Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260 002/11.08.2020г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на четиринадесети юли Година 2020
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 130 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от Е.Д.С., ЕГН **********,
адрес: *** против решение № 73/26.11.2019г. на Разградския окръжен съд,
постановено по т.д. № 122/2018г. в частта, в която е отхвърлен предявения от
нея иск срещу "ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер No 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов- заедно за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП на
04.07.2018г. за горницата над присъдените 40 000лв до първоначално
предявения размер от 110 000 лв., както и за присъждане на законна лихва
върху главниците за двата иска / за имуществени и неимуществени вреди/ за
периода от 04.07.2018г. до 26.11.2018г. включително, като неоснователни и
недоказани. Изложени са доводи за порочност на съдебния акт в обжалваната му
част, като е направено искане същият да бъде отменен и вместо него – постановен
друг, с който исковата претенция за неимуществени вреди бъде уважена в пълния й
предявен размер. Иска се да бъде присъдена и законна лихва върху главницата от датата
на увреждането – 04.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли
съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната му част
като правилно и законосъобразно.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за
установено следното :
Предявеният иск е
с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.
Предмет на
настоящото въззивно производство е предявената
от Е.Д.С. претенция срещу ответното
застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на горницата над 40 000лв до 110 000лв,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
за присъждане на законна лихва върху главниците от 40 000лв неимуществени
вреди и 4 751лв имуществени вреди за периода от 04.07.2018г. до
26.11.2018г.
По
установената по делото фактическа обстановка страните не спорят :
Процесното ПТП е осъществено на
04.07.2018 г. около 11:30 часа
в с. Самуил, община Самуил, област Разград по твърдяния
в исковата молба и описан в заключението на САТЕ начин : Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, собственост и управляван от И Х А, движейки се в посока
към ЖП прелеза на с. Самуил, нарушил правилата за движение по
пътищата, като навлязъл
в лентата за насрещно движение и ударил правомерно движещият се там лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № РР 9008 АМ, собственост на Е.Д.С. и управляван от съпруга й Г Н С. За извършеното сеяние срещу И Х А е образувано НОХД № 162/ 2019 г. по
описа на РС Исперих. С Протокол от 04.07.2019 г. по същото дело е одобрено
споразумение, с което подсъдимата И Х А се е признала за виновна в това, че на
04.07.2018 г. в с. Самуил при управление на лек автомобил „Фолксваген
Голф" с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ е нарушила правилата за движение: чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на повече от едно лице в това число и на ищцата Е.Д.С.,
изразяваща се в трайно затруднение движението на десен горен крайник, поради вътреставно счупване на
дясната раменна кост в областта на дясна лакетна
става и трайно затрудняване движението на левия долен крайник, поради счупване
на малкопищялната кост на лявата подколеница
в долната й трета. Деянието е
квалифицирано като особено тежък случай на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр.
3, б. „а“, пр. 2 и пр. 3 във вр. с чл. 342, ал. 1 във
вр. с чл. 129, ал. 2 от НК.
Не се
спори и за това, че за управлявания от И Х А лек автомобил „Фолксваген
Голф" с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ към момента на настъпване на ПТП е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника № BG/02/118001087136,
валидна от 10.04.2018 г. до 09. 04. 2019 г. Не
се спори и по получените от ищцата телесни увреждания, като много-фрагментна
фрактура на лакътна става в дясно, довело до трайно затруднение в движението на
десен горен крайник; травматичен шок, довел до разстройство на здравето,
временно опасно за живота й; контузията на бял дроб - травматичен бял дроб, довела до разстройство на здравето, временно
опасно за живота й.; нарушението на лъчевият и лакътният
нерв, довело до трайно затруднение в
движението на десен горен крайник; фрактура на външен пищял на ляв крак, довело до трайно затруднение в движението на
ляв долен крайник и постоперативен белег в областта на дясна лакътна става, с размер 12 см., който по своята същност
представя траен загрозяваш белег, както и фрактура на черепа в ляво темпорално,
съчетана травма на глава, гърди, корем, крайници, мозъчно сътресение, контузия
на корем, контузия на гръден кош, които в своята съвкупност се определят като
трайно затруднение на нормалните функции на тялото. Налице е и пост - травматичен стрес, изразяващ се в
нарушения на съня, нарушения на апетита, главоболие, фобиен
страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Според в.лице по СМЕ
моторният двигателен дефицит по отношение на засегнатия горен крайник няма да
бъде възстановен с времето, а по
отношение на останалите травми не се очаква пълно възстановяване.
