Определение по дело №558/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202100500558
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 746                               25.02.2020 година                                  град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева

            ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова

                                2. мл.с. Марина Мавродиева

Секретар     

Прокурор

като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно частно гражданско дело  № 558 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „УниКредит Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Света Неделя № 7 чрез адв. Г.С. срещу Разпореждане № 2928/07.02.2020г. по ч.гр.д. № 400/2020г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на „УниКредит Булбанк“ АД в частта, с която е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжниците „Ч.И 2014“ ЕООД, Ж. Д. Ч., К. Н. Ч. и „БАСИНАС“ ЕООД за сумата 288 лева – разноски за уведомяване по т.9.6 от ОУ към договора за кредит и анексите към него. Разпореждането се счита от жалбоподателя за неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на материалния и процесуалния закон, поради което моли да се отмени. Счита за неправилен извода, че уговорката за разноски за уведомяване по т. 9.6 от ОУ към договора за кредит и анексите към него противоречи на чл. 10а от Закона за потребителския кредит, както и че се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Счита, че ЗПК не е приложим в случая, тъй като длъжниците нямали качеството на „потребител“ съгласно пар. 13 ЗЗП. Касаело се за револвиращ кредит, сключен между банкова институция и юридическо лице търговец като целта на кредита била оборотни средства на търговеца и услугата била за извършване на търговска дейност. В извлечението от счетоводните книги било посочена надлежно сумата – разноски за уведомяване.

Съдът като взе предвид изложените възражения намира за установено от фактическа и правна страна следното: частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт. Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на насрещната страна. Съдът намира, че частната жалба е редовна и допустима, а по същество е основателна.

РС Бургас е сезиран от „УниКредит Булбанк“ АД  със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците „ЧЕРВЕНКОВИ 2014“ ЕООД, Ж. Д. Ч., К. Н. Ч. и „БАСИНАС“ ЕООД за осъждането им да заплатят на заявителя при условията на солидарност посочени главница, лихви, в това число и разноски за уведомяване 288 лева  - т. 9.6 от Общи условия.

Съгласно чл. 417, т. 2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед, независимо от цената на вземането когато се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Към заявлението от „УниКредит Булбанк“ АД  е представено извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за банков револвиращ кредит № 0042/424/12032016/12.03.2016г. и шест броя анекси към него, Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, уведомления до длъжниците по чл. 60, ал. 2 ЗКИ.

Съгласно договор за банков револвиращ кредит „УниКредит Булбанк“ АД е предоставило на „Червенкови 2014“ ЕООД револвиращ кредит до размера 25000 лева с цел за оборотни средства, а за изпълнение на задължението се е задължила да отговаря солидарно Ж. Д. Ч.. С Анекс № 6/06.07.2018г. към договора за кредит са предоговорени условията по кредита като е договорен размер на кредита до 22000 лева с цел – за текущи разплащания, краен срок на усвояване 19.06.2020г. и краен срок за издължаване на главница 20.06.2020г. Съгласно анекса да отговарят за изпълнение на задължението солидарно са се задължили К. Н. Ч. и „БАСИНАС“ ЕООД, които декларират, че са запознати с Общите условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност.

Представеното по делото е извлечение от счетоводните книги по чл. 60 ЗКИ е подписано от двама представляващи „УниКредит Булбанк“ АД, посочен е размера на главницата, вноските, които не са издължени и техния размер, дължими лихви по кредита и такси за уведомяване.

С разпореждане от 07.02.2020г., предмет на настоящото производство, РС е отхвърлил заявлението на „УниКредит Булбанк“ АД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против солидарните длъжници „Червенкови 2014“ ЕООД, Ж. Д. Ч., К. Н. Ч. и „Басинас“ ЕООД, в частта за сумата от 288,00 лева, представляваща разноски за уведомяване, както и за горницата над 171,61 лева разноски за платена държавна такса до целия търсен размер от 177,61 лева като е намерил, че таксата за уведомяване противоречи на чл. 10а от ЗПК, според което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита, каквито били посочените.

По правило проверката, която правеше съдът по повод на заявление по чл. 417 ГПК е дали съществува право за принудително изпълнение - дали е налице предвиден от закона и редовен от външна страна документ и дали удостоверява изпълняемо право - годно за принудително изпълнение притезание, беше ограничена само в рамките на данните от документа, на който се основава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и в полза на кого и срещу кого съществува правото за принудително изпълнение. Със законодателните изменения ДВ бр. 100 от 2019г. се допуснаха промени в законодателството и разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК предвижда, че съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Действително разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, но в случая не може да се приеме, че се касае за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Кредитът е предоставен за оборотни средства като кредитополучателят и солидарните длъжници са декларирали, че са запознати със съдържанието на Общите условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити на трети лица осъществяващи стопанска дейност. Кредитополучателят е юридическо лице, което по правило е търговец и извършва търговска дейност, поради което кредитът, при липса на други данни, освен едностранно представените от заявителя документи, следва да се приеме, че е предоставен във връзка с търговската му дейност – за оборотни средства, текущи разплащания. Предвид посоченото този състав намира, че разпоредбите на ЗПК в случая не намират приложение и на това основание неоснователно е отказано издаването на заповед за изпълнение. На следващо място документът, въз основа на който се иска издаването на заповед е редовен от външна страна, в него е посочено вземането за разходи за уведомяване, неговия размер, извлечението е подписано от двама представители на Банката. Ето защо съдебният състав счита, че следва да се издаде исканата заповед, а разпореждането на БРС като  неправилно следва да се отмени.

Заявителят има право на разноски за тази инстанция, които са в размер на 15 лева за внесена държавна такса, които му се дължат от длъжниците.

Мотивиран от изложеното окръжен съд Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2928/07.02.2020г. по ч.гр.д. № 400/2020г. по описа на БРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът „ЧЕРВЕНКОВИ 2014“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Македония“ № 24, ет. 2 чрез представителя Ж. Ч., длъжникът Ж. Д. Ч. ЕГН ********** с адрес: ***, длъжникът К. Н. Ч. ЕГН ********** с адрес: *** и длъжникът „БАСИНАС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“  № 8 чрез законен представител К. Ч. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от Теодора Александрова Петкова и Джакомо Волпи сумата от 288 (двеста осемдесет и осем) лева, представляваща разноски за уведомяване, както и сумата за разноски за заповедното производство над 171,61 лева за заплатена държавна такса до целия предявен размер от 177,61 лева, а именно сумата от 6 (шест) лева.

ДОПУСКА незабавно изпълнение на заповедта.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „ЧЕРВЕНКОВИ 2014“ ЕООД ЕИК *********, Ж. Д. Ч. ЕГН **********, К. Н. Ч. ЕГН ********** и длъжникът „БАСИНАС“ ЕООД ЕИК ********* да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, представлявано от Теодора Александрова Петкова и Джакомо Волпи сумата от 15 лв. (петнадесет лева) разноски за настоящата инстанция.

ВРЪЩА делото на Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                            2. мл.с.