№ 753
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330208086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 256/2021г. от 25.11.2021г.,
издадено от Д. Д. С., на длъжност *** в Териториална дирекция Митница
Пловдив при Агенция „Митници“, с което на К. Т. К., ЕГН:**********, с
адрес – ***, на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000
/хиляда/ лева, за нарушение на чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове, както и на основание чл.124, ал.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове, стоката, предмет на нарушението – 0,970 кг. тютюн за
пушене, намиращ се на съхранение в Трето РУ – Пловдив, е отнет в полза на
държавата.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, както и се посочва, че в
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като материалите не са му
предявени, предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат С. поддържа
жалбата, като посочва, че е намерен около един килограм тютюн, но той не е
мерен, като полицаите твърдят, че в тяхно присъствие такова замерване не е
1
извършено, което е видно и от обясненията на жалбоподателя. На следващо
място посочва и начина на извършване на проверката от служителите на
МВР, което по същество представлява провокация към престъпление, което
се установява от средствата за масова информация. Още посочва събраното
относно самия жалбоподател, а именно – че е лице със сериозни заболявания
и в тази връзка – възможността към него да бъде отправено само
предупреждение. Също предлага наказателното постановление да бъде
отменено. Жалбоподателят К. посочва, че не е съгласен, тъй като не знае
всички членове на закона, както и че всеки зависим от тютюна пуши тютюн,
още – че никой не го е закарал в лабораторията да гледа как се тегли и как се
изследва.
Ответната страна – Митница Пловдив, чрез процесуалният си
представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата, сочи че изпълнителното
деяние е реализирано чрез държане на акцизни стоки без необходимите
документи, като предмета на нарушението е държан в автомобила на
жалбоподателя. Още посочва, че правилно е приложен материалния закон,
налице са обективните и субективния елемент от състава на нарушението,
също че е установено количеството на акцизната стока, което не следва да
бъде осъществено от полицейските служители на място при проверката, а в
лаборатория към ОД МВР – Пловдив. Взема становище, че
административнонаказващият изрично е посочил, че случаят не попада в
обхвата на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, който сочи кой случай е маловажен, като
предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, а също и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 30.11.2021г. видно от приложеното известие за
доставяне, а жалбата е подадена до РС-Пловдив чрез ТД Митница Пловдив на
07.12.2021г. съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена
от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
2
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Съдът приема за установено, че на 07.09.2021г., около 11:50 часа, в
гр.Пловдив, на ул.„Дилянка“, свидетелите Й.Р. К. и Л. К. Д. – в качеството им
на служители на Трето РУ при ОД МВР – Пловдив спрели за проверка МПС –
товарен автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег.№ „***“ и установили,
че последният бил управляван от жалбоподателя К. Т. К.. В хода на
проверката свидетелите К. и Д. установили, че в така описания автомобил се
намирала черна полиетиленова чанта, която жълто-кафява листна маса –
тютюн, за която жалбоподателят К. споделил, че го закупил от „Руския
пазар“. Последният жалбоподател предал същата жълто-кафява листна маса
Протокол за доброволно предаване от 07.09.2021г., в който отново посочил,
че се касае за тютюн, който закупил от „руския пазар“ за лична употреба. На
16.09.2021г. Г. Г. – *** – ОД МВР – Пловдив изследвала предадената от К.
жълто-кафява листна маса и установила, че същата представлява тютюн за
пушене, с нетно тегло 0,970 килограма. За последното било съставена
Експресна справка № 1491 от 16.09.2021г..
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели Й.Р. К. и Л. К. Д., които помнят
случая и подробно описват същата фактическа обстановка. Съдът намира
показанията на същите свидетел за логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, като
приема същите за истинни.
Горната фактическа обстановка се установява и от обясненията на
самия жалбоподател К., който също заявява, че закупил въпросния тютюн от
„руския пазар“, след което бил спрян от служителите на МВР.
Описаната фактическа обстановка се установява и от приложеното по
делото писмени доказателства – Протокол за доброволно предаване от
07.09.2021г., от който се установява, че жалбоподателят К. е предал
изследвания тютюн за пушене, Експресна справка № 1491 от 16.09.2021г., от
която се установява, че изследваното вещество е тютюн за пушене с нетно
3
тегло 0,970 килограма.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложеното по дело намира, че
същото отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като издадено от
компетентен орган, притежаващ нужните правомощия за тези действия, като
материалната компетентност на същия се установява от приложената Заповед
№ ЗАМ-1084/32-246797 от 02.08.2021г., издадена от директора на Агенция
митници. При издаването на наказателното постановление не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя. Наказателното постановление
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което К. Т. К., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове – за това, че на 07.09.2021г., около 11:50 часа, в гр.Пловдив, на ул.
„Дилянка“ е държал в товарен автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег.
№ „***“ акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, а
именно – е тютюн за пушене с нетно тегло 0,970 килограма.
Следва да се посочи, че факта на държането на въпросния тютюн
съвсем не се отрича и от самия жалбоподател, който подробно описва
закупуването на същия, а също и не сочи да притежава данъчен документ,
фактура и т.н., който отрицателен факт, сам по себе си, не подлежи на
доказване.
Съдът намери за неоснователно възраженията, че е намерен около един
килограм тютюн, но той не е мерен, както и посоченото от жалбоподателя, че
никой не го е закарал в лабораторията да гледа как се тегли и как се изследва.
4
Следва да се посочи, че жалбоподателят няма качество на обвиняем по
смисъла на НПК, като реда на ЗАНН не предвижда предявяване на
материалите по административната преписка, присъствие на нарушителя при
извършвана на процесуално-следствени действия и др. подобни. Що се отнася
до характеристиката на тютюна като такъв и неговото тегло – последните се
установяват Експресна справка № 1491 от 16.09.2021г. на БНТЛ при ОД МВР
– Пловдив, за която липсва пречка да бъде съобразена като писмено
доказателство по настоящото производство, по реда на ЗАНН, като по делото
не са налични каквито и да е данни, поставящи под съмнение последната.
На следващо място изцяло неотносими са възраженията и свързаните с
тях доказателствени искания относно начина на извършване на проверката от
служителите на МВР, който съставлявал провокация към престъпление, което
се установявало от средствата за масова информация. Съгласно чл.24, ал.1 от
ЗАНН - административнонаказателната отговорност е лична, а в случая
несъмнено се установява, че жалбоподателят К. е извършил от обективна и
субективна страна нарушение на чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове. Ето защо без всякакво значение за последното е дали
това нарушение било резултат от „провокация“ и др. подобни, каквито
действия, ако са реализирани от служители на МВР, са въпрос изцяло извън
предмета на настоящото производство.
Що се отнася до събраното относно личността на жалбоподателя и
конкретно – относно неговата личност, то последното, само по себе си, по
никакъв начин не налага заключение за липса на извършено нарушение или за
прилагане реда на чл.28 от ЗАНН, а съставляват обстоятелства, които следва
да бъдат съобразени при индивидуализиране на наказанието.
В този смисъл съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни
обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се
5
установява във всеки отделен случай.
Също следва да се отбележи, че в случая приложима е специалната
разпоредба на чл.126б, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове,
съгласно която маловажни случаи по смисъла на последния закон са тези, при
които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 100 лв.. В конкретния случай размера на акциза е 147, 44 лева -
видно от приложената служебна бележка, поради което и същият е по-голям
от посочения в чл.126б, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя се констатира, че
съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните
складове, за процесното нарушение е предвидено административно наказание
за физическите лица - глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-
малко от 1000 лв.. В случая и наказанието е определено в минимален размер,
а именно – имуществена санкция от 100 лева, като няма данни и не се твърди
нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, доколкото в случая съставомерните обстоятелства не са
спорни между страните, същото е проведено с в рамките на две съдебни
6
заседания, с разпит на двама свидетели. Поради което съдът намира, че
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 256/2021г. от
25.11.2021г., издадено от Д. Д. С., на длъжност *** в Териториална дирекция
Митница Пловдив при Агенция „Митници“, с което на К. Т. К.,
ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.126, ал.1, т.1 от
Закона за акцизите и данъчните складове, както и на основание чл.124, ал.1 от
Закона за акцизите и данъчните складове, стоката, предмет на нарушението –
0,970 кг. тютюн за пушене, намиращ се на съхранение в Трето РУ – Пловдив,
е отнет в полза на държавата.
ОСЪЖДА К. Т. К., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Териториална
дирекция Митница Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7