№ 49
гр. Велико Търново, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря Силвия М. Т.
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500651 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от Община Свищов, представлявана от кмета Г.Г., чрез АД
„Шопов и Янков“, въззивна жалба против Решение № 260046/09.04.2021г. по гр.дело №
1166/2020 г. по описа на РС-Свищов, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по
иск, предявен от Д. П. Т. против Общината. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло
исковата претенция, като е признал за незаконна Заповед № 1765-3 РД 01-03/30.11.2020г. на
Кмета на Община Свищов, с която на основание чл.120 КТ е било променено работното
място на ищцата, заемаща длъжността „медицинска сестра“ в ДГ „Радост“ – град Свищов, в
МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД-град Свищов. Жалбоподателят счита, че
първоинстанционният съдебен акт е недопустим поради недопустимост на предявения иск с
оглед последвалата отмяна на оспорената заповед от страна на кмета на общината по време
на развилото се пред районния съд производство. Алтернативно, излага съображения за
неправилност на обжалвания акт, като постановен в противоречие с материалния закон.
Прави искане за обезсилването му като недопустим, а в случай, че съдът счете, че е
допустим, да постанови решение, с което да го отмени и вместо него постанови друг за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба, в
1
който е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за въззивното
производство.
В хода на проведеното съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Депозирали са, чрез своите пълномощници, писмени становища, в които поддържат
изложените от тях във въззивната жалба, съответно в отговора й, позиции по спора.
Поддържат исканията си за разноски. Въззивникът представя списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд-Свищов е било образувано по искова молба на Д. П.
Т. срещу Община Свищов, в която са изложени твърдения за наличието на ТПО между тях
въз основа на сключен трудов договор, по което ищцата заемала длъжността „медицинска
сестра“ в ДГ „Радост“ – град Свищов. На 03.12.2020г. на ищцата била връчена Заповед №
1765-3 РД01-03/30.11.2020г., издадена от кмета на общината, с която на основание чл.120
КТ било променено мястото й на работа от ДГ „Радост“ в МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“
ЕООД, считано от 15.12.2020г. до отпадане на необходимостта, но не повече от 45
календарни дни през календарната година, и в съответствие с квалификацията и
здравословното й състояние. Посочено е, че заповедта е незаконосъобразна поради това, че е
непълна и неясна и издадена в нарушение на горепосочената разпоредба от КТ. Направено е
искане за отмяната й.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала писмен отговор на ИМ, в който е
оспорила предявения иск. Заела е становище за неговата недопустимост поради последваща
отмяна на атакуваната заповед с приложената Заповед № 15 РД-01-03/06.01.2021г. на Кмета
на община Свищов, респ. за неговата неоснователност поради съответствие на оспорената
заповед със закона.
Районният съд е приел, че предявеният иск е допустим и го е разгледал по същество,
приемайки, че същият е основателен и доказан, като издадената от Кмета на община
Свищов Заповед 1765-3 РД 01-03/30.11.2020г. е незаконосъобразна, поради което го е
уважил.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Налице е недопустимост на
предявения с ИМ иск, което обуславя недопустимост на първоинстанционното решение.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.124 ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Съгласно чл.124 ал.4 ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването
2
на факти с правно значение е допустим само в предвидените от закона случаи. Искът за
установяване на нарушение е иск за факт и такъв е предвиден от законодателя при
установяване на нарушение при защита на потребителите, при защита от дискриминация, за
установяване на увреждащо действие или бездействие при колективните искове по Глава
XXXIII ГПК и др. В КТ няма предвиден иск на работника за установяване на извършено от
работодателя нарушение при издаване на вътрешни актове, свързани с управлението и
организацията на работа. Съгласно чл.357 КТ, трудови са споровете относно възникването,
съществуването и изпълнението на трудовите правоотношения и колективните трудови
договори, както и искът за установяване на трудов стаж. Допуснати от работодателя
нарушения на трудовото законодателство при издаване на вътрешни актове могат да бъдат
предмет на установяване само когато се претендират последиците им при изпълнение на
трудовия договор с работника, но самостоятелен иск за установяване на нарушението е
недопустим. Видно от изложеното в подадената от Д. П. Т. ИМ, със същата е предявен иск
за установяване незаконност на вътрешен акт на работодателя без да се претендират
настъпили последици от акта в правната сфера на ищцата по отношение на индивидуалното
й трудово правоотношение. Поради това предявеният иск се явява недопустим и не е
следвало да бъде разглеждан. Независимо от това, съдът намира за нужно да отбележи, че
оспорената заповед, преди да породи своето действие и последици за работника, е била
отменена от издателя си, поради което липсва правен интерес от атакуването й.
Ето защо, произнасяйки се по съществото на иска, първоинстанционният съд е
постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл.270
ал.3 ГПК и производството по предявения иск прекратено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на въззивника
/ответник по иска/ следва да бъдат присъдени направените в първоинстанционното и
въззивното производство разноски – в размер на 360 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството пред районен съд, в размер на 25 лв. за заплатена
държавна такса по подадената въззивна жалба и в размер на 360 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260046/09.04.2021г. по гр.дело № 1166/2020 г. по описа на
Районен съд-Свищов.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес
град *** срещу Община Свищов иск за отмяна на Заповед № 1765-3 РД 01-03/30.11.2020г. на
Кмета на Община Свищов, поради недопустимост.
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес град *** ДА ЗАПЛАТИ на Община
3
Свищов направените по делото разноски - в размер на 360 /триста и шестдесет/ лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, в размер на 25
/двадесет и пет/ лв. за заплатена държавна такса и в размер на 360 /триста и шестдесет/ лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4