РЕШЕНИЕ
№ 13013
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20241110105115 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от 29.01.2024 г. от
Н. М. М. срещу **** АД, с предявени искове с правно основание чл. 439 от
ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сума от
общо 1 752.82 лв., представляваща главница в размер на 1 500.84 лв. за ***
услуги за периода 02.02.2011 г. - 10.06.2017 г., ведно със законната лихва в
размер на 251.98 лв. за периода 03.12.2011 г. до 10.06.2017 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 10.06.2017 г. по заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 8304/2017 г. на СРС, 60 с-в, поради погасяване по давност.
В исковата молба са налице твърдения, че по издаден на 10.06.2017 г. по
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8304/2017 г. на СРС, 60 с-в изпълнителен
лист в полза на **** АД било образувано изпълнителното дело №
20178630403034 на ЧСИ С. Х., като на ищцата била издадена покана за
доброволно изпълнение на 07.09.2017 г. Твърди, че на 07.09.2017 г. е
настъпила перемпция, поради което предвидената в закона тригодишна
давност за вземанията по изпълнителния лист е изтекла. Заявява, че в
тригодишен период от влизане на заповедта в сила на 02.03.2017 г. и
издаването на изпълнителния лист е започнала да тете тригодишна давност,
1
която е изтекла, като дори е изтекла и петгодишна давност. Към исковата
молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане като
доказателства за установяване на твърдените обстоятелства, както и се иска
изискване на изпълнителното дело № 20178630403034 на ЧСИ Сия
Халаджова за установяване на фактическите си твърдения.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника **** АД. Заявява, че оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
давността в случая е петгодишна, тъй като вземането е установено с влязла в
сила заповед за изпълнение, а и в хода на изпълнителното дело е предприемал
множество действия по принудителното му събиране, които са били от
естество да прекъснат изтичане на давността.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и
взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите по делото делото писмени доказателства по
приложеното изпълнителното дело № 20178630403034 на ЧСИ С. Х., рег. №
863 на КЧСИ, сред които издаден на 10.06.2017 г. по заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8304/2017 г. на СРС, 60 с-в, Н. М. М. е
осъдена да заплати на кредитора **** АД, сума от общо 1 752.82 лв.,
представляваща главница в размер на 1 500.84 лв. за *** услуги за периода
02.02.2011 г. - 10.06.2017 г., ведно със законната лихва в размер на 251.98 лв.
за периода 03.12.2011 г. до 10.06.2017 г., за което вземане е образувано изп.д.
№ 20178630403034 на ЧСИ С. Х., рег. № 863 на КЧСИ. В молбата от
29.08.2017 г. е поискано предприемането на изпълнителни действия, както и
възлагането по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ за извършването на такива
действия.
Впоследствие с постановление на ЧСИ от 07.09.2017 г. е наложен запор
на всички банкови сметки на длъжника.
На 17.05.2019 г. кредиторът **** АД е поискал с молба извършването на
конкретни изпълнителни действия, а със запорно съобщение от 02.10.2019 г.
съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на
длъжника в * – * ЕООД, както и е наложен всички банкови сметки на ищцата
до размера на процесните суми. От страна на *** АД запорът е признат и
сумите по банковата сметка са блокирани, т.е. запорът е реализиран. На
2
14.10.2019 г. запорът е признат и от страна на ЦКБ АД и сумата по банковата
сметка с произход трудово възнаграждение е блокирана до пълния размер, но
не е преведена на кредитора, тъй като месечното трудово възнаграждение е
под минималния размер.
Впоследствие с молба от 30.03.2021 г. и с молба от 17.02.2023 г.
кредиторът **** АД е поискал с молба извършването на конкретни
изпълнителни действия, а със запорно съобщение от 02.03.2023 г. съдебният
изпълнител е наложил запор на сметките на длъжника в Изипей АД, както и
запор на пенсията от НОИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Страните не спорят, че ищецът е бил длъжник на ответното дружество за
доставени *** услуги сума от общо 1 752.82 лв., представляваща главница в
размер на 1 500.84 лв. за *** услуги за периода 02.02.2011 г. - 10.06.2017 г.,
ведно със законната лихва в размер на 251.98 лв. за периода 03.12.2011 г. до
10.06.2017 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист на 10.06.2017 г.
по заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8304/2017 г.
на СРС, 60 с-в, въз основа на който е образувано изп.дело № 20178630403034
на ЧСИ С. Х., рег. № 863 на КЧСИ, както и че не я е заплатил, т.е. не се
оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителния лист към
момента на издаването му.
По отношение на допустимостта на иска съдът намира, че доколкото
ищецът оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми, поради
изтекла погасителна давност, искът се явява допустим.
По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване
по давност на вземането на ответника:
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане
действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
3
прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая давността е
прекъсната с депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 10.02.2017 г., а
и с влизане на 10.06.2017 г. на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 8304/2017 г. на СРС, 60 с-в, с което са установени
вземанията по заповедното производство. Следващите действия, които са от
естество да прекъснат давността са молбата от 29.08.2017 г. за
предприемането на изпълнителни действия, както и възлагането по реда на
чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ за извършването на такива действия, наложения запор
на 07.09.2017 г. на всички банкови сметки на длъжника, молба от 17.05.2019
г. кредиторът **** АД е поискал с молба извършването на конкретни
изпълнителни действия, запорно съобщение от 02.10.2019 г., со което
съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на
длъжника в *** ЕООД, както и е наложен всички банкови сметки на ищцата
до размера на процесните суми, които запори са признати от *** АД и ***АД,
молба от 30.03.2021 г. и молба от 17.02.2023 г., с които кредиторът **** АД е
поискал с молба извършването на конкретни изпълнителни действия, а със
запорно съобщение от 02.03.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор на
сметките на длъжника в *** АД, както и запор на пенсията от НОИ. В тази
насока следва да се има предвид, че според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по
т.д. № 2/2013 г. от 26 юни 2015 год., прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
4
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД, давността спира да тече докато
трае съдебният процес относно вземането, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
петгодишна, тъй като е установена с влязла в сила заповед за изпълнение,
която не е изтекла дори да беше тригодишна както твърди ищеца, тъй като
както беше посочено по – горе от страна на кредитора са предприети
множество действия, които са от естество да прекъснат давността.
Единствено за пълнота на изложението съдът намира, че следва да изложи
съображения защо в случая давността е петгодишна. Това е така, защото
заповедното производство е двустранно и влязлата в сила заповед по чл. 410
от ГПК се ползва със ползва със СПН. В тази насока следва да се има
предвид, че заповедта за изпълнение се връчва на длъжника, който има право
на възражение по реда на чл. 414 от ГПК и ако депозира такова, съдът дава
указание за предявяване на установителен иск. Липсата на възражение по чл.
414 от ГПК означава признание на длъжника на вземането на кредитора.
Следва да се има предвид, че целта на заповедното производство е да облекчи
и двете страни в процеса, т.е. както кредитора, така и длъжника и затова
последния не може да черпи единствено позитиви от това производство.
Именно затова може да се направи извод, че акта за безспорно вземане по
заповедното производство се ползва със СПН. Аргумент в този насока е и
разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от ГПК, според която длъжникът може да
оспори вземането по искове ред, само при наличието на нови, респ.
новооткрити обстоятелства или доказателства от съществено значение за
спора. В тази насока е и съдебната практика на ВКС /напр. решение №
50295/23.01.2023 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК по гр.д. №
1030/2022 г. на ВКС, IV ГО а и множество други, които са цитирани в
отговора на исковата молба, като в това решение е прието и че давност не
тече в хода на производството по чл. 439 от ГПК. Следователно от момента,
когато е поискано извършването на последното валидно изпълнително
действие започва да тече давност в размер на 5 години, която не е изтекла към
подаване на исковата молба на 29.01.2024 г. и предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и изричните претенции на страните, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв. за
5
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 439 вр. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от Н. М. М. ЕГН **********, със съд. адрес гр. Б., ул. С. № *, ет. *,
чрез адв. Н., срещу **** АД ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.
С., район К. с., **, бул. *** № *, ет. * и *, за признаване за установено, че Н.
М. М. не дължи на **** АД, сума от общо 1 752.82 лв., представляваща
главница в размер на 1 500.84 лв. за *** услуги за периода 02.02.2011 г. -
10.06.2017 г., ведно със законната лихва в размер на 251.98 лв. за периода
03.12.2011 г. до 10.06.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 02.03.2017 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8304/2017 г. на СРС, 60
с-в, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Н. М. М. ЕГН **********, със съд. адрес гр. Б., ул. С. № *,
ет. *, чрез адв. Н., да заплати на **** АД ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. С., район К. с., **, бул. * № *, ет. * и *, сумата 100 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6