Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 10.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Д., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 6278/ 2019 год. по
описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иска на П.Л.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу З. „Л.И." АД, ЕИК *********, със седалище ***, представлявано
от М.СТ.М.- Г.и Л.Г.Г, с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 20.00 лева, като частичен
иск от претенция в общ размер на 351.84 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на: предна броня
облицовка, фар десен, калник преден десен, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие от 30.03.2018г. по договор № Г.от 23.05.***., за
застраховка „Каско", Клауза - 1 всички рискове на лек автомобил марка
Дачия Логан, с ДК № ***, както и законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
Ищецът твърди, че на 23.05.*г. сключва с ответника З. „Л.И." АД
договор за застраховка „Каско" на МПС, Клауза - 1 всички рискове, на
личния му лек автомобил марка Дачия Логан с ***. Застраховката е със срок на
действие от 26.05.**. до 25.05.2018г.
Автомобилът бил застрахован за 18072,00 лева, като застрахователната
премия, която трябвало да заплати, съгласно застрахователната полица № Г.от
23.05.2017г. възлизала на 962.23 лева, разсрочена на четири вноски, като към
момента всички вноски били платени.
Паркирал автомобила пред дома си на ул. „**". На 30.03.2018г.,
около 11.00 часа, отивайки до автомобила установил, че същият е ударен от
неизвестно МПС. За настъпилото ПТП, веднага уведомил дежурния на КАТ - Варна,
като служителят му казал, че при ПТП, когато другият участник е неизвестен, не
се посещават от служители на сектор „Пътна полиция" и не се издава
протокол за ПТП. На 30.03.2018г. уведомява застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис-заключение № 0000-1301-18-404190. В описа,
като увредени детайли били описани: броня предна облицовка, фар десен и калник
преден десен.
На 28.05.2018г. получил Уведомление с изх. № 5320 от 26.05.2018г., с
което застрахователя му отказва изплащане на обезщетение, като се позовава на
т. 43 от Общите условия, съгласно която Застрахователя дължи обезщетение при
събития, настъпили в паркирано състояние на МПС, за които не е представен
документ, удостоверяващ по безспорен начин неговото настъпване до три щети, но
не повече от 10 % от съответната застрахователна сума.
Извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и
възстановяване на повредени автомобили, от което установил, че сумата,
необходима за възстановяване и пускане на автомобила в движение е в размер на
371.84 лв.
Моли се за уважаване на предявения иск поради неприложимост на чл.408,
ал.1 КЗ.
Застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение
само при предпоставките, предвидени в горепосочената разпоредба. КЗ не
предвижда непредставяне на официални документи, които в случая не се издават, и
с които застрахования не може да се снабди, като самостоятелно основание за
отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, т.е. не е налице хипотеза по
смисъла на чл.408, т.4 КЗ.
В конкретния случай, клаузата на т.43 от ОУ по застраховка "Каско
на МПС" се явява нищожна, съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречаща с
повелителните законови норми на Кодекса за застраховането.
Също така е неравноправна, съгласно чл.143 ЗЗП, сключена във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя.
Сочи още, че същата не е индивидуално уговорена между страните съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Сочи още, че вече е завел частичен иск и с Решение № **/15.04.2019г. по
образуваното гр.д. № ***/2018г. по описа на ВРС, 43 състав, ответното дружество
било осъдено да заплати сумата в размер на 20.00 лева, като частичен иск от
претенцията в общ размер на 371.84 лева.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по
чл.131 от ГПК. В него се сочи, че искът е неоснователен.
Счита, че не са налице предпоставките, необходими за ангажиране
отговорността на застрахователното дружество, като застраховател по застраховка
„Каско" на процесния лек автомобил, а отказът за изплащане на
застрахователно обезщетение на основание ОУ е правилен и съобразен с
разпоредбите на закона и сключения между страните застрахователен договор,
неотменна част от който са общите условия.
Обстоятелствата около настъпването на ПТП са неясни. Получените
увреждания не кореспондирате твърдения механизъм на получаването им.
Оспорва посочената от ищеца стойност, необходима за отремонтиране.
Счита, че е в завишен размер.
Счита претенцията за лихва за неоснователна и недоказана.
Моли да се отхвърлят предявените от ищеца искове като неоснователни.
Алтернативно моли, в случай че исковете са основателни да бъде намален размера
на поисканото обезщетение.
Моли за присъждане на разноски,
вкл. адвокатско възнаграждение.
В с.з. от 17.01.2020г. е допуснато изменение на иска,
като същият да се счита предявен като пълен иск за сумата от 636.39 лв. Ищецът
поддържа изменения иск и моли за уважаването му, а ответникът, редовно призован
на с.з., не се представлява.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 ал. 1 от КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5 /т.е. 15 дни от представянето на всички документи/ .
По делото не се
спори, че между
страните е сключен валиден договор за застраховка „Каско” № Г.от 23.05.**. за лек
автомобил марка Дачия Логан с **, със срок на действие от 26.05.**. до
25.05.2018г
Оспорва се механизма на
увреждането, настъпило на 30.03.2018г., като се твърди, че същият е неясен, а
вредите не съответстват на механизма. От заключението на САТЕ се установява, че
уврежданията по автомобила са в предна дясна част на същия и доколкото твърдения механизъм на увреждането
е увреждане при паркиран автомобил /паркинг щета/ то е възможно да са получени
по степен и вид вследствие на настъпилото събитие.
Съгласно
изготвената САТЕ, пазарната стойност на увредените детайли, вкл. труд, е в
размер на 636.39лв.
Съгласно
задължителната за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.,
решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение
№22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г.
по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 141 от 08.10.2045г. по т.
д. №2140/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя
в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество.
Съгласно
трайната практика на съдилищата, методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди следва да се прилага като минимална долна граница, когато
не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в
сервиз, и когато обезщетението се определя по експертна оценка. Методиката не
дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не
ограничава отговорността на застрахователя. Тя представлява указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен
ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 400 ал. 1 и 2 от КЗ, като
ползва специални знания на вещо лице.
Поради
това и използвайки специалните знания на вещото лице по допуснатата САТЕ, съдът
намира, че щетите по автомобил Дачия Логан с ***,
настъпили в резултат на увреждането от 30.03.2018г.
са в размер на сумата от 636.39лв.
С
Решение № **/15.4.2019г. по гр. дело № ** по описа за 2018г. на ВРС, 43 състав,
е уважен предявеният частичен иск и е осъден ответника „З. „Л.И." АД, ЕИК
*********, със седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 20.00 (двадесет) лева,
като частичен иск от претенция в общ размер на 371.84 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващо се в увреждане на: предна броня облицовка, фар десен, калник
преден десен, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
договор № Г.от 23.05.**., за „Каско", Клауза - 1 всички рискове на лек
автомобил марка Дачия Логан, с **, както и законната лихва от датата на
Исковата молба – 16.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението
е влязло в законна сила.
Доколкото
с уважаването на претенцията за сумата от 20лв. съдът по гр. дело № *** по
описа за 2018г. на ВРС, 43 състав, вече е възмездил част от вредите на ищеца,
съдът намира, че настоящият иск се явява основателен за сумата от 616.39лв. /636.39лв.-20лв./
Въз
основа на изложеното съдът намира, че искът следва да бъде частично уважен за
сумата от 616.39лв. и частично отхвърлен за сумата от 20лв.
Предвид изхода от спора, съдът намира, че се следват разноски и на двете страни за производството. В полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 590.83лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, доказателствата и съобразно уважената част от исковете. По възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, направено от ответната
страна, съдът намира, че адвокатското възнаграждение е в минимален размер
/300лв. + 60лв. ДДС, представено е доказателство и за основанието за
начисляване на ДДС/, поради което няма как да бъде намалявано. Нито с отговора
на ИМ, нито по-късно, са представени от ответника доказателства за заплатени от
него разноски, вкл. за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
му представител. Поради това разноски не следва да бъдат присъждани в полза на
ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И." АД, ЕИК *********,
със седалище ***, представлявано от М.СТ.М.- Г.и Л.Г.ГЛ, ДА ЗАПЛАТИ НА П.Л.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 616.39лв.
/шестстотин и шестнадесет лева и 39ст./, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на: предна броня
облицовка, фар десен, калник преден десен, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие от 30.03.2018г. по договор № Г.от 23.05.***., за застраховка
„Каско", Клауза - 1 всички рискове на лек автомобил марка Дачия Логан, с ***,
както и законната лихва от датата на исковата молба – 23.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 20
лв./двадесет лева/, на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И." АД, ЕИК *********, със седалище ***, представлявано от М.СТ.М.-
Г.и Л.Г.Г., ДА ЗАПЛАТИ НА П.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 590.83лв. /петстотин и деветдесет
лева и 83 ст./, представляваща разноски по делото съобразно уважената част
от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненския окръжен съд.
Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: