Решение по дело №2193/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Ц.С.И. срещу решение № 1118/24.07.2023 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 145/2023г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0819-006452/15.12.2022 г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна, с което на Ц.С.И. е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.25 ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила без да се излагат конкретни факти. Касаторът оспорва изцяло фактическата обстановка, установена от въззивния съд. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. В хода на устните състезания касаторът се явява лично и поддържа жалбата.

Ответната страна – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, чрез пълномощник гл. юриск. К.Л.-А. в писмени бележки с.д. №15850/07.11.2023г. оспорва изцяло касационната жалба, като моли съда да остави в сила обжалваното решение. На осн. чл. 63д ал. 4 от ЗАНН претендира юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че такова е заплатено и се претендира.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Районен съд – Варна е постановено при правилно установяване на фактите и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Касаторът е бил наказан за това, че на 20.08.2022г. около 14:30 часа, в гр. Варна при управление на автобус "Мерцедес" с рег. № В 1630 КА, собственост на "Градски транспорт" ЕАД-Варна по бул. " Христо Ботев", в посока бул. "Осми Приморски полк" и на 20 метра след кръстовището с ул. "Бачо Киро", преминавайки от дясна в съседна лява пътна лента, не пропуска и е блъснат от движещия се в лявата лента в права посока лек автомобил "Мерцедес" с рег. № В **** ТХ, вследствие на което възниква ПТП с материални щети.

Развитите мотиви от първата инстанция досежно законосъобразното протичане на административно-наказателното производство, приключило с налагането на санкция в съответствие с материално-правните разпоредби, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК същият препраща към тях.

Събраните в административно-наказателното производство писмени доказателства и разпитаният пред въззивния съд свидетел установяват по категоричен начин, че на посочената дата водачът на завиващия автобус Ц.И. при извършване на маневра преминаване от дясна в съседна лява пътна лента не е пропуснал движещия се в лява лента в права посока л.а. „Мерцедес“ с рег. № В **** ТХ, каквото задължение му е вменено с нормата на чл.25 ал. 2 от ЗДвП. Наложената му за това нарушение глоба по чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП изисква с деянието да е причинено пътно-транспортно произшествие /ПТП/, което според даденото определение в §6 т.30 от ДР на ЗДвП е такова събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство, предизвикало повреда на пътно превозно средство или други материални щети. Събраните в хода на административно-наказателното производство писмени доказателства сочат, че е бил налице сблъсък между автомобила и автобуса, в резултат на което са настъпили материални щети по МПС-тата. Законовото определение на ПТП не изисква конкретна степен и вид на щетите. Наказаното лице Ц.И. не успя да обори констатациите в акта за установяване на административно нарушение серия GA №684044/20.08.2022г. за причинено от него ПТП, който като редовно съставен има доказателствена сила до доказване на противното, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП. За да приеме, че деянието, за което е бил санкциониран нарушителят, е извършено, въззивният съд е изяснил детайлно механизма на произшествието, като е установил, че след предприета маневра от страна на касатора за преминаване от дясна в съседна лява пътна лента е последвал сблъсък между предната лява част на управлявания от него автобус "Мерцедес" и дясната странична част на л. а. "Мерцедес". Тезата, която се опитва да защити касатора, че при извършване на маневрата като е включил ляв светлинен пътепоказател, но водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ не се е съобразил с него и не е отдал предимство на автобуса, не съответства нито на установения механизъм на настъпване на произшествието, нито на местоположението на причинените материални щети по двете МПС-та. Посочената като нарушена норма на чл. 25 ал. 2 от ЗДвП позволява да се изведе правилото, че при предприемане на маневра, предполагаща навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, каквато е завиването наляво, водачът е задължен да възприемане пътната обстановка, както пред своето превозно средство, назад и встрани от него до границата на видимостта си, и да извърши маневрата според възприетите обстоятелства, като пропусне пътните превозни средства, които се движат в съседната пътна лента, така че да гарантира безопасност на останалите участници в движението. В случая за касаторът е съществувало задължение да се убеди, че са налице условия за извършването на предприетата от него маневра - преминаване от дясна в съседна лява пътна лента, което той не е сторил в разрез с разписаното задължение по чл. 25 ал. 2 от ЗДвП, тъй като при предприемането на маневрата не е видял, съответно пропуснал движещия се в лявата пътна лента лек автомобил „Мерцедес“, при което е настъпило ПТП. Така описаните щети, положението на двата автомобила след настъпилото произшествие, видно от изготвената схема в протокола за ПТП, както и справка рег. №819р-36665/14.12.2022г. водят до единствено обоснования от доказателствата извод, че приетият от актосъставителя и наказващия орган механизъм на ПТП, отговаря на обективната действителност и при този механизъм произшествието се вменява във вина на водача на автобуса, както правилно е приел и районния съд. Несъответствието между нормативно предписаното и дължимо поведение на касатора е довело и до ангажиране на административно-наказателната му отговорност. За неизпълнението на това негово задължение правилно на основание чл.179 ал. 2 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер от 200 лева, което наказание е в минимално предвидения размер на приложената санкционна мярка и се явява справедлива с оглед преценката по чл.27 ал.2 от ЗАНН.

По представените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му в сила.

Предвид крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал. 2 изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1118/24.07.2023 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 145/2023 година.

ОСЪЖДА Ц.С.И. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: