Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр.
Силистра, 07 март
2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.
Силистра, в публично заседание на седми февруари през
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
Елена Чернева
с участието на секретаря Анета
Тодорова разгледа докладваното от съдията адм. дело № 199 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 327,
ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Производството по делото е
образувано по жалба на К.И.Д., прокурор в районна прокуратура – Добрич, срещу
Заповед № РД-04-168 от 04.10.2022 г. на административния ръководител на Районна
прокуратура– Добрич, с която на осн. чл. 327 от Закона за съдебната власт на
жалбоподателя е обърнато внимание за допуснато от него нарушение по
организацията на работата по ДП № 273 / 2010 г на РУ на МВР – Балчик, пр.пр. №
ТОБ-708 / 2010 г. на Районна прокуратура – Добрич, Териториално отделение -
Балчик.
В жалбата се оспорват
констатациите на ответния орган като се твърди, че от страна на жалбоподателя
са били извършени всички необходими и възможни процесуални действия по
посоченото досъдебно производство и причината за продължителния срок на
разследването е отсъствие от страната на единствения свидетел очевидец, между
когото и обвиняемия е следвало да се извърши очна ставка, съгласно
задължителните указания на съда и по-горестоящия прокурор. В този смисъл се
сочи, че причините за забавянето е обективна и не се дължи на виновно поведение
на наблюдаващия досъдебното производство прокурор. Изложени са допълнителни доводи за материална
незаконосъобразност на заповедта и по-конкретно за непропорционалност на предприетата
мярка, тъй като се касае за нарушение по организацията на работата по едно
досъдебно производство, в резултат на което не може да се твърди, че са налице
слабости в организацията на работата. По изложените съображения се моли за
отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – Административният ръководител на
РП-Добрич не се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор и да
изрази становище във връзка с жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Производството е започнало
въз основа на изпратена до административния ръководител на РП - Добрич справка с
изх. № 9000/ 2022 от 23. 08.2022 г. от Върховна касационна прокуратура във
връзка с извършена проверка по ДП № 273 / 2010 г. по описа на РП-Балчик, при
която са установени данни за нарушения по организацията на работата от
наблюдаващия прокурор К.Д. (л. 22-53). В съпроводителното писмо към справката
са дадени указания на административния ръководител да уведоми ВКП за
предприетите действия и издадените актове съгласно чл. 327 НПК.
Препис от справката е връчен
на жалбоподателя, който е заявил, че няма да се възползва от възможността да
даде писмени обяснения в 3-дневен срок (л. 56).
След проверка на
обстоятелствата, изложени в справката и след събиране на допълнително
доказателства от кадровото досие на жалбоподателя и данни за натовареността му,
административният ръководител на Районна прокуратура– Добрич е издал Заповед №
РД-04-168 от 04.10.2022 г., постановена на осн. чл. 327 от Закона за съдебната
власт, с която на жалбоподателя е обърнато внимание за допуснато от него
нарушение по организацията на работата по ДП № 273 / 2010 г на РУ на МВР –
Балчик, пр.пр. № ТОБ-708 / 2010 г. на Районна прокуратура – Добрич,
Териториално отделение - Балчик.
За установените от органа и
описани в заповедта факти, свързани с движението и предприетите действия от наблюдаващия прокурор по досъдебно
производство № 273 / 2010 г. на РУ на МВР – Балчик, в процеса не е налице спор.
Същото е образувано с постановление от 29. 09. 2010 г. на прокурор М. К. при РП Балчик срещу Д. А. Т. с ЕГН – **********, за престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 от НК за
това, че на 25.07.2010 г. от стопански двор на С. М. Д. в с. Гурково, общ. Балчик, е извършил
кражба на плуг и валяци на обща стойност 3000 лв., като за извършване на
кражбата е използвано МПС и е извършено в условията на повторност.
Наблюдаващ прокурор в
производството от образуването му до 2014 г. е била М. К.. Същата с постановление от 13.11.2013
г. е прекратила производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК, тъй като от субективна страна деянието не осъществява
престъпния състав на престъплението, за което в качеството на обвиняем е
привлечен Д.
Т.. Със същото
постановление е била отменена и мярката на неотклонение на обвиняемия.
Постановлението е оспорено
пред РС - Балчик и с Определение № 179 / 10.12.2013 г. по ЧНД 495 / 2013 г. актът
е отменен и делото е върнато на РП-Балчик за продължаване на разследването и с
указания за разпит на допълнително свидетели, провеждане на следствен
експеримент, проверка на входящи и изходящи обаждания от телефона на обвиняемия
както и за извършване на очна ставка между обвиняемия Т. и свидетеля С. С., които са дали противоречиви
показания относно това дали вещите, предмет на кражбата, са им продадени от
лице от ромски произход Д..
Били са предприети действия
по повечето от дадените от съда указания, като на 07. 05.2014 г. материалите по
делото са постъпили в РП – Балчик с мнение на разследващия полицай да предаване
на съд на обвиняемия.
С протокол за избор от
07.05.2014 г. делото е било разпределено на прокурор К.Д., който оттогава до
настоящия момент е наблюдаващ прокурор по делото, като именно този период е
предмет на преценка за допуснати нарушения от жалбоподателя.
С постановление от 29.05.2014
г. наказателното производство отново е прекратено на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 ат НПК с мотиви, идентични с тези на
постановлението от 13.11.2013 г., като в добавка е посочено, че допълнително
събраните доказателства не дават основание за изменение на фактическата
обстановка и налагащите се от нея изводи и че в рамките на допълнителното
разследване обвиняемият е възстановил на пострадалия стойността на предмета на
престъплението.
Срещу постановлението за
прекратяване е постъпила жалба от пострадалия пред Окръжна прокуратура –
Добрич. С постановление от 01.07.2014 г. прокурор при ОП-Добрич е отменил
постановлението за прекратяване от 29.05.2014 г. и е върнал делото на РП –
Балчик с указания за извършване на оценка на всички вещи, предмет на кражбата,
както и за извършване на очна ставка между обвиняемия и свидетеля С. С..
След връщането на делото,
същото е изпратено на разследващия орган на 07.07.2014 г. за изпълнение на
указанията на ОП-Добрич.
На 02.09.2014 г. материалите
са постъпили обратно в РП-Балчик с мнение на разследващия полицай за спиране на
производството на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК поради отсъствието на
свидетеля С.
С..
С постановление на
наблюдаващия прокурор К.Д. от 3.09.2014 г. производството е спряно на осн. чл.
244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, т. 2 НПК, без мотиви, а на 25.05.2015 г. прокурорът
е изпратил до началника на РУ на
МВР-Балчик писмо за извършване на проверка за установяване на местонахождението
на С. С., при която става ясно, че С. С. е обявен за издирване на 20.08.2014
г., на адреса му са извършване многократни проверки, но по данни на съседи и
близки е в Германия от около 4-5 години, без данни да се е връщал в страната.
В последвалия период до 2022
г. производството е било спирано още пет пъти (на 12.10.2016 г., на 18.12.2017
г., на 27.02.2019 г., на 24.04.2020 г. и на 10.06.2021 г.) на основание чл.
244, ал. 1, т. 3 от НПК, поради отсъствието на свидетеля С. С. и важността на
показанията му като очевидец, и съответно възобновявано на основание чл. 245,
ал. 2 НПК поради изтичането на едногодишния срок по чл. 288, ал. 8 от НПК (на
23.06.2016 г., на 31.10.2017 г., на 09.01. 2019 г., на 28.02.2020 г., на
26.04.2021 г. и на 23.06.2022 г.). Веднъж годишно е била изисквана информация
от РУ-Балчик от страна на разследващия полицай или на наблюдаващия прокурор
относно лицето С. С., като са получавани еднотипни отговори, че същият е обявен
за издирване и е в чужбина.
Въз основа на така
установените обстоятелства административният ръководител на РП-Добрич е приел,
че в периода от 03.09.2014 г. (датата на първото спиране на производството от
наблюдаващия прокурор във връзка с издирването на свидетеля С.) до датата на постановяването на
заповедта по чл. 327 ЗСВ наблюдаващият прокурор не е осъществявал ефективно
функцията си по чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК и чл. 196 НПК по ДП № 273 / 2010 г.
Коментирал е, че издирването на свидетеля С., което се е провеждало от органите на
МВР, се е извършвало само на територията на България, като не са предприети
никакви допълнителни действия относно установяването на начина на комуникация
на свидетеля с близките му, местоработата му в чужбина, населеното място, в
което пребивава, адрес, телефон и др. Посочено е, че не е било изискано дори
заявлението, подадено от С.
в Германия за издаване на документ за самоличност. Според административния
ръководител на РП-Добрич, не само не са предприети адекватни правни действия за
установяването на местоживеенето на свидетеля в чужбина с използване на възможностите
на международната правна помощ, но в продължение на осем години не са събирани
никакви други доказателства, чрез които би могла да се провери версията на
обвиняемия Д.
Т. за покупката на
плуга и валяците от лицето Д..
В резултат на това е нарушен принципа, закрепен в чл. 22 от НПК, делата да
бъдат решавани в разумен срок; налице е и реална перспектива за погасяване на
наказателното преследване срещу обвиняемия по давност, тъй като на 24.08.2023
г. изтича относителната давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, а на 25.07.2025 г.
изтича абсолютната давност съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК. Същевременно
е коментирано, че индивидуалната натовареност на К.Д. за периода 2019 – 2022 г.
не е високо спрямо натоварването на прокурорите в РП-Балчик и РП-Добрич, както
и спрямо средното натоварване на прокурорите в страната. Прието е, че
неефективното упражняване на ръководството и надзора върху разследването по ДП
№ 273 / 2010 г. покрива хипотезата на нарушена организация на работата по
смисъла на чл. 327 ЗСВ.
Оспорването на посочената
по-горе Заповед по чл. 327 ЗСВ е повод за инициирането на настоящото
производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали актът е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на
закона.
Съгласно чл. 327 от ЗСВ административният
ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за
допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по
организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия
съдебен съвет, т. е. компетентността на административния ръководител във връзка
с прилагането на мярката произтича пряко от цитираната разпоредба. В конкретния
случай оспорваната заповед е издадена от П. Т., който съгласно официалната информация относно
РП-Добрич в сайта на Прокуратурата на Република България (https://prb.bg/rpdobrich/bg/prokuratura/rajonen-prokuror)
от 26.06.2015 г. е встъпил в длъжността административен ръководител – районен
прокурор на Районна прокуратура-Добрич след решение на ВСС. Следователно
заповедта изхожда от материално и териториално компетентен орган.
Заповедта отговаря на
изискванията на чл. 327 вр. чл. 314 ЗСВ – издадена е в писмена форма и съдържа достатъчно фактически основания, които биха
могли да се подведат под съответната приложима правна норма и да служат за
изходна база за съдебна проверка за спазването на материалния закон. В хода на
производството настоящата инстанция не констатира допуснато съществено процесуално нарушение, което би
могло да е повлияе на съдържанието на акта или ако не беше допуснато би могло
да се стигне до различно разрешаване на поставения пред органа въпрос.
Жалбоподателят е бил запознат с получената справка от ВКП и му е дадена възможност да подаде
обяснения във връзка с констатациите при проверката, т. е. било е обезпечено
участието му в процедурата.
Спорът в процеса е концентриран около
материалната законосъобразност на акта. Обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ е вътрешно организационна мярка, прилагана от административния ръководител
при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и
превантивен ефект. Налагането и се прилага при допуснати нарушения по
образуването и движението на делата, или по организацията на работата, които
преценени в съвкупност насочват към извод за отклонение на магистрата от
възприетите стандарти за изпълнение на професионалните му функции, като в
конкретния случай тези стандарти са заложени в разписаните в НПК задължения на
наблюдаващия прокурор по ръководство на разследването и извършване на постоянен
надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане (чл. 46, ал. 2, т. 1
от НПК).
Установеното в случая нарушение се състои
в забавяне на наказателното производство по ДП 273/2010 г. на РУ – МВР-Балчик с
около осем години поради формално предприетите издирвателни мероприятия по
отношение на свидетеля С. С.. Не може да бъде споделена защитната теза на жалбоподателя,
че са били извършени всички необходими и
възможни процесуални действия по посоченото досъдебно производство и причината
за продължителния срок на разследването е отсъствие от страната на единствения
свидетел очевидец, между когото и обвиняемия е следвало да се извърши очна
ставка, съгласно задължителните указания на съда и по-горестоящия прокурор. На
първо място следва да се подчертае, че извън събирането на информация от
полицията, че лицето е било обявено за национално издирване, не са предприемани
никакви други действия за установяването на местонахождението му – издирване на
данни от близки или съседи за месторабота, адрес или телефон в чужбина. Макар
да е имало данни, че свидетелят пребивава трайно в Германия, която също като
България е страна по Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни дела
и разполага с достъп до Шенгенската информационна система, не са били
предприети никакви действия за издирване на адреса на лицето или за изготвяне
на съдебна поръчка за връчване на книжа в чужбина. В практиката си последователно Европейския съд
по правата на човека приема, че щом властите са се задоволили единствено да
съберат информация, че определено лице е било обявено за национално издирване,
то те не са положили достатъчно усилия за намирането му (например делото "Харалампиев
срещу България", т. 42). Действително
цитираната практика касае правото на защита на лица, обвинени в извършване на
престъпление, но чрез нея се задават стандартите за необходимите усилия, които
компетентните органи принципно следва да положат в процеса, още повече, че формалното
издирване на свидетеля С. е допринесло за
нарушаване на правото на обвиняемия Д. Т. наказателното производство да приключи в разумен срок - чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.
А нарушаването на това право е
предпоставка за търсенето на обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ.
Освен гореизложеното е необходимо да се
изтъкне, че не са потърсени никакви алтернативни източници за събиране на
доказателства във връзка с проверката на изнесената от обвиняемия защитна теза
за продажба на вещите, предмет на кражбата, от лицето Д.. Действително, свидетелят С.
и обвиняемият са дали противоположни сведения относно това дали са срещали
такова лице или не, но евентуалната очна ставка не е единствения процесуален
способ за установяването на обективната истина, тя само би създала индиция
относно определени обстоятелства, които би следвало да намерят съответствие в
останалите доказателства, но такива не са събирани.
Не може да се сподели и довода на
жалбоподателя за непропорционалност на предприетата мярка, тъй като се касае за
нарушение по организацията на работата по едно досъдебно производство, а не за
цялата му работа. В действителност установените слабости касаят работата по
едно досъдебно производство, но забавянето на същото във времето, когато
наблюдаващ прокурор е жалбоподателя, е толкова съществено, че наближават да
изтекат давностните срокове за наказателно преследване на обвиняемото лице,
поради което не може да се приеме, че мярката е непропорционална.
Въз основа на така изяснените
обстоятелства се потвърждават констатациите на административния ръководител
за допуснати нарушения в организацията
на работата по ДП № 273 / 2010 г на РУ на МВР – Балчик от страна на
наблюдаващия прокурор, тъй като предприеманите в продължение на осем години
неефективни процесуални действия не са дали основание за промяна на подхода в
съответствие с наличните процедурни възможности. В
този смисъл настоящият състав намира, че атакуваната заповед съответства на
целта на закона, а именно - да се укажат на магистрата допуснатите от него нарушения
с цел да се подобри организацията на работата му и се постигне приключване на
делата в разумен срок.
В заключение на изложеното
настоящата инстанция намира, че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни.
При извършена служебна проверка на оспорения административен акт не бяха
констатирани пороци при постановяването му, съставляващи основания за отмяна по
смисъла на чл. 146, т. 1-5 АПК ,поради което жалбата следва да се отхвърли.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.
Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.Д.,
прокурор в Районна прокуратура – Добрич, срещу Заповед № РД-04-168 от
04.10.2022 г. на административния ръководител на Районна прокуратура– Добрич, с
която на осн. чл. 327 от Закона за съдебната власт му е обърнато внимание за
допуснато от него нарушение по организацията на работата по ДП № 273 / 2010 г
на РУ на МВР – Балчик, пр.пр. № ТОБ-708 / 2010 г. на Районна прокуратура –
Добрич, Териториално отделение – Балчик.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: