Решение по дело №385/2019 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

град Ловеч, 11.06.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в открито заседание на десети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №385 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2104317 на ОД на МВР Ловеч на Е.Б.П. – законен представител на ЕТ „…. – Е.Б.”, ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 17.04.2018 година, в 13.31 часа в Област Ловеч на ПП І-4, км. 34+000, при движение в посока гр. София землището на с. Микре, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., заснето с АТС тип мобилна система TFR1 – М и отчетен толеранс от минус 3 км/ч с МПС …. 2.0 Д вид лек автомобил с регистрационен номер      е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1 – М 608. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 91 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 31 км.ч.

            Срещу Електронния фиш е подадена жалба от Е.Б.П., в която излага, че ЕФ е незаконосъобразен. Излага, че във връченият му ЕФ не е отбелязана датата на издаването му, а че единствената посочена дата е тази на извършване на нарушението. Излага, че с оглед тези две посочени дати изниквал въпроса относно това дали е спазен императивния срок посочен в чл.34, ал.1 от ЗАНН, и дали е изтекла давността. Навежда твърдения и аргументи в подкрепа на обстоятелството, че в процесния случаи контролните органи са използвали техническо средство за установяване и заснемане на нарушението, което не отговаря на изискванията по &6, т.65 от ДР на ЗДвП за автоматизирано техническо средство или система и с което не може да бъде установявано нарушение на режима на скоростта в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в този случая били изцяло приложими задължителните указания дадени с ТР №1/26.02.2014 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСНК на ВАС.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован по телефона, не се явява.

            Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани, не изпращат представител.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

            Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

       Съдът намира, че в издадения електронен фиш е посочено, че МПС се е движило със скорост от 91 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с п.з. В-26,  с превишение от 31 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – в обл. Ловеч на ПП І-4, км 34+000, землището на с. Микре, с посока на движение гр. София. Видно от представения по делото снимков материал, се съдържа информация за това къде се е намирал радара (географски координати), какъв е неговият обсег на действие, какъв е неговият режим на излъчване, отчетената скорост, допустимата скорост, превишението, часът и датата на отчитане на нарушението. По делото е приложена и снимка на полицейския автомобил, в който се е намирало техническото средство. В ЕФ изрично е записано, че наказанието се налага за това, че процесния л.а. се е движил със скорост от 91 км/ч при въведено ограничение на скоростта с п.з. В-26 от 60 км.ч. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че допустимата скорост на движение, в този участък от пътя е била 60 км. ч., както и че е отчетен толеранс от минус 3 %. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи,  съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“

            В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

            Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служителите имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.

            Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

            В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използван на мобилни устройства за заснемване на нарушения.

            Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана с АТС тип мобилна система TFR1 – М 608. В случая е отчетен толеранс от минус 3 %, като е налице отбелязване в такава насока, съгласно методическите указания за експлоатацията на техническото средство. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 91 км.ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран.

            Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - с АТС тип „TFR1 – М 608”, което е одобрено /л.9 и л.10 от делото/. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 /л.10 от делото/, копие от протокол №3-23-17 /л.9 от делото/ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, собственик на процесния лек автомобил е  ЕТ „Евис – Имил Б.”. Наказанието, в случая е наложено при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Видно от събраните по делото доказателства  жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Поради изложеното съдът счита, че законовата презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14 - дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на МПС - то се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена. На основание приетите доказателства и във връзка с посоченото, съдът намира, че жалбоподателят е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и след като не е оборена презумпцията на закона, че друго лице е управлявало автомобила, то издаването на процесния ЕФ именно против жалбоподателят се явява направено при правилно прилагане на закона.

 

 

            От събраните по делото доказателства се установява, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. В подкрепа на описаното в процесния ЕФ нарушение са приети и вложени като доказателства по делото: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-3573/18.04.2018 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на посоченото в ЕФ нарушение.

            При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административно наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания ЕФ. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от  Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Към датата на извършване на нарушението – 17.04.2018 г. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.

            Неоснователни са и останалите направени с жалбата възражения, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

            По делото е представен снимков материал, снет от паметта на техническото средство, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, самият автомобил и измерената скорост.

            По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 06.06.2018 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателят на 14.03.2019 г. /л.14 и л.15 от делото/ от което следва, че е спазен и законоустановения срок за обжалване на същия /Жалбата срещу процесния ЕФ е с входящ номер от 29.03.2019 г. на ОД на МВР Ловеч/.

            Нарушението санкционирано с издадения ЕФ е извършено на 17.04.2018 г., а ЕФ видно от отразеното в Списъка с намерени фишове /л.58 от делото/ е издаден на 06.06.2018 г.      Съгласно чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, не се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за данъчни нарушения – две години. Оттук следва, че по-дългият давностен срок от една година за съставяне на АУАН е винаги субсидиарен спрямо по-краткия тримесечен срок и приложението на единия от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя е станала известна на актосъставителя. За да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че актът/респ. ЕФ следва да се състави /издаден при спазване на по-краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя. При така установените безспорни факти, може да се направи извод, че са спазени преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН за издаване на процесния ЕФ, доколкото нарушението е извършено на 17.04.2018 г., а процесния ЕФ е бил издаден на 06.06.2018 г., към която дата не е бил изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен от откриването на нарушителят и едногодишен срок от извършване на нарушението.

            Въпреки изложеното по-горе и въпреки, че настоящият състав приема, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение, от представените по делото доказателства се установява, че електронният фиш е издаден при съществени процесуални нарушения водещи до неговата отмяна. 

            Съдът намира, че е допуснато при издаване на процесния ЕФ нарушение, касаещо посочената в процесния ЕФ цифрова квалификация на нарушението, видно от която, АНО е квалифицирал нарушението като такова по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.  Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 140 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. От внимателния прочит на разпоредбата на чл.21 от ЗДвП, се установява, че всяка от двете алинеи визира отделни хипотези, всяка от които намира и отделни приложения и обуславя отделно нарушение на правилата за движение по пътищата. От описанието на нарушението в процесния ЕФ е видно, че водача е управлявал лек автомобил при въведено ограничение на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., което безспорно съставлява нарушение регламентирано в нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, но въпреки това АНО го е квалифицирал като такова по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочването и на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП в ЕФ създава неяснота относно приетото от административно наказващия орган за нарушение и води до несъответствие между цифровото и словесното описание на нарушението. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

            По изложените по – горе съображения, съдът намира, че процесния ЕФ, следва да бъде отменен.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯВА Електронен фиш  за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2104317 на ОД на МВР Ловеч, с който на Е.Б.П. – законен представител на ЕТ „….. – Е.Б.”, ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: