяване, жалбоподателите са
лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на
оспорената заповед. Посоченият пропуск съставлява и процесуално нарушение,
свързано с произнасяне на органа при неизяснени факти и обстоятелства от
значение за случая и в нарушение на принципа за истинност – чл. 7 АПК. Горното формира извод на съда за наличие на отменително основание по
чл.146 т.3 АПК.
Съдът констатира, че макар мотивите за издаване на
акта да препращат към решението на комисията обективирано в протокола по чл. 99б, ал. 1 ЗГР, те в своята съвкупност се ограничават
единствено до докладване на „сведение“, които всъщност за С. и С. са и неотносими,
доколкото Г. П./съсобственик/ е посочила, че лицата С. и С. периодично ги
посещават. За лицата е прието единствено, че не са утановени на адреса.
Съвкупният анализ на гореизложените
установявания и мотиви в аспекта на относимите разпоредби обосновават извода,
че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
На основание чл. 92, ал. 14, изр. последно ЗГР настоящото решение е окончателно.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.172 ал.2 предл.второ АПК, XXXIV -ти състав на Административен
съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 138/29.01.2021 г. на кмета
на община Несебър, с която е заличена адресната регистрация на Т.П.С. и И.А.С.
по настоящ адрес ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: