№ 11457
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110169926 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ......., ЕИК:
....., със седалище и адрес на управление в ........, представлявано от изпълнителните
директори ....... и ......., чрез пълномощника адв. Д. Х.., със съдебен адрес ........, против А. И.
Б., ЕГН: **********, с адрес: ....... и Д. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: ......, с която са
предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки един от
ответниците, в качеството им на наследници по закон на .... Б., ЕГН: **********, да заплати
на ищеца следните суми: сумата от 257,59 лева (съответно ½ от дължимата главница в
размер на 515,18 лева), представляваща главница по Договор за кредитна карта на физическо
лице № ..... от 01.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.12.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 8,69 лева (съответно ½ от дължимата договорна лихва в
размер на 17,38 лева), представляваща лихва върху редовна главница по договора за кредит
за периода от 16.02.2021 г. до 14.11.2021 г., както и сумата от 46.62 лева (съответно ½ от
дължимата лихва за просрочена главница в размер на 93,24 лева), представляваща лихва за
просрочена главница по договора за кредит за периода от 21.05.2021 г. до 14.11.2022 г.
(съгласно уточнение на исковите претенции в проведено открито съдебно заседание на
28.11.2024 г.)
Ищцовото дружество твърди, че между наследодателя на ответниците .... Б. и
ищеца бил сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № ..... от 01.04.2019 г.,
като съгласно чл. 12 от договора срокът за ползване и погасяване на кредита бил удължен.
Твърди, че на 16.02.2021 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите по
договора вноски за главница и лихва, поради което бил изпаднал в забава. Твърди се, че с
оглед на формираните просрочия и на основание чл. 10 от договора Банката направила
кредита изцяло и предсрочно изискуем, считано от 21.05.2021 г. Твърди, че в хода на
производството по връчване на поканата за уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението било установено, че същият е починал, като е
оставил за свои наследници ответниците А. И. Б. и Д. С. Т.. Сочи, че към момента на
подаване на исковата молба задълженията по процесния договор възлизали в общ размер от
625,66 лева. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. С. Т. не е подала отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. И. Б. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва кредитът да е предсрочно изискуем,
доколкото видно от приложените доказателства ищецът е опитал да връчи нотариална
покана на кредитополучателя, но последният бил починал, поради което волеизявлението не
било достигнало до адресата. При условията на евентуалност, дори да се приеме, че
вземането е било дължимо, моли съда да отхвърли искането на ищеца за присъждане на
разноски, тъй като ответникът не бил получил покана за плащане. Твърди, че реално е нямал
никаква представа, че наследодателят му има задължение към банката. Релевира възражение
за недействителност на чл. 10.2 от договора за кредит. Възразява, че сумите са усвоени,
доколко липсвали доказателства в тази насока, а предоставеното извлечение от
счетоводството на банката не можело да послужи за валидно доказателствено средство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
В открито съдебно заседание на 28.11.2024г. процесуалният представител на ищежа прави
уточние, че претенцията за всеки един от ответниците е както следва: за главница – сумата
от 257,59лв. /или 1/2 от дължимата главница/, за договорна лихва – сумата от 8,69лв. /или 1/2
от общо дължимата договорна лихва/ и за лихва за просрочена главница – сумата от 46,62лв.
/или 1/2 от общо дължимата лихва за просрочена главница/. Размерът на просрочената
главница върху, която е начислена лихвата в размера на 93,25лв. е уточнена в молба от
16.02.2023г., а именно това е сумата от 85,68лв., която представлява падежирали вноски
по кредита с посочени падежи общо четири на брой. Сумата в размер на 85,68лв.
представлява редовно падежирала главница, която сума е включена в общата претенция от
515,19лв., като над сума от 85,68лв. до общия размер от 515,19лв., представлява
остатъка от вземането, което банката е обявила и за предсрочно изискуемо, като общия
размер на дължимата главница е 515,19лв. при предсрочна изискуемост на кредита.
Сумата от 17,39лв., представляваща договорна лихва е изчислена върху всяка една от
вноските, посочени в извлечението. Това е възнаградителна лихва и се дължи на основание
чл.7 от Договора. Отделно се претендира закъснителна лихва върху същите вноски след
предсрочната изискуемост, законна лихва върху главницата в размер на 93,25лв. за периода
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем от 21.05.2021г. до 14.02.2022г.
/извлечението стр.2/. По отношение на отговора на исковата молба ищежът смятам, че
кредита е обявен за предсрочно изискуем, ако не преди завеждане на делото, то с исковата
молба, в която връзка са и въпросите ни към вещото лице. По възьражението , че няма
същинско усвояване на сумата ищецът навежда твърдения, че договорът за кредитна карта
няма същинско усвояване, а кредитен лимит, който се предоставя на разположение на
кредитополучателя, който се усвоява чрез използване на сумата в отделни и различни
транзакции.
С оглед горното, в същото открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение
на доклада по следния начин: предявен е иск за осъждане на всеки един от ответниците да
заплати на ищеца сумата от 257,59лв. /или 1/2 от дължимата главница/, представляваща
2
главница, сумата от 8,69лв. /или 1/2 от общо дължимата договорна лихва/, представляваща
договорна лихва и сумата от 46,62лв. /или 1/2 от общо дължимата лихва за просрочена
главница/, лихва за просрочена главница.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковите претенции ищецът следва да установи следните обстоятелства: че се е намирал в
облигационни отношения с наследодателя на ответниците, че е предал заемната сума и е
изпълнил задълженията си, както и че е поставил ответниците в забава.
При установяване на горното, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили
претендираните вземания, както и всички свои правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Установява се от представения по делото Договор за кредитна карта на физическо
лице № ..... от 01.04.2019 г. (на л. 5-8 от делото), че на 01.04.2019 г. между ищеца, в
качеството на кредитодател, и наследодателят на ответниците - .... Б., в качеството на
кредитополучател, е сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № ...... Съгласно
раздел I от договора, банката предоставя на кредитополучателя, който е и ползвател на
картата, да използва по време на срока за плащане на клиента и съгласно условията на
договора кредитен лимит от 500 лева, като кредитополучателят се задължава да погасява
усвоените суми или минималната погасителна вноска по т. 3.1 или минималната дължима
сума. Уговорено е, че месечният лихвен процент върху усвоената от периода на действие на
договора сума е 1,00 %. В т. 3.1 е посочено, че минималната погасителна вноска възлиза на
15 лева, сума равна на 3 % от кредитния лимит. В т. 3.1а е предвидено, че минималната
дължима сума включва минималната погасителна вноска за съответния период за плащане
на клиента плюс сумата на непогасени дължими суми от предходни периоди и неизплатени
лихвени плащания и превишен кредитен лимит. Точка 3.1.1 предвижда, че срокът за
плащане на клиента е всеки календарен месец от първия до последния ден на месеца, с
изключение на първия месец след сключване на договора и последния месец при изтичането
му. В т. 3.1.2 е уговорен срок за погасяване - от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец,
следващ ПКП. В т. 3.2 е уговорен краен срок за ползване на отпуснатия кредитен лимит – до
31.03.2021 г., а в т. 3.3 датата на блокиране ползването на кредитиния лимит- на 31-вия ден
от възникване на просрочието. В т. 3.4 е предвиден срок на действие на договора до
31.03.2021 г., като това е и крайният срок за окончателното погасяване на всички дължими
суми по кредита. В т. 6.1 е предвидена възможността банката едностранно и многократно по
свое усмотрение да разширява правото на ползване и подновяване на кредитния лимит за
следващ период от 24 месеца при запазване на другите условия на договора, при условие че
кредитополучателят не е отправил изрично искане за прекратяването му с изтичане срока на
действие и че кредитополучателят не е неизправна страна. В т. 7.2. и т. 7.2.1 е уредено, че
когато до датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер
ползваната част от кредитния лимит през предходния ПКП, той дължи лихва от датата на
съответната транзакция до окончателното погасяване. Съгласно т. 8.12 от процесното
съглашение в случай, че кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни,
включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за прекратяване и
независимо от поканите на банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми,
на 62 ден настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договора. В т. 10.2 от
договора е уговорено, че при смърт на кредитополучателя (какъвто е настоящият случай)
наследниците остават солидарно задължени до окончателно събиране на всички изискуеми
вземания на банката по сключения договор.
Видно от представен по делото (на л. 9) Констативен протокол от 15.12.2022 г. по
описа на ЧСИ ....., с рег. № ............ на КЧСИ, с район на действие СГС, в опит да бъде
връчена покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ на длъжника .
Б., е констатирано, че същият е починал, което е потвърдено и чрез справка в НБД
Население.
Не е спорно по делото, че ответниците са родители на починалия кредитополучател
3
.... Б., проради което доколкото не е оставил низходяшщи и съпруга, последните наследяват
починалия по смисъла на чл. 6 Закона за наследството.
От приетата като доказателство по делото справка за вписване в особената книга за
приемане и отказ от наследство от 14.08.2024 г. по описа на СРС (на л. 54) се установява, че
за периода от 01.01.2019 г. – 13.08.2024 г. не са налице данни за ответника А. И. Б. за вписан
отказ на същия от наследството на починалия му баща.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е допусната,
изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза (л. 74-84 от делото), която не е оспорена
от страните и чието заключение съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно
дадено. От същото се установява, че банката е предоставила на наследодателя на
ответниците кредитен лимит от 500 лева, като са усвоени суми в общ размер от 922,53 лева,
включваща тегления в брой от АТМ, плащания чрез ПОС и такси. Съгласно експертното
заключение общо начислените задължения по кредитната карта след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем (считано от 21.05.2021 г.) са в размер на 625,83 лева, от които 515,19
лева за предсрочно изискуема главница, 93,25 лева за лихви върху редовна главница и 17,39
лева за лихви върху предсрочно изискуема главница. Експертът посочва още, че общо
начислените задължения по кредитната карта към датата на депозиране на исковата молба в
съда (на 22.12.2022 г.) са в размер на 633,11 лева, от които 515,19 лева за предсрочно
изискуема главница, 99,60 лева за лихви върху редовна главница и 18,32 лева за лихви върху
предсрочно изискуема главница, както и че тези задължения към датата на връчване на
исковата молба на насрещната страна (на 01.12.2023 г.) са в общ размер от 701,52 лева, от
които 515,19 лева за предсрочно изискуема главница, 27,66 лева за лихви върху редовна
главница и 158,67 лева за лихви върху предсрочно изискуема главница. Вещото лице
посочва, че след 15.11.2022 г. не са извършвани погасявания задължения по процесния
договор за кредит.
Според чл. 7, ал. 3 ГПК и съдебната практика в случаите на нищожност поради
неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне при констатиране на такава
нищожност (в този смисъл решение № 198/2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС).
Установявайки нищожността на една договорна клауза съдът не се намесва в отношенията
между страните и не променя волята им, а установява съществуващото положение - че
волята на страните е изначално опорочена и не поражда и не е пораждала правни последици.
Ако съдът не е изрично сезиран с иск за прогласяване на нищожност на договор или на
определени разпоредби от договор, той може да се произнесе по тяхната неравноправност и
съответно нищожност и само в мотивите на съдебния си акт.
Установи се по делото, че между ищеца и наследодателя на ответниците е сключен
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички
изисквания, заложени в легалната дефиниция- договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страните по този договор са потребителят- физическо лице, и кредиторът
юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона (чл. 10, ал. 1 ЗПК) писмена
форма, като съдържа всички необходими реквизити.
Не е необходимо договорът за кредит да съдържа извлечение под формата на
погасителен план, съгласно съдебната практика по приложение на Директивата. Нещо
повече- кредитодателят е длъжен да предостави само при поискване (т. 12 на чл. 11, ал. 1
ЗПК) извлечение под формата на погасителен план. В конкретния случай се касае за
кредитна линия с минимални равни месечни вноски на определена дата.
Клаузата от договора, определяща размера на годишния лихвен процент
(възнаградителната лихва) не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. С оглед на
4
прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено
от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай че уговореният в договора
годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не
надвишава пет пъти законната лихва (на годишна база), както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то
не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от
трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.
От изложеното до тук следва, че при служебно извършената проверка за
неравноправни клаузи съдът не намира такива в договора за кредит. Не са налице и
предпоставките на чл. 22 ЗПК, за да бъде обявен процесния договор за потребителки кредит
за недействителен.
Както беше посочено вече от съда, по делото се установи, че между ищеца и бащата
на ответниците е възникнало договорно правоотношение по силата на което ищецът е
предоставил заем на бащата на ответниците до определения с договора за кредитна карта
лимит. От кредитираното от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че бащата на ответниците е ползвал този заем. Заемът е срочен, с настъпил падеж,
поради което и поучената сума подлежи на връщане заедно с договорната лихва и лихвата за
забава от бащата на ответниците, а след смъртта му от неговите наследници.
В исковата молба се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, като с
предявяване на иска ищецът сочи, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Съдът следва да отчете, че още на 31.03.2021 г. е настъпил крайният срок на
договора и всички вземания са били изискуеми към тази дата, тоест преди подаване на
исковата молба в съда (на 22.12.2022 г.).
Така, предвид горните съображения и отчитайки заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, съдът приема, че ответниците дължат именно претендираните с
исковата молба суми, поради което и исковите претенции са изцяло основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК, който е претендирал такива и представил списък по чл. 80 ГПК (на л. 87 от делото).
Същият е сторил и доказал разноски в общ размер на 1260 лева, от които 150 лева за
държавна такса (л. 23 от делото), 300 лева за депозит за особен представител (л. 44 от
делото), 450 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ (л. 63 от делото) и 360 лева за адвокатско
възнаграждение (л. 88 от делото), които разноски се дължат по равно от всеки един от
ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ответника А. И. Б., ЕГН: **********, с адрес: ......., в качеството му на наследник по закон
на .... Б., ЕГН: **********, да заплати на ......, със седалище и адрес на управление в ........,
представлявано от изпълнителните директори ....... и ......., сумата от 257,59 лева,
представляваща главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № ..... от
01.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 8,69 лева, представляваща лихва върху редовна главница по договора
за кредит за периода от 16.02.2021 г. до 14.11.2021 г., както и сумата от 46.62 лева,
представляваща лихва за просрочена главница по договора за кредит за периода от
21.05.2021 г. до 14.11.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
5
ответницата Д. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: ......, в качеството й на наследник по закон
на .... Б., ЕГН: **********, да заплати на ......, със седалище и адрес на управление в ........,
представлявано от изпълнителните директори ....... и ......., сумата от 257,59 лева,
представляваща главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № ..... от
01.04.2019 г., ведно със законна лихва от 22.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 8,69 лева, представляваща лихва върху редовна главница по договора
за кредит за периода от 16.02.2021 г. до 14.11.2021 г., както и сумата от 46.62 лева,
представляваща лихва за просрочена главница по договора за кредит за периода от
21.05.2021 г. до 14.11.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника А. И. Б., ЕГН: **********, с
адрес: ......., да заплати на ......, със седалище и адрес на управление в ........, представлявано
от изпълнителните директори ....... и ......., сумата от 630 лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Д. С. Т., ЕГН: **********, с
адрес: ......, да заплати на ......, със седалище и адрес на управление в ........, представлявано от
изпълнителните директори ....... и ......., сумата от 630 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6