Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.Варна, 04.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и
деветнадесета, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при секретаря
Светлана Георгиева като разгледа докладваното съдията гр.д. № 4627 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен са от „Тандем В“ ООД срещу „Е.п.“
АД в условията на евентуално съединяване искове с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ГПК, както следва: за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сума в размер на 5847.20 лева, представляваща получена от ответника без
основание цена за услуга по пренос на енергия към ниско напрежение за обект на
клиент № 56000000 в гр. Г., захранван като небитов обект чрез собствено
преобразуващо съоръжение – мачтов трафопост а.б., по фактури от 26.07.2013г. до
м. 02.2014г., включително, евентуално са сумата от 4240.18 лева - разликата
между начислената за такса пренос ниско напрежение и дължимата за средно
напрежение преносна цена, ведно с лихва за забава считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 27.07.2018г., до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба и уточняващите
такива, ищецът „Тандем В“ ООД твърди, че е в договорни отношение за доставка на
електрическа енергия за обект, собственост на ищеца, находящ
се в гр. Г., ул. „Индустриална“, за който е открита партида с клиентски №
**********. Твърди се, че доставката и преноса на електроенергия за обекта се
извършва чрез собствено на ищеца електрическо съоръжение – мачтов трафопост с
диспечерско наименование мачтов трафопост а.б., в който се монтирани
трансформатори, намаляващи напрежението от средно в ниско. Твърди се, че за
извършените от ответника доставки на електроенергия на свързаните с тях услуги
за пренос на електрическа енергия, ответното дружество е получавало парични
суми по цени за доставка на електроенергия и за пренос на същата по цени на
ниско напрежение. С оглед границата на собственост между електрическите
съоръжения, присъединено през 2000г. от праводателя
му „Айви“ ООД, твърди ответникът да е получил без
основание платената от ищеца цена на услугата пренос. С оглед горното и съзира
съда с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца платената от него
цена за пренос, евентуално разликата между цената на пренос на ниско напрежение
и цената на пренос на ниво средно напрежение. Претендира и сторените по делото
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Е.п.” АД. С
последния ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
факта, че ищецът е бил в договорни отношения с ответното дружество до
01.02.2014г. по снабдяване и покупко-продажба на електрическа енергия по
отношение на място на потребление „месарски цех“, находящ
се в гр. Г., Северна Индустриална зона. Твърди, че задължението за заплащане на
цени за пренос и императивно определено в Правилата за търговия с електрическа
енергия /ПТЕЕ/, като същата се заплаща в зависимост от това на какво ниво на
напрежение са присъединени, като регламентираната задължителна компонента –
цена за пренос, включва осъществяването на услугата по пренос до цялата разпределителна
мрежа /ниско и средно напрежение/, посредством която електроразпределителното
предприятие възстановява технологични разходи. Единствено изключение е
предвидено в чл. 29, ал. 4 ПТЕЕ за производителите, които захранват собствени
обекти, какъвто не е ищеца. В тази връзка твърди, че ищецът е присъединен на
страна „ниско напрежение“ на границата на собствеността, като въпросите относно
техническите условия по присъединяването са свързани с лицензионните правомощия
на „Електроразпределение Север“ АД и са ирелевантни в
отношенията между краен клиент и краен снабдител. Счита, че въпроса относно
собствеността на процесното съоръжение – мачтов
трафопост „Айви-Блажеви“ е ирелевантен,
тъй като стойността на преноса като ценова компонента на крайната цена, дължима
от потребителите, не се формира по отношение отделния потребител според
фактическото използване на конкретното съоръжение, а според вида на
присъединяването и доставката на енергията. В случай, че последното не бъде
споделено, оспорва ищецът да е собственик на процесния
МПТ „Айви-Блажеви“. Твърди на първо място, че
последният мачтов трафопост не е предмет на осъществените разпоредителни
сделки, респ. собствеността върху него не е преминала върху ищеца. Вън от
горното твърди, че същият не би могъл да бъде придобит и по приращение,
тъй като е изграден през 1995г., към която дата е бил приложим ЗЕ от 1975 /отм.
с § 2 ПЗР на ЗЕЕЕ – ДВ, бр. 64/1999г./, като съобразно нормата на чл. 2, ал. 1
от цитирания закон е станал държавна собственост. Доколкото процесният
трафопост е енергиен обект по смисъла на № 1, т. 17 ДР на ЗЕЕЕ и е бил държавна
собственост, то и съгласно чл. 58 и § 67, ал. 6 ПЗР на ЗЕЕЕ е могъл да бъде
придобит от енергийно предприятие. Поради това и счита, че процесният
трафопост е бил изключен от предмета на прехвърлителните
сделки, респ. не би могъл да бъде придобит по приращение.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения
по делото проект за доклад, обявен за окончателен в проведеното на 27.05.2019г.
открито съдебно заседание, е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, че в процесния период 26.07.2013г. до м. 02.2014г., страните
са били в договорни отношения по повод доставка на електрическа енергия,
регулирана от публично известни Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия.
Представени
по делото са издадените от ответното дружество фактури, за начислена ел.енергия
за периода от 26.07.2013г.
до м. 02.2014г.. ел.енергия за обекта
на потребление на ищцовото дружество, видно от които
цената на доставената ел.енергия е определена по цени на ниско напрежение, като
наред с това са начислени и суми за пренос през разпределителната мрежа. От
представената от ответното дружество справка за извлечения за фактури и
плащания /л. 280 от т.д. № 1174/2018г. по описа на ВОС/ се установява, че
сумите, начислени с горните фактури са заплатени от ищеца на ответното
дружество.
Видно от
представеното с исковата молба заверено копие от констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 50, том ІІ, рег. № 3512, дело № 185/2017г. на
нотариус Иван Колев, че ищцовото дружество е признато
за собственик на основание чл. 92 ЗС на мачтов трафопост с площ от 3.50 кв.м.,
заедно със съоръженията и проводнитите към него,
построен в поземлен имот № 14218.58.515 по КККР на гр. Г., с адрес : гр. Г.,
ул. „Индустриална“, м. „Долна стърна“, с площ от 4000
кв.м. За извършеното нотариално удостоверяване на собствеността са били
представени нотариален акт № 159, том ІІ, рег. № 6444, дело № 335/2008г.,
дружествен договор на „Тандем-Г.“ ООД, договор за преобразуване чрез вливане,
удостоверение за търпимост, комбинирана скица, писмо от „Енерго-про
мрежи“ АД и други документи.
Част от
посочените документи са приобщени към доказателствения
материал по делото, като видно от приложения на л. 60-62 от делото нотариален
акт № 159, том ІІ, рег. № 6444, дело № 335/2008г. на нотариус Иван Колев, акт №
128, том ХІ, дело № 228 на Служба по вписванията - Г., че с договор за
покупко-продажба от 11.08.2008г. „Айви“ ООД е продало
на Радослав Блажев поземлен имот с идентификатор 14218.58.13 по КККР на гр. Г.,
с площ от 6005 кв.м., заедно с построеното в него малко предприятие за
производство на колбаси, включващо сграда с идентификатор 14218.58.13.3 със
застроена площ от 117 кв.м., с предназначение: административна, деловодна
сграда; сграда с идентификатор 14218.58.13.4, със
застроена площ от 1151 кв.м., с предназначение промишлена сграда; сграда с идентификатор 14218.58.13.5, със застроена площ от
92 кв.м., с предназначение: сграда със смесено предназначение; сграда с идентификатор
14218.58.13.6, с площ от 32 кв.м., с предназначение: промишлена сграда; сграда с идентификатор 14218.58.13.7, със застроена площ от
12 кв.м., с предназначение: промишлена сграда.
В
представения договор за преобразуване чрез вливане на „Тандем-Г.“ ЕООД в „Т.“
ООД от 29.09.2016г. /л. 329-325 от т.д. № 1174/2018г. по описа на ВОС/, в чл. 6
е посочено, че цялото имущество на преобразуващото се дружество „Тандем-Г.“
ЕООД, преминава към приемащото дружество „Т.“ ООД. Посочено в чл. 7 е, че в
имуществото на преобразуващото се дружество, се включват конкретно посочени
недвижими имоти, сред които и недвижим имот, находящ
се в гр. Г., ул. „Индустриална“, м. „Долна стърна“,
представляващ поземлен имот с идентификатор 14218.58.515 по КККР на гр. Г., с
номер по предходен план – идентификатор 14218.58.13, с площ от 4000 кв.м.,
ведно с изграденото в същия малко предприятие за производство на колбаси и
поземлен имот с идентификатор 14218.58.514, , с номер по предходен план –
идентификатор 14128.58.13, с площ от 2005 кв.м., ведно със сграда със застроена
площ от 12 кв.м., с предназначение: промишлена сграда. Посочено е, че имотите
се собственост на преобразуващото се дружество въз основа на комнетирания по горе нотариален акт, вписан в Служба по
вписванията – гр. Г. под № 128, том ІХ, дело № 228/2008г. и представения при
съставянето на констативния нотариален акт от 2017г. дружествен договор, вписан
в Служба по вписванията под № 197, том ІІ, рег. № 3736/24.10.2008г.
Представено
с исковата молба е и удостоверение за търпимост № АУ-02-31-54/21.08.2017г.,
издадено от Община Г.. Същото е издадено в уверение на това, че „мачтов
трафопост Айви-Блажеви“, построен в имот с
идентификатор 14218.58.515 е със статут на търпимост. Посочено още е, че
съгласно нотариално заверена декларация от Дамян Кирилов Вътев, мачтовият
трафопост е построен около 1995г. /л. 13 от т.д. № 1174/2018г. по описа на
ВОС/.
С писмо от
22.02.2017г., изходящо от „Енерго-про мрежи“ АД,
ищецът е уведомен, че трафопост с диспечерско наименование „Мачтов ТП Айви-Блажеви“, не е собственост на „Енерго-про
мрежи“ АД, като в дружеството липсват данни чия собственост е трафопостът /л.
14 от т.д. № 1174/2018г. по описа на ВОС/.
Видно от
приложения на л. 71-73 от делото договор № 100684, че на 11.06.2003г. между „Айви“ ООД и „Електроразпределение – Г.Оряховица“ ЕАД е
сключен договор за продажба на електроенергия, като в чл. 5, ал. 3 от същия е
посочено, че токовите и напреженови трансформатори за
търговско измерване и техните вторични връзки са собственост на купувача и се
монтират и поддържат за негова сметка, съгласно чл. 28, ал. 3 от Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи за
производители и потребители.
От изслушаното
по делото заключение на вещото лице П.Т. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /л. 31-51/, че крайна цена, начислена с процесните
фактури, е формирана от цена на доставена ел.енергия, зелена енергия,
комбинирано производство, невъзстановяеми разходи, пренос
(високо напрежение), достъп (високо напрежение), пренос (ниско напрежение) и
достъп (средно/ниско напрежение). Размерът на компонентните такси пренос (ниско
напрежение) е 7 011.36 лева, а таксата пренос средно напрежение – 1966.07 лева.
Тези суми, както и начислената цена на ел.енергия са заплатени от ищеца изцяло.
От
заключението на в.л. К.М. по допуснатата съдебно-техническа експертиза /л.
20-28/ се установява, че обект – цех за производство на колбаси, наричан „Малко
предприятие за колбаси“ гр. Г., е проектиран и строен от 1994г. Възложител на
същия, в това число на „ел.част“ е бил управителят на така нареченото „Малко
предприятие за колбаси“ гр. Г.. Процесният трафопост,
тип Мачтов, е присъединен към електроразпределителната мрежа през 1995г. чрез
въздушна линия 20кV от подстанция Г., въздушна линия „Банковци“. СТЕ е
монтирано на ниво ниско напрежение – 0.4 кV, т.е.
след трансформирането от 20кV на 0.4 кВ. Ел.енергията
консумирана от абоната се мери на ниво ниско напрежение.
Въз основа на горната фактическа
установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Фактическите твърдения в исковата молба сочат, че търсените от ищеца сума са престирана от него на ответното дружество при липса на
основание, което определя
иска като такъв с правно
основание в чл. 55, ал. 1 предл.първо
ЗЗД. В контекста на повдигнатия спор, ответникът е нужно да установи наличието
на основание за фактуриране на цената на пренос по разпределителната мрежа на
ниско напрежение.
Между страните не е спорно, че за
периода от 26.07.2013г. до м. 02.2014г. са били в договорни отношения относно
доставката и потреблението на ел.енергия за търговски обект – месарски цех, находящ се в гр. Г., Северна индустриална зона. Не се спори
и че меренето се осъществява на ниво ниско напрежение, като от заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че СТИ е монтирано
в трафопост с диспечерско наименование „Мачтов трафопост Айви-Блажеви“
след токовите трансформатори, тоест след трансформирането на ел.енергията от
средно напрежение на ниво ниско напрежение. На тази база е определяна и цената
на консумираната ел.енергия, включваща и допълнителните компоненти по цена за
пренос на електроенергията.
Спорните между страните въпроси са относно
собствеността на процесния трафопост, правилно ли е
определено мястото на мерена, респ. дължи ли се заплащане на допълнителните
компоненти за пренос на електроенергията.
Съгласно действащата нормативна уредба
за процесния период 26.07.2013г. до м. 02.2014г. -
Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр. 66/26.07.2013г./, е
въведено задължение на потребителите, присъединени към електроразпределителната
мрежа, да заплащат на крайния снабдител утвърдени от КЕВР цена за енергия, за
достъп до и пренос по електропреносната мрежа,
съответно за достъп до и пренос по електроразпределителната мрежа. Крайният
снабдител от своя страна дължи да възстанови на разпределителното предприятие
цените за достъп и за пренос по електроразпределителната мрежа. Цената за
достъп и пренос се определя съгласно измереното количество на консумираната електрическа
енергия на местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите за продажба.
Или, релевантен в случая е въпросът
дали потребеното количество ел.енергия е измерено в
местата, определени съобразно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ДВ, бр. 38/11.05.2007г., отм., съответно тези обнародвани
в ДВ, бр. 98/12.11.2013г./ и договора за продажба /в този смисъл е и решение №
227/11.02.2013 год. по т.д. № 1054/2011 год., ВКС, ІІ т.о., с което е даден
отговор на въпроса за значението на точката за присъединяване и мястото на
правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната/.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1
от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, идентични и в
двете им приложими за процесния период редакции посочени по-горе, при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване
е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на
потребителя към елетропресоната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Според чл. 27 от Наредба №
6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост
между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя
се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата, границата на
собственост следва да се определи от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата.
С оглед горната нормативна уредба
релевантния за разрешаване на спора въпрос е дали СТИ е поставено на границата
на собственост, който пък е обусловен от разрешаване на втория спорен между
страните въпрос относно собствеността на електрическата уредба.
В настоящия случай ищецът твърди да се
легитимира като собственик на трафопоста, в който е монтирано СТИ, въз основа
на констативен нотариален акт за собственост № 50, том ІІ, рег. № 3512, дело № 185/2017г. на нотариус Иван Колев, с
който дружеството е признато за собственик на основание чл. 92 ЗС на мачтов
трафопост с площ от 3.50 кв.м., заедно със съоръженията и проводнитите
към него, построен в поземлен имот № 14218.58.515 по КККР на гр. Г.. Ответното
дружество оспорва правата на ищеца, като от една страна твърди мачтовият
трафопост да не е предмет на осъществената разпоредителна сделка, а от друга –
не би могъл да бъде придобит по приращение, тъй като
съобразно годината му на изграждане, съобразно действащата към него момент
нормативна уредба, същият е станал държавна собственост.
С оглед така предприетото оспорване и
изхождайки от постановките на тълкувателно решение № 11/21.03.2013г. по т.д. №
11/2012г. на ОСГК на ВКС, като се има предвид, че ответното дружество не
разполага с документ за собственост на трафопоста, то негова е доказателствената тежест да осъществи пълно обратно
доказване на установеното от нотариуса в констативния нотариален акт. Такова
обратно доказване по делото не се осъществи. Както се установи от заключението
по допуснатата съдебно-техническа експертиза процесният
трафопост е бил изграден в периода 1994-1995г. за нуждите на „Малко предприятие
за колбаси“ гр. Г..
Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от действащия към този период Закон за електростопанството
/в сила от 01.07.1976г., отм. ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г./, електрическите
централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и
мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна
собственост, но според ал. 2, кооперациите и други обществени организации с
разрешение на Асоциация „Енергетика“ могат да придобиват и притежават отделни
електроенергийни обекти по предходната алинея за задоволяване на собствените си
нужди от електрическа енергия. В чл. 8, ал. 1 и 2 от този закон са
диференцирани ел.централи, уредби и мрежи като такива за общо ползване и такива
с вътрешноведомствено предназначение. За първите е посочено, че се изграждат и поддържат
от Асоциация „Енергетика“, а вторите – от самите потребители. Тези, които са за
общо ползване са били и са останали държавна собственост, но тези, които са
имали предназначение да задоволяват енергийните нужди само на един потребител
/вътрешноведомствени централи, уредби и съоръжения/ са били собственост на
самото предприятие и това право е можело да се прехвърля /по арг. за противното от § 4, ал. 11 ЗЕ, в сила от
05.03.2004г./.
С оглед горното и съдът приема, че процесният трафопост, който е бил изграден от инвеститора,
собственик на имота, за задоволяване на нуждите единствено на „Малко
предприятие за колбаси“, не бил вещ, извадена от гражданския оборот чрез
нормативна забрана за нейното придобиване и разпореждане, респ. „Айви“ ООД се е легитимирало като собственик на същия.
Последният факт е и признат от електроразпределителното предприятие със
сключения с посоченото дружество договор за продажба на електроенергия от
11.06.2003г.
Следващата група възражения на
ответника е, че ищецът не би могъл да се легитимира като собственик на
трафопоста, тъй като същият не е предмет на разпоредителната сделка, с която „Айви“ ООД е прехвърлила собствеността върху имота, върху
който той е изграден.
Последователно в съдебната практика се
приема, че щом продавачът не е изключил изрично от продажба вещи, които се
намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото:
сгради, посаждения, огради и други. Запазването на собствеността върху
сградата, отделно от мястото, трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния
акт, за да се смята оборена презумпцията на чл. 92 ЗС. Във всички случаи обаче
действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на
отразеното в нотариалния акт по реда на чл. 20 ЗЗД. В настоящия случай в
нотариалния акт, с който „Айви“ ООД се е разпоредило
с притежавания от нея имот са описани всички отразени в кадастралната карта
сгради /скица л. 63/, по който начин последващо са
описани и в договора за преобразуване. Изрично в акта не е посочено, че
продавачът запазва собствеността върху трафопоста, като по делото липсват данни
същият да е имал такава воля. Ето защо следва да се приеме, че волята на
дружеството-продавач, изразена в нотариалния акт е била да продаде притежавания
от него имот, ведно с всички изградени в него сгради, в това число и мачтовия
трафопост. От своя страна приобретателят Радослав
Блажев е покрил стойността на дяла си в „Тандем-Г.“ ООД чрез апорт на придобитото от него имущество /справка в
търговския регистър по партида на дружеството/, респ. със сключване на договора
за преобразувани ищецът е придобил права върху същото, в това число и върху процесния трафопост.
С оглед горното и установеното от
експерта по съдебно-техническата експертиза, че СТИ е поставено на страна на
ниско напрежение на трансформатора следва да се приеме, че не са спазени
нормативните изисквания то де е монтирано на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя, в случая средно напрежение. Поради
това и съдът намира, че ищецът за периода 26.07.2013г. до м. 02.2014г. не дължи
цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение. Без оглед
на този извод е факта, че към датата на въвеждане в експлоатация на трафопоста
липса нормативна уредба, която да определя местата на измерване на изградените
от потребители захранващи собствени обекти съоръжения, тъй като съобразно
действащите към датата на възникване на облигационната връзка по повод достъп
до електроразпределителната мрежа Общи условия на договорите за пренос на
ел.енергия пред електроразпределителните мрежи, одобрени с решение ОУ-060 на
ДКЕВР от 07.11.2007г., изм. и доп. с решение ОУ-004/06.04.2009г. – чл. 31, т.
1, предвижда че СТИ се поставя до или на границата на имота на ползвателя.
Според чл. 9 от Общите условия, границата на собственост се определя от начина
на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване /в който смисъл е
изискването на чл. 27 от Наредба № 6/09.06.2004г./. И следа като в самите Общи
условия се възпроизвеждат задължения, възникнали с нормативен акт, то и за
електроразпределителното дружество е възникнало задължение да монтира СТИ на
границата на присъединяване.
Както се посочи тези задължения за процесния период не са били изпълнени, респективно,
измерването е извършено не на границата на собственост на ел.съоръженията – на
страната на по-високото напрежение на понижаващия трансформатор, тоест на
средно напрежение, а на страната на ниско напрежение. От това следва, че
услугата пренос на средно напрежение е извършена, но не и тази по пренос на
ниско напрежение. Затова претенцията за заплащане на сумата от 5847.20 лева –
начислена от ответника такса пренос ниско напрежение е неоснователна в този
размер и предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен.
Предявената евентуална претенция за
връщане на недължимо събраната от ответника сума, явяваща се разлика между
недължимо събраната такса пренос по електроразпределителната мрежа по цена
ниско напрежение и сумата на същата такса, изчислена по цена средно напрежение
за периода 26.07.2013г. до м. 02.2014г. е в общ размер на 5045.29 лева,
съобразно неоспореното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. С оглед
това и предвид диспозитивното начало предявеният
евентуален иск за заплащане на сумата в размер на 4240.18 лева - разликата
между начислената за такса ниско напрежение и дължимата за средно напрежение
преносна цена, ведно с лихва за забава считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 27.07.2018г., до окончателното изплащане на
задължението, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода от спора и направено от
ищеца искане, в тежест на ответното дружество следва да се възложат сторените
от „Т.” ООД разноски за заплатена държавна такса в размер на 169.61 лева
/изчислена съобразно размера на уважената евентуална претенция/, 305.95 лева –
депозит за вещи лица, изчислено съразмерно на уважената претенция. В полза на
ищеца не следва да се присъждат транспорни разноски и
адвокатско възнаграждение, доколкото доказателства за реализирани такива не са
представени. В приложения на л. 77 от делото договор за правна защита и
съдействие от 16.05.2019г. страните са уговорили дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело в размер на
2000 лева, платим съгласно уговореното в развел ІІІ, т. 2 от договор за правна
защита и съдействие от 27.04.2017г. – по банкова сметка *** /л. 78 от делото/.
Наред с това в договора от 16.05.2019г. е уговорено, че възложителят дължи и
направените от адвоката при изпълнение на предмета на договора транспортни
разходи от 100 лева, която сума също е платима по банкова сметка ***.
Доказателства за превод на така уговореното възнаграждение и транспортни
разходи по делото не са представени. А последното е задължително условия за
присъждане на разноски, съобразно дадените с тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответното дружество също се следват разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска, в случая сумата от 74.73 лева. В полза на ответното дружество следва
да се присъди и юрисконсултско възнаграждение, като
отчитайки фактическата и правна сложност на делото, установените в чл. 25, ал.
1 от Наредбата за правната помощ, съдът определя възнаграждение в размер на 300
лева. От тази сума, съразмерно на уважената част от иска, в полза на „Е.п.“ АД
следва да се присъди възнаграждение в размер на 82.45 лева. Или общия размер на
разноските, които следва да се присъдят в полза на ответното дружество е 157.18
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, срещу „Е.п.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, иск за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сума в размер на 5847.20 лева, представляваща получена от ответника без основание
цена за услуга по пренос на енергия към ниско напрежение за обект на клиент №
56000000 в гр. Г., захранван като небитов обект чрез собствено преобразуващо
съоръжение – мачтов трафопост а.б., по фактури от 26.07.2013г. до м. 02.2014г.,
включително, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.п.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сума в размер на 4240.18
лева /четири хиляди двеста и четиридесет лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща получена от ответника без основание стойност на разликата между
събраната такса пренос по електроразпределителн мрежа
по цена ниско напрежение и изчислената такса по цена средно напрежение по
фактури, издадени за периода от 26.07.2013г. до м. 02.2014г., включително, за
обект на клиент № 56000000 в гр. Г., захранван като небитов обект чрез
собствено преобразуващо съоръжение – мачтов трафопост а.б., ведно със законната
лихва за забава считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
27.07.2018г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.п.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на „Т.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 475.56 лева /четиристотин седемдесет и пет
лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на
„Е.п.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сума в
размер на 157.18 лева /сто петдесет и седем лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: