Р Е Ш Е Н И Е
№260490
гр. П., 23.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 03607 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Я.Г.М. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, с която се
иска да се признае за установено, че ищцовата страна поради погасяване по
давност не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1000 лева,
представляваща част от сумата 18 556,39 лева – главница по договор за
потребителски кредит от 20.02.2008 г., сключен между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД, за която сума са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 7088 по описа за 2010 г. на Районен съд – П..
В исковата молба се посочва, че
за процесното вземане в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7088 по описа за 2010
г. на Районен съд – П.. Въз основа на издадения изпълнителен лист, банката
образувала изпълнително дело № 454/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д.. На основание
сключен договор за цесия, ответното дружество придобило процесното вземане и
било конституирано като взискател.
Изложени са доводи, че вземането е погасено по давност.
Ответното
дружество е подало отговор на исковата молба, с който излага доводи за неоснователност на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приложени материалите на архивирано ч. гр. д. №07088 по описа за 2010 г.
на Районен съд – П., от които се
установява, че в полза
на „Юробанк и Еф
Джи България“ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 02.08.2010 г. срещу Я.Г.М. и Д.Й.С., които солидарно
да заплатят следните
вземания: сумата от 18 556,39 лева - главница по
договор за кредит № EL352697 от 20.02.2008 г., сума в размер на 2680,18 лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2008 г. до 29.07.2010 г., сумата от
153,18 лева – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.07.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на
428,61 лева – държавна такса и 796,56 лева – адвокатски хонорар.
Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. №
4301 от 01.10.2010 г. на банката е образувано изпълнително дело № 454/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д.. В молбата липсва искане за
предприемане на изпълнителни действия, а единствено да се направи справка за
притежавани недвижими и движими вещи като съдебният изпълнител да определи
спсоба за изпълнение.
На 27.10.2010 г. съдебният изпълнител е изпратил писма до Национална
агенция по приходите, отдел „Местни данъци и такси“ към Община П. и ОДМВР – П.,
с която се изисква информация за имуществото и публичните задължения на
длъжниците.
Изпратено е запорно
съобщение от 01.12.2010г., с което се налага запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Я.Г.М. при работодателя „Алматея Прима”
ООД. Със същата дата е изпратено запорно съобщение, с което се налага
запор върху банковите сметки на длъжника Я.М. в „Юробанк и Еф Джи България“ АД.
Приложена е
молба от 04.02.2011 г. на банката, с която се иска от съдебния изпълнител
отново да връчи запорното съобщение до работодателя „Алматея Прима” ООД.
Установява се, че поканата за доброволно изпъление е връчена на
13.04.2011 г. на представител на длъжника Я.М., което налага извод, че
заповедта за изпълнение е влезнала в сила на 27.04.2011 г., доколкото няма
подадено възражение по чл. 414 ГПК.
С молба вх. № 2266 от 08.06.2011 г. на банката е поискано налагането на
възбрана върху имот, собственост на длъжника Д.С.. В тази връзка на 28.03.2012
г. е вписана възбрана върху имот с адрес гр. П., ул. „****, който е собственост
на Д.С.. Тези действия, водещи по принцип до прекъсване на давността не следва
да се вземат предвид, тъй като съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и
спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие
спрямо останалите съдлъжници.
С молба от 23.03.2012 г. на банката е поискано
налагането на възбрана върху имоти, собственост на длъжника Я.М., а с молба от
28.09.2012 г. е поискано извършването на справка за регистрирани трудови
договори и налгането на запор върху трудовите възнаграждения на двамата
длъжници.
С молба вх. № 02983 от 31.05.2014 г. е поискано да се извърши нова
справка за регистрираните трудови договори на длъжниците и предприемане на необходимите
действия по обезпечение на вземането, т. е. съдът приема, че на тази дата е поискано
налагането на запор на трудовото възнаграждение.
Приложена е молба от 21.03.2016 г. на „Еос матрикс” ЕООД, с която уведомява съдебния
изпълнител за сключена цесия от 18.01.2016
г., с която „Юробанк и Еф Джи България“ АД е
прехвърлило вземанията
си към горепосочените двама длъжници. В тази връзка са представен договора за
прехвърляне на вземанията. Със същата молба е възложено на съдебния изпълнител
по реда на чл. 18 ЗЧСИ да извърши всички необходими действия за нормалния ход
на изпълнителното производство. Предвид изложеното с разпореждане от 21.03.2016
г. „Еос матрикс” ЕООД е конституиран като взискател по изпълнително
производство.
С молба от 12.12.2016 г. на новия взискател е поискано да се извърши
справка за регистрираните трудови договори и предприемане на съответните
изпълнителни действия спрямо двамата длъжници.
На 27.06.2017г. е изпратено запорно съобщение, с което се налага
запор върху банковите сметки на длъжника Я.М. в „Търговска банка Д“ АД, а на 23.01.2018 г. са изпратени съобщения за
налагане на запор върху бнаковите сметки на
ищеца в „Първа инвестиционна банка” АД, „Юробанк”АД и „Банка Пиреос” АД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, с който ищцовата страна се позовава на погасителна давност.
Процесните вземания са установени с влязла в сила заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което същите
са съдебно установени и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
която постановява, че давността е пет години.
Подаването на заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение не прекъсва давността, тъй като ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния
процес (тя се прекъсва с
предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск
има обратно действие, само ако е спазен срока по чл.
415, ал. 1 ГПК). Това се подкрепя и от извода, че давността се прекъсва само със започването на производство, в което
длъжникът участва, т. е. давността не може да бъде прекъсната, без
длъжникът да узнае това. В този смисъл са и разясненията в т.
14 на ТР по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Давността не
е прекъсната и на 01.10.2010 г., когато е подадена молбата за образуване на изпълнително производство, тъй като в нея липсва искане
за за прилагане на определен изпълнителен способ.
Давността е
прекъсната последователно на 01.12.2010 г. (изпращане на запорни съобщение за налагане запор на
трудово възнаграждение и банкова сметка) ***.02.2011 г. (искане за повторно
изпращане на запорно съобщение). Това е
така, тъй като с дадените задължителни
разяснения в т. 10в от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане
от взискателя) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Давността отново е прекъсната на 27.04.2011 г. , когато е влизане в сила
заповедта за незабавно изпълнение. Заповедите за изпълнение се ползват със
стабилитет, поради което
ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, от който момент тече петгодишният давностен
срок.
Давността е прекъсната последователно на 23.03.2012 г., 28.09.2012 г. и 31.05.2014 г., тъй като на тези
дати взискателят е поискал налгането на
запор върху трудовите възнаграждения на двамата длъжници. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК,
поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният
изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. В настоящия случай в продължение на 2 години, считано
от 31.05.2014 г. не е поискано извършването
на изпълнителни действия, което води до извод, че на 31.05.2016 г. изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона (чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК).
Следва да се
отбележи, че на 12.12.2016 г. е направено искане от новия взискател за налгането
на запор на трудовите възнараждения, но същото е след настъпване на
перемпцията, поради което не следва да се вземе предвид. Прекратяването на
изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи
изпълнителни действия (Решение № 10 от
16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение). Това означава, че е недопустимо искането за налагане
запори или тяхното налагане, тъй като преди това по силата на закона е
прекратено изпълнителното производство. Горното води до
извод, че действията на съдебния изпълнител, извършени при настъпила перемпция,
не са прекъсвали погасителната давност за вземанията.
Не прекъсва
давността, респ. срока по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК
подадената от ответното дружество молба от 21.03.2016 г., с която моли
съдебният изпълнител да се конституира като взискател поради насътпилото частно правоприемство, както и възлага на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ да
извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство.
С молбата от
21.03.2016 г. не се касае за присъединяване на кредитор, което прекъсва
давността, а за замяна на взискателя поради прехвърляне на вземането. Вземането
се придобива в състоянието (в материално и процесулано отношение), в което се
намира към сключване на договора. С конституираното на новия взискател не се
извършват действия спрямо длъжника и не
предсталвява активно действия за събиране на вземането.
Не се прекъсва давността и с направеното в молбата
от 21.03.2016 г. възлагане на съдебния изпълнител да извърши всички необходими действия за нормалния ход на
изпълнителното производство. Овластяването на съдебния изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ не
изключва т. нар. „перемпция”. Това е така, защото съдебният изпълнител, за
разлика от съда, няма служебно задължение да движи производството независимо от
процесуалната активност на страните. Обратното - изпълнителното производство се
осъществява по начина и в границите, поискани от взискателя (арг. от чл.426, ал.2
ГПК), а бездействието му в
продължение на две години десезира съдебния изпълнител. Това е така дори и в
хипотезата на овластяване на съдебния изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ,
защото целта на възлагането е единствено увеличаване на възможността за
удовлетворяване на взискателя и бързина, но не и освобождаване на взискателя от
процесуалната необходимост да поддържа висящността на производството и
прехвърлянето й върху съдебния изпълнител. Обратното би означавало недопустимо
приравняване на съдебния изпълнител и страната по изпълнителното производство.
Следва да се
отбележи, че дори и при възлагане по чл. 18
от ЗЧСИ
съдебният изпълнител няма задължение служебно да извършва същински изпълнителни
действия и не освобождава взискателя от задължението му да бъде активната
страна в изпълнителното производство и да посочва конкретен способ за
удовлетворяване на вземането си включително и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Така, че и при възлагане по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК
намира приложение и санкцията на перемпцията не отпада (в този смисъл са и
Решение № 280 от 07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 359 от 2009 г., Решение № 445
от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1219 от 2009 г.).
Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Междувременно (преди настъпване на премпцията на 31.05.2016 г.)
давността е спряла да тече от 31.05.2014 г. (датата на искането за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение) до 26.06.2015 г., до който момент с т. 10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е преустановено действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, според което давността спира да тече докато трае изпълнителното
производство (решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО). Това означава, че новият петгодишен
давностен срок е започнал да тече от 26.06.2015 г. и е изтекъл на 26.06.2020 г., а исковата молба е подадена
след изтичането му, а именно на 17.07.2020 г. Това води до извод за
основателност на предявения частичен иск.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи направените по делото разноски. Същият е заплатил 50 лева за държавна
такса и 300 лева за адвокатски хонорар, т. е. общо 350 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд,
Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Я.Г.М., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на цесионера
„Еос матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо
Петров Казаджията” № 6, сграда „Матрикс Тауър”, ет. 6, сумата от 1000 лева - главница, представляваща частичен иск от общия размер
на 18 556,39 лева – главница по договор за потребителски кредит от
20.02.2008 г., сключен между цедента „Юробанк и Еф Джи България“ АД и Я.Г.М.,
което вземане е прехвърлено от цедента „Юробанк и Еф Джи България“ АД на
ответното дружество и за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 07088 по описа за 2010 г. на Районен съд – П..
ОСЪЖДА „Еос матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петров Казаджията” № 6, сграда
„Матрикс Тауър”, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ на Я.Г.М., ЕГН **********,*** сумата в размер на 350 лева – направен разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението
в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 07088 по описа за 2010 г. на
Пернишки районен съд да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.