р е ш е н и е
N
гр.Плевен, 14.02.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Поля Цанева ..................………........................................
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 4121 по описа за 2019
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.150 от СК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова
молба от Г.С.Х., като майка и законен представител на детето М.А.К. с ЕГН **********
против А.К.К. с ЕГН **********, в която се твърди, че
ответника е баща на детето М.К.. Твърди се, че с решение от 10.05.2017г. по
гр.д.№***по описа на *** ответника бил осъден да заплаща на малолетното дете
месечна издръжка в размер на 150лв.Навеждат се доводи, че от присъждане на
издръжката минали повече от две години, през които размера й не бил променян.
Сочи се, че към датата на завеждане на исковата молба предстояло детето да
започне обучение в първи клас. При това нуждите му били нараснали с оглед
по-високата възраст и с оглед на това, че предстоящото обучение било свързано
със средства за придвижване до училище и за закупуване на училищни пособия. Като
следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което
размерът на присъдената в полза на детето издръжка да бъде изменен от 150лв. на
200лв.
Ответникът А.К. не е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено
следното :
Установява се от приложения препис на
удостоверение за раждане, изд. на ***г***-***, че ищцата Г.Х. и ответника А.К. са родители на детето М.А.К., родена на ***г.
Установява се от приложения препис на
Решение №***по гр.д.№***по описа на ***, влязло в законна сила на 10.05.2017г.,
че със същото е било утвърдено споразумение, по силата на което бащата е поел
задължение да заплаща издръжка на дъщеря си М. в размер на 150лв., считано от 10.05.2017г.
до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване.
От приложения препис на удостоверение с изх.№***изд. от ***е
видно, че детето М.К. е записана като ученичка в първи клас на соченото детско
заведение за учебната 2019/2020г.
Установява се от приложения препис на удостоверение с изх.№***.,
изд. от ***, че майката Г.Х. е реализирала за периода от м.октомври 2018г. до
м.май 2019г. среден месечен доход в размер на около 684лв. брутна сума.
От постъпилата справка от ***е видно, че ищцата за периода
м.октомври - м.декември 2019г. е имала средно месечен осигурителен доход в
размер на 932лв. Видно е от същата справка, че за м.юли 2019г. е имала
осигурителен доход в размер на 121,74лв. при осигурител ***и 450,44лв. при
осигурител ***. За м.август 2019г. е
имала осигурителен доход в размер на 542,75лв.
при осигурител ***.
Установява се от постъпилата справка от ТД на НАП – ***, че
ответника А.К. има регистриран трудов договор с работодател ***за периода
28.05.2019г. – 01.10.2019г. и регистриран действащ и към момента трудов договор
с ***от 31.05.2016г. Видно е от същата справка, че при последния работодател
ответника е имал осигурителен доход по данни на работодателя в размер на
655,36лв. за месец юни 2019г. и по 1 031,17лв. за месеците от юли до
ноември 2019г. При работодателя *** е имал деклариран осигурителен доход за
периода от месец юни до месец септември 2019г. в размер на 290лв. средно
месечно.
От приложеното удостоверение за декларирани данни, издадено
от ***се установява, че ответника А.К. няма декларирано имущество.
От показанията на свидетелката ***Х. – баба на ищцата,
разпитана в о.с.з. на 04.02.2019г., се установява, че майката и детето живеят
сами в жилище на св.Х.. Установява се също, че бащата плащал редовно
присъдената издръжка, но тя не била достатъчна и ищцата търсела финансова помощ
от своите баба и дядо. Не можела да разчита на такава помощ от родителите си.
Свидетелката излага също, че бащата не давал други средства освен издръжката и
вземал детето при себе само за определеното време през лятото, бабата и дядото
по бащина линия също само през лятото се виждали с детето.
По
делото е изготвен писмен социален доклад от ***, в който се сочи, че детето се
отглежда от майката в подходящи жилищни условия, както и че през учебната
2019/2020г. е ученичка в първи клас. Посочено е също, че между родителите и
детето има изградена емоционална връзка. То посещавало бащата и роднините по
бащина линия през летния сезон, а в ***живеели
дядото, прадядо и прабаба, които детето често посещавало. Формирано е становище в социалния доклад, че с
нарастване възрастта на детето нараствали и неговите потребности, поради което
е основателна претенцията за увеличаване размера на издръжката.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното :
Безспорно е, че за ответника
съществува безусловно задължение да издържа своето малолетно дете, съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.
Установи се от доказателствата по
делото, че размерът на издръжката, която ответника дължи на дъщеря си е
определен към м.май 2017г. От тогава до момента на завеждане на настоящото дело
е изминал период от повече от две години, в който детето безспорно е пораснало
и се е изменил размера на минимално дължимата от родителите издръжка.
Установи
се от обсъдените доказателства, че детето М. е ученичка в първи клас през
учебната 2019/2020г., което е свързано с разходи за учебни пособия, дрехи,
обувки, учебни екскурзии. Израстването на детето нормално е свързано и с
развиване на нови интереси за него, изискващи разходи за удовлетворяването им.
Към
момента, в който е била определена издръжката по гр.д.***– м.май 2017г.
минималния размер на работната заплата е бил 460лв. През 2019г. е бил в размер
на 560лв., а от 01.01.2020г. нараства на 610лв. С
оглед разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, минималния размер на издръжката,
която ответника е дължал на дъщеря си е бил в размер на 115лв. към м.май 2017г.;
140лв. през 2019г. и 152,50лв., считано от 01.01.2020г.
С оглед
горното, съдът счита, че са налице основания за изменение размера на
издръжката, която е била присъдена с решението по гр.д.№***по описа на ***.
При определяне конкретния размер на
необходимата на детето М. месечна издръжка, съдът съобрази, че то е на осем
годишна възраст. Ученичка е в първи клас и са налице ежемесечните обичайни
разходи, свързани с отглеждането на дете на такава възраст - за храна;
отопление; закупуване на облекло; за
учебни пособия, учебни екскурзии, развлечения, почивки. Не са налице доказателства за разходи
над обичайните. При тези обстоятелства, съдът
счита, че за задоволяване на основните потребности на детето М., позволяващо
нормалното му физическо и психическо развитие, е необходима ежемесечно сума в
размер на около 350лв.
Съдът счита, че бащата следва да осигурява 200лв. от тази издръжка. Приема,
че с оглед факта, че този родител е в работоспособна възраст и добро
здравословно състояние, както и предвид реализираните от него месечни доходи, същия
може да участва в издръжката на дъщеря си с посочената сума, която не надвишава
значително минималния размер на дължимата издръжка.
Съдът приема, че останалата част от
издръжката може да се поеме от майката, отчитайки че тя полага също така
непосредствените и ежедневни грижи за отглеждане на детето.
Предвид изложеното, съдът счита, че
предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв. Върху дължимата от ответника издръжка следва да се присъди и
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищцата направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по сметка
на *** държавна такса върху увеличения размер издръжка в размер на 72лв.
Следва да се допусне предварително
изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1
от ГПК.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК
решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата, на която съдът е
посочил, че ще обяви решението си.
Воден от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 от СК, размера на издръжката определена с Решение №***по
гр.д.№***по описа на Плевенски районен съд, като ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА
на детето М.А.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.С.Х. с ЕГН **********,
месечна издръжка
в размер на 200 лв., считано от 21.06.2019 г. до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до пълното
й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.К.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.С.Х. с ЕГН **********,*** сумата от 300 лв., представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК А.К.К.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на *** държавна такса в размер на 72лв.
На
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 18.02.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: