РЕШЕНИЕ
Номер 26316.11.2020 г.Град ХАСКОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ХасковоIII-ТИ СЪСТАВ
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ТОШКА И. ТОТЕВА
Членове:АННА В. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
Секретар:Р. М. К.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20205600500765 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се И. Д. М. и Г. Д. М. решение №324 от 16.06.2020г.
по г.д. №1685/2019г. на Районен съд Хасково, с което е отхвърлен
предявеният инцидентен установителен иск против „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, п.к. 1309,
Район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, с правно основание чл.26, ал.1,
предл.първо и предл.трето от ЗЗД - за прогласяване нищожността на клаузата
на чл.5, ал.2 от Договор за наем от 16.02.2016г., поради противоречие със
закона и поради накърняване на добрите нрави,като неоснователен,както и
искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 3330 лева
/предявен като частичен иск от 12 210 лева/ - наемна цена за периода от
01.06.2016г. до 01.04.2017г. по Договор за наем от 16.02.2016г., и с правно
основание чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 750 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.04.2017г. до 28.06.2019г
В жалбата на И. Д. М. и Г. Д. М. се правят оплаквания за
неправилност,незаконосъобразност и необоснованост.Съдът едностранчиво е
подходил към анализа на доказателствата,като не е възприел предоставената с
чл.13 от договора възможност за снабдяването с необходимите разрешения и
1
строителни книжа. Напротив с бездействието си е допринесъл
жалбоподателите да понесат имуществени загуби,за които са предявили и
настоящата претенция.Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се уважи иска.
В срок по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната страна,в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото
доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от
фактическа страна.
Производството пред Районен съд Хасково е образувано по
искова молба от И. Д. М. и Г. Д. М. , двамата от гр.*** против „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата от 3330 лева /предявен като частичен
иск от 12 210 лева/, представляваща наемна цена за периода от 01.06.2016г.
до 01.04.2017г. по Договор за наем от 16.02.2016г., и с правно основание
чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 750 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.04.2017г. до 28.06.2019г.
Правния интерес ищците обуславят от Договор за наем от
16.02.2016г. с нотариална заверка на подписите и вписан под № 180 от
16.02.2016г., акт № 55, том I на СВ-Хасково, с „Мобилтел“ ЕАД чийто
правоприемник „А1 България“ ЕАД по силата на който са предоставили
300кв.м. от собствен терен в местност ***, за инсталиране и ползване от
наемателя на съоръжения и оборудване за телекомуникационна дейност и
прекарване на електрозахранващ кабел в посочения имот, целият с площ от
600 кв.м.
Спорният по делото въпрос,очертан от исковата молба в
първоинстнационното производство и въззивната жалба пред въззивна
инстанция е относно сключването,изпълнението на договора за наем и
отговорността на всяка от страните в рамките на поетите задължения.За да
обосноват иска си за заплащането на наемната цена от 330лв. на месец,
жалбоподателите се позовават на нищожността на клауза чл.5 ал.2 в договора
,която разпоредба обуславя дължимостта на наемната цена от отлагателно
2
условие, а именно издаване на разрешение за строеж. На следващо място се
позовават на бездействието от страна на наемателя да изпълни ангажимента
поет с изричното му упълномощаване с разпоредбата на чл.13 от договора да
предприеме необходимите действия за издаване на разрешение за строеж с
оглед изпълнението на имота по предназначението за което е отдаден под
наем и съответно да заплаща наемната цена.
От своя страна въззиваемата страна „А1“ЕАД не оспорват
сключването на процесния договор за наем, но противопоставя възражение че
реално не са ползвали имота и че твърдението за недобросъвестно поведение
е неоснователно. Реалното ползване на имота по предназначение е зависело
от издаване на разрешение за строеж и изменение на ПУП,за което има отказ
от страна на Община Хасково,тъй като наемателя не е заинтересовано лице по
чл.131 от ЗУТ да инициира такава процедура.
Безспорно установените факти са подписан от страните
Договор за наем от 16.02.2016г., вписан в Служба по вписванията при РС-
Хасково под № 180, том I, рег. № 944, дв. вх. рег. № 939, по силата на който
ищците като наемодатели /собственици на отдавания обект/ са предоставили
на ответника като наемател срещу заплащане правото да ползва терен,
находящ се в гр.*** и представляващ площ от 300 кв.м. в източната част на
УПИ с идентификатор № 77195.119.39 КККР на гр.***, одобрени със Заповед
№ РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-гр.София, изменена със Заповед № КД-
14-26-276/30.12.2010г. на Началника на СГКК-Хасково, с адрес на поземления
имот – гр.***, местност ***, с площ от 600 кв.м., с трайно предназначение –
урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до
10м/,за който имот се легитимират като собственици с договор за доброволна
делба на съсобствени недвижими имоти Акт 61, том I, рег. № 439, нот. дело
№ 47/2011г. от 02.03.2011г. , вписан в Служба по вписванията, вх. рег. №
836/02.03.2011г., Акт № 196, том I, в дял на съпрузите /ищците в настоящия
процес/ И. Д. М. и Г. Д. М. е поставен и те са станали изключителни
собственици на Поземлен имот с идентификатор 77195.119.39 по КККР на
гр.***.
Имотът е предоставен на наемателя за инсталиране и експлоатация на
негови съоръжения и оборудване /чл.1, ал.4/, като в чл.16, ал.1 са посочени и
3
самите съоръжения: базова станция, технологична кабина за базова станция,
телекомуникационна кула с височина 30 метра с антени, климатична и
пожароизвестителна системи, сигнално охранителна система, фидерни
кабели, свързващи базовата станция с антените, заземление, гръмозащита,
самостоятелна ел. инсталация.
На 19.07.2016г. наемателят „А1“ЕАД е поискало издаване на виза по
чл.140 от ЗУТ за строеж „Мобилна базова станция Телемоб 30“
Заявлението е разгледано от Община Хасково на 03.08.2015г,която е
отказала виза с мотива,че наемателите не са заинтересовани лица по чл.131 от
ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка Районен съд Хасково е
отхвърлил иска за заплащане на наемна цена от 3000лв. за времето от
01.06.2015г. когато изтича отлагателното условие по договора за 10 месеца.
Исковата претенция предопределя произнасянето по два важни
момента,обуславящи изхода на спора. Първият е въведеният от ищеца с
инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на основание
чл.26 ал.1 предложение първо и предложение трето от ЗЗД на клаузата на
чл.5 ал.2 от договора относно включване на отлагателно условие за
заплащането на наемната цена в зависимост от издадено разрешение за
строеж,по който иск районният съд е изложил подробни мотиви за
неоснователност, с които настоящата инстанция напълно споделя,поради
което не се налага излагане на нови такива.Решението,в частта в която е
отхвърлен предявеният инцидентен установителен иск против „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, п.к. 1309, Район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, с правно основание
чл.26, ал.1, предл.първо и предл.трето от ЗЗД - за прогласяване нищожността
на клаузата на чл.5, ал.2 от Договор за наем от 16.02.2016г., поради
противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави,като
неоснователен следва да бъде потвърдено.
По отношение на втория момент относно отговорността на страните по
сключения договор за наем настоящата инстанция не споделя мотивите на
районния съд.Решаващият съд е преценил,че ответникът не носи
4
отговорност,тъй като изграждането изграждането на мобилна базова станция
не е съответствало на предвижданията на действащия ПУП за имота, е
следвало да бъде изменен ПУП по реда на чл.134 от ЗУТ, като съгласно
чл.135 от ЗУТ само лицата по чл.131 могат да правят искане за изменението
му. Ответникът обаче не бил заинтересовано лице по смисъла на сочения
законов текст, тъй като не е собственик, носител на ограничено вещно право
или концесионер на имота.този извод обаче е направен от районния съд без да
се съобрази и анализира разпоредбата на чл.13 ал.1 от договора, в която
изрично се упълномощава наемателя с правата на собственик на имота по
смисъла на чл.131 от ЗУТ,който да инициира административна процедура.
Това е сторено от наемателя с цитираното по горе заявление от
19.07.2016г.,което показва че наемателят е наясно със задълженията си по
договора.Отказа на Общината да издаде исканата виза обаче не отменя
отговорността на ответника. Последният е следвало да потърси съдействие от
наемодателя като собственик,за да се обжалва отказа или да се преуредят
наемните отношения. Това не е сторено.Обстоятелството, че наемателят не е
влязъл във държане на имота не го освобождава от задължението за
плащането на наемната цена, въпреки че условието не се е осъществило.
Отлагателното условие за плащане на наемната цена от 330лв. е обусловено
от издаването на разрешение за строеж,което е от компетентност на Община
Хасково.Разрешението за строеж предполага развитие на административна
процедура. Тази административна процедура не се е осъществила обаче не по
вина на наемодателя,който е разчитал, че наемателят по изричното
упълномощаване ще извърши необходимите административни действия за
въвеждането на имота по предназначението му. Напротив ответникът на
първо място е закъснял с инициирането на административната процедура,
едва след шест месеца е подал заявлението за издаване на разрешение за
строеж пред Община Хасково и след отказа не е предприел никакви действия
да уведоми наемодателя, да потърси неговото съдействие и евентуално да се
преуредят договорните отношения. Именно това бездействие го превръща в
неизправна страна по договора и като такава дължи заплащането на наемната
цена.Относно дължимия размер,съдът намира,че същият е следва да бъде в
размер на 2310лв. считано от 1септември, а не от първи юни. Мотивите за
това съдът извежда от това, че Община Хасково е постановила отказа за
издаване на виза за строеж на 03.08.2016г. и от този момент е могла
5
ощетената страна да подаде жалба против отказа,което не е сторено,поради
което началният момент на плащане на наемната цена съдът определя на
01септември.В този размер искат следва да се уважи и за разликата над
2310лв до пълно предявения размер от 3300лв. предявен като частичен иск да
се отхвърли.
По отношение на мораторната лихва съобразно редуцираната главница
дължимата мораторна лихва възлиза на 524,25лв.,като за разликата до 750лв.
следва да се отмени решението в тази част и иска за мораторна лихва се
отхвърли за тази разлика
Разноски с оглед изхода на спора се разпределят по следния начин
„А1“ЕАД следва да заплати на въззивника 995лв., а въззивника следва да
заплати на въззиваемата страна 162 лв. съобразно отхвърлената част.
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
Отменя решение №324 от 16.06.2020г. по г.д. №1685/2019г.
на Районен съд Хасково в частта , в която са отхвърлени предявените от И. Д.
М. и Г. Д. М. против „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, п.к. 1309, Район Илинден, ул.“Кукуш“ №
1искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за сумата над 2310лв. до 3330
лева /предявен като частичен иск от 12 210 лева/ - наемна цена за периода от
01.06.2016г. до 01.04.2017г. по Договор за наем от 16.02.2016г., и с правно
основание чл.86 от ЗЗД за сумата на 524,25лв.до 750 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.04.2017г. до 28.06.2019г.,както и в частта
за разноските, вместо което постановява.
Осъжда „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, п.к. 1309, Район Илинден,
ул.“Кукуш“ № 1да заплати на И. Д. М. и Г. Д. М. за сумата 2310лв.
/предявен като частичен иск от 12 210 лева/ - наемна цена за периода от
01.06.2016г. до 01.04.2017г. по Договор за наем от 16.02.2016г., ведно със
законната лихва,както и сума в размер на 524,25лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.04.2017г. до 28.06.2019г.
6
Осъжда „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, п.к. 1309, Район Илинден,
ул.“Кукуш“ № 1 да заплати на И. Д. М. и Г. Д. М. сумата от 995лв. разноски
по делото.
Осъжда И. Д. М. и Г. Д. М. да заплатят на „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, п.к.
1309, Район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1 разноски по делото в размер на 162лв.
Потвърждава решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7