Основният
спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, е за размера на
присъденото обезщетение. Според въззивницата той е
определен в разрез със събрания по делото доказателствен
материал, с установеното по делото физическо и психическо нейно състояние, перспективите за пълното й възстановяване,
както и в разрез с нейната възраст.
Това
оплакване съдът намира за частично основателно по следните съображения :
При
определяне размера на претендираното обезщетение
съдът следва да приложи принципа за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, по
отношение на който съществува трайна и безпротиворечива
съдебна практика, установяваща, че това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено
от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на
извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да
посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност.
В този смисъл следва да бъдат взети предвид : възрастта на пострадалата, видът,
характерът и степента на претърпените от нея травматични увреждане, състоянието
й
към момента на постановяване на решението; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними
ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна
способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика, както и общественото възприемане на справедливостта
на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този
вид обществени отношения се явяват
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в
действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Съдът следва да съобрази и размера на минималната работна заплата за страната за
2018г. – 510лв., както и показанията на разпитания по делото свидетел Димитър
Казаков, баща на ищцата, установяващи здравословното й състояние относно физическите й увреждания и
невъзможността й да се самообслужва, тъй като се подкрепят и от заключението на
приетата пред първата инстанция СМЕ.
С оглед на
всички горепосочени критерии съдът определя справедливо обезщетение на
претърпените от ищцата неимуществени болки и страдания в резултат на
претърпяното от нея ПТП в размер на 80 000лв., като намира, че до този
размер исковата й претенция следва да бъде уважена. В останалата си част искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
претенцията за присъждане на лихва за забава :
Установено
по делото е, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие по
застрахователна полица BG/02/118001087136 при ответника е заведена щета № ********** – ПТП от датата
на самия деликт - 04. 07. 2018 г. С писмо от 28.08.2018г.
застрахователят е уведомил процесуалния представител на ищцата да представи
допълнителни документи, като – влязъл в законна сила акт – присъда, решение или
споразумение по наказателно дело, или постановление за прекратяване на наказателно
производство, авто-техническа експертиза,
съдебно-медицинска експертиза и др., като е обвързал признаването от негова
страна на основание за изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение с представяне на доказателства за виновността на делинквента. Липсват твърдения и доказателства по делото
тези изисквания на застрахователя да са изпълнени.
В чл.497 ал.1 КЗ е предвидено,
че застрахователят дължи законна лихва
за забава върху размера на
застрахователното обезщетение,
ако не го
е определил и изплатил в срок, считано от
по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства
по чл.106 ал.3 КЗ /т. 1/ или изтичането
на 3-месечния срок по чл.496 ал.1 КЗ за произнасяне
по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл.106
ал.3 КЗ /т.
2/.
Настоящият
състав възприема изцяло мотивите на решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2273/2018 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията К Н, съгласно които по
реда на чл.106 ал.3 КЗ застрахователят може да изисква само онези доказателства
за обстоятелства, относими към основанието и размера
на претенцията, за които е налице обективна възможност за представянето им от
увреденото лице. В конкретния случай, искането на застрахователя за представяне
на акт, с който е приключено наказателното производство във връзка с процесното ПТП, е неизпълнимо, тъй като с тези
доказателства пострадалата не може да се снабди до изтичане на тримесечния срок
за произнасяне от застрахователя по чл.496 ал.1 КЗ. НОХД 162/19г. на РС Исперих
е прекратено със споразумение на 04.07.2019г. Освен това изготвените в
наказателното производство експертизи имат доказателствено
значение само за нуждите на наказателния процес и не обуславят произнасянето на
застрахователя по претенцията, който съгласно чл.499 ал.1 КЗ определя
обезщетението по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при смърт или телесни увреждания на физически лица, посредством
застрахователна експертна комисия при него.
С оглед
изложеното, искането на застрахователя за представяне на изготвени в
наказателното производство експертизи и на акта за приключването му не
представляват искане по реда и условията на чл.106 ал.3 КЗ, поради което в този
случай забавата на застрахователя настъпва, съгласно чл.497 ал.1 т.2 КЗ, с
изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ за произнасяне на застрахователя
по претенцията.
В същото
време на основание
чл.429
ал.3 КЗ вр. Чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ лихвите, които прибавени към
обезщетението за неимуществени вреди не надхвърлят застрахователната
сума, се явяват дължими от застрахователя не за собствената му забава,
а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл.429 ал.3 изр.2-ро вр. Чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования
по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната
дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са
в рамките на лимита на отговорност
на застрахователя, определен от размера
на застрахователната сума. В случая, поради липса на
други данни по делото, настоящият
състав приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 04.07.2018г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,
поради
което от този момент се дължи и законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.
Следоватално в тази й част въззивната
жалба е изцяло основателна и следва да бъде уважена.
С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски, както
следва :
На основание чл.38
ал.2 ЗАдв. вр. чл. 7 ал. 2
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адвокат
Х.Р.К. ***, със служебен адрес гр. Велико Търново, ул. Васил Левски № 3,
ет.1, адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 2 825лв за първа инстанция и 2 825лв за втора инстанция,
или общо 5 650лв.
Ответното
дружество е направило разноски за първа инст. в размер на 4 000лв, с
формиран извод за дължимостта им без ДДС и липса на
инициирано производство по чл.248 ГПК, + 102,60лв, или общо – 4 102,60лв.,
а за втора инст. – 3 600лв с ДДС, или общо за двете инстанции – 7 702,60лв.
С оглед изхода на спора му се дължат 2 013,73лв.
На
основание чл.78 ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград
3 390,04лв и по сметка на Варненския апелативен съд – 1 695,02лв.,
съобразно уважената част на иска, както и 1 136 лв. за разноски за заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещите лица.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 73/26.11.2019г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 122/2018г.
в частта, в която е отхвърлен предявения от Е.Д.С., ЕГН **********, адрес: *** иск
срещу "ЗД "БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
Лозенец, бул. Джеймс Баучер No
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов- заедно за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП на 04.07.2018г. за
горницата над 40 000лв до 80 000лв.,
за присъждане на законна лихва върху главниците за двата иска / за
имуществени и неимуществени вреди/ за периода от 04.07.2018г. до 26.11.2018г.
включително, като неоснователни и недоказани, както и в частта, в която Е.Д.С.,
ЕГН **********, адрес: *** е осъдена да
заплати на "ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер No 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум
Димитров Крумов- заедно разноски по
делото за горницата над 2 013,73лв до присъдените 2 145,12лв, като
вместо него
П О С Т А Н О В Я
В А :
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
Лозенец, бул. Джеймс Баучер No
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов- заедно ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.С., ЕГН **********,
адрес: *** още 40 000лв, представляващи обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди в резултат на претърпяно
пътно-транспортно произшествие на 04.07.2018 г. в с. Самуил, обл. Разград, причинено от И.Х.А., водач на лек автомобил,
марка „Фолксваген Голф" с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, за което има валидна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „Бул инс“
АД със застрахователна полица BG /02/118001087136,
ведно със законната лихва, считано от 04.07.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, както и ДА ЗАПЛАТИ законна лихва
върху главниците от 40 000лв и 4 751лв, считано от 04.07.2018г. до 26.11.2018г.
ОСТАВЯ В
СИЛА решението в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
Лозенец, бул. Джеймс Баучер No
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов- заедно ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х.Р.К. ***, със
служебен адрес гр. Велико Търново, ул. Васил Левски № 3, ет.1 на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 533 за първа инстанция и 2 825лв за
втора инстанция, или общо още 3 358лв.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район
Лозенец, бул. Джеймс Баучер No
87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов- заедно да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметката на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на още
1 600лв и още 536лв разноски по делото, за назначени експертизи, както и
по сметката на Варненския апелативен съд държавна такса 1695лв.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: