Р Е Ш Е Н И Е № 42
гр. Сливен, 06.03.2023 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря
Ваня Фърчанова и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 399 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Сорико“
ООД гр. Нова Загора против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0804-000592/20.09.2022 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Сливен, с която по отношение на „Сорико”ООД гр.
Нова Загора е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А,
б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,
считано от 16:02 часа на 20.09.2022 г. по отношение на ППС – тракторно ремарке
с рег. № *******.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, не съдържа
всички кумулативно изискуеми реквизити, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и не е съобразена с материалноправните
разпоредби. Не ставало ясно по отношение на кого била наложена ПАМ. Мотивите
също са били неясни и ограничавали правото на защита на жалбоподателя. Не било
посочено какви били изискванията, относно ползването на ремаркето. Не била
посочена правната норма, която М. като у. на фирмата и с. е нарушил. В случая
водачът притежавал съответната категория за управляваното от него превозно
средство - колесен трактор. В този смисъл счита за
невярна констатацията, довела до издаване на процесната незаконосъобразна
заповед. Счита, че за процесното ремарке не е необходимо да се притежава
отделна категория. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената
заповед.
В с.з. оспорващият
не се явява, В писмено становище представено по делото от пълномощника на
оспорващия заявява, че поддържа подадената жалба. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Сливен, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва подадената жалба.
Моли съда да я остави без уважение.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 20.09.22г. в 16:02 ч. в гр.Нова Загора на ул. „Цар
Освободител“ до номер 30 посока към кръстовище с ул.“Кап.Петко войвода“ Р. Р. Д.
управлявал състав от ППС колесен трактор ЮМЗ-6 АКМ, peг. № ********, с прикачени към него тракторни ремаркета с
рег.№ ******* и рег.№ ********. При проверка от контролните органи на МВР
водачът представил СУМПС № *********, за категории В, С, Ткт
и М. Извършилият проверка Н. С. – м.а. в сектор ПП при ОДМВР Сливен, установил,
че водачът управлява състав ППС без да притежава необходимата категория, а
именно С+Е, както и не носи свидетелство за регистрация на ремарке с рег.№ *******.
Съставен е АУАН сер.GA, № 811056/20.09.2022 г. за
нарушение на чл.100 ал.1 т.2 и чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Установено е, че тракторно
ремарке с рег.№ ******** е собственост на „Сорико“ ООД
гр. Нова Загора.
Въз основа на
съставения АУАН на оспорващия е издадена процесната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0804-000592/20.09.2022 г., от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която на основание чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на
ППС с рег. № ******** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца.
ЗППАМ е получена от жалбоподателя на 11.10.2022
г. В мотивите на заповедта е посочено, че М. Т. М. като у. на „СОРИКО“ ООД с ЕИК:
*********, със седалище/адрес на управление гр. Нова Загора, ул. „Патриарх
Евтимий“ № 89, и с. на ППС-тракторно ремарке *******, прикачено към колесен трактор ЮМЗ-6 АКМ-********. е допуснал използването
му от водача Р. Р.Д., ЕГН **********, който не притежава съответната категория
(н.) водач.
По делото е
представено СРМПС № ********* – част I на колесен трактор
ЮМЗ-6 АКМ, peг. № ********, от което е видно, че
същият е с допустима максимална маса 3450 кг. (F1). Според СРППС № ********* част I за
тракторно ремарке – самосвал с рег. № ********, същото е с допустима максимална
маса 5600 кг. (F1), и е собственост на „Сорико“ ООД
гр. Нова Загора.
Горната фактическа
обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т.
6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. Директорът
на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил
различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от
ЗДвП, като в т. 5 от заповедта е посочен Началник на сектор Пътна полиция при
ОДМВР - Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен
орган.
С оглед
съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма, посочена
в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени
фактическите и правните основания за издаването й, като към преписката е приложен
съставения АУАН на Р. Р. Д.. Описаните в оспорения акт фактически обстоятелства
относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на МПС от водач, който не
притежава СУМПС за съответната категория МПС, съответстват на фактическите
основания, които се съдържат в оспорената заповед. Релевантните факти са
изяснени в пълен обем. В производството по издаването на обжалваната заповед не
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила –
такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до
различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като
съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за
незаконосъобразност на административния акт.
Заповедта е
издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Съгласно този текст от
закона, принудителната административна мярка „Прекратяване регистрацията на
пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е
собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при
наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от
административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик. В този смисъл няма изискване
нарушението да е извършено от собственика или същият да е знаел, че лицето,
управляващо ППС, е неправоспособно. Посочената от административния орган правна
норма на чл. 171, т. 2 а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на
ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. В
случая безспорно е доказано посоченото обстоятелство.
Във връзка с
възраженията на оспорващия, следва да се посочи следното: Основният спор по
делото се изразява в обстоятелството, дали след като водачът на състава от ППС,
включващ трактор и две тракторни ремаркето, притежава посочените в СУМПС категории
В, С,Т (Ткт) и М е правоспособен водач по смисъла на
чл.150а от ЗДвП. Съгласно чл.150а ал.2 т. 6. от ЗДвП за категория В се отнася
за МПС с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg
(какъвто е процесният трактор), проектирани и конструирани за превоз на не
повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория
могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава
750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата
за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни
средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима
максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че
допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg.
В случая независимо, че процесният трактор не надвишава като максимална маса
3500 кг., в състав с процесното ремарке надвишава 4250 kg,
поради което тази категория е неприложима за него.
Съгласно чл.150а
ал.2 т. 10 от ЗДвП категория С се отнася за МПС, различни от тези в категории
D1 или D, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 kg,
които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс
водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав
с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg.
Според чл.150а
ал.2 т. 16 от ЗДвП категория Т се отнася за
колесни трактори (Ткт),
каквото е първото ППС от управлявания от водача състав. Към тази категория се
приравняват и трамвайните мотриси (Ттм).
Съгласно чл.150а
ал.2 т. 1 от ЗДвП категория АМ (М) се отнася за мотопеди - двуколесни
или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не
по-висока от 45 km/h, поради което е изцяло неотносима към процесните ППС.
Според легалната
дефиниция дадена в § 6 т.15 ДР на ЗДвП „Трактор" е моторно превозно
средство, предназначено за извършване на специфични дейности, както и за
теглене на товарни ремаркета. В т. 17 е дефинирано понятието
"Ремарке", а именно ППС, предназначено да бъде теглено от моторно
превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата.
Съгласно т. 20 от същата разпоредба „Състав
от пътни превозни средства“ са механично свързани пътни превозни средства,
които участват в движението по пътищата като едно цяло.
При тази законова
регламентация не може да се приеме за установено, че в понятието „трактор“ се
включва и тегленото от него ремарке, тъй като това е само едно от
предназначенията на трактора като МПС. Когато към трактора е прикачено ремарке,
същият представлява състав от ППС по смисъла на §6 т.20 от ДР на ЗДвП.
Доколкото дефиницията на § 6 т.15 ДР на ЗДвП визира само трактора като МПС, но
не и състава от ППС, следва да се приеме, че категория Т се отнася само за колесни трактори без прикачените към тях ремаркета. Този
извод следва и от пиктограмата на СУМПС.
В този смисъл е и
разпоредбата на чл.155 ал.1 от ЗДвП,
според която всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от
категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът,
притежаващ свидетелство за управление от категория Т - само превозно средство
от вида, посочен в свидетелството за управление.
Този извод се
подкрепя и от разпоредбата на чл.155 ал.9 от ЗДвП, според която състав от пътни
превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство от категория В и
ремарке с допустима максимална маса над 750 kg,
когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 kg, но не надвишава 4250 kg, се
управлява от лица, преминали обучение и издържали съответния изпит. Правото да
се управлява такъв състав се указва в свидетелствата за управление чрез
съответния код на Общността. В случая управлявания от водача Д. трактор попада
в категория В, но дори само с едно от посочените ремаркета, а именно
процесното, надвишава 4250 kg, В този смисъл по
аргумент на по-голямото основание, същият е следвало да придобие
правоспособност да управлява такъв състав от ППС.
Относимата за водача
категория за управлявания от него състав от ППС е тази по чл.150а ал.2 т.9 б.б от ЗДвП - категория С1Е, отнасяща се за състав
от превозни средства с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке с допустима максимална маса на ремаркето или полуремаркето над 3500 kg, при
условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 12 000 kg. По делото е безспорно установено, че водача на
процесния състав от ППС не е притежавал такава категория.
Собственикът на ППС
– „СОРИКО“ ООД, чрез неговия у. М. Т. М. не е положил дължимата грижа, като е
предоставил ППС на н. водач за съответната категория МПС и по този начин е
допуснал ползването му от лице, което е сред изброените в хипотезата на чл.
171, т.2а б. "а" от ЗДвП. Приложимата правна уредба не обвързва
принудителната мярка с установяване на вина или знание на собственика, поради
което без правно значение са обстоятелствата дали жалбоподателя лично е
предоставил управлението на собственото си ППС, дали това е направено от друго
лице и дали той е знаел за това. С оглед горното, съдът приема, че оспорващия с
поведението си е допуснал извършване на нарушението. Законът допуска засягане
на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както
и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, както и преустановяването на административните
нарушения. В този смисъл са Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10192/2018 г., VIII о.; Решение № 14879 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
6949/2018 г., II о. и Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10387/2018 г., VIII о..
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП
е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН
имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от
посочената в АУАН серия GA, № 811056/20.09.2022 г.
При издаването на
заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6,
ал. 1 АПК. Мярката е наложена в съответствие с приложимия материален закон –
чл. 171, т. 2а от ЗДвП, до минималния предвиден размер по закон – 6 месеца,
който съдът приема за обоснован за постигане на целта, за която е издадена
заповедта за ПАМ. След като този срок е определен към минимума, то не следва да
бъде мотивиран.
По изложените
съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Постановения административен акт, предмет на настоящото съдебно оспорване е
правилен, законосъобразен и обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити,
мотиви. Издаден е от компетентен административен орган в кръга на правомощията
му. Същият не страда от посочените в жалбата пороци, обуславящи неговата
отмяна.
С оглед изхода на
делото в полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като
такива не са поискани.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл.
посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сорико“ ООД гр. Нова Загора против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000592/20.09.2022 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: