Решение по дело №348/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 294
Дата: 24 април 2023 г. (в сила от 24 април 2023 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20237260700348
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 март 2023 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

294

 

24.04.2023 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                                                                                    

                                                   СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

 

Секретар: Мария Койнова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 348 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на С.Б., с ЛНЧ **********, гражданин на М., с посочен по делото адрес: ТЦ - П., с. П., общ. С., против Решение №УПП - 34/13.03.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Твърди се, че изложените съображения, обосноваващи отказа, са изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си са свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че в решението не се съдържа нито един аргумент за това, дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Сочи, че липсата на мотиви в тази част на решението представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не са посочени фактическите основания за правните изводи на административния орган. Твърди, че последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства и в този смисъл решението представлява своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган няма, което е абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничи с нищожност на административния акт.  Нарушението на материалния закон се аргументира още с това, че подадената от жалбоподателя молба за закрила не е явно неоснователна и не са налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението се влошава непрекъснато, в светлината на което следва да бъде разгледана молбата му. Органът обаче приел, че жалбоподателят не е бил обект на репресии и няма риск за живота и сигурността му в М.. Оспорващият сочи, че е в опасност и се чувства уязвим, а няма към кого да се обърне за помощ. Твърди, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в М., ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитва опасения за живота си в М. и това е причината да напусне страната. Счита, че неправилно административният орган тълкува и прилага и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлява транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното решение, като се иска връщане на преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС (М.К.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба УРИ 105400-876/27.02.2023г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - София, регистрирана в ДАБ с рег. №УП-13063/06.03.2023г., гражданин на М., с посочени имена С.Б., е поискал закрила в Република България. Желанието за закрила е потвърдено с молба с вх.№378/06.03.2023г. на ТЦ – с. П. с посочени в нея имена С.Б.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист с рег.№УП -13063/06.03.2023г. като С.Б., гражданство - М., етническа принадлежност - ***, роден на ***г. в М., гр. Т., със същия постоянен адрес, със *** образование, студент, религия - ***, ***, без документи за самоличност. Последната е била установена чрез декларация с рег.№УП -13063/06.03.2023г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.Б. от М., роден на ***г. в М., гр.Т., неженен. Видно от Решение за настаняване №11413/06.03.2023г. с рег.№УП -13063/06.03.2023г., чужденецът е бил настанен в ТЦ – с. П.. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е удостоверено с подписа на настоящия жалбоподател, длъжностно лице и преводач, върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП -13063/06.03.2023г. На 06.03.2023г. към търсещия закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю на 07.03.2023г.

С Писмо с рег.№УП-13063/07.03.2023г. на ДАБ, Директорът на ТЦ – с. П. изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.

На 07.03.2023г. било проведено интервю със С.Б., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол за проведено интервю рег.№УП-13063/07.03.2023г., с което му е предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто чужденецът посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Имал роднини в държава-членка на ЕС – Ф. Б., сестра, във Франция от 3 месеца, омъжена била там. На 10.12.2022г. напуснал М. легално, със самолет за Турция. Документите му останали в Турция. Заявил, че не може да ги представи, не може да ги вземе обратно, защото ще ги изпратят във Франция. Искал да остане тук, но го било страх да му изпратят документите, за да не ги унищожат, както се случило на други хора. Преминал нелегално, пеш българската граница с още 11 човека. Вървели близо седмица. После с кола до София, където ги арестували в една къща. Тръгвайки от М., целта му била да отиде до Италия, където да работи. В Италия давали статут за 2 години, а във Франция за 5 години. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал, че причините да напусне страната си са икономически. Заявил, че има икономическо образование, но не може да си намери работа, а семейството му било бедно. Освен това бил берберин и били различна култура от арабите. В тази връзка пояснил, че било трудно при намирането на работа, но главната причина била икономическата. Това била причината, поради която напуснал страната. Нямало други причини. Докато бил в М., си изкарвал прехраната с риболов. Живеели мизерно, а в риболова нямало бъдеще – нямал осигуровки. Трудно било да се намери друга работа, в М. имало голяма безработица. Това била истинската причина да напусне страната. Не членувал в политическа партия или организация. Не е имал неприятности с властите в страната, с армията или полицията. Не получавал заплахи от никого. Срещу него не било упражнявано физическо насилие. Не искал да се завръща в М.. Заявил, че ако има работа тук, би останал. Подал молба за закрила в Република България, защото целта му била да получи документи и да си намери работа. Искал да получи и гражданство.   

С Решение №УПП-34/13.03.2023г. Интервюиращ орган при ДАБ (М.К.) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на С.Б., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. 

В решението си органът приема, че проблемите, изложени от молителя, не са релевантни за предоставянето на закрила. Той не заявил спрямо него да била осъществена репресия или преследване поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята, че молителят бил принуден да напусне М., поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ кандидатът не правил. Административният орган разгледал и възможността за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма основания за това в случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

На 23.03.2023г., срещу подпис, решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 24.03.2023г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.   

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД 05-292/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ, с която М. Д. К., главен експерт в ТЦ – с. П., е определена за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 13.03.2023г., предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство е бил спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган в ТЦ – с. П. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач, на разбираем за него език. Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Член 8, ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за напускане на страната си по произход – М., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю чужденецът е посочил като основни мотиви за исканата закрила обстоятелствата, че търси по-добри възможности за себе си. Посочил, че има икономическо образование, но не намира работа, а семейството му е бедно. Изкарвал си прехраната с риболов, но живеели мизерно, а в риболова нямало бъдеще – нямал осигуровки. Правилно интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а са такива от икономически характер, като целта е търсене на по-добър стандарт на живот. Спрямо чужденеца не е било оказвано насилие, нито пък член на семейството му е получавал лични заплахи. Изложените от кандидата причини за напускане на М. правилно са преценени като неотносими към приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Видно от заявеното от молителя в интервюто, същият не желае да се завърне в държавата си, защото там няма работа. Очевидно изразеното желание за напускане на страната по произход не следва да се приема като причина, която би могла да се определи като една от тези, визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на лични и икономически проблеми, които не могат да се приемат като основание за предоставяне на международна закрила. В хода на интервюто С.Б. заявил, че не е членувал в политически партии, не е бил арестуван или осъждан, не  е било оказвано насилие спрямо него, не е бил заплашван. Всичко това води на извода за наличието на причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателя е напуснал М.. Няма обективирани данни същия да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Правилна е и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горните обстоятелства не са налице по отношение на оспорващия.

Административният орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на информацията, обективирана в Справка с вх.№ЦУ-50/24.02.2023г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно Кралство М.. От същата става ясно, че ситуацията в тази страна не е такава, която да обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите ѝ. От данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателят би могъл да води нормален живот, при условията на социално-икономическата обстановка в М.. Ситуацията в тази страна не достига границите на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Настоящият съдебен състав намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид оценката, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена дадена молба за закрила, безогледното насилие в М. следва да е изключително, каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там. Изложените данни в Справка с вх.№ЦУ-50/24.02.2023г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно М., не сочат да е налице крайно тежка икономическа криза, нито да има политически и социални сътресения, макар и тези фактори да не рефлектират пряко върху преценката за наличието или липсата на основания за предоставяне на международна закрила.

Като цяло, от анализа на представената по делото официална справка на ДАБ, както и от информацията, налична в общодостъпни източници, не се установява ситуацията в М. да е усложнена до степен, че да са налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази страна.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б., гражданин на М., против Решение №УПП-34/13.03.2023г. на Интервюиращ орган М.К. към Държавната агенция за бежанците.

Решението не подлежи на касационно обжалване.                          

 

                                          

 

                                       СЪДИЯ: