№ гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВАРНА, ХVІІ-ти състав, в закрито заседание на четвърти август 2017г., в следния
състав:
СЪДИЯ: Мария И. – Даскалова
като
разгледа адм.дело №2015 по описа за 2017г. на съда, докладвано от съдията, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.34 ал.5
и следв. от ДОПК.
Образувано е по жалба вх.№11656/11.07.2017г.
на Ф.И.С. *** против Заповед №Р-03001717002545-023-001
от 19.06.2017г. на Н. И. Б. на
длъжност началник сектор при ТД НАП-Варна, с която на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК е спряно
производството по извършване на ревизия на Ф.И.С. *** с регистрация като ЕТ
„АНАКСА-Анка Емилова- Ф.С.“-гр.Сандански, възложена със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-03001717002545-020-001 от 25.04.2017г., изменяна със ЗИЗВР
№Р-03001717002545-020-002/02.05.2017г. до приключване на друго производство –
ревизионното производство на „Унисърфейс“ООД с ЕИК *********, което е от
значение за правилното определяне на данъчните задължения на Ф.С..
Оспорващата счита, че не
са налице основания за спиране на производството, поради което моли съдът да
отмени заповедта за спиране с произтичащи от това последици.
Ответникът – Началник
сектор при ТД НАП-Варна депозира административната преписка по издаване на обжалваната
заповед, без становище по жалбата.
Като взе предвид твърденията
в жалбата, представените от страните писмени доказателства и съобрази приложимите
законови разпоредби, Съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в
срока по чл.34,
ал.5 ДОПК, пред териториално и материално компетентния да я разгледа съд, от
адресат на заповедта за спиране, при наличие на правен интерес и активна
легитимация за оспорването й, съдържа изискуемите по закон форма и реквизити,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
От представената
административна преписка се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001717002545-020-001
от 25.04.2017г. от Н. И. Б. на
длъжност началник сектор при ТД НАП-Варна е възложено извършване на ревизия на Ф.И.С.
с обхват задължения по ДДС за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2016г. С
последваща ЗИЗВР №Р-03001717002545-020-002/02.05.2017г. обхватът на възложената
ревизия е изменен и към първоначално определения период е прибавен периода от
01.01.2016г. до 30.09.2016г., т.е. след издаване на ЗИЗВР ревизията има за
предмет и обхват задълженията по ЗДДС на РЛ Ф.И.С. за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2016г.
До органа, възложил
ревизията, е постъпило Искане за спиране на ревизионното производство по ЗВР №Р-03001717002545-020-001/
25.04.2017г., подписано от П.Р.И. на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД
на НАП. В искането и в отговора на същото, приложени към доказателствата по
делото, са изложени факти за открито
производство на Специализираната прокуратура – София във връзка с установяване
на престъпна схема за данъчни злоупотреби и установяване на данъчни задължения
в особено големи размери. Органите на приходната администрация, както и
Специализираната прокуратура, предполагат участие на ревизираната Ф.И.С. с ЕТ
„Анакса – Анка Емилова – Ф.С.“ в схемата за данъчни злоупотреби, свързани със
сделка с недвижимо имущество, обективирана в НА №95, том І, рег.№2475, дело №
85 от 30.03.2016г. вписан в Службата по вписванията към РС-София с вх. рег.№
17554/ 30.03.2016г. Страна по сделката, освен оспорващата Ф.И.С. в качеството
на управител и представляващ ЕТ „Анакса – Анка Емилова – Ф.С.“, е „УНИСЪРФЕЙС“
ООД, представлявано от своите управители и представляващи. За сделката са
издавани фактури с начислен ДДС – фактура №1577/01.04.2016г., която по-късно е
анулирана на основание „протокол за претърсване и изземване …“, а след това за
същата сделка е съставена фактура №1645 от 03.10.2016г. със същия предмет и
стойност, по която Ф. С. претендира приспадане на данъчен кредит. Видно от
съдържанието на искането за спиране на ревизията от 19.06.2017г., ревизионното
производство на „УНИСЪРФЕЙС“ ООД, обхващащо периода, в който е сключена описаната
по-горе сделка с недвижимото имущество, също е спряно до изясняване на
обстоятелствата, релевантни към проверката на Специализираната прокуратура,
които имат преюдициален характер по отношение на висящите ревизионни
производства на оспорващата Ф.И. С. и на нейния контрагент „УНИСЪРФЕЙС“ ООД
доколкото се предполага, че сключената между тях сделка с недвижимо имущество е
„фиктивна и привидна“. Като правно основание за отправяне искането за спиране
на ревизионното производство на оспорващата Ф. И. С. е посочена хипотезата на
чл.34, ал.2 от ДОПК.
Заповедта за спиране на производството е издадена от
компетентния административен орган, пред който то е висящо. Издадена е в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, и в съответствие
с материалния закон.
Основанията и процедурата по спиране на ревизионното
производство са уредени в разпоредбата на чл. 34 от ДОПК. Една от предвидените
хипотези е тази по чл. 34, ал.1, т.2 от ДОПК, според която производството се спира при образувано административно,
наказателно или друго съдебно производство, което от значение за изхода му -
след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред който е образувано.
Преюдициален е този спор, по който със сила на
пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, от значение за
издаване на обжалвания административен акт. Във втората алинея на чл.34 от ДОПК
е предвидено и друго основание за спиране на административното производство от
органа на приходната администрация - когато в хода на производството се установят
данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството.
Съгласно ал.3 на същия текст, при наличие на основание по ал.1 или 2,
преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно
обжалване - от решаващия орган. Производството се спира със заповед, която се
връчва на заинтересованите лица.
За да е налице основание за спиране на ревизионното
производство, следва другото производство да е от значение за неговия изход. В
този смисъл от значение за законосъобразността на обжалваната заповед е
наличието или липсата на преюдициалност, т.е. РА по обуславящата ревизия да е
от значение за правилното решаване на спряното производство. В конкретния
случай това условие не е изпълнено.
Настоящият състав на Административен съд – Варна
намира, че в конкретния случай при издаване на процесната заповед ответникът
правилно е приложил материалния закон. При съществуващи съмнения за наличие на
данъчни злоупотреби и предприети във връзка с това действия на органите на
Специализираната прокуратура безспорно са основание за спиране на ревизионното
производство по смисъла на чл.34, ал.1, т.2 и ал.2 от ДОПК. Настоящата
инстанция не споделя възраженията на оспорващата, че заповедта за спиране на
ревизионното производство не е мотивирана. Макар и лаконично изложени, органът
е посочил такива – неприключило ревизионно производство на „УНИСЪРФЕЙС“ ООД,
което безспорно е контрагент на оспорващата по сделка с недвижимо имущество от
30.03.2016г. и която попада в обхвата на ревизионното производство. Ирелевантен
към този извод на съда е наличието на качеството „свързани лица“ по смисъла на
посочената в жалбата разпоредба на §1, т.3 от ДР на ДОПК между оспорващата и
нейния доставчик/контрагент. В допълнение към горното съдът счита за необходимо
да изложи и това, че конкретните фактически обстоятелства, установени в хода на
ревизията и довели до необходимостта от спирането ѝ не са задължителен
реквизит на заповедта за спиране, поради което неизлагането им в съдържанието
на същата не представлява съществено нарушение на изискването за форма.
Съгласно трайната практика на ВАС, мотивите на административен акт може да се
съдържат в документите, част от административната преписка по издаването му,
както е в конкретния случай. Ревизираното лице е разбрало причините, поради
които е спряна ревизията, те са ясни и за съда и правото му на защита не е
нарушено.
Неоснователно е твърдението за незаконосъобразност на
процесната заповед, тъй като издателя й не посочил срока, за който
производството се спира. Видно от съдържанието на чл.35 изр.І от ДОПК, производството
се възобновява, когато отпадне основанието за неговото спиране. Единствено
изключение е предвидено в хипотезата на чл.34, ал.8 от ДОПК – производството се
спира за срок не по-дълъг от 8 месеца, когато то е спряно във връзка с висящо
производство по обмен на информация с друга държава, в която хипотеза не попада
настоящият случай.
От изложеното дотук може да се направи обоснован
извод, че оспорената заповед издадена от орган по приходите при ТД на НАП - Варна,
е материално и процесуално законосъобразна, издадена в предписаната от чл.59 от АПК форма, от надлежен орган по смисъла на чл.34 ал.3 от ДОПК, поради което
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от това,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата вх.№11656/11.07.2017г.
на Ф.И.С. *** против Заповед №Р-03001717002545-023-001 от
19.06.2017г. на Н.И.Б.
на длъжност началник сектор при ТД НАП-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: