О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260030 19.11.2020 година град
Раднево
Радневският
районен съд, наказателен състав На 19.11. 2020година
В закрито
заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина
Вълчанова
като разгледа докладваното
от съдия Вълчанова, ЧНД № 241 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
инициирано по жалба от 22.10.2020 г. на Д.Й.И., срещу постановление на прокурор
при РП-С- З., ТО-Р., от 08.10.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство, водено по ДП № 327ЗМ-29/2020 г. по описа на РУ-Р. и пр.пр. №
2188/2019 г. по описа на РП-Стара Загора, с което на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1 НПК във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено досъдебното производство,
образувано и водено за престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК във вр. чл.
26, ал. 1 НК.
Първоначално
определения докладчик се е отвел съгласно чл. 29, ал. 2 НПК, тъй като не може
да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други
обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено
от изхода на делото.
Съдът намира, жалбата за
допустима, подадена от лице, визирано в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК и
разглеждайки я по същество, съдът я намира, за неоснователна поради следните
съображения:
Досъдебното
производство е образувано на 05.02.2020г. за престъпление по чл. 308 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, затова че на 03.10.2019г., в с.К. общ.Р. са били
съставени документи с невярно съдържание – удостоверения за наследници
№278/2019г. и №279/2019г. от Кметството в
с.К. общ.Р.
В хода на
разследването е установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката Д.Й.И.,
като наследница на баща си Й. Г. Б., е наследница на неговите родители Г. Б.Г.
– Т. и Д. Б. Т., и двамата б.ж. на с.К. общ.Р. Д. Б. Т. е починала на
16.12.1959г., Г. Б. Г. – Т. е починал на 28.12.1966г. От брака си Г. и Д. Т.
имали седем деца, едно от които е Й. Г. Д., починала на 27.06.1941г. Й. Д. има
дъщеря П. Д. К., която през 1952г. била
осиновена и приема името П. Р. Р., а по-късно приема фамилното име на съпруга
си и се именува П. Р. Д.
След смъртта на
баща си през 2018г. жалбоподателката И. решила
да уреди въпроси, свързани с наследството, което получава от него. Тъй като
последният е наследник на родителите си Г.
Б. Г. – Т. и Д. Б. Т., както и на сестра си Е. Г. Т. , за целта И. се сдобила с
удостоверения за наследници на горепосочените наследодатели. На 20.09.2018г. от
Кметство с.К. общ.Р. й били издадени
удостоверения №241/2018г. и №242/2018г. за
наследници съответно на Д. Б. Т. и Г. Б. Т. И в двата документа като
наследник била посочена Й. Г. Д., но не и нейната дъщеря П.Р. Д. Двата документа са подписани
от длъжностно лице И.
Б. С, тогава кмет на с.К. общ.Раднево. В
удостоверение №56 от 19.09.2018г. за наследници на Е. Г. Т., издадено от Кметство с.М. общ.Н. З., Й. Г. Д. също била посочена като
наследник, но към името й било отразено „омъжена без деца“. Документът е
подписан от Д. И.Т., кмет на с.М. общ.Н. З. На 22.08.2019г. на И.
било издадено от Кметство с.К, общ.Р.
удостоверение №229/2019г. за наследници на Г. Б.
Г. – Т., в което П. Д. отново не фигурирала като
наследник. Документът бил подписан от
длъжностно лице И.
Б. С.
На 03.10.2019г. на
жалбоподателката И. били издадени от Кметство с.К. общ.Р. удостоверения за наследници
№278/2019г. и №279/2019г., съответно на Д.
Б. Т. и Г.
Б. Г. – Т., в които обаче било
отразено, че П. Р. Д. е техен наследник в
качеството й на дъщеря на Й.
Г. Д. Документите са издадени
от длъжностно лице К.
К. П. – старши специалист при
Кметство с.К. общ.Р. На
01.10.2019г. от Кметство с.М.
общ.Н. З. на И. било издадено
удостоверение №57/2019г. за наследници на Е. Г.
Т., и в него Д. фигурирала като наследник.
Документът е издаден от П.
М. Й., тогава старши специалист в
Кметство с.М. общ.Н. З.
Според жалбоподателката, биологичната й братовчедка
П. Р. Д. не може да бъде наследник на роднините си по произход поради
извършеното й осиновяване и в този смисъл издадените от Кметство с.К. общ.Р.
удостоверения за наследници №278/2019г. и №279/2019г., в които Д. фигурира като
наследник, са документи с невярно съдържание.
Видно от
приложеното по делото Определение №773/24.10.1952г. по ч.гр.дело №6476/52г. на
Софийски околийски съд, със същото е допуснато осиновяване на П. Д. К. от арх.Р.
Р. и съпругата му Б. Р. Определението е влязло в сила на 25.10.1952г.
Осиновяването на П. Д. К. е било извършено съгласно разпоредбите на тогава
действащия Закон за лицата и семейството. Съгласно тогава действащата редакция на
чл. 81 от ЗЛС „Между осиновения и осиновителя се създават отношения на дете към
родител, но осиновителят не наследява осиновения. Осиновеният може да приеме
името на осиновителя. Осиновяването не създава гражданско-правни отношения
между осиновения и роднините на осиновителя, нито между последния и роднините
на осиновения, освен ако законът разпорежда другояче.Осиновеният запазва
всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по
рождение.“ т.е. режима на осиновяване е бил на настоящото непълно осиновявавне.
С изменението на ЗЛС от 23.06.1961г. e
изменена и разпоредбата на чл.81 и съгласно новата й редакция „Между
осиновителя и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите
низходящи, от друга, възникват права и задължения, каквито съществуват между
роднини по произход. Правата и задълженията между осиновения и неговите
низходящи, от една страна, и роднините им по произход, от друга, се
прекратяват, освен когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя.“ –
т.е. всички осиновявания към онзи момент се считат за пълни и по отношение на
тях важат новите правила.
Този законов режим е
приложен и към заварените осиновявания и е бил действащ до влизане в сила на
Семейния кодекс на 22.05.1968г., когато са въведени два режима на осиновяване,
т.нар. „пълно“ осиновяване по чл.54 от СК, при което „между осиновителя и
неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга,
възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и
задълженията между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и роднините
им по произход, от друга, се прекратяват“ и „непълно“ осиновяване по чл.55 от СК, при което „правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от
една страна, и роднините им по произход, от друга, се запазват, а права и задължения
като между роднини по произход възникват само между осиновителя, от една
страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга. В този случай родителските
права и задължения преминават върху осиновителя, а рожденият родител не
наследява осиновения.“ Съгласно чл.105 от СК „за заварените осиновявания се
прилагат правилата относно осиновяването по чл.54.
Разпоредбата на чл. 55 се прилага за заварени осиновявания, ако
осиновителят, осиновеният и родителите на последния постигнат съгласие за това
и направят искане пред съда, който е допуснал осиновяването, в едногодишен срок
от влизане на кодекса в сила.“ По делото липсват доказателства дали е било или
не е било направено искане завареното осиновяване на П. Р. Р. /Д./ да се счита като такова по
чл.55 от СК, което означава, че е налице пълно осиновяване и то е запазило този
си вид.
В хода на разследването Д. не е разпитвана в
качеството на свидетел предвид здравословното й състояние. По делото са
приложени доказателства, че същата страда от сенилна деменция. Поисканото в
хода на досъдебното производство от Кмета на Район „Средец“ Столична община
удостоверение за родствени връзки на П.
Р. Д. не е издадено поради липса
на личния й регистрационен картон в картотеката на населението.
Правилно прокурора
е преценил, че К. К. П. работи на длъжността старши специалист в Кметство с.К.
общ.Р. от 1994г и многократно във времето е издавала удостоверения за
наследници на Д. Б. Т. и Г. Б. Г. – Т. в
т.ч. и по искане на Й. Г. Б. – бащата на И.. Във всеки такъв документ било
отразявано, че П. Р. Д. е наследница на Г. Т. и Д. Т., тъй като същата била сочена
като такава приживе от Й.
Г. Б.
По делото св.П. е предоставила копие от удостоверение за
наследници на Г. Б. Г., издадено на 10.02.1992г.
от Кметство с.К. в което
като наследник фигурира П.
Р. Р. и копие от молба – декларация, попълнена от Й. Г. Б., въз основа на която удостоверението е издадено. През м.август
2019г. в Кметство с.К.
дошла жалбоподателката Д.И. и поискала да й бъде издадено удостоверение за
наследници на Г. Б. Г. – Т. За целта И. попълнила
искане за издаването му по образец, в което като известни й наследници по закон
посочила Й. Г. Д, но не и дъщеря й П. Д. Това обстоятелство направило
впечатление на П., която
обърнала внимание на И. да коригира искането си и да посочи като наследник П. Д., но последната отказала.
След консултация с Началник отдел „ГРАО“ към Община Раднево на П. било указано да издаде
удостоверението за наследници в искания от И. вид, тъй като за посочени в
искането по образец неверни данни отговорност би носила последната. На
03.10.2019г. И. отново депозирала в Кметство с.К., общ.Р. по искания за издаване удостоверения за наследници на Д. Б. Т. и Г.
Б. Г. – Т., в които посочила като известен й наследник П. Р. Д. в качеството й на
дъщеря на Й.
Г. Д. Съответно св.П. издала удостоверения за
наследници №278/2019г. и №279/2019г., в които обаче било отразено, че Д.
е наследник на посочените наследодатели.
В хода на
разследването са разпитани в качеството на свидетели и останалите лица,
издавали удостоверения за наследници на Д. Б. Т., Г. Б. Г. – Т. и Е. Г. Т. В своите показания И. С., който е издал
удостоверения за наследници №241/2018г.,
№242/2018г. и №229/2019г., в които като наследник е посочена Й.
Г. Д., но не и нейната дъщеря П. Р. Д, посочва, че тези
документи се издавали съобразно електронна програма, въведена от Община Р., т.е. информацията кои лица
са наследници на посочения наследодател, се изпраща по електронен път в
съответното кметство, като издаващият удостоверението не може да я коригира, а
корекция може да се извърши от служител в отдел „ГРАО“ към Общината. Не може да
посочи конкретни причини защо в посочените удостоверения Д. не фигурира като наследник.
По отношение на
удостоверения №56/2018г. и №57/2019г. за наследници на Е. Г. Т., издадено от
Кметство с.М.общ.Н. З., св.Д. Т. посочва, че и двата документа са издадени от
него, макар вторият да е подписан от П. М. Й. Като причина за непосочването на Д. в първия документ той
посочва обстоятелството, че дотогава не му било известно съществуването на
такова лице. Впоследствие направил справка в отдел „ГРАО“ към Община Р., от която установил,
че Д.е дъщеря на Й.Д. и съответно във втория
документ я посочил като наследник.
Правилно прокурора
е счел, че при проведеното разследване не са събрани доказателства за извършено
престъпление по чл.308 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, изразяващо се в
това, че на 03.10.2019г., в с.К. общ.Р. са били съставени документи с невярно
съдържание – удостоверения за наследници №278/2019г. и №279/2019г. от Кметство
с.К. общ.Р. тъй като липсва умисъл за извършване на това престъпление. Извършителите не са били
наясно какъв е вида на осиновяването и следва или не да се впише в издаваното
удостоверение посоченото лице. Действително в един не много продължителен
период от време (на 20.09.2018г. удостоверения №241/2018г. и №242/2018г.; на
22.08.2019г. удостоверение №229/2019г. и на 03.10.2019г. удостоверения
№278/2019г. и №279/2019г.) от Кметство
с.К., общ.Р. са били издадени удостоверения
за наследници на Д.
Б. Т. и Г.
Б. Г. – Т. с различно съдържание, като
в една част от тях П.
Р. Д. не е посочена като
наследник, а в другата част е посочена като такава.
Установяването на вида на
осиновяването на лицето Д.
може да е предмет на гражданско, а не на наказателно производство. Действително
са налични документи с невярно съдържание, но липсата на субективната страна на
престъпното деяние води едиствено и само до извод за прекратяване на
производството по делото.
Съдът напълно споделя съждението на прокурора,
че лицата, издали процесните документи,
не са действали с умисъл да съставят документи с невярно съдържание и в този
смисъл не е налице субективния елемент, за да е налице съставомерно деяние по
чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Поради това намирам, че следва да се потвърди
така издаденото постановление за прекратяване на производството по делото
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на
основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразно постановление на прокурор
при РП-С. З., ТО Р. от08.10.2020г. за
прекратяване на наказателното производство, водено по водено по ДП №327 зм 29/2020г.
по описа на РУ Р., пр.пр.
ТОР 2188/2020г. по описа на РП С.
З. , ТО-Р., с което на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 НПК във вр. чл. 24, ал. 1, т.1 НПК е прекратено наказателното
производство, образувано за престъпление по чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протестиране пред ОС-С.
З. в 7–дневен срок от
съобщението за изготвянето му, от прокурора, обвиняемиемите от техните
защитници, от пострадалите или техните наследници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: