№ 20182
гр. С., 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря М.И.Р
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20231110108290 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.12.2023 година град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С
Секретар Магдалена Рангелова
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 8290 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Т., с ЕГН **********, от гр.
С., ж.к. „Н.“, *********, против „Т.С” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, за
установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1
470,94 лв., представляваща главница за разходвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2014 г. до месец април 2016 г., сумата от 147,76 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2016 г., законната лихва върху
главницата, считано от 02.12.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 32,38 лв.
– държавна такса и сумата от 171,66 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 14.11.2022 г. по гр.д. № 70618/2016 г. по описа на СРС, 68
състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че срещу нея било образувано изп.д. № ************ г. по
описа на ЧСИ У.Д, с рег. № ***, действаща в района на СГС, въз основа на издаден
изпълнителен лист от 14.11.2022 г. по гр.д. № 70618/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, по
силата на който била осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 1 470,94 лв.,
представляваща главница за разходвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2014 г. до месец април 2016 г., сумата от 147,76 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2016 г., законната лихва върху главницата,
считано от 02.12.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 32,38 лв. – държавна
такса и сумата от 171,66 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че заповедта за
изпълнение, въз основа на която е бил издаден изпълнителен лист, е влязла в сила на
07.04.2017 г. Позовава се на изтекла погасителна давност, за което излага подробни
съображения. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „Т.С.“ ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявената искова претенция като неосноватална. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения. Твърди, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение била
влязла в сила, като срещу нея не било подадено възражение в законоустановения срок. Въз
основа на издадения изпълнителен лист в полза на „Т.С” ЕАД било образувано изп.д. №
************ г. по описа на ЧСИ У.Д, с рег. № ***, действаща в района на СГС, с което
действие била прекъсната давността. По време на насоченото принудително изпълнение
взискателят проявявал активност. Оспорва твърденията на ищцата за изтекла в нейна полза
2
погасителна давност. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, претендира
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 70618/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, се установява, че
на 09.01.2017 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, по силата на която Марияна Д. Т. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от
1 470,94 лв. за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
сумата от 147,76 лв. – лихва за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и
разноски по делото в размер на 32,38 лв. – държавна такса и 171,66 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, а Н. Д. Т. и е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 470,94 лв. за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата от 147,76 лв.
– лихва за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото
в размер на 32,38 лв. – държавна такса и 171,66 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На
14.11.2022 г. съдът е издал изпалънителен лист в полза на „Т.С.“ ЕАД въз основа на
влязлата в сила заповед на 07.04.2017 г., като върху последната е извършено отбелязване на
издадения изпълнителен лист.
От представения от ищеца заверен препис от съобщение за образуване на изп.д. №
************ по описа на ЧСИ У.Д, с рег. № ***, действаща в района на СГС, се
установява, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2022 г.,
издаден по гр.д. № 70618/2016 г. по описа на СРС, 68 състав.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че по повод
Молба с вх. № 3937 от 25.01.2023 г. на „Т.С.“ ЕАД с приложен изпълнителен лист от
14.11.2022 г., издаден по гр.д. № 70618/2016 г. по описа на СРС, 68 състав при ЧСИ У.Д е
било образувано изп.д. № ************ по описа на ЧСИ У.Д, с рег. № ***, действаща в
района на СГС.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
3
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че “Т.С.” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ответникът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който
имот притежава ищцата. Не се спори, че ищецът е бил потребител на топлинна енергия в
имот, находящ се в гр. С., до който се доставя топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационното отношение
между страните нормативна уредба, а именно: Наредба № 1 за ползване на топлинна
енергия, приетия впоследствие Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./,
ищцата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има
качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на
потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката. Съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни
от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача.
Съгласно ЗЕЕЕ /отм./ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово
разпределение е регламентиран в ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през
процесния период подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 112 от ЗЕЕЕ /отм./ общото
консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост, присъединена
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо
водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия за отопление е сумата
от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за
отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот, както и
стойността на топлинната енергия с оглед на влязлата в сила заповед по реда на чл. 410 от
ГПК.
По отношение на претендираната от „Т.С.” ЕАД главница, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния
давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението представлява задължение
за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, с предварително определен в Общите условия падеж, които имат
единен правопораждащ юридически факт, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо плащанията да са еднакви за
4
приложението на специалната кратка погасителна давност. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело
изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно влязла в сила заповед за
изпълнение на 07.04.2017 г. С уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл.
410 от ГПК започва да тече нова давност. Следва да се отбележи, че всяко от действията,
предприети от кредитора за принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл.
116, б. ”в” от ГПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече. От влизане в сила на заповедта на
07.04.2017 г. до издаване на изпълнителния лист на 14.11.2022 г. е изтекла петгодишна
давност, като в случая съдът служебно е издал изпълнителния лист и от влизане на
заповедта в сила до издаване на изпълнителния лист от съда заявителят – ответникът в
настоящото производство не е предприел никакви действия, включително не е потърсил да
получи изпълнителен лист, което се установява от приложеното дело.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „Т.С.”
ЕАД е погасено по давност за претендираната главница.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтокла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и обезщетенията за забава върху
главницата и разноските.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ищеца искане за
присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
намира същото за основателно, като в полза на същия бъдат присъдени направените
разноски в размер на 453,91 лв., от които: сумата от 72,91 лв. –платена държавна такса,
сумата от 1 лв. – такса за превод и сумата от 380 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В
конкретния случай съдът намира за неоснователно направеното възражение от
процесуалния представител на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК, при съобразяване с
фактимеската и правната сложност на делото, поради което същото следва да бъде оставено
без уважение. За пълнота следва да се посочи, че за разликата над 72,91 лв. до внесения
размер за държавна такса от 87,80 лв. е налице надвнасяне, като при поискване от ищеца
надвнесената сума може да бъде върната.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответното дружество
искане за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
5
от ГПК, съдът намира същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски
не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Н. Д. Т., с ЕГН **********, от
гр. С., ж.к. „Н.“, *********, против „Т.С” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, че Н.
Д. Т. не дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1 470,94 лв. /хиляда четиристотин и седемдесет лева
и деветдесет и четири стотинки/, представляваща главница за разходвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април 2016 г., сумата от 147,76
лв. /сто четиридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2016 г., законната лихва върху главницата,
считано от 02.12.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 32,38 лв. /тридесет и
два лева и тридесет и осем стотинки/ – държавна такса и сумата от 171,66 лв. /сто
седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ – юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 14.11.2022 г. по гр.д. № 70618/2016 г. по описа
на СРС, 68 състав, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Т.С” ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
”Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А.С.А, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. Т., с
ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „Н.“, *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
453,91 лв. /четиристотин петдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6