Мотиви към присъда по НОХД № 5039 по
описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Подсъдимият Е.И.М. е предаден на
съд по обвинение по чл.326, ал.1 от НК за това, че на 10.04.2020г.,
около 17,47ч. в гр.Варна, в телефонен разговор, проведен с мобилен апарат марка „Нокиа“, модел „ТА-1192“, с ползвана от него СИМ-карта
с №0876 185 635, предал по телефона на спешен
номер „112“ невярно повикване за тревога,
а именно „Бомба в Общината, бягайте!“.
При проведеното разпоредително заседание не са
направени възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Предвид
изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия за
разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27 от НПК, на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане
на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени,
че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно
определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда, предвид наличието на
предпоставките по чл.78а от НК, да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание.
Защитникът- адв.М. също счита, че са налице условията за приложение на
чл.78а от НК и моли на подсъдимия да бъде наложено административно наказание
глоба в минимален размер.
Подсъдимият
заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В
последната си дума изразява съжаление за деянието и заявява, че го е извършил
несъзнателно.
След преценка на самопризнанията
на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на чл.371,
т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият М. живеел в
кв.“Аспарухово“ на гр.Варна. Същият ползвал мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „ТА-1192“, с поставена СИМ-карта с №0876 185 635. Телефонът бил собственост на брата на обвиняемия- св.М.,
който му го предоставил за ползване преди повече от 6-7 години. На 10.04.2020г.
обвиняемият се намирал в дома си в
гр.Варна и решил да се обади на „национална система 112“ и да предаде неверен сигнал за тревога. Около
17,47ч. на посочената дата той се обадил на тел.“112“ и заявил: „Бомба в
Общината, бягайте!“, след което прекъснал разговора, който продължил единадесет
секунди. Било образувано досъдебно производство, като в хода на разследването
деянието и извършителят били разкрити.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода
на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в хода на досъдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на
свидетелите К. И. К. и М. И. М.,
от писмените доказателства, приложени към ДП,
както и от приложените като веществени доказателства мобилен телефонен апарат и
диск, съдържащ звукозапис от проведеното обаждане. Доказателствата са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като в своята съвкупност
кореспондират на самопризнанието на подсъдимия и установяват по безспорен начин описаната в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка. Същевременно по
делото липсват доказателства, които да разколебават фактическите
изводи на съда относно подкрепеността на направеното
самопризнание от събраните на досъдебното производство доказателства.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е неосъждан
както при извършването на деянието, така и понастоящем. Бил е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание с решението по
АНД№4102/2013г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 11.11.2013г. За събирането на наложената глоба е било
образувано изпълнително дело №**********/2014г. На 11.03.2014г. е изпратено
съобщение за доброволно изпълнение. Суми по изпълнителното дело са постъпили за
пръв път на 10.10.2018г., като до момента
задължението не е изпълнено изцяло. Съобразно задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по
т. д. № 2/2017 г., ОСНК, институтът на чл. 78а от
НК е приложим повторно по отношение
на лице, което вече е било
освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В този случай, освен давностния срок, следва да
е изтекъл и срок, равен на този
по чл. 86, ал.
1, т. 3 от НК
, т.е.- една година. Доколкото
глобата, налагана на основание чл. 78а от
НК, представлява административно наказание, давностните срокове, с изтичане на които
се погасява възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН. По силата на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН административното наказание не се изпълнява,
ако са изтекли
две години, когато наложеното наказание е глоба. Поради това съдът следва да прецени налице ли е погасяване на
вземането поради изтекла обикновена давност, като се има предвид, че образуването на изпълнително производство по своята същност
е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му започва да тече
нов 2 годишен срок. Ако в този срок не се предприемат
никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо
по принудителен ред. В случая след образуването на изпълнителното
дело, на 11.03.2014г. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, но в
продължение на повече от две години- до 10.10.2018г. не са извършвани действия по изпълнението, които
да прекъснат обикновената давност за изпълнение на наказанието и същата е
изтекла на 11.03.2016г. Следователно с изтичането на едногодишен срок от
посочената дата, на 11.03.2017г. приложението на института по чл.78а от НК е
станало отново допустимо по отношение обвиняемия.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието
си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.326, ал.1 от НК, тъй като е предал
чрез обаждане по телефона на
национална система „112“ невярно повикване за тревога, каквото се съдържа в употребения от М.
израз.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Макар и да заявява, че е
извършил деянието неволно, като в действителност е искал да повика екип за
оказване на медицинска помощ, очевидно е, предвид характеристиките на деянието,
че същото не би могло да бъде извършено несъзнателно. Използваният израз „Бомба
в Общината, бягайте!“ по никакъв начин не може да бъде объркан с искане за
изпращане на помощ и може да бъде употребен само умишлено.
В същото време съдът намира, че в
случая са налице предпоставките по чл.78а от НК, а именно:
- за престъпление по чл.326, ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода до
две години;
-обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер и са отпаднали
пречките за приложението на чл.78 а от НК;
-от престъплението не са причинени имуществени вреди
- не са налице отрицателните
предпоставки, предвидени в чл.78а, ал.7 от НК, изключващи приложението на
алинеи 1-6.
Предвид изложеното съдът прие, че
подсъдимият М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК. При определяне на
наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства демонстрираното разкаяние, направените самопризнания в хода на досъдебното производство и липсата на настъпили вредни последици. Като отчете и обстоятелството, че обвиняемият е пенсионер и няма данни да
реализира допълнителни доходи, доколкото глобата следва да е съобразена с
имущественото положение на дееца, съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер на законоустановения минимум, а именно 1000 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: