№ 97993
гр. София, 10.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20241110134203 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 418 ГПК.
Образувано е по заявление на „----“ АД срещу Д. Е. Б., ЕГН ********** за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
вземания, произтичащи от Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г., като
заявителят се позовава на настъпила на 14.09.2023 г. предсрочна изискуемост
на кредита, за което до длъжника Д. Е. Б. е изпратено уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост, приложено към заявлението.
С разпореждане № 83277/11.06.2024 г., постановено по гр.д. №
34203/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил заявлението
без движение, като е указал на заявителя, в 3-дневен срок от получаване на
препис от разпореждането да отстрани констатираните нередовности на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като: 1) да
конкретизира обстоятелствата, на които основава вземането си за такси, като
посочи ясно и конкретно как е формирана сумата, като конкретизира всяко
вземане, което формира претенцията за такси по вид и размер;
2) какъв е размерът на сумата за главница, падежирала, неплатена и
дължима към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда
/05.06.2024 г./, респективно какъв е размерът на сумата за договорна лихва по
падежирали погасителни вноски към датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 ГПК в съда /05.06.2024 г./.
Указанията, дадени с разпореждане № 83277/11.06.2024 г., постановено по
гр.д. № 34203/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, са изпълнени в срок с
молба вх. № 223129/08.07.2024 г., подадена от името на ---- АД.
Претендираните от длъжника суми /след извършените уточнения на
депозираното заявление по чл. 417 ГПК/ са следните: 1/ сумата от 14673,56
лева, представляваща главница по Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.06.2024 г.
до изплащане на вземането; 2/ сумата от 1054,40 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 03.02.2023 г. до 14.09.2023 г.; 3/ сумата от
2749,51 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.02.2023 г. до
1
27.05.2024 г.; 4/ сумата от 28,00 лева, представляваща месечни такси за
обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит,
начислени по силата на чл. 5, т. 2 от по Договор за кредит № ---- от 03.12.2021
г.; 5/ сумата от 47,00 лева, представляваща такси за действия по ограничаване
на негативните последици при просрочие, начислени по силата чл. 2, ал. 2 от
по Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г. вр. с раздел XV, б. „В“, т. 10 от
Тарифа за таксите и комисионните на ---- АД; 6/ сумата от 72,00 лева,
представляваща разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение и
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията на Д.
Е. Б., ЕГН ********** по Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г.
Към заявлението е приложен документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение
от счетоводните книги на заявителя, по Договор за кредит № ---- от 03.12.2021
г., погасителен план по по Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г.,
Уведомление за обявяване предсрочна изискуемост до длъжника Д. Е. Б., ЕГН
**********, ведно с констативен протокол, изготвен от --, рег. № 790 в КЧСИ,
в който са обективирани извършените от съдебния изпълнител действия по
връчването на Уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на
длъжника Д. Е. Б., ЕГН **********. Представени са фактури и платежни
нареждания за заплатени от заявителя суми за разноски във връзка с
обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по Договор за кредит
№ ---- от 03.12.2021 г. и Тарифа за таксите и комисионните, които ---- АД
прилага по извършвани услуги на клиенти – физически лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, заявителят може да
поиска издаването на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на
документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват
вземания на държавни учреждения, общините и банките. Според чл. 418, ал. 2
ГПК, съдът следва да провери дали документът, представен към заявлението,
е такъв по чл. 417 ГПК, отговаря ли на изискванията за форма и съдържание и
удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Съдът приема че представените извлечение от сметки и договор да
кредит са редовни от външна страна, съдържат необходимите реквизити и
представляват документ по чл. 417 ГПК, който в това производство може да
обоснове издаване на заповед за незабавно изпълнение. Същевременно, обаче,
и като съобрази т. 18 от ТР от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, настоящия
състав приема, че представените документи не удостоверяват изискуемост на
тези вземания. Необходимите реквизити на извлеченията от счетоводните
книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК, включително и за установяване
настъпилата предсрочна изискуемост на вземания по договор за банков кредит
са извлечението да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо
на изпълнение задължение на кредитополучателя към банката - данни за
договора за кредит: дата на сключване, размер, данни за движението на
погасяването му- размер на просроченото задължение по главницата,
договорните и наказателните лихви. При позоваване на предсрочна
изискуемост на целия кредит, какъвто е настоящият случай, това
удостоверяване, обаче, не е достатъчно. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което обаче, настъпва с изявления на
2
една от страните по договора. За настъпване на същото следва да има
обективно проявяване на обстоятелствата, предвидени в договора за
предсрочна изискуемост-неплащане на определен брой вноски, както и
упражняване на правото на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост. Предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване
на изявлението на кредитора от длъжника, като това обстоятелство следва да
бъде установено с документ по чл. 418 от ГПК. Постигната предварителна
уговорка по договора за настъпване на предсрочна изискуемост без до
длъжника да е достигнало изявление на кредитора за същото, не поражда
действия, ако банката изрично не е заявила с отделно изявление, достигнало
до длъжника-кредитополучател, че упражнява правото си да обяви
задължението по договора за предсрочно изискуемо. Такова изявление не
може да се приеме, че е заявлението за издаване на заповед, доколкото същото
не достига до длъжника- препис от него не се връчва на длъжника. (В този
смисъл т. 18 от ТР от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г.).
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за
незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания
по чл. 418, ал. 2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е
поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от
длъжника документ - чл. 418, ал. 3 ГПК. Следователно в случая
предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение ще
са налице, ако получаването на волеизявлението на кредитора, че обявява
кредита за предсрочно изискуем, от длъжника, предхожда по време
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящият случай, към този момент /преди подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение/ предсрочна изискуемост на
задълженията по Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г. не е обявена
надлежно по отношение на кредитополучателя Д. Е. Б., ЕГН **********.
Действително в най-новата практика на Върховен касационен съд,
обективирана в решение 135/26.09.2018 г., постановено по търг.д. № 230/2017
г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д.№16/2019 г. на ВКС,
ТК, II т.о., решение №147/26.01.2021 по дело №2256/2019 на ВКС, ТК, II т.о. и
други/, се приема, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, може да бъде направено и в хода на исковото
производство по иск, предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
връчване на препис на исковата молба, като съдът на основание чл. 235, ал. 3
ГПК е длъжен да съобрази това обстоятелство при постановяване на
съдебното си решение. От друга страна, обаче, разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК се намира в Част Втора, Глава Осемнадесета от ГПК, т.е. в частта
относно общия исков процес, а не в Част Първа – Общи правила, поради което
и предвид липсата на изрична разпоредба в Част Пета – Изпълнително
производство, идентична с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, то не е налице
възможност за заповедния съд, да вземе предвид настъпили след подаване на
заявлението обстоятелства, предвид липсата на състезателност в заповедното
3
производство, както и предвид липсата на разпоредба идентична с тази на чл.
235, ал. 3 ГПК даваща възможност на заповедния съд да съобрази такива
настъпили след подаване на заявлението обстоятелства. Предпоставките по чл.
418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи
употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на
чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта
по чл.418, ал.3 ГПК /в този смисъл са задължителните за съдилищата
разрешения, дадени в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
В конкретния случай не е извършено редовно връчване на покана,
обективираща изявление на банката за обявяване предсрочна изискуемост на
задълженията по Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г. по отношение на
кредитополучателя Д. Е. Б., ЕГН **********. Не е изпълнен фактическият
състав на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК. Действително от призовкар при --,
рег. № 790 в КЧСИ са извършени три посещения на посочения от кредитора
адрес на длъжника, като последният не е установен на адреса и не е открито
лице /от домашните му, а и което и да било друго лице/, което да е съгласно да
получи съобщението. Спазено е изискването на процесуалния закон да бъдат
извършени най-малко три посещения на адреса, като между първото и
последното да има промеждутък от най-малко един месец, като поне едно от
посещенията да е в неприсъствен ден.
Кредиторът, обаче, е посочил два адреса, на които да бъде представената
пред съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение, съдържаща
уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по
процесния договор за кредит, но от съдебния изпълнител е извършен опит за
връчване единствено на адрес: гр. Нови Искър, община Столична, ул. Нов
живот № 4, но не и на втория посочен от заявителя адрес.
Същевременно не са представени доказателства, че са изпълнени
изискванията на чл. 47, ал. 3 ГПК, а именно: 1/ не е извършена справка за
адресна регистрация на кредитополучателя Д. Е. Б., ЕГН **********, за да
може да се установи евентуално разминаване между регистрираните за
същата постоянен и настоящ адрес и посочения от кредитора адрес за
връчване; 2/ не е извършена справка за работодател на адресата Д. Е. Б., ЕГН
**********; 3/ не е извършена и справка за евентуално извършвана от Д. Е. Б.,
ЕГН ********** стопанска дейност, с оглед необходимостта от връчване на
препис от поканата и на адрес на осъществяване на стопанска дейност.
В представените доказателства и по-конкретно, в представения
констативен протокол, изготвен от --, рег. № 790 в КЧСИ, в който са
обективирани извършените от съдебния изпълнител действия по връчването
на Уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на длъжника Д. Е. Б.,
ЕГН **********, липсват отбелязвания, че такива действия, предвидени в
разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК, с които законодателят е свързал
законосъобразността на връчването, което се извършва по този процесуален
ред, не са извършени от съдебния изпълнител във връзка с връчването на
4
Уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на длъжника Д. Е. Б., ЕГН
**********.
Следователно, не може да се направи обоснован и категоричен извод, че
покана, обективираща изявление на банката за обявяване предсрочна
изискуемост на задълженията по Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г. по
отношение на кредитополучателя Д. Е. Б., ЕГН **********, е връчена на
последната по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Тук следва да се посочи, че от извършените в настоящото производство
справки в НАП за здравноосигурителен статус и наличие на сключени
трудови договори от длъжника Д. Е. Б., ЕГН **********, се установява, че
същият е с непрекъснати здравноосигурителни права и е страна по трудово
правоотношение, като е следвало книжата да се изпратят за връчване чрез
работодател, съгласно актуалната редакция на чл. 47, ал. 3 ГПК.
Същевременно се излагат съображения, че кредитополучателя Д. Е. Б.,
ЕГН ********** е уведомен за съдържанието на Уведомление за обявяване
предсрочна изискуемост на електронен адрес: **************@***.**. Тук
следва да се посочи, че съгласно задължителните за съдилищата разрешения,
дадени в на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
вземането по договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката – кредитор следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото си.
Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Във всички случаи писменото волеизявление на банката следва да е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Следователно не може да се
приеме извод, че е допустимо обявяването на предсрочна изискуемост на
задължения по договор за банков кредит да бъде извършено на електронен
адрес, без да е налице потвърждение за получаване на електронното
съобщение, без да са представени доказателства, че съобщението
действително е получено в информационната система на адресата, без да са
представени доказателства, че горепосоченият електронен адрес действително
се използва от адресата /по делото такива доказателства не са ангажирани,
като същия електронен адрес не е посочен никъде в представените документи,
включително в сключения между страните по делото договор за банков
кредит/.
На следващо място, съобразявайки разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК в актуалната редакция на закона, приета с ДВ, бр. 100/2019 г., и
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка
за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за
наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да
5
отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована
вероятност за това.
Заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит –
сключен с физическо лице и с изрично определена цел на отпускането
„текущо потребление“, следователно са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно договора кредитополучателят заплаща такси по тарифата на
банката, като се претендират такси за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, начислени по силата на раздел XV, б.
„В“, т. 10 от Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г., в размер на 47,00 лева.
Съдът намира, че вземанията на заявителя от 47,00 лева, представляваща
такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие,
начислени по силата чл. 2, ал. 2 от Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г.
вр. с раздел XV, б. „В“, т. 10 от Тарифа за таксите и комисионните на ---- АД,
са възникнали на основание недействителни договорни клаузи. Заявителят е
посочил, че горните такси се начисляват в случай на забава в плащане по
договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя по
договора и във връзка с предоставени услуги (в това число, но не само, за
телефонни обаждания, изпращане на кратки съобщения, напомнителни писма
и др.). Видно от уточнението, направено с молба вх. № 223129/08.07.2024 г.,
подадена от името на ---- АД, такси за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие се начисляват ежемесечно, като
размерът на самата такса се определя на база броя дни забава на
кредитополучателя в изпълнението на задължението му по кредита за
погасяване на уговорените погасителни вноски. Доколкото договорът за
потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по
специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК. Цитираната
норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според
ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за въведени с договора
клаузи за начисляване на такси, дължими за действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, т.е. при определени условия след
настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни клаузи противоречат
на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди
още едно обезщетение за забава. Поради това, те не пораждат права и
задължения за страните.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 417 от ГПК, следва да се
отхвърли.
6
Като допълнение, следва да се посочи, че видно от молба вх. №
223129/08.07.2024 г., подадена от името на ---- АД, такси за действия по
ограничаване на негативните последици при просрочие се начисляват
ежемесечно след настъпилата забава в изпълнение на задължението на
кредитополучателя за заплащане на уговорените погасителни вноски, като
тяхното начисляване и дължимост по никакъв начин не е обвързано от
извършване на действията, за които се твърди, че са уговорени. Горното е
допълнителен аргумент относно правилността на извода, че така начислените
такси почиват на клаузи, които са уговорени в противоречие на разпоредбата
на чл. 33 от ЗПК. Още повече, че нито се излагат твърдения, нито се
представят доказателства, че такива действия действително са извършени.
Предвид горното, заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в
частта за разноските.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че заявлението
следва да се уважи за суми, както следва: 1/ сумата от 2264,44 лева,
представляваща падежирала и непогасена главница по Договор за кредит № ---
- от 03.12.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането /размерът на падежиралата и
непогасена главница е определен при съобразяване на подадената от името на
заявителя молба вх. № 223129/08.07.2024 г., като е добавена и сумата от
1500,30 лева, представляваща вноски за главница по погасителни вноски за
месец октомври 2023 г., месец ноември 2023 г., месец декември 2023, месец
януари 2024, месец февруари 2024 г., месец март 2024 г., месец април 2024 г.,
месец май 2024 г. и месец юни 2024, чиято изискуемост е настъпила преди
депозиране на заявелението по чл. 417 ГПК в съда/ ; 2/ сумата от 1054,40 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 03.02.2023 г. до 14.09.2023 г.; 3/
сумата от 386,48 лева, представлваща мораторна лихва за периода 03.02.2023
г. – 27.05.2024 г., върху падежирала и изискуема главница по Договор за
кредит № ---- от 03.12.2021 г.; 4/ сумата от 28,00 лева, представляваща
месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по
потребителския кредит, начислени по силата на чл. 5, т. 2 от по Договор за
кредит № ---- от 03.12.2021 г.; 5/ сумата от 72,00 лева, представляваща
разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията на Д. Е. Б., ЕГН
********** по Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г.
В останалата част заявлението по чл. 417 ГПК срещу длъжника, следва да
се отхвърли.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за
разноските.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
7
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ с вх. № 184658/05.06.2024 г., подадено от името на ----
АД, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. Е.
Б., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 12409,12 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № ---- от 03.12.2021 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 05.06.2024 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 2363,03 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 03.02.2023 г. до 27.05.2024 г.; 3/ сумата от 47,00 лева,
представляваща такси за действия по ограничаване на негативните последици
при просрочие, начислени по силата чл. 2, ал. 2 от по Договор за кредит № ----
от 03.12.2021 г. вр. с раздел XV, б. „В“, т. 10 от Тарифа за таксите и
комисионните на ---- АД; както и в частта за разноските, както следва: за
разликата над 76,11 лева до 372,49 лева – държавна такса и за разликата над
301,87 лева до 1477,47 лева – адвокатско възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
земанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане
в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8