Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.04.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 11194 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Д.М.С. против „ДЗИ-О.З.“ ЕАД гр.София осъдителен иск за сумата 50 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.2016г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 01.07.2016г. в гр.Добрич пътно-транспортно произшествие, при което водачът на л.а.Мерцедес Вито 110 ЦДИ с ДК *******АП П.Д.Ч., виновно и в нарушение на правилата за движение блъснал велосипед, управляван от ищеца. От произшествието ищецът получил травматични увреждания-счупване на десен горен крайник и контузно-порезна рана на дясна предмищница, поради които постъпил в болнично заведение с извършена операция по зашиване на разкъсно-контузните рани и имобилизация на дясната ръка. Твърди за период около 2 месеца да е бил в трайно затруднение движението на дясната ръка, довело до невъзможност да се обслужва и извършва обичайни ежедневни дейности. Твърди още произшествието да се е отразило негативно и върху психичното му състояние поради изпитания стрес и развит впоследствие страх при движение на пътното платно. Поради това твърди да е претърпял болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди, обезщетяването на които претендира от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Претендира присъждането на законната лихва от деня на увреждането, както и разноски по делото.

Ответникът признава да е страна по застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача на л.а. Мерцедес, но оспорва настъпването на произшествието да е последица от неговото виновно и противоправно поведение. Оспорва уврежданията на ищеца да са в причинна връзка с произшествието, както и да е претърпял неимуществени вреди, в тази част навежда на прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да е управлявал велосипеда в нарушение на чл.8, ал.1 вр. чл.80, т.2 ЗДв.П-движил се неправилно на пътното платно срещу лекия автомобил и по този начин сам се поставил в опасност. Навежда, че ищецът не отправил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, поради което оспорва да дължи законна лихва от деня на увреждането, както и разноски по делото, тъй като не е дал повод за образуването му. Моли искът да се отхвърли с присъждане в негова полза на разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Като безспорно по делото е отделено договорно правоотношение по сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача на л.а.Мерцедес за вреди, страна по която е ответникът. Договорът за застраховка е сключен на 26.08.2015г., а произшествието настъпило на 01.07.2016г., поради което и съобразно §22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ приложими в случая са разпоредбите на КЗ /отм./.

Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинилия вредите се предполага до доказване на противното.

По делото не се спори относно факта на настъпилото на 01.07.2016г. в гр.Добрич, по път ІІ 97 в посока от кръстовище с кръгово движение за КК А. към кръстовище с кръгово движение за гр.Балчик, пътно транспортно произшествие с участието на л.а. Мерцедес с ДК *******АМ, управляван от П.Ч., и велосипед „Балкан“, управляван от ищеца.

Механизмът на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от събраните по делото писмени доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на ПТП/, показанията на св.Ч. /събрани по делегация-стр.131-132/ и заключението на вещо лице по неоспорената от страните САТЕ. Видно от същите участъкът от пътя е с двупосочно с по една лента за движение с обща ширина 7.60м., лек десен завой по посоката на движението на превозните средства и прав хоризонтален с видимост над 100м. Пътното платно било покрито с асфалт, сух, без неравности, а времето ясно, слънчево и много добра видимост. Управляваният от св.Ч. автомобил се движил от кръговото движение за КК А. към околовръстния път за гр.Балчик, когато забелязъл ищеца с велосипеда, на който имало закачена количка с две колелца. Велосипедът се движил срещу него в лентата му за движение, в десния край на пътното платно. Свидетелят сочи, че в този момент срещу него, но в лявата лента за насрещно движение се задал камион с ремарке. Ремаркето се изнесло към него в момента, в който бил между камиона и велосипедиста, натиснал спирачките, но не успял да спре, закачил велосипеда от дясната страна и го съборил, при което ищецът паднал на земята. Движил се с около 40-50 км./ч., видимостта била добра и нямало препятствия, поради което очаквал да се разминат безопасно. Според заключението на вещото лице по САТЕ към момента на удара автомобилът се движил с около 50 км./ч., а велосипедът с около 8 км./ч., като всеки е могъл да възприеме другия на разстояние напред не по-малко от 100м. Дава заключение, че при дистанция между тях от 24.80м. и опасна зона от 34.25лв. водачът на автомобила е могъл да предприеме отклоняване наляво и да извърши успешно преминаване като подсигури минимална странична дистанция от 1.29м., т.е. ударът е бил предотвратим.

При горното съдът намира застрахованият при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността на застрахователя да заплати обезщетение за причинените вреди. Законовата презумпция за виновно поведение не е оборена по делото при условията на главно и пълно доказване. При съвпадение относно механизма на произшествието с останалите събрани доказателства, дадените от водача показания в частта, в която сочи, че в лентата за насрещно движение е имало камион с ремарке, отклонението на което към автомобила е предизвикало реакцията му да предприеме аварийно спиране с натискане на спирачките и с оглед на това е последвал удар с велосипеда, не се подкрепя от други доказателства, поради което съдът в тази част не ги кредитира, включително и поради неговата заинтересованост съобразно чл.172 ГПК. Допълнително следва да се посочи, че дори и да е имало такава създадена опасност за движението, то данните по делото сочат, че е възприел велосипеда на сравнително голямо разстояние, при което и с оглед възприемането на насрещно движещ се камион е могъл да съобрази поведението си за осигуряване безопасно разминаване. Като не е сторил това е нарушил чл.5, ал.1, т.1 ЗДв.П и чл.20 ЗДв.П.

Релевираното от ответника възражение за съпричиняване е основателно. Ищецът е управлявал велосипеда в нарушение на чл.8, ал.1 ЗДв.П, която задължава водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. В случая се е движил в лентата за движение на автомобила, но не попътно, а срещу него, поради което обективно с това си поведение се е поставил в опасност и като резултат е допринесъл за настъпване на вредните последици. При съпоставка с поведението на водача на автомобила и механизма на ПТП съдът приема принос от 30%, с колкото на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се намали обезщетението за вреди.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

От събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/ и заключението на вещото лице по неоспорената от страните СМЕ се установява, че като последица от произшествието ищецът получил разкъсно-контузна рана на горната част на дясната предмищница, травматична увреда на сухожилията на дясната предмищница, движещи дясната киткова става и движенията на пръстите на дясната ръка. Мекотъканното нараняване на дясната предмищница е нарушило целостта на повърхностния и дълбокия мускул разгъвач на дясната киткова става, довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. В деня на произшествието постъпил в болнично заведение, където извършена хирургична обработка на раната, ревизия, премахване на некротичните тъкани, шев на разкъсаните мускули екстензори на дясната китка и на пръстите на дясната ръка, поставен дренаж, първично отсрочен шев превръзка и гипсова лонгета. На 04.07.2016г. бил изписан в добро О.състояние с продължаване на лечението в домашни условия и амбулаторно с контролни прегледи и смяна на превръзката. Лечебният срок за пълно зарастване на екстензорните мускули на предмищницата обичайно протича за срок до 45 дни, което се наблюдава и при ищеца. Общия оздравителен период в случая е до 3 месеца, в които е търпял болки и страдания, по-интензивни в първите две седмици от увреждането и операцията и около 3 седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди е търпял периодични болки в областта на нараняването при усилващи се движения на дясната китка и пръстите, както и при резки промени във времето. Наред с това в първите 2 месеца не е можел ди служи с дясната ръка, довело до личен дискомфорт при обслужването и в ежедневието. Това е могъл да прави пълноценно към края на третия месец. Понастоящем е налице пълно възстановяване, без усложнения или остатъчни негативни последствия с изключение на белег в областта на дясната предмищница. Видно от приложената по делото медицинска документация и заключението на вещото лице по СМЕ при постъпването на ищеца след ПТП в болничното заведение и при извършено рентгеново изследване е установено счупване на дясна раменна кост в долната част, но без описание за състоянието на фрагментите, зарастнало ли е или не, както и липсва последващо изследване, което да потвърди тази фрактура. Според вещото лице фрактурата на раменната кост има динамична клинична картина със силни болки, оток, деформация, безпомощност на увредената ръка и необходимост от оперативно лечение. При ищеца не са били извършени никакви медицински дейности, характерни за такъв вид фрактура. Сочи още, че при него има установени дегенеративни промени в долната част на дясната раменна кост, които костни отлагания най-вероятно са били възприети от рентгенолога, че се касае за счупване. Дегенеративните промени в дясната лакътна става при ищеца потвърждават наличието на стара травматична увреда от друго събитие, поради което дава заключение, че увреждането на дясната раменна кост не се намира в причинно-следствена връзка с произшествието.

При тези доказателства съдът приема за установено, че като последица от ПТП ищецът получил разкъсно-контузна рана на горната част на дясната предмищница, травматична увреда на сухожилията на дясната предмищница, движещи дясната киткова става и движенията на пръстите на дясната ръка. От същите претърпял болки и страдания за период до 3 месеца. По делото не са ангажирани доказателства за настъпили усложнения, като с оглед заключението на вещото лице е настъпило пълно възстановяване. В този период дясната му ръка е била обездвижена и затруднен във възможността пълноценно да си служи с нея, което от своя страна повлияло във възможността да се обслужва и осъществява обичайни дейности от ежедневието. Същевременно по делото се установи, че заявеното с исковата молба счупване на десния горен крайник не е настъпило от ПТП и в този смисъл не се намира в причинно-следствена връзка с него, поради което претърпените от него болки и страдания не подлежат на репариране от ответника. Предвид това и с оглед начина на получаване на увредите и възрастта на ищеца към деня на ПТП /63г./ съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 10 000лв.

При отчитане установеното по делото съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението следва да се намали със сумата от 3000лв. /30% /, поради което предявеният на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ осъдителен иск следва да се уважи за сумата 7000лв., а за разликата до пълния претендиран размер 50 000лв. подлежи на отхвърляне.

На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищецът е увреден от ПТП на 01.07.2016г. и съобразно горното ответникът, в качеството  на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи от тази дата законната лихва до окончателното изплащане.

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса за предявения иск.

Направил е разноски от 200лв. за възнаграждения за вещи лица, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати разноски от 28лв. съобразно уважената част от иска.

По делото е представляван безплатно от адвокат по чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.Н.Д.-САК възнаграждение от 341.04лв. с ДДС, изчислено по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно §2а от ДР на Наредбата /представени доказателства за регистриране на адвоката по ЗДДС/.

Ответникът е направил разноски от 550лв. за възнаграждения за вещи лица и свидетел. Представляван е от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл.78, ал.8 ГПК или О.разноски от 650лв. С оглед отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от 559лв., пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважената част от иска от 280лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 7 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 01.07.2016г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Мерцедес Вито 110ЦДИ с ДК *******АМ, ведно със законната лихва от 01.07.2016г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 50 000лв.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София да заплати на Д.М.С., ЕГН **********, гр.Добрич, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 28лв.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София, да заплати на адв.Н.Д.-САК, с адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 341.04лв.

ОСЪЖДА Д.М.С., ЕГН **********, гр.Добрич, да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 559лв.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 280лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: