Решение по дело №314/2023 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 151
Дата: 3 август 2023 г.
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20231840200314
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Ихтиман, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20231840200314 по описа за 2023 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
А. Х. Х. ЕГН ********** от гр. С. е обжалвала електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 4874671 на ОДМВР С., с който на основание. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП е наложена
глоба в размер на 400,00 лева.
В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен, тъй като
административнонаказателното производство е погасено по давност.
Въззиваемата страна не изпраща представител, в писмено становище оспорва
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за
установено следното:
На 02.09.2018 г. около 18,04 часа с автоматизирано техническо средство 11743с1,
фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет на АМ „Тракия“, км 51+900 посока С.,
лек автомобил “БМВ Х 1Драйв“, рег. № ********, който се движел със скорост от 138 км/ч..
Скоростта на движение е отчетена от системата, като за констатираното нарушение е
направен снимков материал, на който е заснет регистрационния номер и моторното
превозно средство, с което е извършено превишението на скоростта.
За констатираното нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба срещу
А. Х. Х., в който е отбелязано, че наказуемата скорост е 134 км/ч, като на основание чл. 182,
ал. 2, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400,00 лева
за установеното превишение на скоростта с 44 км/ч.
От представеното удостоверение № 17.09.5126/07.09.2017 г. на Българския институт
по метрология се установява, че системата за видеоконтрол е одобрен тип средство за
измерване, чиято валидност е до 07.09.2027 г., а съгласно протокол за проверка № 240-
ИСИ/11.12.2017 г. техническото средство е преминало проверка е съответно с одобрения
1
тип средство за измерване.
По преписката е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство № 11743с1 от 02.09.2018 г., съгласно който то е било разположено на км 51+900 на
АМ „Тракия“ на 900 м след пътен знак, въвеждащ ограничение от 90 км/ч.
От изисканата справка от ОДМВР-С. се установява, че няма доказателства за датата
на връчване на обжалвания електронен фиш.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
След като наказващият орган не представя доказателства за датата на връчване на
атакувания електронен фиш, съдът приема, че жалбата е допустима.
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - 11 ЗДвП е въведена възможност за ангажиране на
административнонаказателна отговорност по опростена процедура, която се основава на
резултати от извършено наблюдение на движението по пътищата чрез технически средства.
В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато
нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано
чрез заснетия от тях снимков материал, от който се установяват дата, час, мястото на
нарушението и МПС. В случая техническото средство е от одобрен тип и е преминало
техническа проверка по Закона за измерванията, като от приложения по делото снимков
материал се вижда, че именно лек автомобил с рег. № ******** се е движил със скорост над
въведеното ограничение за участъка от пътя от 90 км/ч, а именно 138 км/ч., като е
приспаднат 3% - вия толеранс при фиксиране на скоростта от техническото устройство.
Възражението за погА.ване на административнонаказателната отговорност по
давност обаче е основателно.
Вярно е, че в производството по установяване и наказване на административни
нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, доколкото
тримесечният от откриване на нарушението срок, респ. едногодишният срок от
извършването му, се отнА. до съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез
електронен фиш не се съставя АУАН. Затова при установяване и наказване на извършени
нарушения на правилата за движението по пътищата чрез електронен фиш единствената
възможна давност е абсолютната.
В ЗАНН отсъства изрична регламентация относно погА.ването на
административнонаказателното преследване, но в съответствие с разпоредбата на чл. 11
ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния
кодекс, в случая следва да бъдат приложени общите разпоредби на НК. Правната теория и
практиката еднозначно приемат, че давността представлява обстоятелство, изключващо
отговорността, т.е. разпоредбите на Наказателния кодекс досежно давността са приложими
и в административнонаказателното производство. Нещо повече, съдът приема, че
извършителят на административно нарушение не може да бъде поставян в по-
неблагоприятно положение от извършителя на престъпление. Това становище е застъпено и
в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВАС и ВКС.
В чл. 80 и 81 НК е уреден институтът на абсолютната погасителна давност за
извършено престъпление. Същата започва да тече от довършването на престъплението – в
настоящия случай не се спори, че нарушението е било извършено на 02.09.2018 г.
2
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК за престъпления, за които е предвидено наказание,
различно от лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност след
изтичане на три години, а съобразно ал. 4 на чл. 82 НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора посочения по-горе срок, т.е. давността за извършеното
административно нарушение е изтекла на 02.03.2023 г.
Ето защо съдът намира, че изобщо не следва да бъде обсъждано по същество
извършено ли е административно нарушение и правилно ли е квалифицирано то, а
електронният фиш – да бъде отменен и административнонаказателната преписка –
прекратена.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, включващи изплатено адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав приема, че възражението на наказващия орган за
прекомерност на това възнаграждение е основателно, доколкото делото не се отличава с
особена фактическа и правна сложност и е проведено едно съдебно заседания, на които
упълномощеният адвокат не се явява, поради което и следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минималния размер на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 400 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4874671 на ОДМВР С.
и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА ОДМВР- С. ДА ЗАПЛАТИ НА А. Х. Х. ЕГН ********** от гр. С.,
ул. „С. О.“ № 2, ет. 3 сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева / разноски в производството.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - С. област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3