Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./10.09.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и
девети състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи септември
през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.Д.
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело №
11451 по описа на Варненски
районен съд за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила
от 01.01.2016г./.
Производството е образувано по искова молба подадена от Н.Г.Н., с настоящ
адрес:***, чрез адв. П.К.Р. ***, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД против ****, ****, със седалище и адрес на управление ***,
за осъждане на застрахователя да й заплати следните суми: сумата от 100 /сто
лева/, представляващи частичен иск от 2320 лева /две хиляди триста и двадесет
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди на л.а. марка „****" с per. ****, в следствие на виновно
причинено от ****, като водач на л.а. марка ****с per. ****, пътно - транспортно
произшествие, настъпило на 31.03.2019 г., дължимо по договор за застраховка
Гражданска отговорност при З. "Б.И." АД, сключен със застрахователна
полица № ****, валидна от 05.06.2018 год. до 04.06.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба /22.07.2019 год./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
63,16 лева /шестдесет и три лева и шестнадесет ст./, представляващи законна
лихва върху главницата от 2 320 /две хиляди триста и двадесет лева, за периода
от 17.04.2019 год. до 22.07.2019 год. /дата на завеждане на исковата молба/.
В исковата молба се твърди, че на 31.03.2019 г., в 14.30 часа, в гр. Варна,
на бул. „****" пред кръстовището с бул. „****" е реализирано ПТП
между л.а. марка „****" с per. ****, управлявано от собственика му- ищеца Н.Г.Н.
и л.а. марка ****с per. ****, управляван от ****. Твърди се, че според Протокол
за ПТП № ****год., че водачът на л.а. марка ****с per. **** поради движение с
несъобразена скорост, губи контрол над МПС и удря л.а. марка „****" с per.
****, като в резултат на пътния инцидент били нанесени множество щети по лекият
автомобил, собственост на ищеца. Твърди се, че ищецът предявява пред отвотното
дружество застрахователна претенция, чрез искане за оценка по застраховка
„Гражданска отговорност" на МПС до ответното дружество и изплащане на
обезщетение. Твърди, че въз основа на депозираното искане в ****, ****, била
заведена щета № ****год. и бил направен огледи на л.а. марка„****", като
били съставени описи на увредените елементи по МПС от 01.04.2019 год. и
05.04.2019 год. Твърди, че ответното дружество е описало като увредени: врата
на багажник - 1 бр. за подмяна и боя; панел з.л. /калник/ 5 вр. - 1 бр. за
подмяна и боя; колона зад. лява - 1 бр. за подмяна и боя; задно стъкло - 1 бр.
за подмяна; упл. лента з. стъкло - 1 бр. за подмяна; стъкло триъгълно з.д. вр.
/на калник/ - 1 бр. за подмяна; таван - 1 бр. средна деформация за боя; рамка
врати л. - 1 бр. средно степен на деформация и боя; ПВЦ кора на тонколона лява
над багажник - 1 бр. за подмяна; кора панел л. /декоративен панел за задно
триъгълно стъкло/ - 1 бр. за подмяна; задна врата л. - 1 бр. за боя; рамка
багажник горна; рамка багажник лява; стъкло триъгълно з.л.вр. /на панел/ - 1
бр. за подмяна.
Твърди, че на 01.04.2019 год. пред ответника е депозирано уведомление за завеждане
на щета от името на ищеца, с молба за изплащане на обезщетение, като са
посочени и съответните реквизити на банкова сметка. ***, че в **** била
заведена щета № ****год., но до настоящия момент няма произнасяне от страна на
ответника по заведената щета, респективно не е налице и плащане на търсеното
обезщетение.
Твърди, че след извършена справка в сервиз установил, че стойността за
възстановяване на повредените детайли по „****" с per. ****, е както
следва: врата на багажник - 1 бр. за подмяна и боя - 500 лева; панел з.л.
/калник/ 5 вр. - 1 бр. за подмяна и боя - 350 лева; колона зад. лява - 1 бр. за
подмяна и боя - 200 лева; задно стъкло - 1 бр. за подмяна - 200 лева; упл.
лента з. стъкло - 1 бр. за подмяна - 50 лева; стъкло триъгълно з.д. вр. /на
калник/ - 1 бр. за подмяна - 100 лева; таван - 1 бр. средна деформация за боя -
200 лева; рамка врати л. - 1 бр. средно степен на деформация и боя - 200 лева;
ПВЦ кора на тонколона лява над багажник - 1 бр. за подмяна - 100 лева; кора
панел л. /декоративен панел за задно триъгълно стъкло/ - 1 бр. за подмяна - 100
лева; задна врата л. - 1 бр. за боя - 80 лева; рамка багажник горна - 70 лева;
рамка багажник лява - 70 лева; стъкло триъгълно з.л.вр. /на панел/ - 1 бр. за
подмяна - 100 лева или на обща стойност 2 320 /две хиляди триста и двадесет
лева/.
Твърди, че от Протокол за ПТП № ****год. Се установява, че към дата на
инцидента л.а. марка ****с per. ****, управляван от **** е бил застрахован по
задължителна застраховка Гражданска отговорност в ****, **** по полица № ****,
валидна от 05.06.2018 год. до 04.06.2019 год.
Твърди, че потвърждение на това е налично и в Информационен център към Гаранционен
фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда.
Твърди, че на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, З. "Б.И." АД дължи на ищеца и законна лихва за забава, начислена
върху главницата. Щетата е заведена на 01.04.2019 год., респективно на
16.04.2019 год. е изтекъл законоустановения срок в който застрахователната
компания е следвало да се произнесен по щетата, тъй като от заявителя не са
били изисквани допълнителни документи. Дължимата лихва върху главницата от 2
320 лева, за периода от 17.04.2019 год. до 22.07.2019 год. /дата на завеждане
на исковата молба/ е в размер на 63,16 /шестдесет и три лева и шестнадесет ст./
В проведено открито съдебно заседание на 01.09.2020г.
ищецът, чрез процесуален представител отправя искане за изменение на предявения
частичен иск за имуществени вреди по размер, чрез неговото увеличаване на
осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 100лв., на сумата от 400 лв., както и
за намаляване на предявения акцесорлен иск от първоначално предявения частичен
размер от 52,38лв., на сумата от 10,78лв. Съдът допусна направеното изменение
на ИМ. В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковите
претенции.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с
който ответника Застрахователна компания „****" АД поддържа становище за
недопустимост и неоснователност по размер на исковите претенции. Оспорват се
процесуалните предпоставки за предявяване на иск, доколкото не е изпълнена
процедурата по предявяване от ищеца на застрахователна претенция директно пред
застрахователя. Не се оспорва наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с
виновния водач. Оспорва се ПТП да се дължи на виновно поведение от страна на
застрахования водач, както и да са налице причинно-следствени връзки между ПТП
и твърдените от ищеца увреждания. Оспорва се издадения от полицейски служители
констативен протокол за ПТП. Твърди се съпричиняване на вредите от страна на
ищеца, който според ответното дружество в момента на възникване на ПТП е
управлявал не лек автомобил марка „****" с per. ****, а мотоциклет, чиято
пазарна стойност била по-ниска от претендираната. Изтъква се, че в случая е
налице тотална щета, но не са представени доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Като писмени доказателства по делото бяха представени
и приети:
Протокол за ПТП № ****год.; Справка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност"; Свидетелство за регистрация част 1 № *********;
Уведомление за завеждане на щета; Опис от 05.04.2019 год. по щета № ****; Опис от 01.04.2019 год. по щета № ****
/допълнителен/; Първоначален опис по щета № ****, калкулация
на щета № ********** от 01.04.2019 г., приемо-предавателен протокол №
30/10.04.2019 г., писмо изх.№ ОК-253743/24.04.2019 г., оценки на МПС, ценова
листа, сертификат ЗК № ****, уведомление за щета № **** от 01.04.2019 г.,
свидетелство за управление на МПС № *********, свидетелство за регистрация ІІ
част - № *********, контролен талон № 3784888, протокол за ПТП № 1079311,
проверка за сключена застраховка“Гражданска отговорност“ към дата 01.04.2019
г., уведомление за необходими документи, опис на щета № 3 от 01.04.2019 г.,
уведомление за необходими документи от 01.04.2019 г., данни за МПС от
05.04.2019 г., опис на щета № 2 от 01.04.2019 г., опис на щета № 4 от
05.04.2019 г., калкулация на щета № **** от 01.04.2019 г., 7 стр. снимков материал.
От представеното по делото свидетелство за регистрация част
І №********* се установява, че автомобил
марка „****" с per. ****, е собственост на Н.Г.Н..
От приложен по делото Констативен
протокол за ПТП №1079311 от 31.03.2019г., изготвен по полицейски служител
ппи Пътна полиция прли ОДМВР-Варна се установява, че на посочената дата л.а.
марка ****с per. ****, управляван от **** е предизвикал ПТП на ****, веднага
след кръстовището в сул.“****“, по посока ****в гр.Варна, вследствие на което
са нанесени материални щети на лек автомобил
марка „****" с per. ****.
Предвид липсата на оспорване от ответната страна на
валидно сключено застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
****с per. **** съдът приема, че такава е била
налична и съответното ответната страна е била обвързана с полица
по Гражданска отговорност № ****, валидна
от 05.06.2018 год. до 04.06.2019 год.
От приложено по делото Уведомление подадено от ищеца за
необходимите документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска Отговорност“, в ответното дружество е
била заведена щета №****. От текста на Уведомлението е видно, че всички
необлходими за обработване на щетата документи са били предадени от ищеца.
Видно от Описи и калкулация по щета №**** са били увредени следните детайли на автомобила на
ищеца - врата на багажник - 1 бр. за подмяна и боя; панел з.л. /калник/ 5 вр. - 1 бр. за подмяна и боя;
колона зад. лява - 1 бр. за подмяна и боя; задно стъкло - 1 бр. за подмяна;
упл. лента з. стъкло - 1 бр. за подмяна; стъкло триъгълно з.д. вр. /на калник/
- 1 бр. за подмяна; таван - 1 бр. средна деформация за боя; рамка врати л. - 1
бр. средно степен на деформация и боя; ПВЦ кора на тонколона лява над багажник
- 1 бр. за подмяна; кора панел л. /декоративен панел за задно триъгълно стъкло/
- 1 бр. за подмяна; задна врата л. - 1 бр. за боя; рамка багажник горна; рамка
багажник лява; стъкло триъгълно з.л.вр. /на панел/ - 1 бр. за подмяна. От
прилрожената калкулация на щета е видно, че ответното дружество е определило
размер на застрахователно обезщетение от 972,72лв.
С писмо ответното дружество е заявило на ищеца, че
застрахователно обезщетение ще му бъде изплатено при представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на процесното МПС.
По искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства,
чрез разпита на полицейския служител обслужил ПТП и изготвил Констативния
протокол – св.
Д.И.Д.. В показанията си св.Д. заявява, че на 31.03.2019 г. са
били изпратени чрез дежурния, на бул.“Х. ***, където е настъпило ПТП. На място
установили лек автомобил фолксваген, който навлизайки в кръстовището с
несъобразена скорост, губи контрол, преминава точно до бензиностанция „Бенита“,
преминава през разделителните мантинели, съответно и през бордюра в платното за
насрещното движение и блъска изчакващия в насрещна посока лек автомобил.
Виновният водач обяснил, че е изфорсирал колата и е загубил управлението й.
Твърди, че са били налице нанесени щети и върху металните мантинели.
Съдът приема, че процесното
пътно-транспортно произшествие е настъпило по време на действие на
горепосочената застрахователна полица и ответното дружество се явява пасивно
легитимирано по предявения иск.
Видно от заключението на вещото лице А.А. по приобщената
към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, на 31.03.2019год. в 14.30часа в гр.Варна на
бул."Х. Смирненски" пред кръстовището с бул."****"
е реализирано ПТП с л.а. „****", с per. №В7414СТ, управлявано от
собственика му Н.Г. Нколов и л.а. марка ****с per. №****, управляван от ****.
На горепосочената дата и място, в лява лента, в спряло
състояние при червен светофар пред кръстовището се е намирал л.а. ****.
Водача на тоя автомобил докато изчаква, да светне зелен сигнал на светофара, за да продължи
движението си в желаната посока наляво е блъснат отзад и отлявата страна от
л.а. ****с per. №В 8658НН, управляван от ****. Първо се
блъска в бордюра, преминава през него и изкъртва металния парапет, след което
продължава движението си удряйки л.а **** пред него. Вещото лице установява, че вследтвие на удара на л.а. „****", с per. №В7414СТ са нанесени следните увреждания: деформации по багажна и задна лява врати, заден ляв панел, таван купе и
са счупени-задно стъкло на багажната врата и триъгълните стъкла над калника. Вещото
лице заключава, че пазарната стойност на необходимите части консумативи и труд
за отремонтиране на причинените вследтвие процесното ПТП увреждания е в размер
на 2335
лв. В същото време заключава, че остатъчната стойност, според годините на експлоатация/над 25години/ до
настъпването на ПТП е 2 190лева, съгласно Приложение №2 към чл.15, ал.4
отНаредба 24 зазадължителното застраховане по чл.249 от Кодекса на
застраховането и на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС, приета с решение №52-Н на Комисията за финансов
надзор. Вещото лице приема, че пазарната стойност на автомобила, според
техническото му състояние и пазарно предлагане в регион Варна е в диапазона от
900-1000 лева.
Безспорно установените факти и обстоятелства относно
настъпването на пътно-транспортното произшествие описани в изготвения от
полицейски служител Констативен протокол за ПТП, заключението на вещото лице по
възложената САТЕ, дават на съда да приеме, че именно по описания механизъм е
възникнало ПТП, както и че вина за възникването му има единствено въдача на
застрахования автомобил, който е нарушил категорични императивни разпоредби на
ЗДвП.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира,
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 432 от КЗ законът признава в полза
на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Към
процесната дата между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка ****с
per. ****, е било налице действително застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС е бил
обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви
прекия иск по чл.432 от КЗ.
За
ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило
вследствие на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка ****с
per. ****, който
е извършил нарушение на ЗДвП, като е бил длъжен при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, на не е
спазил тези изисквания, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като не е успял да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което
управлявал и е блъснал лек
автомобил марка „****“ с per. ****
– собственост на ищеца.
Съдът приема за безспорно установен както механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, така и вината за него.
Вследствие на произшествието
пострадалият лек автомобил е претърпял вреди, които следва
да бъдат възстановени на ищцовата страна.
С
оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникването на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а
именно че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което са били причинени увреждания на лекия автомобил,
собственост на ищцата, поради което предявеният иск за обезщетяването им е
доказан по основание. Дължимото от ответника
застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено
друго, то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и
чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките вреди. Размерът на застрахователното обезщетение се определя
в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност.
Съгласно чл. 390 ал.
1 и 2 от КЗ, преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна
услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство.
По смисъла на ал. 3 тотална щета
на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения
способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа
фактура, при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна
оценка при изплащане на парично обезщетение. В съдебната практика се приема, че действителната вреда към дена на
настъпване на застрахователното събитие е по-малката от двете суми – стойността
на ремонта или стойността на тоталната щета. Това произтича от икономическата
обусловеност на законовите разпоредби, тъй като вредите при тоталната щета са
ограничени до размер на стойността, за която може да се получи вещ от същото
качество /пазарната стойност на автомобила/, т.е. ако стойността за
възстановяване на същата вещ е близо до или над пазарната стойност на
автомобила, е по-целесъобразно и икономически обосновано да бъде заменена
старата вещ с нова от същото качество, вместо да бъдат влаган средства за
възстановяването й. Поради това и тази стойност определя действителните вреди
на увреденото лице. Дали увреденото лице ще избере
икономически по-целесъобразното възстановяване на вредите чрез замяната на
старата вещ с нова или не /както е в настоящия казус/, е въпрос на личен избор,
който няма отношение към отговорността на застрахователя. Същият е ограничен в обхвата на дължимото обезщетение до реалните
вреди по пазарна стойност на автомобила.
В конкретния казус от
доказателствата по делото се установява, че е налице тотална щета, доколкото
стойността на ремонта надвишава пазарната стойност на автомобила, поради което
ответникът дължи обезщетение в размер на тоталната щета или сумата от 1000лв., изчислена от вещото лице.
Освен това, доколкото застрахователят дължи обезщетение
за действителните вреди, той може да приспадне от застрахователното обезщетение
стойността на онези части от автомобила, които не са увредени и са годни за
по-нататъшна употреба. Това приспадане обаче следва да се извърши само, ако
бъде установено действително съществуването на такива запазени части и тяхната
стойност. Същите не могат да бъдат определяни като процент въз основа на
нормативен акт или въз основа на предварително съглашение в застрахователния договор,
тъй като подобна уговорка противоречи на изискването за заплащане на
действителната стойност на щетите. Доказателствената тежест за установяване
съществуването на такива части и тяхната стойност по силата на чл. 154 от ГПК
се носи от застрахователя. В случай, че не са ангажирани такива доказателства,
съдът не може да извърши прихващане срещу дължимото се обезщетение само въз
основа на клаузи от застрахователния договор и приложимите към него общи
условия. Съдът приема, че не се установиха твърдяните от ответника останали от
автомобила части, които да могат да бъдат ползвани. Предвид факта, че не е
извършвало оглед на същия, вещото лице в с.з. заявява, че е изготвило
заключението си единствено на база описите от застрахователите, но не е
запознато дали автомобила е отремонтиран, както и дали са били останали здрави
части от него. От събраните по делото доказателства се установява, че
автомобилът е бил обект на няколко огледа от страна на застрахователя. Въпреки
това застрахователят не е съставил опис на запазените части, поради което би
следвало да понесе неблагоприятните последици от това, че същите не могат да
бъдат установени в настоящото производство.
Поради това съдът намира, че за процесния автомобил не може да бъде
установено дали са останали здрави части, чиято стойност да бъде приспадната от
дължимото обезщетение.
С Решение № 44/02.06.2015 год. по т.д.
№ 775/2014 на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че при тотална щета „дължимостта на
обезщетението по чл.208 ал.1 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл.193
ал.3 КЗ /отм./, предпоставка за изплащане от
застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т.е.
изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не
установяването на задължението по съдебен ред. Плащането
от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно
производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има
значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на
претенцията за главницата (застрахователно обезщетение)”. Същото е възприето и в Решение № 59/12.06.2015 год. по т.д. № 1256/2014 на ВКС, ТК, ІI т.о.
Съдът приема, че по въпроса за
овехтяването е налице трайна съдебна практика, че начинът на изчисление на
вредите по методиката на приложимата Наредба /където е предвидено изчисляване
на овехтяване/ е
определяне на минимална долна граница на обезщетенията, дължими
от застрахователите, в случаите, когато не са представени надлежни
доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз, т.е. доказателства
за действителните вреди.
Дължимото от застрахователя обезщетение на ищеца за процесния автомобил в
случай е в размер на действителната пазарна стойност на автомобила 1000лв. Предвид
частичната искова претенция, съдът приема, че иска следва да бъде уважен в предявения
размер на 400 лева, ведно със законната лихва, считано от депозиране на
ИМ-22.07.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
По
акцесорния иск:
Ищецът е
предявил иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер
на 10,78лв. върху сумата от 400лв., дължима от 17.04.2019г. – датата на която
ответника е изпаднал в забава за плащане, след подаденото уведомление, до
22.07.2019г. Съгласно част четвърта, дял
втори, Застраховане срещу вреди, общи изисквания за договорите за застраховане
срещу вреди, в чл. 390 е предвидено, че преди изплащане на
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство,
регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета. Пак в
горепосочените части на КЗ, Глава 41, застраховане на гражданска отговорност,
според чл.429 ал.2 в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и 1. пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал.1 т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Според Част
пета, дял Втори – Гражданска отговорност на автомобилистите, чл. 497
от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 ал.3; 2.
изтичането на срока по чл. 496 ал.2
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106 ал.3.
С
оглед горепосочените разпоредби на кодекса разрешението, което следва да се
даде в конкретния случай е следното: Застрахователят
дължи лихва за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане. Деликвентът по ГО дължи лихви от увреждането съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД, но застрахователят предвид чл. 429 ал.3 от
КЗ е ограничен в началния момент от по-ранната от двете дати като в случая е
релевантна тази на предявяване на претенция от увреденото лице към
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ и срока на произнасяне –
15 дневен. От друга страна предвид чл. 497 от КЗ, относимо към изпадане в забава на застрахователя е и
обстоятелството дали същият е изискал документи от увреденото лице по чл. 106 ал.3 от КЗ /както в
конкретния казус/. Тъй
като се касае за тотална щета на МПС и предвид мястото на разпоредбата на чл. 390 от КЗ в Част Четвърта Застрахователни договори, общи изисквания
към договорите, то застрахователят изпада в забава от момента, в който
увреденото лице е представило доказателства за дерегистрация на МПС.
Писмените доказателствата в първоинстанционното производство сочат, че застрахователят е уведомил застрахования за определяне на обезщетението при условия на „тотална щета“ с писмо изх. № 253743/24.04.2019 г. и необходимост от представяне на доказателства за снемане от отчет на МПС. По делото не са представени доказателства за прекратяване на регистрацията на процесното МПС.
Следователно няма данни застрахователят да е узнал за изпълнение на задължението по чл. 390 от КЗ в момент преди завеждане на претенцията за главница, а и към ИМ не е представено доказателство за дерегистрация и подобни твърдения от ищеца липсват. Самият ищец в настоящото производство не е ангажирал доказателства за установяване датата на уведомяване на застрахователя за оборване възраженията на ответника.
Следователно и до момента на депозиране на ИМ, по която е образувано настоящото производство забава на застрахователя за изплащане на обезщетението не се доказва, поради което претенцията за присъждане на лихва е в цялост неоснователна и искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и направените искания от двете страни за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищцецът е представил списък с разноски по чл.80 ГПК, според който претендира разноски в размер на 904 лева, депозит за САТЕ в размер на 152 лева, държавна такса от 102 лева, депрозит за разпит на свидетел от 30лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 620 лева, от които за главмния иск сумата от 320лв. и сумата от 300лв. за акцесорния иск. Съдът намира за основателно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, доколкото за стойността на главната искова претенция, според Наредба №1 се следва минимално възнаграждение в размер на 300 лева. Освен това съдът намира, че ответника не следва да репарира разноски, които не представляват разноски за производството, а именно банкови такси, както и разноски по отхвърлените искови претенции за адв.възнаграждение и държавна такса.
Ва ответника също се следват разноски съобразно отхвърлената част от
исковите претенции в размер на.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ****, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Г.Н.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща частичен иск от
сумата от
2320 лева - обезщетение за имуществените
вреди, изразяващи се в увреждане на рамка багажник-горна, рамка багажник-лява, стькло задна лява
врата, врата багажник, панел заден ляв калник, колона задна лява, задно стъкло,
уплътнителна лента задно стъкло, стъкло задна дясна врата,таван купе, рамка
врата лява, рускора на тонколона лява над багажник, кора панел ляво стъкло,
врата задна лява, на л.а. марка „****" с per. ****, в резултат на ПТП настъпило на
31.03.2019 г., в 14.30 часа, в гр. Варна, на бул. „****" след кръстовището
с бул. „****“, по вина на водача на марка ****с per. ****, който към датата на
инцидента е бил застрахован по Договор за застраховка ”Гражданска отговорност”
по полица № ****, валидна от 05.06.2018 год. до 04.06.2019 год. в „****“ АД, ****,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска - 22.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Г.Н., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД против З. „Б.и.“ АД, ***
иск за заплащане на сумата от 10,78 лв./десет лева и 78 стотинки/ представляваща лихва за
времето от 17.04.2019г. – датата на която
ответника е изпаднал в забава за плащане, след подаденото уведомление, до
22.07.2019г., начислена върху сумата от 400лв., като дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „ГО” № ****, валидна от 05.06.2018 год. до 04.06.2019 год., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ****, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Г.Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 525,28
лв. /петстотин двадесет и пет лева и 28
стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част
от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. „Б.И.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление ***,38 лв. /тринадесет лева и 38 стотинки/, представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд. Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: