№ 356
гр. Шумен, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201599 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №В-001940/22.05.2023 год. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО“ КД, с ЕИК131129282, със седалище и адрес на управление: ************** е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.208 от ЗЗП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява представител. От
тяхно име е депозирана писмена молба на 27.09.2023 год., в която излагат становище по
даване ход на делото и по съществото на спора.
За Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не на изложените
1
правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с
ЕИК131129282 извършва търговска дейност в стопанисвания от него обект – магазин
„Кауфланд“, находящ се в гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ №28. На 06.02.2023 год. в
обекта била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към КЗП по повод
постъпил потребителски сигнал с вх.№В-03-206 от 30.01.2023 год.. В сигнала било
посочено, че в търговския обект в гр.Шумен, при закупуване на стока от топлата витрина-
скумрия на скара, при заявено желание от потребителя стоката да бъде пакетирана в
търговска опаковка полиетиленова торбичка, а не в кутийка за еднократна употреба и
изпълнено от служителката желание на потребителя да пакетира скумрията в торбичка, а не
в кутийка, на касата при заплащане била таксувана пластмасова кутия за еднократна
употреба на стойност 0.20 лв., без кутийката да е била предоставена. По същия сигнал били
извършени проверки във всички търговски обекти, предоставящи стоки от топла витрина.
При проверката в магазин „Кауфланд“, находящ се в гр.Шумен, бул.“Симеон Велики“ №28
било установено, че на топлата витрина са изложени за продажба стоки, които предполагат
пакетирането им да бъде в кутийка за еднократна употреба или полиетиленова торбичка. По
време на проверката била извършена контролна покупка от свидетеля В. К. Г. на салата
„океан морски дар“ – 0.227 кг на стойност 2.95 лева. При покупката било поискано стоката
да бъде пакетирана в торбичка, а не в кутийка за еднократна употреба, като служителката се
съобразила с желанието на клиента и поставила салатата в полиетиленова торбичка. При
заплащане на каса било констатирано, че е била таксувана пластмасова кутия на стойност
0.20 лева, без такава да е изискана и предоставена.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол
№К-2748368/06.02.2023 год. Със същия от дружеството-жалбоподател било изискано
становище относно причината, поради която, въпреки, че не е поискана от потребителя
конкретна стока - пластмасова кутийка, такава е била таксувана на касата. На 14.02.2023
год. било представено писмено становище, прието с ППД №0136160, в което търговецът е
посочил, че в резултата на извършени системни настройки, определени артикули са
въведени, като такива, които задължително се таксуват заедно с пластмасова кутия,
независимо дали потребителят е поискал друг начин на опаковане.
С оглед констатираното нарушение до дружеството-жалбоподател била изпратена
покана изх.№В-03-206/14.02.2023 год., с която представител на дружеството бил поканен да
се яви на 22.02.2023 год. за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. Видно от върнатото известие за доставяне поканата била получена от
представител на дружеството на 16.02.2023 год. За констатираното нарушение на 22.02.2023
год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №001940, като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1
2
от ЗЗП. Актът е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на
представител нарушителя. Впоследствие актът е бил и връчен на представител на
дружеството-жалбоподател на 10.03.2023 год., който го е подписал без да изложи
възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не са били депозирани допълнителни
писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно №В-001940/22.05.2023
год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „КАУФЛАНД
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК131129282, със седалище и адрес на управление:
************** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на
основание чл.208 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите В. К.
Г. и Н. И. Й., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
В. К. Г. и Н. И. Й., доколкото същите са придобили преки наблюдения по време на
проверка. Показанията им са последователни, непротиворечиви и кореспондират както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството
действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление
административно нарушение, по следните правни съображения:
Разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП Забранява доставката на стоки, както и на вода,
газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето
на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
дружеството-жалбоподател извършва таксуване на стоки – пластмасова кутия, които не са
поискани от страна на клиентите. В тази връзка от разпита на свидетелите В. К. Г. и Н. И.
Й. се установява, че въпреки, че по време на проверката и при извършване на контролна
покупка, изрично са поискали закупената от свидетеля Г. стока - салата „океан морски дар“
да бъде пакетирана в полиетиленова торбичка, а не в кутийка за еднократна употреба и
служителката се съобразила с желанието на клиента и поставила салатата в полиетиленова
торбичка, но впоследствие при заплащане на каса било констатирано, че е била таксувана
пластмасова кутия на стойност 0.20 лева. В подкрепа на този извод е представения като
писмено доказателство по делото фискален касов бон от 06.02.2023 год., от който се
установява, че действително при покупката на посочения артикул е била начислена и сумата
от 0.20 лева за пластмасова кутия. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на
дружеството-жалбоподател, като същите обясняват, че част от продаваните в търговската
верига артикули са софтуерно заложени така, че при продажбата им задължително на касата
се таксува цена на еднократна кутия, независимо дали стоката е поставена в такава или в
3
друг вид опаковка.
С оглед на изложеното съдът намира, че с таксуването на стока-пластмасова кутия,
която не е поискана и не е предоставена на клиента, дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на нарушението по чл.62, ал.1 от ЗЗП.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението, като правилно е издирил и съответната за това нарушение санкционна
разпоредба на чл.208, ал.1 от ЗЗП, съгласно която За доставка на стоки, както и вода, газ,
електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на
услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, в нарушение на чл.62,
ал.1, на физическите лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лева, а на едноличните
търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лева. В
същото време обаче настоящият състав намира, че наложеното на дружеството наказание не
е правилно индивидуализирано. Наложено е наказание над минимума, предвиден в закона,
без да бъдат изложени конкретните мотиви и правни съображения в тази насока. В този
смисъл съдът като съобрази тежестта на нарушението, счита за справедливо санкцията на
дружеството за това нарушение да бъде намалена до минималния, предвиден в закона
размер от 500 лева.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството имуществена
санкция бъде намалена от 1000 /хиляда/ на 500 /петстотин/ лева.
Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател, че осъщественото от
тях деяние не представлява административно нарушение, тъй като са действали в
изпълнение на Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови
продукти върху околната среда. Действително посочената наредба въвежда изискванията на
Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 год. относно
намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда
(ОВ, L 155 от 12 юни 2019 год.) и предвижда задължение за лицата по чл.4, ал.1, каквото се
явява и дружеството-жалбоподател, да предлагат на крайния потребител пластмасови
продукти за еднократна употреба /ППЕУ/ по приложение №1, част А, задължително срещу
заплащане на сума, определена съгласно сроковете по §5, като сумата се посочва отделно от
цената на съответната храна, включително напитка, в касовия бон. В същото време обаче
това задължение е предвидено единствено за случаите, в които търговецът е използвал
посочения пластмасов продукт за еднократна употреба по приложение №1, част А, като е
напълнил в него храни, включително напитки, и готови ястия, на мястото на продажбата на
краен потребител. В случай, че такава опаковка не е била използвана за търговеца не
възниква задължение да начислява каквато и да е такса, още повече да иска заплащане от
страна на крайния потребител, който не е получил посочената по-горе стока, тъй като
закупения от него хранителен продукт по изрично негово настояване е бил поставен в друг
вид опаковка.
4
Ирелевантно към настоящото нарушение е обстоятелството, че посочените от
дружеството артикули са били софтуерно заложени в системата така, че винаги при
закупуване на артикул от списъка да бъде таксувана и кутия за еднократна употреба, без
значение дали такава е поискана, респективно предоставена на клиента или не. Начина, по
който една стока е въведена в използвания от търговеца софтуер или програмен продукт
зависи единствено от неговото желание и решение и основно негово задължение, съгласно
разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗП е да бъде таксувана единствено стока или услуга, която е
действително получена от страна на клиента.
Ирелевантно за нарушението е и твърдението на търговеца, че в случай на
констатиране на несъответствието в сметката от страна на потребителя и заявено желание
от негова страна на гише „Информация“, същият има възможност да му бъде възстановена
неправомерно заплатената сума за кутията, която не е получил.
Съдът въз основа на установената фактическа обстановка приема, че при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са накърнили правото на защита на дружеството-жалбоподателя. В този смисъл не се
установява и твърдяното в жалбата нарушение, изразяващо се в липса на изложени мотиви и
неправилно изложена фактическа обстановка. Именно при преценка на обжалваното
наказателно постановление съдът намира, че същото е достатъчно мотивирано, като
административно-наказващият орган подробно е описал нарушението, доказателствата,
които го подкрепят и нарушената законова разпоредба.
Съдът не кредитира твърдението на дружеството-жалбоподател, че нарушението
следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за защита на потребителите охранява
особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение. С оглед на изложеното, настоящата
инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и
заложената от законодателя безусловна защита на правата на потребителите, то в настоящия
случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал
законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен”
по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия
състав.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
5
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, както и че наложената на дружеството санкция е изменена,
намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №В-001940/22.05.2023 год. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО“ КД, с ЕИК131129282, със седалище и адрес на управление: ************** е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.208 от ЗЗП, като
изменя наложената имуществена санкция от 1000 /хиляда/ на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК131129282, със
седалище и адрес на управление: ************** да заплати на КЗП, Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6