РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502845 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ЧСИ Константин М.П.,
рег.№824, район на действие ОС-Пловдив, чрез пълномощника си адв.К.Б.
против Решение по гр.д.№ 9393/ 2019г. по описа на ПРС – ХХІ гр.с., с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Си Финанс Груп“ ЕООД
установителен иск за признаване дължимостта на сумата от 4 252,48 лв с ДДС
– дължими такси по т.26 ТТРЗЧСИ по изп.д.№ 687/ 2014г., ведно със
законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 17.04.2019г. до
погасяването й, за което е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6260/
2019г. на ПРС – ХVІІ гр.с., като в полза на ответника са присъдени разноски
за адв.възнаграждение в размер на 1000 лева. Обжалваното решение се сочи
като неправилно и незаконосъобразно по съображенията, касаещо приетото
от районния съд, че с процесен договор за цесия се е стигнало до
удовлетворяване на кредитора в хода на изпълнението чрез плащане, при
което солидарният длъжник е изпълнил общо задължение и встъпил в правата
на кредитора, а таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ по общото правило на чл.79,
ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението,
1
независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е
постъпила по ИД. На изводите на РС се противопоставя доводът, че
процесното изпълнително производство не е прекратено поради плащане от
длъжника, а на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК поради непоискване от
взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, като се сочи, че са налице и двете хипотези на чл.79, ал.1 – т.1 и 2
ГПК, които обуславят задължението ответното дружество да заплати
процесната сума и което няма общо с евентуалната платежоспособност или
липса на такава на страните. Сочи се съдебна практика на ПОС.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „Си Финанси
Груп“ ЕООД- гр.Пловдив, чрез пълномощника му адв.Т.Г., в който
въззивната жалба на ищеца се оспорва като неоснователна, по съображенията,
оспорвайки довода на жалбоподателя за дължимост на пропорционалната
такса по т.26 ТТЗЗЧСИ, основан на извършено плащане от страна на П.П. към
цедента – ответното дружество по договор за цесия от 07.07.2015г., на което
се противопоставя доводът, че цесията по чл.99 ЗЗД има за правна последица
прехвърляне на вземането, а не погасяването му, което видно от основанието
за плащане, посочено в платежното нареждане, приетата в
първоинстанционното производство ССЕ и другите доказателства по делото.
За пълнота са формулирани и допълнителни доводи с възражение за
некредитиране на част от заключението на в.л. по експертизата във връзка с
определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ и нейната дължимост като правен
въпрос по делото. Подържа се главният довод, че при цесия настъпва
прехвърляне, а не погасяване на вземането, поради което не се дължи такса по
т.26 от тарифата, като в тази връзка се извършва се позоваване на съдебна
практика на ВКС и ПОС, както и на правна доктрина, формулира се аргумент
и от т.1 от забележки към т.26 на цитираната тарифа. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение.
Доказателствени искания не са налице от страните.
За да постанови обжалваното решение чрез отхвърляне на предявения иск от
ЧСИ К.П. против „Си Финанси Груп“ ЕООД за присъждане на
претендираното вземане, районният съд е отделил като безспорни
обстоятелствата – образувано изп. производство за събиране на вземане по
ИЛ, прехвърляне на вземането по договор за цесия от 23.04.2014г. на лицето
2
П.Д.П. - длъжникът по ИЛ в качеството на поръчител по договор за кредит,
което платило на взискателя и ответник в процеса чрез банков превод.
Отделено е също като безспорно обстоятелството, че вземането се претендира
като дължима такса с оглед прекратяване на ИД на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, но предвид полученото от взискателя плащане от длъжника.
Основавайки се от текста на разпоредбата на чл.79, ал.1 , т.1 ГПК, съдът
е мотивирал, че се явява обвързан от ЗИ в рамките на въведените
обстоятелства. Така е прието с оглед фактите по делото, че разноските по
изпълнението следва да са за сметка на длъжника , а не на взискателя, както и
предвид това, че задължението по ИД е платено след започването му, то
задължен за разноски е длъжникът. Един от солидарните длъжници / ФЛ/ е
платил на взискателя задължението по ИД въз основа на договор за цесия и с
което плащане е бил удовлетворен в хода на изпълнението кредиторът,
солидарният длъжник е изпълнил общото задължение, което е установено и
чрез ССЕ. Този длъжник е встъпил в правата на кредитора. Мотивирано е
становището за действителност на цесията доколкото с нея не се постига
забранен от Закона резултат – солидарният длъжник е изпълнил спрямо
кредитора, като е придобил вземанията спрямо другия длъжник - различен
правен субект ЮЛ, носител на самостоятелни права и задължения. С оглед на
това и съобразно чл.79, ал.1, т.1 , пр.2 – предвид плащането, отговорен за
разноските е длъжникът, а не взискателят. Прието е, че чрез цесията и
извършеното плащане е налице погасяване на дълга спрямо кредитора /
взискател/, т.к. същото вече няма изискуеми вземания спрямо длъжниците,
предвид изпълнението от един от солидарните длъжници. За такова
извършено плащане СИ също е приел с Р си от 27.06.2018г. Позовавайки се на
съдебна практика Решение на ВКС по гр.д.№ 920/ 2009г. на IV ГО, Р по гр.д.
№ 1891/ 2010г. IV ГО, О по т.д.№ 393/ 2015г. на II ТО, е мотивирано , че се
касае за случай, при който плащането на задължението е извършено при
висящо дело за принудително изпълнение за събиране на дълга, поради което
и длъжникът дължи пропорционалната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ.
Въззивният съд споделя крайния правен извод на районния съд в насока
на приетото длъжникът в настоящия казус да се явява задължен по
дължимата в изпълнителното производство пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, а доводите на жалбоподателя на основание чл.269 ГПК се
3
преценяват като неоснователни.
Процесното вземане в размер на 4 252,48 лв, претендирано от ЧСИ
К.П. спрямо ответника „Си Финанси Груп“ЕООД, е за такса по т.26
ТТРЗЧСИ, предмет на заповедно производство по чл.410 ГПК, в което в
полза на заявителя е била издадена ЗИ. Поради постъпило възражение по
чл.414 ГПК, процесното вземане е и предмет на исковата сума в
производството по чл.422 ГПК за установяване нейната дължимост.
Предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК се основава на безспорните факти за
това, че по издаден в полза на „Юнионбанк“ е бил издаден ИЛ от 10.12.2013г.
за заплащане солидарно от „Проект стил“ ЕООД в качеството на
кредитополучател и П.П. в качеството на поръчител на дължими суми по
сключен Договор за кредит. Впоследствие на 23.04.2014г. „ПИБ“ като
правоприемник на „Юнионбанк“ е прехвърлил вземанията си по договора за
кредит чрез договор за цесия на „Си Финанси груп „ ЕООД. По
принудителното изпълнение по описа на ЧСИ К.П. срещу първоначалните
длъжници изпълнението е било насочено върху имущество, вкл. недвижими
имоти, което е било спряно за период от 3 години на основание чл.432, т.2
ГПК. На 17.05.2018г. Длъжникът ФЛ П.П. въз основа на сключен договор за
цесия от 07.07.2015г. с взискателя „Си Финанси груп“ ЕООД , по силата на
който дружеството прехвърлило вземането си на физическото лице П.П.
срещу цената от 61 294,26 лв и е било поискало конституирането му като
взискател по делото. Искането е било оставено без уважение от ЧСИ.
Отказът е бил предмет на съдебно обжалване, при което искането отново е
било оставено без уважение. С молба от 27.IХ.2018г. длъжниците поискали
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8
ГПК, което с разпореждане от 12.10.2018г. е било оставено без уважение. При
съдебно обжалване на акта на ЧСИ от 12.10.2018г. актът е бил отменен, в
резултат на което с Постановление на ЧСИ от 11.02.2019г. изпълнителното
производство е било прекратено на посоченото основание.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
конституираният по делото взискател „Си Финанси груп“ ЕООД в периода
на висящото изпълнително производство е бил удовлетворен чрез получаване
на сумата от 61 294,26 лева като цена по сключен договор за цесия със
солидарния длъжник – ФЛ – П.П. по договор за поръчителство, инкорпориран
4
в договор за кредит, сключен с кредитополучателя ЮЛ „Проект стил „ ЕООД,
която идентична сума към процесния момент е била предмет на
принудително събиране като вземане в изпълнителното производство. Не е
налице влязъл в сила съдебен акт, с който със сила на присъдено нещо в
исково производство посоченият цесионен договор от 07.07.2015г. да е
обявен за недействителен, доколкото цитираното Решение № 54/ 10.01.2019г.
на ОС-Пловдив е постановено в производство по реализиране на съдебен
контрол за законосъобразност на акт на съдебния изпълнител по реда на
чл.435, ал.1и сл. ГПК. Следователно налага се изводът, че взискателят по
изпълнителното дело „Си финанси груп“ ЕООД е бил удовлетворен чрез
получаване на идентична по размер като цена по възмездния договор за цесия
от 07.07.2015г. на процесната в изпълнителното производство сума,
представлявала вземане срещу солидарните длъжници в изпълнителното
производство и повод за образуване и водене на принудителното изпълнение.
Поради това и след датата на сключване на цесионния договор от
07.07.2015г. за този взискател правният интерес от продължаване на
изпълнителното производство, вкл. от извършване на процесуални действия
се е явил отпаднал, в резултат на което с нарочен акт на ЧСИ изпълнителното
дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Независимо от това
обаче безспорен е по делото фактът, че повод за принудителното изпълнение
е било наличието на дължими суми от солидарните длъжници към момента на
образуване на изпълнителното дело спрямо взискателя, последният поради
удовлетворението си в периода на неприключилото изпълнително
производство, се е явил като взискател с отпаднал правен интерес от
извършване на процесуални действия по водене на производството, което не
дава основание да се приеме, че се касае до бездействие по смисъла на чл.79,
ал.1 т.2 ГПК, каквато е тезата на жалбоподателя.
С оглед на това жалбата се намира за неоснователна, а
обжалваното решение ще се потвърди подлежи на потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262156/ 04.08.2021г
постановено по гр.д. № 9393/ 2019г. по описа на ПРС – ХХI гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6