РЕШЕНИЕ
№194
Велико Търново, 15.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г.
...........................................................................
и в присъствието на прокурора
...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 265/2021г. по описа на ВТАС. При това, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на Дял ІІІ, Глава X,
Раздел І от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Образувано по жалба вх. № 1889/26.04.2021г.,
подадена от В.М.В. ***, действащ чрез упълномощения *** .
Оспорва се като незаконосъобразна
с искане да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-1275-000046/19.01.2021г./Заповедта/, издадена от началник Сектор “Пътна
полиция“ към ОДМВР - Велико Търново. Съдържанието на ПАМ е прекратяване на
регистрацията на ППС-лек автомобил „МАЗДА ДЕМИО” с рег. № *** за срок от 6
месеца, считано от 18.01.2021г.
Оспорващият намира издадената Заповед за незаконосъобразна
поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди, че към
18.01.2021г. не е бил лишен от право да управлява МПС
нито по съдебен, нито по административен ред, а СУМПС е било временно отнето с
друга ЗППАМ от 29.05.2020г. на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Предвид това
намира, че е налице противоречие между словесното описание в Заповедта и
приложената санкционна разпоредба. Според жалбоподателя временно отнемане на СУМПС поради неплащане на наложени глоби не е
равносилно на лишаване от правоспособност за управление на МПС. Счита че
непосочването на акта, въз основа на който СУМПС е временно отнето в
обжалваната Заповед, води до порок във формата. Като отделно основание за незаконосъобразност
на издадената Заповед посочва обявяването за противоконституционна разпоредбата
на чл. 171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, на основание на която е отнето СУМПС. По тези
съображения се претендира отмяна на Заповедта. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Претендира разноски на основание
чл.38, ал.1 от ЗАдв.
Ответникът по жалбата,
Началник сектор - „Пътна полиция” към ОД на МВР - Велико Търново не се явява и
не се представлява. В представения по делото писмен отговор излага съображения
за неоснователност на жалбата. Представя Удостоверение № 3666000-6924/18.03.2021г.
на ОД на МВР Велико Търново и Заповед №
УРИ:366з-2141-27.07.2017г. на ОДМВР Велико Търново.
Настоящият състав на
ВТАС взе предвид оплакванията в жалбата. Обсъди събраните писмени
доказателства. Провери законосъобразността на оспорвания административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В
резултат на тази аналитична дейност, установи следното по фактите:
Нормата на чл.172,
ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително
ПАМ по чл.171 т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е.
приложим е 14 дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от деня на съобщаването. Жалбата
е подадена от името на лицето, което е адресат на разпоредените със Заповедта
правни последици. Заповедта е връчена на 12.04.2021г., съгласно разписката към
същата, а жалбата е подадена на 26.04.2021г., т.е.
в преклузивния 14-дневен срок. Оспорената Заповед е индивидуален
административен акт/ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно
компетентния съд. Еднозначният извод е, че Жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Релевантните за спора факти
се установяват само по писмени доказателствени средства, представени с
административната преписка. Между тях няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК.
Актът на администрацията е
основан от фактическа страна на обстоятелството, че оспорващият като водач на
лек автомобил е управлявал същия след като е бил лишен от право да управлява
МПС по административен ред, с което виновно е нарушил чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. За
правно основание на издадената Заповед за ПАМ е посочена нормата на чл.171, т.2а,
б”а” от ЗДвП.
Според приложимите правила
за разпределение на доказателствената тежест, указани на основание чл. 170, ал.
3 от АПК на страните с Разпореждане от 10.05.2021г., следва АО да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, че СУМПС
на жалбоподателят е отнето по административен ред.
От представените по делото доказателства се
установява, че на 18.01.2021г., около 13:15 часа, община В. Търново, на път
Първи клас №5, км 98 в посока към град В. Търново, жалбоподателят управлявал
собствения си лек автомобил „Мазда Демио“ с рег.№ ***, когато е спрян от
контролните органи. Същите извършили проверка и справка, при което било
установено, че водачът не притежава валидно СУМПС, тъй като същото е отнето по
административен ред. Според текста на процесната
ЗППАМ от 19.01.2021г. на водача е съставен АУАН №GA342993/18.01.2021г.
от С.С. - *** към ОДМВР – Велико Търново (непредставен от ответника), с който
въз основа на горното му е повдигнато административно обвинение за нарушение на
чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. По делото е представено НП №21-1275-000122/21.01.2021г.
за налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на В.М.В.
на основание чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 150А,
ал. 1 от същия закон.
След като е установил горната
фактическа обстановка Началник сектор „Пътна полиция“ е издал процесната
Заповед, с която е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка/ПАМ/,
която е предмет на настоящото производство. Процесната ПАМ е изпълнена, като в
Заповедта е отразено отнемането на 2 бр.
рег. табели с номер ***.
От страна на ответник - жалба по
делото е представена Заповед № УРИ:366з-2141-27.07.2017г. на ОДМВР Велико
Търново, в т.1.2 от която е посочено, че Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - В. Търново може да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а
от ЗДвП, която делегация е предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/ и уредена
въз основа на Заповед № 8121з- 1524/9.12.2016г. на министър на вътрешните
работи/вж. л.20 от делото/. Според представеното Удостоверение №
3666000-6924/18.03.2021г. на директора на ОД на МВР -Велико Търново *** Р.М.В.
е преназначен за титуляр длъжността Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - В. Търново въз основа на Заповед №8121К-9175/17.09.2020г. на министъра на
вътрешните работи, считано от 21.09.2020г., която длъжност изпълнявал и към
настоящия момент.
При съвкупната преценка на
представените доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта
фактически основания са се осъществили така, както сочи административният
орган/АО/. Съображенията за този извод са следните:
Предмет на настоящото съдебно
производство е Заповед № 21-1275-000046/19.01.2021 г. на началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Велико Търново, която е за прилагане на принудителна
административна мярка/ПАМ/, издадена по реда на чл. 171, т.2а, буква “а“ от ЗДвП. Поради което Законът за движение по пътищата е приложимият материален
такъв. По своята правна същност ПАМ са вид индивидуални административни актове
и като такива за тях е приложим АПК, т.е. това е приложимият процесуален закон.
Съгласно чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Случаите,
когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, органите които ги прилагат и
начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. В случая специалният такъв
закон се явява ЗДвП. Изхождайки от тази обща уредба на ПАМ, се налага изводът,
че тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи;
налагат се от точно посочени в правната норма органи на администрацията;
прилагат се онези принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна
норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. Казано с други
думи АО действа в условията на обвързана компетентност. В конкретния случай е
наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, считано
от 18.01.2021г.
За да е
законосъобразна приложената ПАМ, трябва да е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За
да издаде процесната заповед издателят ѝ се е позовал на Заповед №
366з-2141/27.07.2017г- на Директора на ОДМВР - Велико Търново. С последната
директорът на ОД на МВР-Велико Търново, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е
определил длъжностите лица от ОД на МВР - Велико Търново компетентни да издават
принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Между тях е и „Началник
сектор „Пътна полиция”. Служебно известни на съда са Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на МВР – за
определяне на служби за контрол по ЗДвП и тази с рег. № 8121з-952/20.07.2017г.
– за определяне на длъжностни лица в МВР да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП. Не се спори, че авторът на ЗППАМ е началник сектор „Пътна полиция” ОДМВР
В. Търново. Поради това изводът на съда е, че Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган и не е налице порок по
смисъла на чл. 146, т.1 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да
налага отмяната й със законните последици от това. Оспорената Заповед е издадена в
предписаната от закона писмена форма и съдържа данни, послужили на органа като
фактически основания за издаването ѝ. Непосочването от органът на
конкретна хипотеза от чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП, която приема
за осъществена, не е тежък порок, който да води до незаконосъобразност на
приложената ПАМ, а и от нейното съдържание е безспорно, че органът е приел, че в
случая става въпрос за управление на моторно превозно средство, след лишаване
от това право по административен ред.
При преценка на материалната
законосъобразност на Заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а,
б.“а“ от ЗДвП, една от ПАМ, които се прилагат за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
е прекратяване на регистрацията на МПС на собственик, който управлявал
собствения си лек автомобил след като е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред. Принудителните административни
мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от ЗАНН.
В случая, посочената
в Заповедта материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е управление
от оспорващия на собственото му ППС след като е бил лишен от това право по
административен ред. Законът не изисква като абсолютна предпоставка за издаване
на ЗППАМ издаването на АУАН на адресата на мярката. Законодателят не е обвързал
издаването на Заповедта със съставянето на АУАН, за разлика от издаването на НП,
но с оглед на създадената чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП
доказателствена сила на АУАН е създал облекчен за органа ред на доказване на
нарушението, тъй като размества тежестта на доказване – не органът доказва
нарушението, а адресатът на акта доказва неосъществяването му.
Видно от съдържанието
на процесната Заповед, в същата изрично е отразено съставен АУАН №GA342993/18.01.2021г. от ***
към ОДМВР – Велико Търново, от който административният орган е възприел
фактическата обстановка, послужила за издаването на оспорения пред съда
административен акт. По принцип АУАН е неразделна част от административната
преписка и се счита за част от съдържанието на индивидуалния административен
акт. В случая по делото не е представен цитираният АУАН, послужил като основание
за издаване на процесната Заповед, а единствено НП № 21-1275-000122/21.01.2021г. и то от жалбоподателя, за което освен че няма данни
да е влязло в законна сила, но и липсва конкретно позоваване
на него в оспорения административен акт. Следва да се отбележи, че
законодателят изрично е разграничил лишаването на лицето от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред и временно
отнемане на свидетелството му за управление по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП – арг. чл. 171, т. 2а, б. "а", пр. 3 и пр. 4 от ЗДвП, но
законосъобразността на издаденото НП, в т.ч. налице ли е извършеното нарушение
от дееца и съответствието на описанието на нарушението и отразената в НП правна
квалификация не са предмет на производството по оспорване на ЗППАМ. В този
аспект дадената в представеното НП правна квалификация на нарушението е от
значение за законосъобразността на административнонаказателното производство,
но не се явява обвързваща за административния орган в производството по
налагане на принудителната административна мярка.
Вън от горното, въпреки
дадените от съда указания и разпределената доказателствената тежест с
Разпореждането от 10.05.2021г. за насрочване на делото, от страна на ответника
не беше доказана материалноправна предпоставка за налагане на мярката –
лишаване на жалбоподателя от право на управлява МПС по административен ред. В
писмения отговор на жалбата ответникът навежда твърдения, че СУМПС на жалбоподателя
е отнето при съставянето на АУАН серия АА №97572/29.05.2021г. на РУ - Дряново и е издадена ЗППАМ
№20-0258-000074/29.05.2020г., но този факт не се доказва по делото. Стриктно
погледнато ответникът не ангажира никакви доказателства В.В. да е бил лишен от
правото да управлява МПС по административен ред нито към 18.01.2021г., нито към
датата на издаване на оспорената пред съда заповед. Не е представено от
административния орган въпросната ЗППАМ от 29.05.2020г., с която се твърди, че
е отнето СУМПС на жалбоподателя, данни същата да е влязла в законна сила, а
липсата на доказателства за това прави недоказано приетото от органа правно
основание за издаване на Заповедта. С оглед на това мярката по процесната ЗППАМ
е приложена в противоречие на материалния закон при недоказана материалноправна
предпоставка.
В заключение, съдът приема, че административният
орган не е доказал наличието на изискуемите материалноправни предпоставки за
издаване на атакувания административен акт. Релевантните юридически факти –
управление на МПС след като водачът е лишен от право да управлява МПС по
административен ред не са безспорно доказани.
Предвид изложените мотиви, жалбата се
явява основателна. Решаващият правен извод на съда е, че обжалваната Заповед е
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
В настоящото производство процесуалният
представител на жалбоподателя претендира заплащане на ***ско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за ***урата и присъждане на заплатената
държавна такса за образуване на делото. Искането е основателно. В приложеното
по делото ***ско пълномощно от 23.04.2021г. е посочено, че е предоставена
безплатна правна помощ на горното основание. Правото на ***а да окаже безплатна
***ска помощ на лице по чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за ***урата е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона
за ***урата ***ът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на ***ско
възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на
***а. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното основани. Посочените
предпоставки в случая са налице, поради което ответникът по делото следва да
бъде осъден да заплати на ***а по делото ***ското възнаграждение в размер на
500 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за
минималните размери на ***ските възнаграждения, както и на жалбоподателя
разноски в размер на 10 лв. за държавна такса.
Воден от горните
мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми административен състав
на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на В.М.В. *** Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1275-000046/19.01.2021г., издадена от началник Сектор
“Пътна полиция“ към ОДМВР - Велико Търново, за прекратяване на регистрацията на
лек автомобил „Мазда Демио“ с рег.№ ***,
собственост на същото лице, за срок от 6 месеца, считано от 18.01.2021г.
ОСЪЖДА ОД
на МВР – Велико Търново да заплати на В.М.В. ***, ***, разноски в размер на 10
/ десет/ лв., представляващи заплатената държавна такса за образуване на
делото.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Велико Търново да заплати на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за ***урата на *** И.Т.М. ***, ЛН **********, със служебен адрес в ***,
***ско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изреч. 2-ро от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: