№ 424
гр. гр.Несебър, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20242150100753 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 6123/03.07.2024 г.
на В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, чрез адвокат С. К. от АК - Варна, със
съдебен адрес: гр. ***, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от Д.Н. и И.В.В., с която и след прието изменение
по размер от 18.11.2024 г. се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за
потребителски кредит № 758013/17.05.2019 г. между страните на основание чл. 22 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, евентуално – да прогласи
нищожността на клаузата на чл. 5 от същия на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 2210 лева, евентуално –сума в размер на 1578,50 лева
/такса за предоставяне на гаранция/, с която ответникът се обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски.
Излагат се твърдения, че ищецът сключил Договор за потребителски кредит №
758013/17.05.2019 г. с „Ф.Б.“ ЕООД, по който усвоил изцяло главница в размер на 2050
лева. На основание чл. 5 от договора кредитът бил обезпечен с поръчителство,
предоставено от „Ф.Б.“ ЕАД, като уговорката не подлежала на отмяна, нито от
кредитополучателя, нито от предоставящия обезпечението, а договорът за
поръчителство бил сключен на същата дата, на която се сключил кредита.съгласно
договора за поръчителство кредитополучателят се задължил да заплати „такса за
предоставяне на гаранция“ по кредита в размер на 1578,50 лева. Аргументира се
нищожност на договора за кредит изцяло, като се твърди, че таксата за предоставяне
на гаранция не е била включена като разход при изчисляването на ГПР по кредита,
което съставлява нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е води съгласно чл. 22 от
ЗПК до недействителност на кредита, като на връщане е подлежала само
предоставената в заем главница. В тази връзка се твърди, че с погасяването в цялост на
кредита на 31.01.2020 г. и плащането на сума в общ размер от 4260 лева от страна на
1
ищеца по кредита се е достигнало до неоснователното обогатяване на ответника със
суми за възнаградителна лихва от 471,50 лева и за такса за предоставяне на гаранция
от 1578,50 лева.
В условията на евентуалност ищецът аргументира нищожност на клаузата на чл.
5 от процесния договор, като счита, че същата накърнява добрите нрави и покрива
критериите за неравноправност на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от Закона за защита на
потребителя /ЗЗП/, а именно – води до нееквивалентност на престациите, уговорена е
във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност, не е ясно
формулирана, препятства възможността на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора и не е индивидуално уговорена. В тази връзка се
моли при преценка на съда за действителност на договора за кредит, но
недействителност на клаузата на чл. 5 от него, да приеме тезата му, че ответното
дружество неоснователно се е обогатило с получаване на сумата от 1578,50 лева -
такса за предоставяне на гаранция.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
8160/02.09.2024 г. от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт Г. Г.а, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни по подробно изложени
правни съображения. Аргументира се насрещната теза, че уговорката по чл. 5 от
процесния договор за кредит е индивидуално уговорена, както и че искът за
прогласяване нищожността на договора за гаранция е насочен срещу ненадлежна
страна. Прави се общо възражение за недоказаност на твърденията на ищеца относно
извършените плащания, възникналите облигационни отношения, суми и проценти.
Изрично се посочва, че в ГПР по договора за кредит в размер на 49,11 % не е
включено възнаграждението за предоставената от Ф.Б. (Малта) услуга за гаранция, тъй
като не е задължителна за сключването на договора за кредит. Моли се за отхвърляне
на предявените претенции и присъждане на съдебни разноски. Не се представят
писмени доказателства и не се правят доказателствени искания.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се
представлява. Депозирано е становище по съществото на спора, с което е направено
увеличение размерите на предявените осъдителни искове. Претендира се присъждане
на направените по делото съдебни разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове при условията на евентуалност, както
следва: 1. Главни кумулативно съединени искове – установителен с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и осъдителен
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ; 2. Евентуални кумулативно съединени
искове – установителен с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и осъдителен с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С обявения за окончателен при отсъствие на възражения на страните доклад по
делото съдът е възложил в тежест на ищеца доказването на заявените основания за
нищожност на договора и клаузите му, а в тежест на ответника – наличието на
облигационно правоотношение по действителен договор за потребителски кредит,
действителни уговорки по съдържащите се в него клаузи, вкл. по чл. 5 , както и
съответствието между правата и задълженията на кредитодателя и правата и
задълженията на кредитополучателя по клаузите, изключващо неравноправност в
отношенията; че клаузите по договора са индивидуално уговорени, вкл. клаузата по чл.
5; че в годишния процент на разходите са включени всички компоненти по ЗПК и по
2
Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл., че сключването на договор за гаранция
/поръчителство/ от кредитополучателя с Ф.Б. ЕАД не е било задължително за
получаването на кредита, както и, че заплатената не основание него „такса за
предоставяне на гаранция“ няма отношение към действителните разходи по процесния
кредит. С доклада съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: - между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД е сключен Договор за потребителски
кредит № 758013/17.05.2019 г., по силата на който на ищецът, в качеството на
кредитополучател, усвоил изцяло главницата от 2050 лева, предоставена от страна на
кредитодателя; - между ищеца и Ф.Б. ЕАД е сключен Договор за гаранция
/поръчителство/ от 17.05.2019 г. за обезпечаване задълженията на ищеца по Договор за
потребителски кредит № 758013/17.05.2019 г., по който в полза на гаранта е уговорено
възнаграждение в размер на 1578,50 лева; - ГПР по Договор за потребителски кредит
№ 758013/17.05.2019 г. е в размер на 49,11 % и не включва като разход
възнаграждението за предоставената във връзка с него услуга за гаранция от „Ф.Б.
(Малта)“; - по Договор за потребителски кредит № 758013/17.05.2019 г. ищецът е
изплатил в полза на ответника към 31.01.2020 г. сума в общ размер от 4260 лева за
погасяване на кредита.
Приетите за безспорни между страните обстоятелства се установяват и от
представените от ищеца писмени доказателства – договор № 758013/17.05.2019 г. за
предоставяне на потребителски кредит, договор за гаранция /поръчителство/ от
18.05.2019 г., извлечение от потребителски профил на ищеца за парични преводи в
периода 01.04.2019 г. – 22.04.2024 г. и разпечатка от електронно приложение за
състоянието на кредита /л. 47-гръб – л. 52 от делото/, неоспорени от отвеника.
Така, съгласно договора за кредит се установява, че ответникът е предоставил на
ищеца кредит в размер на 2050 лева, който ищецът се е задължил да върне на „Ф.Б.“
ЕООД на 12 погасителни вноски по погасителен план, ведно със договорно
възнаграждение в размер на 471,50 лева при лихвен процент 0 %, както. Посочено е,
че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита възлиза на 49,11 % при общ
разход по кредита в размер на лихвата от 471,50 лева и при извършени изчисления и
допускания съгласно чл. 8.4 от Общите условия, при които е сключен договорът. В
допълнение е констатирано, че кредитът е обезпечен с поръчителство, предоставено от
Ferratum Bank в полза на ответника-кредитодател, одобрено от дружеството.
Същевременно, видно от договора за гаранция, Ф.Б. ЕАД се е задължило спрямо
ищеца да гарантира задълженията му пред ответника по процесния договор за кредит
срещу възнаграждение в размер на 1578,50 лева, платимо по погасителен план и на 12
броя вноски.
Независимо от разпределената на ответника доказателствена тежест до
приключване на съдебното дирене пред настоящия съд не бяха ангажирани
доказателства, вкл. общи условия, погасителен план по договора за кредит и др.
От друга страна, от представеното от ищеца извлечение от електронно
приложение се установява, че заемът от 17.05.2019 г. е със сума 2050 лева, срок – 12
месеца, краен падеж – 11.05.2020 г., лихва – 471,50 лева, такса за банкова гаранция към
фирма-партньор – 1578,50 лева, и е приключен към 31.01.2020 г.
Видно от представеното от ищеца извлечение за парични преводи, същият е
получил от наредителя „Ф.Б.“ ЕООД на 17.05.2019 г. чрез „А.Ф.“ ЕООД – Варна
сумата от 2050 лева с основание „758013“ /номера на процесния договор за кредит/ и е
превел на ответното дружество на 31.01.2020 г. чрез „Изипей“ АД – Варна сума в
размер на 4260 лева с основание – единния си граждански номер.
3
Съгласно служебно изготвени от съда справки за актуалното състояние на
ответното дружество по партидата му в Търговския регистър на Република България и
за гаранта „Ф.Б. (Малта)“ по партидата му Търговския регистър на Република Малта
/л. 38-42 от делото/ се установява, че същите са еднолична собственост на едно и също
дружество – Мултитюд СЕ – Финландия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че между „Ф.Б.“ ЕООД и
ищеца е сключен договор за кредит от разстояние, поради което следва да се спазят
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗД. Легалната дефиниция на този вид договори
се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
Същевременно, от характеристиките на процесния договор може да се заключи,
че същият съставлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а размерът му не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /към датата на сключване на процесния потребителски кредит – не по-висок
от 50 %/.
В допълнение чл. 22 и чл. 23 на ЗПК повеляват, че при нарушения на чл. 11, ал.
1, т. 9, т. 10 и т. 11 – отсъствие в задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит на лихвения процент по кредита, условията за прилагането му;
данни за размера на ГПР и взетите предвид допускания при определянето му; както и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят
дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи.
В такъв смисъл е и даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда
на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22,
ECLI:EU:C:2024:263, съгласно което когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението
разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита
за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
4
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие
за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Съобразявайки българското и европейското законодателство, както и
формираната по приложението му задължителна съдебна практика, настоящият съд,
намери, че поцесният договор за потребителски кредит не съдържа указаното по чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК задължително съдържание.
На първо място, видно от договора за кредит в същия отсъства посочване на
размера на приложения лихвен процент, определящ размера на договорната лихва от
471,50 лева - в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В договора изцяло отсъства и
съдържание за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, както и начина на формиране на договорната
лихва и сумата върху която е начислена, което съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Въпреки разпределената на ответника тежест на доказване, същият не
представи доказателства за наличие на неразделни приложения към договора, които да
установяват посоченото законоизискуемо минимално договорно съдържание.
Същевременно, не може и да се приеме, че общоприложимата методика за
определяне на ГПР, посочена в ОУ на кредитора, съставлява индивидуална такава,
третираща конкретните разходи във връзка с допусканията при формиране на ГПР по
конкретния кредит. Така, от съдържанието на потребителския договор и приложенията
му не може да се установи какви конкретни допускания са били взети предвид при
формиране на ГПР от 49,11 %. Следва да се посочи, че по делото не бяха представени
ОУ и съдържанието на съответната клауза по чл. 8.4, уреждаща методологията на
изчисляване на ГПК по процесния договор за кредит /по твърдения в договора/.
Независимо от това, доколкото от наименованието им се предполага, че се касае до
общоприложими към голям брой типови кредити условия, то за съда е изключена
възможността общо определяната методология да покрие изискванията на ЗПК за
инидивуализация на конкретните допускания по процесния кредит и във връзка с
методологията за определяне на ГПР.
От друга страна, при проведената служебна проверка за действителност на
потребителския договор, съдът достигна до извода, че посоченият в него ГПК не
съответства на действителния такъв, доколкото при определянето му е съобразен общ
разход по кредита в размер единствено на договорната лихва, а и самият ответник
заявява, че при определянето му не е взето предвид договореното в полза на „Ф.Б.
(Малта)“ възнаграждение за поръчителство по договора за кредит. Противно на
изложените с отговора доводи на ответника за липса на свързаност на разхода за
поръчителство с предмета на договора за кредит и възникването му в сферата на
ищеца изцяло по негово желание, съдът достигна до становище в обратния смисъл.
На първо място, ответникът не представи нито едно доказателство
установяващо, че кредитът би било възможно да бъде получен от потребителя при
същите условия и без необходимостта от обезпечение. Следва да се посочи, че самата
уговорка за предоставяне на обезпечение от потребителя противоречи на чл. 16 от
ЗПК и се явява нищожна на основание чл. 21 от ЗПК, доколкото в задължение на
кредитора по закон е възложена оценката на кредитоспособността на потребителя, т.е.
в негова вреда. Същевременно, видно и от отговора на ответника, настоящият договор
не е възможно да бъде сключен по електронен път без посочване на гарант по него.
5
Така се достига до прехвърляне отговорността за установяване кредитоспособността
на потребителя върху самия него.
От друга страна, както бе установено по-горе ответното дружество и
дружеството-гарант са свързани лица – еднолична собственост на един и същи правен
субект или казано по-просто - съставляват две различни дейности на едно и също
юридическо лице. Това обстоятелство е установимо и от посочването в статуса на
кредита по представеното от ищеца извлечение от приложение на „такса за банкова
гаранция към фирма-партньор“. Видимо е, че кредиторът-ответник третира
възнаграждението за гарант като „такса“ по кредита и го е включило като съответно
задължение във връзка същия. В този смисъл, съдът намира, че възнаграждението за
гаранта „Ф.Б.“ (Малта) има характер на скрита възнаградителна лихва, която уговорка
е в противоречие със справедливостта в гражданските и търговските отношения и
води до нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът намира, че чрез
процесната клауза, предвиждаща задължението за предоставяне на гаранция от
юридическото лице Ferratum Malta с визираната „такса гарант“ в установения размер,
потребителят се натоварва с допълнителни разходи, които не са предвидени в
основния договор за кредит. Така, в случая е нарушено изискването за
добросъвестност и се достига до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а невключването на
свързания с договора за кредит разход в общите разходи по кредита и при определяне
на ГПР съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е основание за неговата
недействителност. В този смисъл е и актуалната практика на върховната инстанция,
обективирана в Определение № 1059/24.04.2024 г. по т.д. № 1254/2023 г. по описа на
ВКС, I-во ТО; Определение № 1916/08.07.2024 г. по т.д. № 1490/2023 г. по описа на
ВКС, II-ро ТО; Определение № 1772/25.06.2024 г. по т.д. № 1831/2023 г. по описа на
ВКС, ТО; Определение № 1602/14.06.2024 г. по т.д. № 1955/2023 г. по описа на ВКС,
II-ро ТО; и др.
Всичко гореизложено мотивира настоящия съд да приеме, че процесният
договор за кредит се явява нищожен/недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК – като противоречащ
на закона. При този краен извод главната установителна претенция на ищеца се явява
основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл. 23 от ЗП, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Същевременно, по делото безспорно се установи, че чистата стойност на
кредита е сумата от 2050 лева, а пълния размер на извършените от ищеца плащания по
процесния договор и към ответника възлиза на сумата от 4260 лева. Надплатената
разлика от 2210 лева се явява дадено без правно основание, предвид което и следва да
бъде изцяло уважен осъдителния иск на ищеца за връщането от ответника, ведно с
дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до пълното
изплащане.
Предвид извода за основателност на главните обективно съединени искове,
поради несбъдване на предпоставката за разглеждането им, съдът не дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност обективно съединени искове
- установителен с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и осъдителен с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 1628,99 лева, вкл. заплатени държавни такси в общ размер на 228,99 лева и
заплатено възнаграждение за един адвокат по двата иска в размер на общо 1400 лева
6
/800 лева – по установителния иск и 600 лева – по осъдителния иск/, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и приложените доказателства за извършените
разходи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 във вр. чл.
22 от ЗПК вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК и по предявения иск на В. Р. Г.,
ЕГН **********, с адрес в гр. ***, чрез адвокат С. К. от АК - Варна, със съдебен
адрес: гр. ***, срещу „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № 758013/17.05.2019 г.
е нищожен /недействителен/ поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо вр. чл. 86 от ЗЗД, да заплати на В. Р. Г.,
ЕГН **********, с адрес в гр. ***, сумата 2210 /две хиляди двеста и десет/ лева,
представляваща сума, заплатена от В. Р. Г., ЕГН ********** в полза на „Ф.Б.“ ЕООД,
ЕИК *** на основание нищожния Договор за потребителски кредит №
758013/17.05.2019 г. и без правно основание, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 03.07.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на В. Р. Г., ЕГН **********, сумата от 1628,99 /хиляда шестстотин двадесет и
осем лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща направени съдебни
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7