Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260801
гр.Бургас, 27.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Райна Жекова, като
разгледа НАХД № 4503 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на И.Е.И. с ЕГН:**********, депозирана чрез адв.С.И.,
срещу Наказателно постановление № 19-0769-006864/24.03.2020 г., с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 850
лева и „ЛПУМПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
В провелото се съдебно заседание пред
настоящия състав процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и
моли отново за отмяна на атакуваното постановление, като развива доводи за
допуснати в хода на производството процесуални нарушения. Претендира и
разноски.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН – видно от
разписката върху самото НП, то е връчено на 16.10.2020 г., а жалбата е
депозирана 20.10.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
Разпитаният в настоящото производство св.Р.И., заемащ длъжността младши автоконтрольор в Сектор „ПП”към ОДМВР-Бургас, на 16.12.2019 г. съставил АУАН с №19-0769-006864, в който посочил, че жалбоподателят И.И. на 02.08.2019 г., в 11.53 часа в гр.Б., по бул.”Т. А.“ до бензиностанция Лукойл в посока от ПВ ЮГ към кръстовището с ул.”С.”, управлявал лек автомобил БМВ 730Д с рег.№ …, собственост на И.Н.Д. с ЕГН:********** със скорост от 145км/ч след отчетен толеранс при максимално разрешена скорост за движение, въведена с пътен знак B26 до 80 км/ч. Посочено било в АУАН, че скоростта била установена със стационарна радарна система SITRAFIC Lynx ERS-400 с фабр.№003059049644, както и че участъкът бил сигнализиран с пътен знак Е-24.
Видно от материалите по делото, е, че собственик на лекия автомобил, с който се твърди жалбоподателят И. да е извършил процесното нарушение, е И.Н.Д. След констатиране на нарушенито и преди съставяне на процесния АУАН, Д. бил поканен и бил запознат с констатациите на контролиращите органи. Същият попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП (л.13), в която посочил, че на 02.08.2019 г. собствения му автомобил бил управляван от И.Е.И.. Едва след това, св.И. е съставил АУАН срещу И., който е посочено да е връчен на последния при отказ от негова страна да го подпише и това е оформено с подписа на един свидетел.
Впоследствие, сезиран с преписката, АНО издал атакуваното НП, с което жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, поради което са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 850 лева и „ЛПУМПС” за срок от 3 месеца.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. Именно поради това, на контрол подлежи и самият АУАН.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 24.03.2020 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът обаче намира атакуваното наказателно постановление за необосновано. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В конкретния случай АУАН е съставен от св.И., след като на него му е била възложена преписката, и същият е съобразил снимковия материал и попълнената декларация по чл.188 от ЗдВП от собственикана автомобила – И.Д.. Последният обаче, разпитан в качеството му на свидетел, лично и непосредствено пред насточщия съдебен състав заяви, че той не е предавал на И. автомобила си, а на трето по делото лице, за което има и приложено пълномощно, находящо се на л.45 от делото. Св.Д. посочи, че на него му е било казано от трети лица, че лице на име И. управлявало към процесния момент процесното МПС, както и че дори не знае фамилията му, а самите данни му били продиктувани от полицейски служител, който ги взел от системата, до която имат достъп само органите на полицията. С оглед така изложените показания от страна на св.Д., които се характеризират с една несигурност и неяснота в изложените факти, както и предвид това, че няма други доказателствени източници, от които да се направи обосновано заключение, че именно жалбоподателят И. е управлявал процесния автомобил по време на извършване на административното нарушение, съдът намира, че то е недоказано по категоричен начин. АНО, който носи доказателствената тежест, не е направил всички процесуални усилия с цел изясняване на действителната фактическа обстановка преди съставяне на процесното наказателно постановление, нито направи такива в хода на съдебното производство. С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, и съобразно представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 400 лева за заплатен адвокатски хонорар в пълен размер с оглед характера и сложността на производството.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.
1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0769-006864/24.03.2020 г., с което за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на И.Е.И. с ЕГН:**********
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 850 лева и „ЛПУМПС” за
срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.И. с ЕГН: **********
сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.