Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 08.10.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в открито съдебно заседание
на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 12164 по
описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Част
втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по постъпила въззивна
жалба от „Б.Е.“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 373310 от
28.03.2018 г., постановено по гр. д. № 71582/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 124
състав, с което е уважен предявеният от Ч.И.Г. срещу „Б.Е.“ АД иск, по реда на
чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че „Б.Е.“ АД дължи на Ч.И.Г.
сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB 852 на
24.07.2016 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
20.06.2016 г. по гр. д. № 50875/2016 г. на СРС, 124 състав.
Въззивникът
излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
решението. Твърди, че не са налице предпоставките за заплащане на търсеното
обезщетение съгласно Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и на
Съвета относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Излага
доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил представения от ищеца рапорт за
технически услуги след удар от птица в корпуса на самолета. Сочи, че ударът от
птица представлява извънредно обстоятелство по смисъла на Регламент № 261/2004
г. на Европейския парламент и на Съвета. Възразява, че съдът не е указал на
ищеца да докаже обстоятелството, че същият се е явил за полета по параметри,
определени в Регламента, което е елемент от фактическия състав за пораждане на
право на обезщетение. Прави доказателствено искане за приемане на превод на
български език на доказателство - протокол за повреда. Искането към съда е да
отмени решението и да се отхвърли изпяло исковата претенция.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
Ч.И.Г., чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в който моли за
оставяне без уважение на подадената жалба и потвърждаване на решението. Излага
доводи, че ответникът не е представил доказателства за наличие на извънредни
обстоятелства, както и че сблъсъкът с птица не е извънредно обстоятелство,
доколкото касае дата, различна от този на процесния полет. Поддържа, че
явяването му навреме за полета се доказва от представената по делото бордна
карта. Претендира разноски.
В открито
съдебно заседание, въззивникът редовно призован, чрез надлежно упълномощен
представител - юрк. Я.И.Я., поддържа жалбата и излага доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна. Сочи нови
доказателства.
В открито
съдебно заседание въззиваемата страна, чрез представителя си по пълномощие –
адв. Б.Б.М.от САК, оспорва въззивната жалба. В хода на устните състезания
пледира за оставяне без уважение въззивната жалба. Претендира разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното
производство е събрано ново доказателство – представения от въззивника в превод
на български език протокол за повреда.
Софийският
градски съд, в настоящия си състав, като взе предвид подадената въззивна жалба
и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните към спора правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл.269, изр.2
от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т.1 от Тълкувателно
решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
І. По
валидността на обжалваното решение.
Обжалваното
решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен
вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
ІІ. По
допустимостта на обжалваното решение.
Решението е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на иска, а съдът се е произнесъл именно по
предявения установителен иск, с който е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
ІІІ. По
съществото на спора съдът приема следното:
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Събраното от настоящата
въззивна инстанция ново доказателство по смисъла на чл.266 от ГПК не променя
така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно,
като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Не се спори
между страните, а от приетите от районния съд писмени доказателства се
установява, че ищецът е сключил договор за превоз на пътници по въздух с
ответника за дестинацията Лондон - София, за 24.07.2016 г., както и, че полетът
е бил извършен от ответника с повече от тричасово закъснение.
Съгласно
приетото от въззивната инстанция ново писмено доказателство - протокол за
повреда, в превод на български език (лист 8-11 от делото), на 23.07.2016г., за
въздухоплавателно средство тип А 320-214 на земя, е направено описание на
повреда на гондола на двигателя, като в краткото изложение е посочено, че след
удар с птица в двигател № 1 са открити две повреди по вътрешния панел на дясната
горна створка на реверса, като вредите са извън допустимите граници съгласно
ръководството за техническо обслужване на въздухоплавателно средство (АММ) и
ръководството за ремонт на конструкцията на планера. Направено е искане за
становище дали повредата може да бъде оставена в настоящото си състояние за 50
летателни цикъла, докато бъде заменена створката. Искането за становище е
отправено от гр. Бургас до „Р.И.“, дъщерно дружество на „Г.К.“. Видно от
запитването, следващият планиран полет е на 23.07.2016г. Посочен е запитващия
оператор „Б.Е.“ и лице за контакт. По делото не е представено становище по
направеното запитване.
Предявен е установителен
иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.7, §.1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента).
С обжалвано
решение от 31.08.2017 г., постановено по гр.д. № 71 582/16 г. по описа на
Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 124 състав, съдът е признал за
установено по определен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 7
от Регламента и е признал за установено, че „Б.Е.“ АД дължи на Ч.Г. сумата от 400 евро – обезщетение за
закъснение на полет FB 852 на 24.07.2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.06.2016 г. по гр.д. № 50875/2016г. на СРС,
124 състав, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 350.00 лева –
разноски по делото, както и 325.00 лева – разноски в заповедното производство.
При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да
разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Настоящата
въззивна инстанция споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника и за размера на дължимото обезщетение,
като на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
обжалвания съдебен акт констатации.
Доводите във
въззивната жалба са свързани с твърдения за неправилност на обжалваното решение
по отношение на преценката на събраните по делото доказателства. Същите са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Съдебният състав
приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/
261/2004, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от
Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на
територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма
спор между страните, че „Б.Е.“ АД е „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на
легалната дефиниция на чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който
изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от
името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл.7, §.1, б. „б“ от Регламента, при прилагането на
този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички
полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети
между 1500 и 3500 километра.
По отправено
преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ № 261/2004,
СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и
С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване (съгласно чл. 633 от ГПК), че
членове 5, 6 и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите
на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа (в смисъла, че са достигнали до своя краен
пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на
пристигане по разписание).
Страните не
спорят, че ищецът е сключил договор за превоз на пътници по въздух с ответника
за дестинацията Лондон - София, за 24.07.2016 г. и, че полетът е бил извършен
от ответника с повече от тричасово закъснение. Разстоянието между летище Хийтроу,
Лондон, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия до летище София,
Република България, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е 2 045 км. Следва,
че съдът следва да съобрази приетото тълкуване по съединени дела С-402/2007 и
С-403/2007.
Следва да се
отбележи, че в случаите на възникнало правоотношение при условията на договор
за въздушен превоз, няма пречка увреденият да търси обезщетение за вредите по
правилата на деликта, независимо от наличието на договорно неизпълнение, тъй
като между фактическите състави на двата вида отговорност няма покриване.
Договорното неизпълнение от страна на длъжника накърнява позитивния интерес на
кредитора, тъй като неблагоприятните последици се дължат на неосъществяването
на обективно полезна, очаквана и дължима промяна, докато нарушеният от деликта
интерес на кредитора е интересът от отсъствие на промяна в действителността –
негативен интерес (напр. при злополука). Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 год. на ВКС по
тълк. дело № 4/2012 год., ОСГТК, неизпълнението на договорно задължение може да
е основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
В настоящия
случай е несъмнено, че е накърнен позитивният интерес на ищеца, тъй като
опериращият въздушен превозвач „Б.Е.“ АД не е осъществил полета по дестинацията
Лондон – София на 24.07.2016 г. при предварително очертаните параметри,
отнасящи се до времето за излитане и на пристигане, т.е. при условията на
договора за превоз. Превозвачът е могъл да предвиди още към момента на
възникване на правоотношението, че евентуалното закъснение на полета с повече
от три часа ще причини на пътника Ч.Г. неудобство и загуба на време (имащи
характер на неимуществени вреди). Следва да се има предвид и, че в Решение на
СЕС от 07.03.2018 г. по съединени дела С-274/2016, С-447/2016 и С-448/2016, е
прието, че чл. 5, т. 1, б. „А“ от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в
смисъл, че понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на тази разпоредба
обхваща иск за обезщетение поради голямо закъснение на свързващ полет, предявен
от пътниците във въздушния транспорт на основание Регламент /ЕО/ № 261/2004
срещу опериращия въздушен превозвач, с когото засегнатия пътник няма сключен
договор. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че отговорността на
опериращия въздушен превозвач за изплащане на обезщетенията, предвидени в чл. 7
от Регламента, следва да се квалифицира като договорна, а не като деликтна. Размерът
на дължимото обезщетение за причинените вреди от неизпълненото договорно
задължение на превозвача е предварително определен в Регламента (400 евро),
като по своето правно естество представлява законна неустойка.
Спорно между
страните е обстоятелството дали ищеца се е явил при спазване на посочените в Регламента
часове на мястото за регистрация. С оглед събраното по делото и неоспорено писмено
доказателство – бордна карта, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно
това възражение на въззивника. От въззивника не са представени доказателства от
които да се установи, че Ч.Г. е закъснял при явяването за регистрация, с което
да обори установеното с бордната карта.
Неоснователно е
и възражението на ответното дружество, направено с отговора на исковата молба,
за наличие на извънредно обстоятелства за закъснение на полета. Въведеното възражение
е правоизключващо, основаващо се на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, който
постановява, че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства. Въздушният
превозвач не дължи заплащане на обезщетение, в случаите, когато отмяната,
респективно закъснението продължило три и повече часа по причина на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. Посочени са предпоставките за изключване отговорността
на превозвача: наличието на извънредно обстоятелство и вземането на всички
необходими мерки. За да бъде налице извънредно обстоятелство следва случилото
се да не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния
превозвач и поради естеството и произхода му да се намира извън ефективния
контрол на същия. В тази връзка са наведени твърдения за „сблъсък с птица“ при
един от предхождащите полети, извършвани със същия летателен апарат на 23.07.2016г.
Настоящата съдебна инстанция намира, че посочената от ответника причина за
закъснение на полета – „сблъсък с птица“ освен, че не е доказана, не отговаря и
на даденото задължително тълкуване на термина „извънредни обстоятелства“ по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, с решението по съединени дела C-402/07 и
C-432/07 на Съда на Европейските общности. Следователно не е налице първата от
кумулативно необходимите предпоставки за отпадане на отговорността на
превозвача - проблемът да произтича от събития, които поради своето естество
или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвача. Дори да се приеме, че е „извънредно обстоятелство“, то по
делото не са ангажирани доказателства относно наличието на втората предпоставка
– взимането на всички разумни мерки за преодоляването му.
Други възражения
във въззивната жалба не се излагат, а въззивният съд не установи да е допуснато
нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на оспореното
първоинстанционно решение.
При така
изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни
изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Предвид цената
на предявения иск, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен
акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
ІV. По
разноските:
Разноски във
въззивното производство са претендирани своевременно от страната, която има
право на такива при този изход от спора, поради което съдът дължи произнасяне
за разноските пред СГС. Видно от представеното доказателство и списъка по чл.
80 от ГПК, във въззивното производство въззиваемият е направил разноски в размер от 300 лева (лист 31-32
от делото) – реално платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Съдът намира за неоснователно
заявеното от представителя на въззивника възражение за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, тъй като заплатеният адвокатски хонорар от 300 лева е в
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените
съображения въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата
от 300 лв., представляваща разноски за един адвокат по делото пред въззивната
инстанция.
Така мотивиран и
на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
съдебно решение № 373310 от 28.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 71582/2016 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО,
124 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на Ч.И.Г., EГH **********, със съдебен адресат:
адв. А.Н.И. ***, сумата от 300 (триста) лева - разноски по въззивно гр.
дело № 12164/2018г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./