Решение по дело №1518/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 10312/06.07.2023г. от Началник сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, чрез ст. юриск. К.Л.А., срещу Решение № 790/23.05.2023г., постановено по АНД № 4857/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІХ-и състав, с което е отменено НП № 22-0442-000655/10.10.2022 г. на Началник сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, с което на И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата.

Твърди се допуснато нарушение на закона. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт. С писмени бележки с.д. № 14021/04.10.2023г. от страна на касационния жалбоподател, чрез ст. юриск. К.Л.А., се обосновава тезата за неправилност на обжалваното съдебно решение и се поддържа искането за неговата отмяна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна –И.Б.Б., чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли решението на ВРС да остане в сила.

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно. Моли съдът да го отмени и да потвърди НП.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление № 22-0442-000655/10.10.2022 г. на Началник сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, с което на И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата.

Административнонаказателната отговорност на ответника по касация- Б. , е ангажирана за това, че на 30.08.2022г. по ГП 9 село Приселци обл. Варна жалбоподателят управлявал лек автомобил с peг. № В 6122 НН. При проверка от служители на полицията Б. отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества с техн. средство Драг Тест 5000-0045 и не изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяванена употреба на наркотични вещества.

Според ВРС Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор ПП при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № 1-8121з -1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок. ВРС коментира, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това не е съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 40. ал. 3 от ЗАНН, защото не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. Значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описание на нарушението. Според ВРС не е спазено от страна на административно наказващия орган изискването на чл. 57. ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Действително, при описание на нарушението от правна страна АНО е посочил не само, че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване. ВРС приема, че това е ограничило правото на защита на нарушителя, тъй като в АУАН е посочена като нарушена нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 2- че е не е изпълнил предписание за медицинско изследване, а в НП е посочена нормата на чл. 174, ал. 3- че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване, а е наказан за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2, т. е. че е налице само отказ от медицинско изследване , всъщност не става ясно за какво е наказан въззивника с издаденото наказателно постановление.

При така дадената правна квалификация в НП се създава неяснота относно законовите разпоредби, които се твърди да е нарушил жалбоподателя.

С тези мотиви първостепенният съд е отменя обжалваното наказателно постановление.

Решението на ВРС е неправилно.

Настоящият състав намира, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато от наказващия орган съществено нарушение на производствените правила.

Според чл. 174. ал. 3 от ЗЛвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл. 174. ал. 3 от ЗДвП се предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място.

Не се споделя извода на въззивния съд, че Наказателното постановление е незаконосъобразно. При съставяне на АУАН и издаване на НП е спазена процедурата, предвидена в ЗАНН. Както в АУАН, така и в Наказателното постановление достатъчно ясно и точно са описани нарушението, обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита. Налице е и съответствие между АУАН и НП досежно описанието на нарушението от фактическа страна и материалноправните разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

От съдържанието на санкционния акт става ясно, че от ответника по касация – Б. е осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, защото „ отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества и /или техните аналози."

Нарушението е от категорията на т. нар. "формални нарушения", като за съставомерността му по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се изисква единствено отказ от страна на водач на съответното моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или неизпълнение на предписание за даване на проби за химико-токсикологично изследване за установяването употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици. В случая е налице отказ от страна на Б. и от двете.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, като Б. е извършил нарушението при пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че следва да изпълни указанията на контролния орган и да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с предложеното му техническо средство или да даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол, но съзнателно е отказал да стори това.

Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са констатирани многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществените отношения, засягането на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство.

Трябва да се отбележи, че ответникът – Б. е шофьор, поради което следва да е много добре запознат със законовите разпоредби, касаещи посочената дейност и е необходимо стриктно да ги спазва. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото.

Като е отменил Наказателното постановление, районният съд неправилно е приложил материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да се потвърди НП.

Гореизложеното налага извод за наличие на сочените от касатора касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което решението на РС – Варна следва да бъде отменено, а процесното НП – потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и своевременно направеното искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено. На основание чл.63д ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, на ОД МВР Варна следва да се присъди сумата от 160лв. за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции /по 80лв. за всяка/, което е минималния размер по чл. 27а от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 790/23.05.2023г., постановено по АНД № 4857/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІХ-и състав

и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0442-000655/10.10.2022 г. на Началник сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, с което на И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА И.Б.Б. ***, ЕГН ********** ***, сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: